Смърт ..., ......... Опции

[sepulturatr]

Значи пускам тази тема по повод смъртта на баба ми преди 2 часа
Какво правите когато ваш близък човек предаде богу дух ?
Очаквате ли всеки момент най - лошото за вас и другите около вас ,без значение възраст и потекло.

П.С.Незнам що написах тая тема ....

[Revenant]

ами слагаме мъртвеца във викингска лодка и я пускаме горяща по Дунава

[MadHatter]

Мислиш си как е отишъл на по-добро място и все пак ще играе роля в живота ти

[KingSlayer]

Единственото, което знам със сигурност е, че тези събития остават в нас до като сме живи.
Това, което не знам е дали това е добре или зле

Аз смятам, че тези, които си отиват намират покой (не знам колко време беше ), докато не се преродят и започнат отново шибаната си мисия

[stage]

Всички, рано или късно се сблъскват със смъртта на някой близък. Мога само да кажа, че времето лекува, а спомените остават завинаги...

[Rodd1ck]

Смъртта е нещо нормално и евала на хората, които са превъзмогнали това.

За предпочитане е да видиш свой роднина от по-горно поколение мъртъв, отколкото той да види детето си.. Подобно нещо не бих пожелал на никой родител!

[Arq]

рано или късно всеки се сблъскава с това...няма нужда да очакваш най-лошото...няма и смисъл...това е част от кръгроврата...незнам дали вярваш в такива неща, но помагат когато ти е най-тежко...и е вярно-времето лекува...

[scion_of_storm]

Моите съболезнования като начало...
Преживявал съм го това вече два пъти, но и при двата случая бях на възраст, на която не можех да осмислям нещата подобаващо. Тежко е, действително, но трябва да се превъзмогне. А в някои случаи дори е по-добре, ако починалите са били с тежки здравословни проблеми...

[SteamOfBlood]

Моите съболезнования.
До сега не съм се замислял...Но когато някой от роднините ми почине не съм тагувал много...Но сега...дори в момента бих казал че ми е тъжно....Преди 4 или 5 години един от най-добрите ми приятели почина...Тогава разбрах какво е да загубиш важен човек......

[Бранник]

Моите съболезнования...
И аз съм го преживявал, но бях много малък(9 годишен).
Смъртта на близък човек те кара да размислиш за това какво си направил за него и какво е означвал той за теб.Понякога тя може да ти даде стимул, а понякога да те депресира.Страданието е неизбежно, но колкото по-бързо го превъзмогнеш - толкова по-добре.

[parabellum]

Вие тука, лигата на петнадесет годишните, какво сте се събрали да обсъждате смъртта, след като въобще си нямате и ни най-малка представа за живота?

[sepulturatr]

Наистина мерси много на всички ви.Наистина ми е много тежко

П.С.За мен смъртта е края на всичко и не съществуват неща като рай ,ад ,други животи и сякви такива простотии ,макар че слушам Sanata Vopilif.

[scion_of_storm]

^^Ми щото сме шибани пичове бе, парабелум

[Vlad]

Ми смъртта е нещо съвсем нормало.Аз я приемам като нещо неизбежно и за тва не страдам особено.Верно е гадно че повече няма да видиш дадения човек,но така нищо няма да промениш.Тва и без тва някога трябва да се случи.

[conguestadors]

Вие тука, лигата на петнадесет годишните, какво сте се събрали да обсъждате смъртта, след като въобще си нямате и ни най-малка представа за живота?

Ами аз не съм забелязъл и ти да имаш някаква представа за живота.

[Ol' Skull]

Отварям тъпа тема в случаен форум, не.

[sodomicdream]

Лично аз винаги очаквам да се случи най-лошото винаги и по всяко време. Дори и да съм подготвена за това, пак се разтройвам при съобщаването за смъртта на някой близък. Но... преживява се

[Vermic]

Много кофти човек,при мене чичо ми почина когато бях 6-ти клас едвам го преглътнах.Такъв е живота,да се надява ме че е отишла на по-добро място.

[Arq]

parabellum ти па се изказа толкова подобаващо че нямам думи...Соу Уот? На 15 години човек вече мисли сам...какво занчение има? Това е форум ако не греша и мисля че всеки-колкото и годишен да е- е усетил от горчивината на живота и може спокоино да каже какво мисли по този въпрос...Или греша?!

[sodomicdream]

сега си спомних как преди 9 години дядо ми се самоуби, спомних си колко тежко го преживях и все още това не мога да го преодолея

[dambov]

Моите съболезнования за баба ти.

еми смърта е част от живота,от дйствителноста на мен ми е трудно да се примиря с нея,но се опитвам.
Когато бях трети клас баща ми почина и все още не сам се примирил напълно,но все пак такъв е естествения хода на нещата.

[SharondenAdel]

Моите съблезнования....

Знам какво е да изгубиш близък човек/роднина..
като бях на 10 единствения ми жив дядо го блъснаха пред мен и той умря още преди да са го закарали до болницата.. сега нямам нито баби, нито дядовци, но все пак това не е края на света, живота си придължава. Знам много е трудно да преодолееш загубата... поплачи си малко и ще ти олекне (или поне при мен това ми помогна)

[Aggressive Perfe...]

Какво правим като загубим близък човек ли?
Плачем... Напиваме се като свине...
RIP и моите съболезнования за баба ти...

[sepulturatr]

Да де аз точно това направих
Но ,живот кво да го правиш ....
Мерси на всички за съболезнованията

[Vintersorg]

Мисля си че доста скоро ще го посетя...

[Dark_Prince]

Моите съболезнования пич.Където и да е сега,е на по-добро място.

[sepulturatr]

Мерси ...предполагам

[Dawn^^]

Преди време мислех, че смъртта е край. Точка. Няма нищо - просто сън без сънища и кошмари. Преди седмица обаче дядо ми почина и това коренно промени мнението ми. Сега не мога да си представя, че човек, който е бил до теб и който е представлявал такъв респект за теб, на който си държал топлата ръка ще се превърне в една торба кокали. Не мога да си представя, че всичкото знание, мисли и емоции натрупвани през години просто ще изчезнат ей така... Не знам дори дали да вярвам в задгробния живот, но просто сега, след смъртта на дядо, почнах да мисля, че когато сърцето ти спре да бие това не е края. Просто не мога да го приема...

[Vehement`Desire]

Моите съболезнования на всички, които са преживели смъртта на близък!
Смъртта не е край, убедена съм в това, просто ако е край всичко става напълно безсмислено. Няма смисъл в това цял живот да се бъхтиш и накрая просто да изчезнеш и не виждам великия смисъл в това, което всички наричат смисъл на живота - да оставиш нов живот, който също като теб след едно известно време да умре. Иначе, смъртта не се преодолява, времето не лекува, то може само да натрупа нови спомени над старите, но когато старите спомени и преживявания изплуват всичката болка се връща, независимо колко години са минали. Поне с мен е така.

[Nickolleta]

Смъртта е естествено продължение на живота.
Преминаване от една форма в друга.
За битието тя е непреходна, но иначе... минава в нищото... Дълго е за обясняване.
Материалистичният ни поглед не улеснява приемането на смъртта, ама сме такива - тъпа цивилизация.