Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[SepulTeraHead]

YOU'RE COMING TO THIS WORLD
WITH NOTHING EXCEPT YOURSELF
YOU'LL LEAVE THIS WORLD
WITH NOTHING EXCEPT YOURSELF

Истинските приятели... са малко. Аз например винаги съм си падал малко социопат: единствените хора сред които се чувствам наистина добре ги познавам от повече от десет години. Ходихме на училище заедно и сега пак сме заедно. Наистина с тях винаги мога да излезна и да се напия, напуша и кво ли не и да си прекарам супер добре. Но да споделя нещо лично с тези хора... едва ли. Никога ням а да ме рзберат. Хах! Опитвал съм... стоига се до комични ситуации.
Единствения ми истински приятел който съм имал някога въобще всъшност е момиче. Гаджето ми. Моето мониче . Винаги е била до мен когато ми е трябвал някой. Винаги ме е изслушвала. Винаги е понасяла всичките глупости които правя. Заедно сме от година и половина, а се познаваме... от както се помня. Винаги съм я познавал...