Музика, няма такова:P Опции

[Nightwish]

Всички от нас, потребителите на форума, слушаме музика ( затова сме и тук предполагам ) ...като всеки от нас чувства музиката по различен начин. На всеки му влияе различно , въздейства му и му дава нещо - било то спокойствие, енергия, сили...Предполагам и се надявам, че не само на мен ми е интересна тази тема - въпросът е : Какво Ви дава музиката, която слушате?

Забележка: Не е казано, че трябва да се ограничавате само в границите на метъл музиката, дори е препоръчително да пишете и за другото, което слушате:)

П.С. Отново моля, за сериозно отношение към темата, иначе просто няма смисъл от новосъздадените теми!

За себе си лично мога да кажа, че докато слушах почти изцяло само Nightwish ( не че сега не си пускам песнички, но не ги въртя постоянно на Media Player-a ) , това ми даваше до някаква степен много сили и оптимизъм дори, някаква енергия, с която можех да продължа по - весело деня си. Сега малко се отделих и слушам повече Frank Zappa, също така Molokko ...което ми дава нещо абсолютно необяснимо за мен, оптимизъм дори не е точната дума..по нататък в темата ще продължа:)


Сега Сте Вие :

[autumn]

Ако не слушах Nightwish, нямаше да съм аз.
Ако сингълът им "Nemo" не се беше появил преди около година точно на датата, в която се появи, ...не знам къде щях да съм и какво щях да правя.
Докато слушах тази група ми хрумна онази идея за сънищата и връзката им със скритите желания, която за съжаление Зигмунд Фройд вече отдавна беше открил. Бях на 14 тогава. Какво повече да кажа? В еуфорията след концерта им написах 15 страници интерпретация върху текстовете на албума "Once". Все още се блещя пред красотата на текстовете на песни, които едва сега проумявам. Слушам ги сигурно веднъж месечо по 1-2 песни, но те са моите номер 1 и още дълго ще е така. Засега те са и единствената метал група, която продължавам да слушам усилено. Понякога си мисля, че непременно трябва един ден да се запозная с Туомас...отдавна си го мисля. Лудо мразя всички позьори, които се изказват срещу тях, просто защото музиката им не е мачо метал.


Pink Floyd слушам сравнително отскоро(година и нещо) и едва преди няколко месеца се настаниха на второ място в личната ми класaция. Музиката им просто звучи искрено, просто, заслужава преклон, без да e свръхпретенциознa. Невъзможно е да се индифицирам с психарските изпълнения на Roger Waters, вероятно защото не съм толкова луд, но гласът на David Gilmore звучи твлкова приятелски...


Porcupine Tree и The Gathering сa на трето място. Може много да ми противоречите за The Gathering, но музиката и на двете групи ми е като по-приятна и по-оптимистична версия на Pink Floyd. Особено що се отнася до Porcupine Tree и късните The Gathering - това е музиката, която увучи най-искрено и неприкрито.


Dead Can Dance i Lisa Gerard - kakvo da kazha. Пуснете си някоя тяхна по-бавна песен, затворете очи....всичко е в атмосферата. Най-атмосферичната музика. Нямат конкуренция.


Depeche Mode - и аз като повечето хора имам нужда от поп. Depeche Mode и 80те годнини като цяло са идеалът ми за такава музика.