Метъло нема умре..., а дали? Опции

[Metanoia]

Идеята ми дойде от спора с Warrior-а, в който обсъждахме дали трябва човек да гледа в бъдещето или в миналото на метъл-музиката... и се замислих... а има ли бъдеще?
Идеята ми е не само дали Black Sabbath ще ги слушат и след 300 години, а дали ще има някакво качествено ново развитие в тази музика! Защото преди беше ясно на къде може да върви екстремната музика - да става по-екстремна! Появиха се траш, брутален блек и дет... и изведнъж набра инерция дуум-а... меланхолична, но и мелодична и не особено брутална музика. После се появи нео-метъла и след него метъл-музиката започна да се връща към корените си - в Европа към хевито, а в Щатите - към траша (който е стил на над 20 години вече). В общи линии най-новият метъл стана старият метъл!
Да не говорим, че от 15 години не се е появявал нов чисто метълски стил! Дори и да приемем, че нео-метъла е метъл никой не може да отрече, че той има примеси от други направления в музиката - най-малкото индъстриъл, кор, гръндж, рап, фънк. Е да, има 2-3 групи, които са набедени за "неометъли", а са си чист метъл, но те са или създадени преди стила, или създателите им са дърти метълисти, които се опитват да бъдат част от съвременната вълна.
В Европа лидерите на дуум-а започнаха да свирят някакъв нов дарк-готик-метъл стил, но началото му беше от преди 95-та...
И какво се оказва... че от поне 10 години нямаме нищо забелязващо се ново на метъл сцената, а само съчинения върху старите стилове. Не твърдя, че няма нищо ценно като музика през тези години, но никакво направление не започва да се оформя... а по-скоро се кара на принципа "Всичко ново е добре забравено старо".
Е, мислите ли, че ще има някога нов, ама действително нов метъл-стил или тази музика ще се износи затънала в блатото на безкрайния цикъл на повторения.

[Warrior Of Ice]

Да си чувал пък от някъде, че ако някой пее в един и същи тон с една октава по-ниско/високо ако нямаш абсолютен слух и нямаш инструмент, на който да го хванеш ти звучи по един и същи начин?

Чувал съм, е и? Мога да правя разликата, а и октавите са различни. Един може да пее един и същ тон в две съседни октави, друг - не.

Ако имаше възможност хора да пеят в повече от 3 октави щяха да направят китарата с по-голям диапазон

В момента си изсмукваш доводи от пръстите. Дори един Rolf Kasparek от Running Wild, считан повсеместно за посредствен вокал, има три - три и половина октави. Друг въпрос е, че почти никога не пее в повече от две.

Изобщо не зависи от композиционните похвати (да не говорим, че във въпросните Мейдън и любимите ти Рапсоди те са от най-простите).

Точно от тях зависи, поне на първо място. Говоря ти за времена, смени в темпото и ритъма, контрапункт, хармонии, прогресии, количество и съчетание на използваните теми и записаните инструменти също... Тук е и отговорът на въпроса ти за "многопластовото парче".

Ти Queensryche за хеви ли ги броиш??? Брей...

Първите им неща са си чист хеви метъл. Чак около "Operation: Mindcrime" започват да заиграват с прогресива, но дефакто много по-късно стават прог метъл банда.

да не говорим, че във въпросните Мейдън и любимите ти Рапсоди те са от най-простите

А спри дотук. Всеки може да хвърля големи приказки в спора, но в момента, в който започна да ти привеждам конкретни примери и аргументи, ти единствено ги подминаваш. Струва ли си да продължавам?

Искаш да кажеш, че годишните времена на Вивалди са много трудни за разбиране (добре де, зимата е трудна)?

Първо, "Четирите сезона" съвсем не е най-многопластовата творба на Вивалди. И второ, дори тя не е особено лесносмилаема.