Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[feather]

Най - малко пък съм искала да наложа своето мнение, така , че какво сте се нахвърлили над мен като някакви хищници...

Както и да е ....то ако не се нахвърлите няма да сте вие... 

Къде тук видя заяждане? И аз, и Вальо искахме да ти кажем, че когато създаваш една тема се подразбира, че искаш да прочетеш мнението на другите по нея. Когато обаче мигновено отречеш чуждата позиция, някак си се губи тази толерантност. Ако не смяташ, че можеш да приемеш и другата гледна точка без да я определяш като "тъпа", тогава не създавай теми. Считам въпроса за приключен.

И за да се върна пак на темата...
Много сложна работа са това човешките взаимоотношения. (или поне ни харесва да смятаме, че е така) Не съм сигурна, че има приятелства, които са абсолютно безрезервни и не се променят с годините. Няма начин нещата да си останат същите както преди години, защото всички се променяме - приоритети, начин на живот, мисленето ни се променят и с това и ситуацията с обкръжаващите ни.
Рецепта за идеално приятелство май няма. Хората се събират по някаква случайност и нещата са изключително индивидуални. В голяма част всичко зависи само от нас (и от познатите/приятелите ни, разбира се).
Казвайки по-горното не твърдя, че едно приятелство се разбива, защото се променяме - не е задължително това да стане, зависи пак от желанията и чувствата ни.
Не мисля, че е задължително и другото - да си бил непрекъснато близко до един човек, за да те счита за свой приятел. Всеки е имал етапи, в които е прекарвал много време с някого, споделял е дните си с приятелите си, но по стечение на обстоятелствата пътищата им са се разделили. Мисля, че ако не се е стигнало да спорове, противоречия и големи скандали, и от двете страни остава доброто чувство към отсрещния и спомена за добре прекараните дни, радостите и несполуките, които сте споделили.