Dream Theater, мнения за "Octavarium" Опции

[Warrior Of Ice]

Мисля, че Dream Theater са достатъчно значима група, за да им обърнем специално внимание във връзка с новия им албум. Не се наемам да правя обстоен анализ на "Octavarium" на този етап; за новите творби на тази банда съм си създал навика да се изказвам едва след многократно и задълбочено слушане. Просто ми се ще да отворя една дискусия, посветена на театралите, както и да споделя някои първи впечатления от осмия им албум...

Не мога да кажа, че съм разочарован, въпреки, че "Octavarium" не ме грабна от първо слушане. Не мога да кажа и че съм възхитен. Както и да го погледнем, "Train Of Thought" беше гениален албум - удивително тежък и рифов, стегнат, хомогенен и целенасочен. Надявах се наследникът му да продължи в подобен дух, макар да не го очаквах. И, разбира се, не стана. "Octavarium" (учудващо!) с нищо не изненадва. Запазените марки на DT са отново тук: много технично свирене, порядъчно (но не прекалено) сложни композиции, многопластов инструментал... И толкова. Като че ли я няма тази крачка напред, която беше така характерна за всяко от предишните им дългосвирещи издания; няма го новото. За което имам две обяснения: или албумът е бил скалъпен сравнително набързо (на което бих отдал известната непоследователност), или бандата е решила най-после да се затвори в рамките на стила си. Би било тъжно.

[SepulTeraHead]

Аз съм редовния траш фен, на който Dream Theater му се струват някви отвеяни чекиджии, но Train Of Thought много ме накефи, точно заради това втежняване и по-рифова насоченост. Сега новия албум е по-скоро стъпка назад, отколкото доразвиване на тази концепция. Живи и здрави. Най-тежкият момент в албума е Panic Attack, където пък главния риф е 1:1 с този от Eat You Alive на Limp Bizkit. Красноречиво. Освен това, аз лично смятам, че всички групи, които слагат балада като 2-ра песен в албума, трябва да бъдат преследвани от закона.