Deep Purple в Каварна, ревю Опции

[Mort]

Великите "Дълбока Скръб" (малко хора знаят, че това е смисълът който се крие зад името Deep Purple) също посетиха Каварна, с което още повече увеличиха рейтинга на градчето. За съжаление, адското задръстване от километрична опашка от коли и бавното влизане в самия стадион ми попречиха да чуя подгряващите групи - Б.Т.Р. и руските Натиск. За Deep Purple всички бяха успели да влезнат и групата се появи под светлините на прожекторите в 21:30ч. Петорката се състоеше от вокалиста Ian Gillan, басиста Roger Glover, барабаниста Ian Paice, на китари Steve Morse и новото попълнение Don Airey (екс Rainbow) беше на кийборда. Сетлиста, който изпълниха беше доста интересен, което доказа твърдението на Gillan, че е измислен буквално преди концерта. Съдържаше само две песни от последния им албум, останалото бяха все класики. Началото бе дадено с "Woman from Tokyo", което наистина си е странен избор за начало на концерт. Чухме още "Demon's Eye", "Highway Star", "Space Truckin'", "Lazy", "Smoke on the Water", "Black Night", "Strange Kind of Woman". Purple изпълниха перфектно любимите на всички парчета и определено успяха да докоснат сърцата на по-възрастната публика. Но за носталгия не може да става и на въпрос, тъй като и по-младата и по-незапозната публика също се вживяваше в изпълнението. Бандата бе подпомогната от добро озвучение (може би беше само малко по-тихо) и осветление. Ian Gillan се държа така, както сме го гледали и по други концерти - шляпаше бос по сцената с подгънати крачоли. Гласът му беше на добро ниво, като единствено по-високите октави достига вече трудно, затова и сетлиста отговаряше най-вече на неговите възможности и може би затова не чухме нито едно парче от In Rock... Roger Glover и Ian Paice, както винаги бяха перфектни, доказвайки че са едни от най-добрите в областта си. Steve Morse с неповторимия си стил придаваше малко по-различно звучене на песните, без те обаче да загубят чара си. Леко блусарския му стил праваше импровизациите много прочувствени. Don Airey показа, че е достоен наследник на Jon Lord. Той за разлика от Steve Morse като че ли не вкарваше в музиката много от себе си, а по-скоро свиренето му наподобяваше това на Lord. Но и той направи интересно соло като вплете елементи от музиката към Star Wars и най-интересното - вариант на българска ръченица, което публиката бурно одобри. И така след около час и двайсет минути нещата завършиха също толкова необичайно, колкото и започнаха, а именно с небезизвестната "Hush", която фактически е първата песен, която прави Purple известни. Когато прожекторите изгаснаха, публиката можа да се наслади на добре подготвени от организаторите фойерверки. После поне 17-18те хиляди присъстващи се насочиха кой към дома, кой към още една бира, но всички с радостта от една сбъдната мечта.

[Dio]

Абе, приятел!.... Когато човек не знае или не разбира някои неща е по-добре да не показва явно и на всеослушание своето невежество!... Особено ако иска да блесне (както казваше моята баба, която не е слушала така издълбоко песни на развален английски с някакъв фамозен подтекст, който може да проумее само човек като теб), та - да блесне като въшка на чело! Има и още едно по-ярко сравнение, но ще се въздържа да го цитирам поради ред причини. Първо - имам висше образование (за достоверност мога да ти дам номер на диплома), второ, говоря два езика - английски и испански (т.нар. кастилски, който се говори в областта Кастилия и Леон и който е приет за офциален в Испания - също имам документи), трето - владея достатъчно добре български, че да мога да изразя схващане, теза или логически подредена мисъл, съдържаща въведение, изложение и заключение, направено на база на факти! За доказателство към последното ти предлагам просто да прочетеш докрай моето писмо. Специално заради теб си направих акаунт, за да мога да дам някакви бегли разяснения по твоя проблем.
На концерта на DEEP PURPLE бяхме, по твоите думи, 17-18000 души и комай това е единственото, което е вярно в твоето писание. Оставам настрана playlist-а, който ти си предложил за четене (явно към онази част от читателите, които нямаха късмета да са в Каварна на 21 юли). Но, драги ми приятелю, това, което ме шокира е твоето КОЛОСАЛНО, бих казал, ФУНДАМЕНТАЛНО тълкуване на един толкова известен на широката общественост факт, че бях поразен дълбоко и не издържах да не го коментирам!... Драги ми друже, не познавам лично бабата на китариста Ritchie Blackmore, сигурен съм, че добрата жена е имала музикален усет, вкус и темперамент (съдейки по достойния й внук), но съм сигурен, че жената е разбирала двузначносто значение на думата BLUE (синьо, а също и тъга), както е знаела, че PURPLE е цвят, с който ние, българите определяме цветовете във виолетото (в речника на БАН можеш да го намериш и като пурпурно). Също така, следвайки логиката, че коментирайки дадена група или музика, то би трябвало да имаш определени познанства в тази област, сигурно знаеш че стила BLUES идва именно от значението на дума BLUE (тъга) и няма нищо общо със значението синьо (използвано предимно от художници, дизайнери и аниматори). Знам, че ще имаш добрината да отвориш някое малко английско-българско речниче (нужно е да има капацитет до 1000 думи), в което ще намериш потвърждение на това твърдение. И за да допълня палитрата с цветове, която последните минути запълва интернет пространството, бих добавил следното - пурпурния цвят (на английски purple), е цветът на английските крале! Когато през 1066 г. Едуард I успява да обедини разпокъсана Англия, тормозена повече от три века от викинги, налага този цвят като символ на кралстата власт. Дори когато през 12 век воюват дуковете на Йорк и Ланкастър те приемат за свои знаци Бялата и Червената роза (не опетняват с личните си амбиции за власт пурпурния кралски цвят). Така, че приятел, потърси малко повече за историята на групата DEEP PURPLE (с музиката на която аз съм израстнал и съм се интересувал много за нея), дори се поинтересувай за личността на Ritchie Blackmore, за да разбереш, че той наистина има лек "грандомански" манталитет - но както се казва, на гениите това е простено! Наистина, харесва ми че явно се интересуваш от рок музика, и в частност от Deep Purple, но твоето твърдение се основава само на голо доказателство в стил "... в едно интервю се казва...."! Кое е това интервю? Къде и кога е дадено? Пред кого? Ако е на английски, кой го е превел и как?. Въпроси, въпроси.... Моля те, не заблуждавай хората просто заради някакъв слух, който си чул на пейката пред блока от местния рокер.... Иначе - слушай рок, интересувай се от музика, но и търси наистина правдиви и сериозни източници - това е смисъла!... И като край - превеждай си Deep Purple като Кралско Пурпурно или подобно, но за скръб не става въпрос... В блус-музиката има много скръб (това е музика, пренесена с кораби, пълни с негри от Африка към двете Америки). Тъгата в нея си личи, и затова се я наричат blues (много тъга). От нея произлиза и джаз музиката, а през 50-те години на 20 век - рок'енд'рол и другите течения в рока! Беше ми приятно да споделя тези неща с теб, не съм искал да обиждам никого. Хареса ми, че имаш стил на писане и не си прост драскач заради самото драскане. И затова ти писах и аз! До скоро