Концертът на King Diamond, лайв ревю Опции

[Warrior Of Ice]

Едва ли доскоро някой е вярвал, че ще имаме възможността да се насладим на лайв магията на King Diamond, но напоследък подобни мечти изглеждат все по-изпълними. При все че през последните години немалко легенди ни удостоиха с концертни изпълнения, няма как появата на толкова култова фигура у нас да не стане повод за еуфория сред феновете. На 18-ти май зала "Христо Ботев" в София отново стана сборен пункт на метъл фенове от всякакви възрастови и стилови групи. Като оставим настрана забавянето в началото, организацията беше много добра. Двете подгряващи групи от Норвегия се представиха повече от достойно и успяха да ентусиазират публиката, която наброяваше малко над 1000 души. Griffin изсвириха кратък сет с недотам качествено озвучаване, което за представянето на Thunderbolt вече бе чувствително подобрено. Последните очевидно допаднаха на тълпата, забивайки епичен среднотемпов пауър метъл, а особено впечатляващи бяха гласовите възможности на Tony Johannessen.

В 22:15 часа светлините угаснаха, за да останат само обагрените в червено и лилаво декори, намекващи за предстоящия ритуал на злото. След задължителната клавирна интродукция сред адски пушеци се появи Негово величество Kim Bendix Petersen. Характерното сценично шоу на Краля и зловещата му дружина беше на очакваната висота - видяхме неизменните гробищни решетки, ковчега на Абигейл, обърнатия кръст, бебето, закачулените образи, бабата... Час и половина продължи изпълнението на King Diamond, като парчетата бяха изсвирени с минимални прекъсвания - някои дори се сливаха в сполучливи медлита. Бандата забиваше с изключителен професионализъм - много стегнато, енергично и технически прецизно. Звукът вече бе балансиран чудесно, което ни позволи да се насладим изцяло на звуковото пиршество. Чухме избрани композиции от обхващащата над двадесет години дискография на Petersen: като се започне от образцовата "Funeral", мине се през не по-малко великите "A Mansion in Darkness" и "The Black Horsemen" и се стигне до класиките на Mercyful Fate "Come to the Sabbath" и "Evil". Великанът Andy LaRocque сътвори една малка китарна вакханалия, изжулвайки безобразни сола в характерния си стил. Mike Wead не му остана длъжен, а опустошителната ритъм секция на Hal Patino и Matt Thompson бе основен стимул за куфеене на присъстващите. Самият King Diamond бе безапелационен и показа, че гласът му не е загубил и частица от силата и изразителността си. Наред с това сценичното му поведение омагьоса зрителите - в присъщия си театрален маниер Кралят илюстрираше случващото се във всяка една от песните. На моменти му пригласяше симпатична унгарска вокалистка, явно придружаваща бандата на цялото турне. След като два пъти излязоха на бис, петимата изключителни музиканти си взеха сбогом с българските фенове. За нас остава да благодарим на организаторите от Most Of Evil Music и да си пожелаем това тъмно вълшебство да ни споходи отново някой ден.

[Wolfheart]

Забелязъл съм, че когато основната група си "носи" подгряващи групички, умишлено ги пускат да свирят на осран саунд, та не би случайно да засенчат основната група. Но тъй, като всички знаем кои са King Diamond, не би трябвало да има опасност от засенчване. Но за да са по-сигурни че няма да се получи такова нещо, звука на Thunderbolt и Grifin също не беше ниво.
Всъщност Grifin ги изслушахме още във фоайето. За средно-статистическият хомо-сапиенс звука беше нетърпимо висок. Thinderbolt показаха завидни умения, макар че си личеше от километър, кого копират като поведение и музика. Вокалиста имаше глас, за който само могат да си мечтаят маса днешни пауър величия а и китарните сола и рифове също бяха на високо ниво, макар че не се чуваха много ясно.

За по-запознатите с творчеството на групата е излишно да коментирам музиката на King Diamond. Работата, която вършат тези момчета най-точно може да бъде описана с една дума - перфекционизъм. Като се почне от композиционното и инструментално майсторство до това, на което бяхме свидетели вчера - лайв изпълненията. Декорите пресъздаваха идеално атмносферата от концепцията на албумите, а свиренето беше изпипано до последния детайл. Песните бяха изпълнени също толкова добре, колкото и студийните версии, барабар с всеки детайл от оригиналната версия на парчето - нещо, което изключително малко групи могат да си позволят.

Малко след втората подгрявка, мижава светлина осветяваше пушека и едва се виждаше, как накачулени човечета нареждаха декорите от Abigail и оградата на къщата. След възпроизвеждане на запис интрото на албума, краля излезе на сцената и започна Arrival. В началото звука беше тих и зад пулта още донастройваха силата на звука на отделните инструменти, но без това рядко се минава. След това Mansion In Darknes и The Family Ghost - следващите парчета от албума ни потопиха в атмосферата, а на Black Horsmen вече се намирахме в космоса - след изпълнението на тази сложна композиция разбрахме на какво са способни момчетата на живо. Бавният и тежък ритъм на The Eye създаде допълнително удоволствие. Декорите на The Puppet Master също бяха внушителни - кукли, подобни на тези от театъра в Будапещ. Виктория също беше много добре пресъздадена, а актрисата показа завидни умения. НАТФИЗ ряпа да ядат! След това последваха декори от Them и бабата, която "плашеше" публиката от предните редици. Насладихме се на Halloween - парче от първият албум на групата, на което няма как да се въздаржиш да не покуфееш.