MACHINE HEAD, Through The Ashes Of Empires Опции

[SepulTeraHead]

MACHINE HEAD
Through The Ashes Of Empires
Roadrunner UK, Oct. 27 2003


Никога не съм криел, че това е най-любимата ми група. Никога не съм криел и недоволството си от посоката която бяха поели в последните си два албума. Burn My Eyes и The More Things Change са двата най-уникално яки албума които някога съм слушал. Нищо, абсолютно нищо никога не ме е кефило повече. The Burning Red беше нещо ново за групата - далеч по-мелодичен албум, в същото време и по лек. Нямаше ги вече безумно яките сола, барабаните бяха изненадващо еднообразни. Все пак това е един много силен албум, но определено по-слаб от първите два. Според мен, а и според повечето от по-старите им фенове. За Supercharger не ми се говори. Когато нямаш нищо добро което да кажеш по-добре не казвай нищо. Bulldozer е много яка песен - само това ще кажа.

2003-та - нов китарист, проблеми с лейбъла, слаби продажби от предишния албум(включително и заради 11 Септември) - положението за Machine Head никак не е леко. Но са се справили. Through The Ashes Of Empires безспорно е най-добрият им албум от The More Things Change насам. Най-сетне издадоха нещо което да не изглежда смешно в сравнение с първите им два албума, а може съвсем достойно да се сравнява с тях. Дори понекога ме кефи повече от тях. Тежките китари са отново тук. Барабаните цепят мрака!(\m/) Текстовете са отново на супер високо ниво, а вокалите на Flynn - просто тябва да го чуете - сигурно това е най-доброто му представяне въобще.

Imperium - Мелодичното интро не трябва да ви заблуждава. Песента е супер тежка и бърза. Мейдънския риф накрая просто е убиец. Това е класика! Ако някой някога си е мислил, че Machine Head никога няма да напишат нещо по-яко от Davidian, това е отговора. NEAR ME NOW! WORDS I VOW! NO FUCKING REGRETS!!!!

Bite The Bullet - Може би най-еднообразната и праволинейна песен в албума. Но в никакъв случай не е лоша! Главния риф е супер тежък, а този след припева просто ме разбива. Вокалите на Flynn са безупречни. Само чуйте как реве "smash and redefine!!!".

Left Unfinished - Тук Robb пее за това как генетичните му родители са го изостваили. Ако това не ви се струва "cool" - suck a dick! Човека си разкрива душата, ебати! Музиката е начина по който изразява болката си. Много емоционална песен! Музиката тук е горе долу като от The Burning Red но със соло и яки барабани. Не е сред най-любимите ми песни от албума, но в никакъв случай не е за изпускане.

Elegy - Убиец! Песента е бавна, тежка и адски мелодична. Не може да се обясни - трябва да се чуе. Цялото усещане е нещо адски ново и уникално за групата. Безспорно една от най-любимите ми песни в албума. Всъшност от тук нанатък няма песен която да не ме кефи максимално.

In The Presence Of My Enemies - Сякаш е извадена от The More Things Change. Много директен текст. Robb пее за това как не обича насилието, но ако някой се опита да му отнеме на това на което държи истински ще се бори до край, без никаква милост! Солото на Phil е супер яко. Песента се построява по супер як начин и накрая просто избухва - ON YOUR GRAVE I WILL STAND!!! От сега виждам как на цели стадиони ще се скандира това. Убийствена песен! Ако има песен от този албум която да ми е любима(защото всичките са перфектни) това е тя!

Days Turn Blue To Gray - Още една песен която е абсолютно уникална за групата. Адски силен риф. В куплетите Robb пее както никога досега. Говорил съм с адски много хора които се кълнът че това е най-любимата им песен на Machine Head въобще. Има защо! Мелодичния пасаж по средата е нещо наистина забележително.

Vim - Най-тежката песен в албума, а защо не и на бандата като цяло. Безумно яко drum intro., супер тежик риф. А солото(всъшност двете сола!) е просто безумно. Най-доброто на в песен на Machine Head въобще! Сигурно най-любимото ми соло от която и да е група. Просто трябва да се чуе. !!!!!!!!

All Falls Down - Отново песен която напомня за The Burning Red/Supercharger периода. И то с добро. Много енергична. Главния риф е яко cool . Припева е адски заразителен. Като текст малко ми напомня Crashing Around You, но песента определено е по-яка. Ако някога ме видите да си тананикам "walk, run, I'm the fear you've become..." не се учудвайте . Песента внася необходимото разнообразие - което е едно от основните достойнства на албума. Просто ако се замислите е адски безумно, това че Vim и All Falls Down са от един и същ албум(а дори и са една след друга!). Якао а?

Wipe The Tears - Отношението към тази песен е малко под въпрос. Или я мразиш или я обичаш. Аз просто обожвам тази песен. Куплетите отначало са малко досадни, но свикваш постепенно, а рифа от припева е адски ама адски силен. Края на песента е супер брутален. \m/ THRASH \m/

Descend The Shades Of Night - Започва с акустични китари. Постепенно се построява и става адски тежка. Солото е едно от най-добрите в албума, а и въобще. Дълга и епична песен. Не може да се сравни с нищо което са правили преди това. Напомня ми примерно за инструменталите от края на албумите на Metallica през 80-те. Това определено ще е стане една от класиките на Machine Head. Най-перфектния начин по който можеха да завършат такъв албум.

Като цяло албума, както вече казах, е адски разнообразен. Има песни които напомнят на Burn My eyes(Imperium, Vim), The More Things Change(In The Presence Of My Enemies), също и на The Burning Red/Supercharger, но в по-втежнен вариант(Bite The Bullet, Left Unfinshed, All Falls Down, Wipe The Tears) но в същото време албума си има собствен уникален звук. Не копират предишните си албуми. Има достатъчно песни които аз лично никога не съм очаквал че ще напишат(Descend The Shades Of Night...красота!). А на всичко отгоре се вписват адски в звученето на бандата. Само времето може да покаже дали това няма да се окаже най-силния албум в цялата им кариера.

2003-та определено е най-силната година за метъла от доста време насам, а Through The Ashes Of Empires безспорно е албума на годината! Сега е големия шанс на Machine Head, след такъв силен албум и след позитивните оценки в музикалната преса, да станат наистина голяма група. Само го чуйте и ще се съгласите с мен.

Оценка: 10/10

----------------------------------------------------------------------------------------------
Малко набързо го писах, но общо взето това мисля за албума. Надявам се да не пренебрегнете и това ревю(като това на St. Anger) и да го сложите при статиите на сайта. за Top 10 of 2003 ще напиша ново. хах! I'm a journalist wannabe, get yourself a spoon and eat my ass.
----------------------------------------------------------------------------------------------
EDIT:
обложките на списанията:


Линк към темата с ревютата от световната преса - тук!