Evergrey - Monday Morning Apocalypse, мнения Опции

[Mort]

Feather даде отличното предложение вместо да обсъждаме емоционалните проблеми на Нийло, да поговорим (попишем) за новия Evergrey. Мислех да напиша ревю за него, но предполагам, че Feather или WoI вече са го сторили и ще можете да го прочетете в очакващото се да излезе скоро ново българско метъл списание. Затова просто ще кажа какви са ми впечатленията. Това е един страхотен албум и определено се превръща в любимия ми. За моя радост той е много по-хеви\пауър, отколкото предишните и съответно доста по-малко прогресив. Това на някой може да не им хареса, тъй като песните звучат малко по-праволинейно, ама са си здрави резачки и това е от мен, чакам да чуя (прочета) и вашите мнения.


ЕDIT: да видим сега дали тук ще се изсипят толкова мнения, колкото в гореспомената тема на Нийло

[Wolfheart]

Колосален албум, както и другите.
Както казва WOI, албума звучи по-разно от предшественика си, но е запазен стила.
Албума е също толкова мрачен, колкото предшественика си, но преобладават бързи рифове и вокални партии. Има повече напрежение и вокалите са доста по-неспокойни. Пианото отново преобладава и акомпанира почти във всяка песен.
Още от началото, слушателя бива размазан от първите две песни - Заглавната и Unspeakable. В Lost има повече оптимистични усещания, които биват промити в Obidience. В In Remembrance преобладават носталгичните чувства. Двугласията в припева са размазващи - Том наслагва ниско и по-високо пеене. Същото се получава и в Still In The Water - може би най-емоционалната песен в албума и моя личен фаворит.