Метъло нема умре..., а дали? Опции

[Metanoia]

Идеята ми дойде от спора с Warrior-а, в който обсъждахме дали трябва човек да гледа в бъдещето или в миналото на метъл-музиката... и се замислих... а има ли бъдеще?
Идеята ми е не само дали Black Sabbath ще ги слушат и след 300 години, а дали ще има някакво качествено ново развитие в тази музика! Защото преди беше ясно на къде може да върви екстремната музика - да става по-екстремна! Появиха се траш, брутален блек и дет... и изведнъж набра инерция дуум-а... меланхолична, но и мелодична и не особено брутална музика. После се появи нео-метъла и след него метъл-музиката започна да се връща към корените си - в Европа към хевито, а в Щатите - към траша (който е стил на над 20 години вече). В общи линии най-новият метъл стана старият метъл!
Да не говорим, че от 15 години не се е появявал нов чисто метълски стил! Дори и да приемем, че нео-метъла е метъл никой не може да отрече, че той има примеси от други направления в музиката - най-малкото индъстриъл, кор, гръндж, рап, фънк. Е да, има 2-3 групи, които са набедени за "неометъли", а са си чист метъл, но те са или създадени преди стила, или създателите им са дърти метълисти, които се опитват да бъдат част от съвременната вълна.
В Европа лидерите на дуум-а започнаха да свирят някакъв нов дарк-готик-метъл стил, но началото му беше от преди 95-та...
И какво се оказва... че от поне 10 години нямаме нищо забелязващо се ново на метъл сцената, а само съчинения върху старите стилове. Не твърдя, че няма нищо ценно като музика през тези години, но никакво направление не започва да се оформя... а по-скоро се кара на принципа "Всичко ново е добре забравено старо".
Е, мислите ли, че ще има някога нов, ама действително нов метъл-стил или тази музика ще се износи затънала в блатото на безкрайния цикъл на повторения.

[Warrior Of Ice]

Аз не че не вярвам. Аз знам. И много би било хубаво да кажеш кой е този вокалист, защото ако наистина има такъв случай това би бил най-добрият певец раждан някога.

Ами един Ronnie James Dio, например, има ни повече, ни по-малко от четири октави. Други, почти толкова даровити вокалисти, са Eric Adams, Geoff Tate, King Diamond, Fabio Lione, Damond Jiniya, Nils Patrik Johansson, както и споменатия от теб Dickinson.

Ако искаш върви и питай някой друг в какъв диапазон пее Брус Дикинсън.

На мен, за разлика от теб, не ми се налага да ходя и да питам някого - аз чувам. "The Number Of The Beast" не е единствената песен на Bruce, а и не е казано, че в рамките на едно парче трябва да се използва целия диапазон на гласа. В една песен може да пее в едни октави, в друга песен - в различни. Сравни вокалите му в "Moonchild", "The Nomad" и "Paschendale", да кажем. Може би и в трите пее в едни и същи две октави?

А тези неща за "многопластовите" композиции ги прочетохте в някое списание, нали? Или ви ги каза някой батко? Защото точно в хевито такива няма никъде (е може в някое ъндърграунд-хеви), а в неометъла се срещат понякога.

Хаха, не ги прочетохме, чухме ги. И пак ще се върна на тривиалния пример с Maiden, този път по-конкретно. Вземи една композиция като "Dream Of Mirrors", или "The Thin Love Between Love And Hate", или "Paschendale", или "Seventh Son Of A Seventh Son", или някоя от много други, и ми кажи някое нео метъл парче, което да е по-сложно. Това, че ти (очевидно) нищо не си слушал, си е лично твой проблем и подобни обобщения, каквито правиш за цял един стил, звучат меко казано смешно. От хеви бандите Queensryche имат доста многопластови парчета, Blind Guardian също (ако не ги броим към пауъра), Jag Panzer, Savatage, Nightmare, Lanfear, Heavens Gate, Diviaity Destroyed, Last Tribe, Lost Horizon и много други.

Да не говорим, че е не смешно, а направо трагично да ми говорите колко трудна е за смилане една праволинейна, весела и енергична музика, пък била тя и изпълнена отлично.

Отново говориш наизуст, в хеви метъла има много повече вариативност. Освен това не емоциите, а композиционните похвати са главното, което прави една музика трудносмилаема. Има прогресив рок, който без да е натоварен с почти никакви емоции, е много труден за слушане.