Paradise Lost - In Requiem, лека-полека завръщане към корените Опции

[Wolfheart]

Най-сетне се добрах до новата тава на Nick Holmes и компания и мога да кажа само хубави неща след първото слушане. Прави ми впечатление по-суровият звук за сравнение с предната тава и доста препратки към Icon и Draconian Times.

Спомням си преди две години бях доволен от едноименния албум - крачка напреде след стерилния Symbol Of Life. Доста добър албум, но пак имаше пропуски, които го държаха далече от графата "шедьовър". Новият определено ми харесва повече - през цялото време блика от емоция - къде гняв, къде меланхолия. Всъщност меланхолията я има навсякъде, но към края на албума май е най-силно изразена.