Концертът на King Diamond, лайв ревю Опции

[Warrior Of Ice]

Едва ли доскоро някой е вярвал, че ще имаме възможността да се насладим на лайв магията на King Diamond, но напоследък подобни мечти изглеждат все по-изпълними. При все че през последните години немалко легенди ни удостоиха с концертни изпълнения, няма как появата на толкова култова фигура у нас да не стане повод за еуфория сред феновете. На 18-ти май зала "Христо Ботев" в София отново стана сборен пункт на метъл фенове от всякакви възрастови и стилови групи. Като оставим настрана забавянето в началото, организацията беше много добра. Двете подгряващи групи от Норвегия се представиха повече от достойно и успяха да ентусиазират публиката, която наброяваше малко над 1000 души. Griffin изсвириха кратък сет с недотам качествено озвучаване, което за представянето на Thunderbolt вече бе чувствително подобрено. Последните очевидно допаднаха на тълпата, забивайки епичен среднотемпов пауър метъл, а особено впечатляващи бяха гласовите възможности на Tony Johannessen.

В 22:15 часа светлините угаснаха, за да останат само обагрените в червено и лилаво декори, намекващи за предстоящия ритуал на злото. След задължителната клавирна интродукция сред адски пушеци се появи Негово величество Kim Bendix Petersen. Характерното сценично шоу на Краля и зловещата му дружина беше на очакваната висота - видяхме неизменните гробищни решетки, ковчега на Абигейл, обърнатия кръст, бебето, закачулените образи, бабата... Час и половина продължи изпълнението на King Diamond, като парчетата бяха изсвирени с минимални прекъсвания - някои дори се сливаха в сполучливи медлита. Бандата забиваше с изключителен професионализъм - много стегнато, енергично и технически прецизно. Звукът вече бе балансиран чудесно, което ни позволи да се насладим изцяло на звуковото пиршество. Чухме избрани композиции от обхващащата над двадесет години дискография на Petersen: като се започне от образцовата "Funeral", мине се през не по-малко великите "A Mansion in Darkness" и "The Black Horsemen" и се стигне до класиките на Mercyful Fate "Come to the Sabbath" и "Evil". Великанът Andy LaRocque сътвори една малка китарна вакханалия, изжулвайки безобразни сола в характерния си стил. Mike Wead не му остана длъжен, а опустошителната ритъм секция на Hal Patino и Matt Thompson бе основен стимул за куфеене на присъстващите. Самият King Diamond бе безапелационен и показа, че гласът му не е загубил и частица от силата и изразителността си. Наред с това сценичното му поведение омагьоса зрителите - в присъщия си театрален маниер Кралят илюстрираше случващото се във всяка една от песните. На моменти му пригласяше симпатична унгарска вокалистка, явно придружаваща бандата на цялото турне. След като два пъти излязоха на бис, петимата изключителни музиканти си взеха сбогом с българските фенове. За нас остава да благодарим на организаторите от Most Of Evil Music и да си пожелаем това тъмно вълшебство да ни споходи отново някой ден.

[Svetyl]

Нямам какво да допълня за Краля...
Ама тия са ебати баровците... час и половина закъснение. Някои хора гонят автобус. Както и да е, Griffin бяха доста зле като звучене, но на Hell Bent For Lether си покуфях яко. Thunderbolt доста ми харесаха, имат бъдеще. За Краля...нечовешко!

[Wolfheart]

^В спортна зала е зверски трудно да се нагласят колоните да озвучават еднакво добре цялата зала. Най-добре се чува, когато си пред сцената или в някои случаи пред колоните, но не и в страни.
А и винаги съм се чудил на глупоста, да се натряскаш до безсъзнание преди концерт.

Griffin бяха доста зле като звучене, но на Hell Bent For Lether си покуфях яко.

Тея така и не ги чух, като хората. Само във фоайето се чувае зверският побой по касите.