Любими мисли, поезия, крилати фрази..., който иска нека си ги сподели Опции

[Свар]

И още нещо за днес :

"Und ich Verstand die Zeilen, die der Dichter schrieb:
Das Regentropfen Trдnen sind, die da fallen, wenn Regen liebt."

Или на Български :

"И аз разбрах редовете ,написани от поета..
че дъждовните капки са сълзи , паднали ,когато дъждът обича..."

[`Xandria`]

^Много хубаво.

Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното.
***
Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятея. Естественото, свободно същество се покрива с тежката броня на егото. И чак след години инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сакаш сме си си спомнили рая. От този момент нататък... ние ставаме търсачи.
***
Щом стъпя на голата земя....жалкият ми егоизъм се стопява.

[Свар]

^Последната много ми хареса Мимс

"Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме."

""Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите."


....Атанас Далчев...

и великото... Христо Ботев - "Моята Молитва"

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;


не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;


не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;


не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;


не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!


А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!


Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.


Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!


Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

[blame]

No great artist ever sees things as they really are. If he did, he would cease to be an artist.
Oscar Wilde

[noel_f]

^^Да, прекрасно е. Ако го прочетете по-внимателно ще видите, че си звучи точно като молитва.

[conguestadors]

ОМАР ХАЙЯМ - РУБАЙЯТ

От вярата до бунта има само миг.
От правдата до тайната е само миг.
И младостта, и радостта са миг най-кратък.
Животът и смъртта-дели ги кратък миг.

От свят на тайни, свят достоен долетях.
Жадувах връх висок, но паднах долу в прах.
За свойте тайни тук достоен не намерих.
Вратата ще затръшна, стига ми-живях.

[noel_f]

Раздялата е най-истинското нещо. Мисъл на учителя ми по философия.

[Свар]

^ Много правилно го е казал.

Абат Арнолд при град Бизие


"Какво да правим отче?Не знаем как да различаваме добрите от лошите?"
Тогава абатът каза:
"-Убивайте ги всички,Господ ще познае своите."
И бе избито огромното множество

Богомилска мисъл :

"Словото не може да се убие"

Песничка на просяците и клоуните по времето на Цар Петър I

Ха намери я
дева Мария!
Пак се е скрила
със Гавраила!

Старата църква
Нещо проскърцва
нещо се друса....
Правят Исуса!

Петър Делян :

"Славата и величието на българското царство не биха допуснали славното име на българският народ ,комуто са били подчинени много царства и империи през дълголетното му съществуване ,да бъде помрачено не само от ромеите .но и от който и да е друг владетел на света."

Ромул Велики(последният римски император) е казал една много мъдра мисъл :

Започне ли държавата да се нарича отечество - тя се готви да убива...

Йоан Геометър пише стихотворение за поражението на ромеите при Средец :



"Дори и слънцето да би изчезнало
никога не бих казал,
че стрелите на скитите
са по-силни от ромейските копия.
Повалете се, дървета!
Срутете се ,мрачни скали!
Грозни планини,пропаднете!
Тук лъвът се изплашил от сърните.
Слънце скрий под земята,
златоблестящата си колесница,
събуди духовете
на великите императори
и страшната вест им кажи:
Дунава грабна венеца на Рим!
Стрелите на скитите се оказаха
по-силни от ромейските копия."

.....Скитите сме ние българите и власите.Ей ги на ,страдали са хората как венеца вече е бил част от Българското Царство ,а не част от империята.

