...за комшиите, как приемат вашата музика хората-под вас, над вас и до вас Опции

[conguestadors]

Преди малко пак имах проблем с комшииката от долу, заради силата и вида музика която слушам. Вие имате ли такива проблеми? Разкажете интересни истории за хората около вас (комшиитe)

[Pyjamka]

Аз не мога да кажа дали има недоволни от слушането ми на музика. Засега никой не се е оплакал, но е факт, че и аз рядко слушам с надути до край тонколони. Дразнещо е обаче, когато някой си надува музиката без изобщо да се съобразява с това. Ето една лиро-епична притча за басовете, децибелите и още нещо. (Извадка от около преди седмица.)
Настаняват ме в стая 336, за момента казват, че ще бъда сама. Към 17:30 в хотела идват знанменитите групи лингвисти от Варна и София (всички до един са пичове, поклон! ), след което разпределят и тях по стаи. Под мен в 234 се настаняват две супер точни момчета (с едното се познавах от миналата година, а с другото се запознах сега) и за голямо щастие (или нещастие?...) - слушащи метъл. Егати купона, ще си кажете! Да, ама не. Това бяха 7 невероятни дни, в които непрестанно се чуваше силна музика от долния етаж. Вярно, че си е яко да си носиш навсякъде с теб любимия джангър, но това думкане (защото от моята стая не се чуваше всичко ясно, а само тупа-лупа) бе непрестанно. Аз правих забележки един, два пъти, след това ми стана неудобно. Единствено, когато се пускаха баладки , беше яко (може би защото в тях няма толкова думкане и се чуваше по-голямата част от музиката).
Така че не си мислете, че усилването на музиката може да е неприятно, само ако тя е чалга. Силната музика може да е неприятна даже ако е най-върховното произведение на света! Иначе с групите от Варна и София си изкарахме яко. Както казах, те всичките са много печени (и девойки, и младежи)! Ама само заради единия метъл, няма на черното бяло да казвам.