Музика, няма такова:P Опции

[Nightwish]

Всички от нас, потребителите на форума, слушаме музика ( затова сме и тук предполагам ) ...като всеки от нас чувства музиката по различен начин. На всеки му влияе различно , въздейства му и му дава нещо - било то спокойствие, енергия, сили...Предполагам и се надявам, че не само на мен ми е интересна тази тема - въпросът е : Какво Ви дава музиката, която слушате?

Забележка: Не е казано, че трябва да се ограничавате само в границите на метъл музиката, дори е препоръчително да пишете и за другото, което слушате:)

П.С. Отново моля, за сериозно отношение към темата, иначе просто няма смисъл от новосъздадените теми!

За себе си лично мога да кажа, че докато слушах почти изцяло само Nightwish ( не че сега не си пускам песнички, но не ги въртя постоянно на Media Player-a ) , това ми даваше до някаква степен много сили и оптимизъм дори, някаква енергия, с която можех да продължа по - весело деня си. Сега малко се отделих и слушам повече Frank Zappa, също така Molokko ...което ми дава нещо абсолютно необяснимо за мен, оптимизъм дори не е точната дума..по нататък в темата ще продължа:)


Сега Сте Вие :

[pi4]

Не си прав. Гледай игралния филм "Pink Floyd The Wall" и ще видиш за какво става дума. Съгласен съм, че всичко е адски хаотично, но в това няма нищо лошо. Между другото, албумът разказва отчасти и историята на Барет. Става дума за това, как негативното влияние на смъртта на бащата във Втората Световна, жестокостта на на учителите, грижите и бейконечната любов на майката карат героя(Pink Floyd) да се затвори в себе си(Confortably Numb) зад стена и да се изолира от всички, което води и до раздялата със съпругата му.
Тъкмо този албум е останал в историята като най-важен, защото е променил музиката. За съжаление албуми като "Animals" и "Wish You Were Here" са по-неразбираеми за масовата публика поради тяхната сложност и нейната ограниченост. Какво да се прави... Съгласен съм, че "The Final Cut" нищо не е променил и съм убеден, че е представлявал едно голямо разочарование за феновете тогава, но това само по себе си не бива да ни кара да забравяме и немалкото му достойнства.
Да не говорим че в тези албуми е наблегнато главно на текстовете в съчитание с иначе леки депресарски мелодии, което прави музиката стойностна по един по-различен начин...
Както сам каза, няма нищо лошо, че цените са високи. Аз също им имам всичко на mp3 и една пиратка. Пари за музика няма да давам, докато държавата не реши да пласта по-добре.
to be continued sledkato se naspq....i se izvinqvam zasega za dopusnatite ot ma6inata za prevodtehni4eski gre6ki, ama nani-nani...

да, гледал съм го игралния филм, точно той ме разочарова. макар че и различните грандомански концерти с разрушаванаето на стената не по-малко. по принцип не го харесвам този мазен тип боб гелдоф и това е. а иначе си спомням като излезе албума точно, тогава беше наистина голям хит и всички много го харесваха. пък тъй като бяхме и ученици, цялата идея с подтискащото училище падаше на плодоносна почва, дори се осъществи един бунт в стила на "революция на пеперудите", само дето не екзекутирахме учителите (то само пък това и липсваше!). ала аз тогава не тачех pink floyd, бяха ми прекалено интелектуални. по-късно, като излезе the final cut антивоенната тематика (войната с аржентина, нахлуването в афганистан) също не ме грабнаха особено, а и цялото изглеждаше наистина като опит за повторение на the wall.
чак години по-късно изнамерих по-предишните им албуми, които много повече ми харесаха. между впрочем сега като казваш, наистина the wall изглежда като историята на syd barrett, което обаче доказва само моята теза какво огромно влияние има той върху групата и то години след като я е напуснал (това става към края на 60-те години). днес като слушам соловите му албуми (два или три са) виждам колко е тънка границата между лудостта и гения при него, макар и да не вярвам, че някакви условия ала the wall са го довели до това състояние. деградацията му е очевидно направо физическа. с малко изключения (baby lemonade, dominoes, gigolo aunt, effervescing elefant) останалите неща не са на нивото на pink floyd изобщо.
<прибавено>
прилагам тези две снимки:

syd barrett в светлите си години все още, около началото на 70-те



в наши дни (2002)



боже, какво ли ни очаква още?

</прибавено>
а да си чувал btw за soft machine? third албумът изглежда ще ми остане най-любим завинаги. 4 генаилни парчета от по 20 минути...