Приятелството Опции

[xskacorex]

Сам за себе си аз съм много странен човек, понякога се нуждая силно от приятели [истински], а понякога не ми трябва никого! Но какво точно е истинската дружка? Има си "приятели" и "приятели"! Ените са тези, които просто са ти близки, с които прекарваш част от свободното си време и така... но нищо повече, а другите са онези, с които можеш да споделиш всичко и, от които можеш да очакваш разбиране! Аз чак сега осъзнавам кой... по - точно коя... е истинския ми приятел, тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам. Въждам се значително по-рядко с нея, отколкото със другите ми 'приятели' (в единични кавички, защото другите не са чак толкова истински), но ми е много по-приятно да си говорим, и може да го правим много дълго, на нея мога да споделя ВСИЧКО! Всъщност ние (всички от форума) можем да се наречем приятели, защото също споделяме неща от личния живот, дори понякога много лични. Но както беше казал някой (не помня кой) - "Колкото повече опознаваш един човек, толкова по-малко ти се иска да го познаваш..." Пък и в днешната шибани времена и наистина трудно да намериш някой, на който да можеш да се довериш, понякога е по добре да го направиш (да се довериш) на някой зад монитора, по-лесно е да му кажеш това, което ти тежи, но той не може да ти ппомогне...много! Кажете и вие какво мислите по въпроса?!

[xskacorex]

[/SIZE]

тя е човек с който ми трябваше малко време, за да вникна в нея... и тя в мен, предполагам

опа извинете за просташкия цитат .

Не в този смисъл!

[SIZE=1](Sw1tched)

При всички случаи - човече, монитора не е решението, той е само отдушник и местенце в което обичаме да се крием от бруталната реалност

Разбира се, че не е решението, иеята ми е, че понякога е много по-лесно да споделиш с някой непознат в чата! [примерно]

(abigor)

Abbath, не се познаваме, но като чета поста ти придобивам впечетлението, че за теб "приятелство" е най-вече да споделяш, да говориш и тем подобни

Абсолютно! Разбира се не е само това... Естествено обаче, че ако някога наистина закъсаш, можеш да очакваш от приятеля си помощ, била тя финансова или някакъв друг вид материална, но не и да ти стане навик... Тъпо е!

(_SiegfrieD_)

Аз никога не съм имала близък приятел,а само познати.Не обичам много,много да си споделям проблемите.

На моменти и аз чувствам, че нямам толкова близки хора/приятели. Понякога като съм в сгомнясано настроение ми се струва, че съм тотално сам и е много гадно! Може да не обичаш да споделяш, но понякога е нужно... олеква!

(black_coffin)

-"Wsyshtnost priqtelite sa chista zaguba na wreme. Winagi opitwat da te prirawnqt kym niwoto na sobstwenata si socialna, seksualna i intelektualna posredstwenost"...e estestweno ako wyprosnoto niwo e razlichno ot twoeto de...

Точно това е най-гадното, в днешния мизерен свят е много трудно да намериш някой истински приятел. Повечето гледат да имат полза от теб и нищо повече.

(FuckMeJesus)

аз имам поне 10!

10... ?! истински... ?! лол, предполагам ти е много трудно!

(SepulTeraHead)

Единствения ми истински приятел който съм имал някога въобще всъшност е момиче. Гаджето ми. Моето мониче  . Винаги е била до мен когато ми е трябвал някой. Винаги ме е изслушвала. Винаги е понасяла всичките глупости които правя. Заедно сме от година и половина, а се познаваме... от както се помня. Винаги съм я познавал...

Това е прекрасно ! Но ще бъде наистина кофти, ако се разделите, още повече, че в повечето случаи след раздяла следва не особено приятелски отношения между хората, точно затова и аз не искам да стигаме до по-задълбочени взаимоотношения с нея!