Primal Fear - Seven Seals, ревю Опции

[Mort]

Време е да се разпиша с едно power metal ревю. И какво по-приятно от изненадата, наречена Seven Seals, която ни поднесоха немците Primal Fear. Шестият им дългосвирещ албум в най-добрият смисъл е всичко друго, но не и това, което очаквах от железните орли. Те вече почти са се откъснали от Джудаското "painkiller" влияние и определено са към края на пътя по себеоткриването си. Албумът е прекрасно изграден, с песни с различна атмосфера, които оставят общото чувство за малко забавено темпо, но и по-епично звучене. Наистина всяка композиция е разходка из мелодик метъл жанровете - чуваме бързи и технични песни, по-мелодични и с чисто рок/хеви метъл звучене такива, характерните за немските метъл групи насечени мелодии, както и няколко тежки балади, които дори трудно могат да се нарекат точно така, но не намерих по-подходящо определение. На тях специално трябва да се обърне влияние, защото след The Healer от Devil's Ground, Primal Fear неочаквано показаха, че могат да правят наелектризиращи бавни, епични песни от едно ново ниво. На моменти напомнят за мощта, с която Дио примерно звучи в подобни композиции. Някаква особена сила се крие зад Seven Seals и Diabolus, наистина нетипични за групата парчета, но разтърсващи много повече от някоя бърза power metal резачка. Освен всичко в тях Ralf Scheepers е открил и нови хоризонти за гласа си. Вече не пищи във всяка една песен, а показва техника и стил. Question Of Honour първоначално е била написана, за нов бъдещ Sinner, но мисля че Mat Sinner е взел правилното решение да бъде изсвирена от Primal Fear. Откриващото Demons And Angels е по-близко до старите албуми и може би е сложено в началото, за да не обърка хард феновете им, че групата се е променила чак толкова. И наистина не е, но като че ли музикантите са поулегнали и са преценили, че не е необходимо хората да слушат 60минути трудно-различими препускащи пауър резачки. Цялостното звучене, миксът и продуцирането на Seven Seals е прекрасно и не се нуждае от коментар. Музикантите са се справили чудесно с композициите, има равноправие на инструментите без някои да изпъква прекалено напред, както са китарите в Black Sun и Nuclear Fire примерно. Но определено липсват невероятните сола на Henny Wolter, за сметка на това пък на конструкцията на рифовете е обърнато сериозно внимание. В Carniwar това личи най-добре.
Спокойно можем да кажем, че Seven Seals e изключително добър Primal Fear албум, а времето може да покаже, че експерименталната му насоченост го е направила и най-добрият.