Музика, няма такова:P Опции

[Nightwish]

Всички от нас, потребителите на форума, слушаме музика ( затова сме и тук предполагам ) ...като всеки от нас чувства музиката по различен начин. На всеки му влияе различно , въздейства му и му дава нещо - било то спокойствие, енергия, сили...Предполагам и се надявам, че не само на мен ми е интересна тази тема - въпросът е : Какво Ви дава музиката, която слушате?

Забележка: Не е казано, че трябва да се ограничавате само в границите на метъл музиката, дори е препоръчително да пишете и за другото, което слушате:)

П.С. Отново моля, за сериозно отношение към темата, иначе просто няма смисъл от новосъздадените теми!

За себе си лично мога да кажа, че докато слушах почти изцяло само Nightwish ( не че сега не си пускам песнички, но не ги въртя постоянно на Media Player-a ) , това ми даваше до някаква степен много сили и оптимизъм дори, някаква енергия, с която можех да продължа по - весело деня си. Сега малко се отделих и слушам повече Frank Zappa, също така Molokko ...което ми дава нещо абсолютно необяснимо за мен, оптимизъм дори не е точната дума..по нататък в темата ще продължа:)


Сега Сте Вие :

[Metanoia]

Музиката трябва да отговаря преди всичко на вътрешната нагласа на човека. Щеш не щеш вътрешният ти свят се отразява върху музиката, която слушаш... и е голям критерий за характера ти, вътрешната ти нагласа и визията за света.
Аз лично съм минал през... голямо разнообразие от видове музика - попмузика от началото на 90-те и края на 80-те; техно; рок (основно Aerosmith и GnR), после Marilyn Manson (този човек ми спаси живота), Type O Negative и после поетапно минах през блек, дуум (дета си вървеше паралелно) и напоследък основно нео-метъл. А, забравих, че слушам рап от 92-3 някъде и до сега. Весело е, когато имаш настроение... нещо, което ми липсваше между 97 и 2000 г.
И до сега слушам всичко от изброеното, но в изключително по-малки количеств, за съжаление. Вече остарях, не мога да куфея, пого не съм правил от 3 години и се чувствам като пенсионирано хеви... Но поне от хубаво е така, защото преди не можех да поддържам душевното си равновесие без музика. Например, когато мразех целия свят слушах основно блек. После когато вече меланхолията ме беше завладяла слушах много My Dying Bride, а когато се бях ядосал на целия свят и всички, които се опитваха да ме смачкат слушах предимно Korn и Slipknot. Просто винаги музиката в моя живот е била отражение на вътрешния ми свят, който беше пък повлиян в прекалено голяма степен от всичко, което ми се случваше...