Метъло нема умре..., а дали? Опции

[Metanoia]

Идеята ми дойде от спора с Warrior-а, в който обсъждахме дали трябва човек да гледа в бъдещето или в миналото на метъл-музиката... и се замислих... а има ли бъдеще?
Идеята ми е не само дали Black Sabbath ще ги слушат и след 300 години, а дали ще има някакво качествено ново развитие в тази музика! Защото преди беше ясно на къде може да върви екстремната музика - да става по-екстремна! Появиха се траш, брутален блек и дет... и изведнъж набра инерция дуум-а... меланхолична, но и мелодична и не особено брутална музика. После се появи нео-метъла и след него метъл-музиката започна да се връща към корените си - в Европа към хевито, а в Щатите - към траша (който е стил на над 20 години вече). В общи линии най-новият метъл стана старият метъл!
Да не говорим, че от 15 години не се е появявал нов чисто метълски стил! Дори и да приемем, че нео-метъла е метъл никой не може да отрече, че той има примеси от други направления в музиката - най-малкото индъстриъл, кор, гръндж, рап, фънк. Е да, има 2-3 групи, които са набедени за "неометъли", а са си чист метъл, но те са или създадени преди стила, или създателите им са дърти метълисти, които се опитват да бъдат част от съвременната вълна.
В Европа лидерите на дуум-а започнаха да свирят някакъв нов дарк-готик-метъл стил, но началото му беше от преди 95-та...
И какво се оказва... че от поне 10 години нямаме нищо забелязващо се ново на метъл сцената, а само съчинения върху старите стилове. Не твърдя, че няма нищо ценно като музика през тези години, но никакво направление не започва да се оформя... а по-скоро се кара на принципа "Всичко ново е добре забравено старо".
Е, мислите ли, че ще има някога нов, ама действително нов метъл-стил или тази музика ще се износи затънала в блатото на безкрайния цикъл на повторения.

[Metanoia]

На мен, за разлика от теб, не ми се налага да ходя и да питам някого - аз чувам. 

Чуваш си гъза. Да си чувал пък от някъде, че ако някой пее в един и същи тон с една октава по-ниско/високо ако нямаш абсолютен слух и нямаш инструмент, на който да го хванеш ти звучи по един и същи начин? А ти свириш на китара, инструмент с 3 октави, който е направен с точно толкова за да бъде акомпанимент на човешки глас. Ако имаше възможност хора да пеят в повече от 3 октави щяха да направят китарата с по-голям диапазон. А октавите в "The Nomad" какви са, че не са същите като в The Number? По-високи, по-ниски? Абе ти знаеш ли какво е октава? Пиано виждал ли си? А да си цъкал на него да видиш как звучи?

От хеви бандите Queensryche имат доста многопластови парчета, Blind Guardian също (ако не ги броим към пауъра),

Ти Queensryche за хеви ли ги броиш??? Брей...
А Blind са повече спийд и за тях не съм говорил изобщо. Техните песни са наистина по-сложни за написване и изпълнение, въпреки че в Германия те са нещо като нашите БТР... така че... не са от най-трудните за възприемане. Но като чисто музикални качества са на по-високо ниво и от Мейдън и от Корн, вярно е. Я кажи като толкова знаеш какво значи "многопластово парче".

Отново говориш наизуст, в хеви метъла има много повече вариативност.

Абе човек, ти глух ли си? Нали точно това НЯМА в хевиметъла.

Освен това не емоциите, а композиционните похвати са главното, което прави една музика трудносмилаема.

Дрън-дрън. Изобщо (всъщност почти) не зависи от композиционните похвати (да не говорим, че във въпросните Мейдън и любимите ти Рапсоди те са от най-простите). Както и от емоциите (тъй като очевидно си ме разбрал грешно). Искаш да кажеш, че годишните времена на Вивалди са много трудни за разбиране (добре де, зимата е трудна)? Трудността на възприемане на една музика си е параметър, който зависи само косвено от другите й музикални достойнства.