[blame]

"Осъзнаване и Полудяване са почти едно. Отказ на Ума."
"Когато разсъблечеш душата си пред хората, единственото, което хората ще направят е - да я изчукат."
"Началото определя Края. Развитието се опитва да го промени."
"Свободата - това Е глътка свеж въздух, който разкъсва дробовете ти."
"Информацията винаги е била оръжие, но сега го знаят всички."
"Човек загубва младостта си, когато спре да вярва."
"Хората обичат истината, но ако може друг да я произнесе. Хората обичат истината, когато не им пречи. Всъщност, никой не обича истината. Хората обичат да ги лъжат."
"Когато осъзнаеш. че притежаваш само едно Време, а всичко друго идва и ди отива, че единственото сигурно нещо е Края на това Време, тогава знаеш, че си сам."
"За да се оправи нещо, първо трябва да се обърка."
"Земята се върти толкова бързо, че хората превъртяха."
"Неискрен - предизвикваш неискреност. Естествен - не те интересува какво предизвикваш."
"Стига желания, идва смехът. Късно няма, щом си жив."


Светльо Витков (Хиподил \m/)

[Voodoo_girl]

Your brain is in 2 parts... Left and right. The left part has nothing right in it, and the right has nothing left in it.

[Virgin_Steel]

Wise men talk because they have something to say. Fools talk because they have to say something.

[noel_f]

Това да не е от Оскар Уайлд случайно?

[Virgin_Steel]

Естествено, не ставай смешна
Преждевременно се сетих за една от най-любимите си и актуални фрази:
"You know what they say about catching the bird (You can catch it) But you can't make it sing?" Daniel Gildenlow

[Свар]

Любимите ми цитати като цяло(мисля ,че не съм ги пускал и които скоро разбрах от един човек,който много уважавам,без да познавам) :

Съвременният човек има минало, но няма настояще... той е сам и разговаря само със себе си или с въображаем слушател. Той не може да се върне към хората и обществените идеали, трябва да върви само към самотата, към абсолютната самота. - Лев Шестов

Ето какво мисля: самотата е абсолютна. Пълна илюзия е да си въобразяваш нещо друго. Трябва да осъзнаеш това. И се старай да постъпваш в този дух. Не очаквай нищо друго освен някоя магария. Е, ако се случи нещо хубаво, толкоз по-добре. Никога не вярвай, че можеш да превъзмогнеш самотата. Тя е абсолютна. Можеш да си въобразиш някаква общност с други хора в различен план, но това ще е само бълнуване за религия, политика, любов, изкуство и така нататък. Самотата обаче е пълна. Най-коварното е, че някога може да те завладее представата за общност с други. Давай си сметка, че това е илюзия. Тогава няма да си така разочарован, когато се върнеш към обичайния ред. Трябва да живееш с разбиране за абсолютна самота. Тогава преставаш да оплакваш сам себе си, да се самосъжаляваш. Тогава, всъщност, се чувствуваш достатъчно сигурен и се научаваш да приемаш безсмисленото с известно задоволство. -Ингмар Бергман


Простият човек - земеделец или скотовъдец - е общителен. Самотията на природата, в която живее, го кара да вижда в своя подобен един близък. Затова срещата му с него го радва и той чувствува нужда да му пожелае добър ден или добра среща. Интелигентният дори и в полето или планината те отминава, без да те поздрави.
Изглежда, колкото са по-културни, толкова хората са по-затворени и уединени. Събирайки ги на едно място, цивилизацията ги раздалечава един от друг. Човек е истински самотен само в града. -Атанас Далчев

[noel_f]

Естествено, не ставай смешна

Значи съм познала. Просто си звучи по оскаруайлдовски.

[Arq]

"Как мога да те забравя, като не мога да те запомня?" както казва любимият ми съученик Азад...

