Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[The Forsaken]

Много се израдвах на темата! Мое лично мнение- има, просто трябва да ги намерим, истинските приятели. Все пак, който търси, намира Човешкият живот наистина е преходен, така че суперлативи от рода на "вечен" "най-добър" приятел са относителни....разбира се, много хора са спорили над тази тема, както вече беше казно по-горе, аз наскоро четох откъс от едно есе на Мишел дъо Монтен "За приятелството"...много бих искала цялото да го публикувам, но едва ли някой ще иска да го прочете, така че...
"Няма, струва ми се, нищо друго, към което природата да ни подтиква толкова настойчиво, както към общуването помежду ни. Аристотел казва, че добрите законодатели са се грижели повече за приятелството, отколкото за справедливостта...Защото изобщо всяко приятелство, породено от наслаждението или изгодата, обществената нужда или частния интерес, е толкова некрасиво и неблагородно и толкова неистинско, колкото в него се примесват странични причини, цели и съображения. Не съвпадат с истинското приятелство следните 4 вида отношения между хората, установени в Античността: родствените, обществените, породените от гостоприемство и любовните...."

"Изобщо онова, което обикновено наричаме приятели и приятелство, не е друго освен връзки и познанства, завързани случайно или за някакво удобство, чрез които нашите души общуват. В приятелството, за което аз говоря, душите се смесват и сливат една в друга в нещо толкова общо, че шевът , който ги обединява, изчезава......"

и т.н
Реших да го напиша, защото предполагам, че гледната му точка е много по-интересна, отколкото моята- съгласна съм за някои нща с него, но досега не съм се сприятелявала с някого по този начин, за съжаление... Дали изобщо е възможно такова приятелсво?