Музика, няма такова:P Опции

[Nightwish]

Всички от нас, потребителите на форума, слушаме музика ( затова сме и тук предполагам ) ...като всеки от нас чувства музиката по различен начин. На всеки му влияе различно , въздейства му и му дава нещо - било то спокойствие, енергия, сили...Предполагам и се надявам, че не само на мен ми е интересна тази тема - въпросът е : Какво Ви дава музиката, която слушате?

Забележка: Не е казано, че трябва да се ограничавате само в границите на метъл музиката, дори е препоръчително да пишете и за другото, което слушате:)

П.С. Отново моля, за сериозно отношение към темата, иначе просто няма смисъл от новосъздадените теми!

За себе си лично мога да кажа, че докато слушах почти изцяло само Nightwish ( не че сега не си пускам песнички, но не ги въртя постоянно на Media Player-a ) , това ми даваше до някаква степен много сили и оптимизъм дори, някаква енергия, с която можех да продължа по - весело деня си. Сега малко се отделих и слушам повече Frank Zappa, също така Molokko ...което ми дава нещо абсолютно необяснимо за мен, оптимизъм дори не е точната дума..по нататък в темата ще продължа:)


Сега Сте Вие :

[pi4]

Естествено че съм чувал най-старите неща на PF. Иначе нямаше да си позволявам да говоря за тях. Музиката там звучи точно като детска песничка и я намирам за безизказна.

добре, примем, че е така. малко бих оспорил определението "детска песничка", но какво пък - всеки си харесва по нещо.

Колкото да "The Wall" и "The Final Cut": откъде накъде твърдиш, че са комерсиални? Защо реши така?

ето сега ще ти кажа. първо, много ме учудва, че pink floyd са може би единствената група, чийто cd-та до ден днешен са безумно скъпи, една причина поради която нямам нито едно тяхно cd (всичко е mp3 + едно пиратско копие). трябва някъде много яко да са си подковали правата, на всички останали може да се намерят съвсем човешки цени, не и на тях. това не намирам за лошо, стига парите да отиват у музикантите. второ, покрай the wall, раздувката е безумна. идеята е съвсем банална, някакви си там проблеми на английското образование, съчетани с немски мотиви с не съвсем ясен подтекст (това с берлин е по-късно лепнато). някак имам чувството, че е правено, за да се хареса на мнозинството, а това никога не ми е допадало.

Единственият проблем тук е, че с "The Final Cut" Roger Waters се опитва да продължи започнатото в "The Wall". Ако искаш, можеш да гледаш на това и като на опит за повторение, но не мисля, че тъкмо парите са в дъното.

добре, комерсиално не означава непременно "хайде, сега да се напечелим с това!", поне аз влагам още и смисъла от по-горе - направено за да се хареса, по вкуса на масовата публика. а че е така, достатъчно е да видим, че този албум не променя с нищо съзнанието на масовата тълпа. мисля, че това не може да се каже за dark side of the moon, wish you were here и animals (доста облегната на оруеловата animals' farm). the final cut се занимава с войната като масова психоза на тълпата, но отново с нищо не допринася за осъзнаването на тези, към които е насочена, поради това я смятам за незначителна.
и затова лично предпочитам много по-абстрактните им първи албуми, правени с много повече с ентусиазъм и дилетанство.