[Свар]

Обещава власт, обещава всичко – само да му бъдеш верен!… Така се събира тази уж „руска” група от швейцарци, германци, евреи, полски и кавказки емигранти – хора от улицата и измет на европейската социалдемокрация – обединени около една нова, непознато злобна и фанатична воля. (Името „болшевики” е случайно, взето от някаква вехта конференция.)
.......
Повтарям – на границата сме на тези и други велики знамения. Съдбовни времена са и никой не трябва да се залъгва с фалшива сигурност или с приказки за местен и световен просперитет. Везните се колебаят, огнен въпрос виси над Земята – ще бъдем ли оставени да живеем на нея?
......
Колкото до края – неизбежен е. И е по-близо, отколкото си мислим. „Не всички ще умрем, но всички ще се преобразим (1 Кор. 15:51)”. Този свят е вече прекомерно състарен, овехтял. Вехтата твар, старческият космос, проядени от злото, разтрошаващи се в небитийността на времето им и смъртта – обречени са. Чакаме Божественото обновление, същинската, онтологичната Пролет на новия век. Какво са за нас всички „подобрения” на живота, ако Животът не е изтръгнат от пастта на гроба, от „страната на смъртната сянка”? Какво значат всички войни и революции, ако няма бран и победа над злото сърце, ако бунтът не е срещу властта на хаоса, тлението и случайността, погълнали всяка в този свят добра сила?

Андрей Керезов
СБЛЪСЪК С ЕСХАТОЛОГИЯТА
Един съвременен поглед към Апокалипсиса

Интересен труд е написал човека

[Свар]

The novel is about the fact that quick decisions change it all. The book is about a girl, Veronika, who decides to commit suicide by taking too many sleeping pills, but her plan fails and she wakes up at a mental hospital. In there she decides life is worth living. The music is just like that: it’s a hope to stay for just one more day.

Peter/Saturnus

[InsArtTure]

^

My heart leaps up when I behold - W. Wordsworth

My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began,
So is it now I am a man,
So be it when I shall grow old
Or let me die!
The Child is father of the Man:
And I could wish my days to be
Bound each to each by natural piety
********************************************


She Was a Phantom of Delight - W. Wordsworth

She was a Phantom of delight
When first she gleamed upon my sight;
A lovely Apparition, sent
To be a moment's ornament;
Her eyes as stars of Twilight fair;
Like Twilight's, too, her dusky hair;
But all things else about her drawn
From May-time and the cheerful Dawn;
A dancing Shape, an Image gay,
To haunt, to startle, and waylay.

I saw her upon nearer view,
A Spirit, yet a Woman too!
Her household motions light and free,
And steps of virgin-liberty;
A countenance in which did meet
Sweet records, promises as sweet;
A Creature not too bright or good
For human nature's daily food,
For transient sorrows, simple wiles,
Praise, blame, love, kisses, tears, and smiles.

And now I see with eye serene
The very pulse of the machine;
A Being breathing thoughtful breath,
A Traveller between life and death;
The reason firm, the temperate will,
Endurance, foresight, strength, and skill;
A perfect Woman, nobly planned,
To warn, to comfort, and command;
And yet a Spirit still, and bright
With something of angelic light.
**************************************


...By sights of ever more deformity!
With other ministrations thou, O nature!'
Healest thy wandering and distempered child:
Thou pourest on him thy soft influences.
Thy sunny hues, fair forms, and breathing sheets,
Thy melodies of woods, and winds, and waters,
Till he relent, and can no more endure
To be a jarring and a dissonant thing,
Amid this general dance and minstrelsy;
But, bursting into tears, wins back his way,
His angry spirit healed and harmonized
By the benignant touch of love and beauty.
от The Dungeon - W.Wordsworth

[`Xandria`]

И кой е този звяр зловещ,
чиито дни са преброени,
и той към Витлеем пълзи,
с едничка цел-да се роди?
У. Йейтс

Ако една жена придобие мъжки качества, то на нея е отреден по-голям успех, понеже те подсилват женските достойнства с допълнителна енергия- и резултатът е една съвършена жена, жена над всяко въображение.
Гьоте

Най-древната емоция е страхът, а древният и силен страх е страхът от неизвестното.
Х.Лъвкрафт

"...Всички сме жертви. Участта ни зависи от космическото въртене на зара, от прищевките на звездите, от капризният полъх на съдбата, който иде от вятърните мелници на боговете."
Х.Дийрих

