Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[abigor]

well, приятелство...
Abbath, не се познаваме, но като чета поста ти придобивам впечетлението, че за теб "приятелство" е най-вече да споделяш, да говориш и тем подобни, а за Sw1tched- по-приятен вариянт за прекарване на времето от самотата. естествено не си и мисля, че го изчерпвате с това, обаче в действителност за мен лично това е всичко, което приятелството може да бъде- неща като безрезервност и жетвоготовност ми се струват абсолютно не свързани с приятелството. или човек има мекошавостта и си няма самоуважението да дава безусловно, или наглостта да очаква приятелят му да заслужи да му се даде. май единствения добре-говорещ за характера начин е да даваш само на хора, на които заслужават и в бъдеще можеш да очакваш и ти да получиш... а това е далеч от всякаква чиста духовна връзка, на каквато има слава приятелството...
а и кой в края на краищата би могъл да те разбере и види изцяло
"Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат."
Любен Дилов-син
извинявам се за многословието btw