Dream Theater, мнения за "Octavarium" Опции

[Warrior Of Ice]

Мисля, че Dream Theater са достатъчно значима група, за да им обърнем специално внимание във връзка с новия им албум. Не се наемам да правя обстоен анализ на "Octavarium" на този етап; за новите творби на тази банда съм си създал навика да се изказвам едва след многократно и задълбочено слушане. Просто ми се ще да отворя една дискусия, посветена на театралите, както и да споделя някои първи впечатления от осмия им албум...

Не мога да кажа, че съм разочарован, въпреки, че "Octavarium" не ме грабна от първо слушане. Не мога да кажа и че съм възхитен. Както и да го погледнем, "Train Of Thought" беше гениален албум - удивително тежък и рифов, стегнат, хомогенен и целенасочен. Надявах се наследникът му да продължи в подобен дух, макар да не го очаквах. И, разбира се, не стана. "Octavarium" (учудващо!) с нищо не изненадва. Запазените марки на DT са отново тук: много технично свирене, порядъчно (но не прекалено) сложни композиции, многопластов инструментал... И толкова. Като че ли я няма тази крачка напред, която беше така характерна за всяко от предишните им дългосвирещи издания; няма го новото. За което имам две обяснения: или албумът е бил скалъпен сравнително набързо (на което бих отдал известната непоследователност), или бандата е решила най-после да се затвори в рамките на стила си. Би било тъжно.

[Warrior Of Ice]

Дръпнах и The Answer Lies Within ... някак много добре ще стои до Christina Aguilera \m/\m/

Дай шанс на "Panic Attack" - там поне аз откривам добро продължение на идеите на "Train Of Thought".

Аз си изтеглих едноименната песен ...24 минути ZzZzzzZz This Diyng Soul >>>>>>> това.

Не споря. За мен поне "This Diyng Soul" е на челните места сред композициите на Theater. Btw, препратка към въпросното парче типично по Theater-ски откриваме в "The Root Of All Evil".