Може ли някой да ми направи свестен превод на 1 песен? Опции

[Demonium]

Трябва ми свестен превод на този текст, за да мога да го разбера и вникна по-добре в смисъла му. Песента е на Ihsahn от самостоятелният му проект кръстен The Adversary. Ето тук може да видите всички лирики http://www.metal-archives.com/ , а по долу са на песента която ми трябва.

Will You Love Me Now?

One great man was silent
of his superiority
He was openly flattered
and hated silently

Another spoke of his will to aspire
to create beyond himself
And the self-inflicted impotent man
felt spat at by all ambition

The solitary pierced the skin of denial
and the blood would colour the sky
A futile display to thsoe whose heads
are always turned towards the ground

Staring
into the mud
into the heart of emptiness
where they squirm
desperately
like wing-clipped flies

And the whining parasite man
to whom pity and gloating are the same
This spinelss parody of man
will devour even himself in secrecy

In secrecy

Will you love me now
-you, whose feeling of dignity
is a matter of subtraction?
Will you love me
-now that I have revealed your un-nakedness?
Will you love me now
-you, whose perception of justice
equals your will to corrupt?
Will you love me
-when I cut through all the layers of your vanity?
Will you love me now
-you, who cling to a heart so fragile
even your gods must suffer for you?
Could you love truth?

Could you love truth
even in secrecy?

And they gathered
in their halls of justice
halls of mirrors
halls of echoes

And they gathered
in their houses of worship
within the walls of the unspoken
sheltered from the rain

[Mort]

Ще ме обичаш ли сега?

Един велик човек беше мълчалив
за своето превъзходство
Той беше открито превъзнесен
и мразеше тихо

Друг говореше от негово име да се домогне
да създаде отвъд него
И самонараняващият се импотентен човек
се почувства изплют от цялата амбиция

Самотата пронизваше кожата от отричане
и кръвта щеше да оцвети небесата
Безсмислен показ към тези чийто глави
са винаги обърнати към земята

Взиране
към калта
към сърцето на празнотата
където те се гърчат
отчаяно
като мухи без криле

И хленчещият паразитен човек
За когото съжалението и злорадството са еднакви
Тази безгръбначна пародия на човек
Ще погълне дори себе си в потайнство

В потайнство

Ти ще ме обичаш сега
-ти, чието чувство за достойнство
е въпрос на изваждане?
Ти ще ме обичаш
-сега когато аз разкрих твоята не-голота?
Ще ме обичаш ли сега
-ти, чието възприятие за справедливост
се равнява на твоята воля за поквара?
Ще ме обичаш ли
-когато аз пробия през всичките твои слоеве суета?
Ще ме обичаш ли сега
-ти, който се придържаш към едно сърче толкова крехко
дори твоите богове трябва да страдат за теб?
Можеш ли да обичаш истина?

Можеш ли да обичаш истина
дори тайно?

Всички те се събраха
в техните зали на правосъдие
зали на огледала
зали на ехота

И те се събраха
в техните домове на почитание
вътре в стените на неизреченото
укрити от дъжда


Горе-долу това е...