![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() I Am The Bloody Earth ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 515 Регистриран: 4-February 03 Потребител N: 25 ![]() |
Интересува ме, кой е най-смисления текст на българска песен, която се е появила в последните 5 години. Не се чувствайте ограничени и притеснени от факта, че песента е от някакъв абсурден стил - от чалга, през рап до грайнд се приема. Който каквото е харесал...
За да не ви е срам да си признаете ще кажа, че за мен определено най-добрия текст е на Спенс - Ти навярно си прав. Няма да споря защо е така (всъщност защо не?), но искам да ми кажете нещо, което е по-добро. -------------------- Който пее (освен блекметъл) зло не мисли.
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() какво ме гледаш, а? ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1460 Регистриран: 3-November 04 Потребител N: 653 ![]() |
"Сезоните Говорят" - P.I.F
През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на... приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства... В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре. - Да не смяташ да спираш?- попита Снежният човек, усетил намеренията му. - Май... няма голямо значение- тихо отвърна Сърцето. - Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата. - Май наистина няма чак толкова голямо значение- още по- тихо каза Сърцето. - Трябва да говориш по- силно, ако искаш да те чуя!- посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира. Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по- силно: - Виж сега... Не може да спираш посред зима... Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш... И изобщо... Защо ще спираш??? - Май наистина няма... Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека- полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най- голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика: - Толкова приятно студено е! И бездруго животът ми не е от най- дългите, не е честно да вземеш спреш във най- вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?! - Тъжно ми е. Обаче, не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце? - Не... Ъ, да...- Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце- Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. Напролет всичко свършва. - Кратко и ясно- каза Сърцето. - Просто и ясно!- поправи го Снежният човек. - И... и е тъжно. Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е- кратък, бял и тих... Имаше своята зима и тя му беше достатъчна. - Искаш ли да направиш нещо за мен?- внезапно поде Снежният човек- Искаш ли да ми разкажеш за... За пролетта... Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея. - Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да боядисва- тук ще избере оранжево, там- жълто, после- розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят... А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата. Слънцето... Ех, Слънцето... Такава е тя! Слънцето, да... Топло е. Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта. Пролетта изпрати първите си топли дни. ...Това трудно може да се нарече песен, но ми е безкрайно любимо. След като бандата го е включила в албума - значи е песен. ![]() |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 23rd July 2025 - 04:44 PM |