Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[Slash]

Когато света около теб се обърка,
когато се чувстваш хванат в капан,
когато усещаш, че в теб нещо се къса,
когато се блъснеш ненадейно в стена.

Когато загубиш спечелена битка,
когато честта ти стъпчат в калта,
когато с памук ти напъхват нашийника
когато ти забиват ножа в гърба.

Когато останеш сам в тишината
когато болка сърцето ти гори,
когато опиташ вкуса на лъжата,
когато приятел ти изневери.

Когато бавно потъваш в забвение,
когато няма мъката с кого да споделиш,
когато се луташ във мрачно безвремие,
когато мечтаеш за по-хубави дни.

Когато сълзите отвътре напират,
когато тъжно притваряш очи,
когато твоето щастие бавно умира,
когато си буден, но душата ти спи...