Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[Валкирия]

Това:

Когато си останал сам,
когато си попаднал там,
където ти си минало
и всичко е истинало.
Когато вече нямаш път,
когато леден е дъхът,
когато те прегръща мрак
и чувстваш се оглозган пак..... там ще съм аз....

На кой принадлежеше? Кой е авторът, някой знае ли? Не се сещам, а ми е много познато

Май че беше от някоя книга на Кинг или Кунц,звучи ми много познато и на мен.Обаче да не те излъжа,защото изобщо не съм сигурна,че съм срещала стихчето точно там

Този коментар е бил редактиран от Валкирия на Jun 22 2005, 02:07 PM