[usmif]

"Все едно да скочиш от ръба на пропаст, а после, точно преди да се удариш в дъното, да се случи нещо необикновено: да разбереш, че има хора, които те обичат. А да бъдеш обичан - това вече променя всичко. То не намалява ужаса от падането, но придава нов смисъл на ужаса. Бях скочил от ръба,ала в последния, ама съвсем последния миг една ръка се бе протегнала, за да ме хване във въздуха. За мен именно това е любов. Тя е единственото нещо, което може да спре човека от пропадане, единственото достатъчно силно нещо, което да се противопостави на закона на гравитацията"

/из "Лунен дворец" на Пол Остин/

[DAEMONAXIA]

Аз си падам много по лириката ...но по специално, супер много ме кефи един откъс от една песничка...
I see hell in your eyes
Taken in by surprise
Touching you makes me feel alive
Touching you makes me die inside
`В превод`
Аз виждам ада в твоите очи
Внезапно уловена изненада
Докосвайки те аз се чувствам жив
Докосвайки те аз умирам отвътре

Ето още лирика,2 текста които са ми от любимите
Убивам самотата (Killing loneliness)
Спомени, остри като кинжали,
пробиват плътта на днешния ден.
Самоубийството на любовта погуби всичко най-свято,
и погреба останките в един безименен гроб в твоето сърце.
С тази отровна целувка, която ми дари,
аз убивам самотата.
С топлината на своите ръце ти ме спаси.
Убивам самотата с теб.
Убийствена е самотата, която превърна сърцето ми в гробница.
Убивам самотата.
Приковани заедно към кръста
докато самотата ни моли да останем,
ние си отиваме от този свят заедно
отричайки силата на смъртта над нашите души,
като тайни думи изречени за да започне война.
С тази отровна целувка, която ми дари,
аз убивам самотата.
С топлината на своите ръце ти ме спаси.
Убивам самотата с теб.
Убийствена е самотата, която превърна сърцето ми в гробница.
Убивам самотата.

И.... В райската нощ (In The Nightside Of Eden)

Разделени сме всякаш от светлината на замръзнал лъч,
проклинайки боговете, в които се превърнахме.
Ние крадем огъня от свещено сърце, ние кървим нечестиво вино.
Влюбваме се в песента на змията и не се страхуваме от нищо.
В райската нощ ние се раждаме отново - мъртви.
Винаги сме, винаги сме били,
винаги ще бъдем преследвани от една илюзия
Умопомрачени, късаме цветчетата на желанието,
научавайки математиката на злото наизуст.
Мамим себе си, за да започнем война в царството на чувствата
спускайки се до бездните на ада (кръг №4), където сме нищо.
В райската нощ ние се раждаме отново - мъртви.
Винаги сме, винаги сме били,
Винаги ще бъдем преследвани от една илюзия.

[DAEMONAXIA]

Deadsoul за информацията която те интересува,свързана с стихотворението.....
цитирам:Без драми, без фанфари, без молитва,
без обещание за край щастлив,
ти водиш ежедневната си битка
за правото и утре да си жив...и т.н
Не мога да ти кажа на 100%,може да греша...но ако не си намерил автора все още...
може да провериш...Дамян Дамянов,стила,изказа,подбора на думи е много идентичен с неговата лирика,и по точно
прегледай стихозбирката"Още съм жив",имам бегли спомени че съм срещала това стихотворение там...но както казах може и да греша ...е поне дори и да бъркам,има какво да се прочете в"Още съм жив"

[blue_eyes_]

Из "Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата... "

[Virgin_Steel]

^ Това звучи адски Оскар Уалйд-ски , много хубава мисъл!

[SteelDragon]

Тва пък според мен е едно от най-безсмислените изречения изобщо. Обаче частта с Бог, който се кефи, че някой умира за да му направи густо ме радва. Много ми е философска.

[\\m//]

"В наше време човековъдството много изостава от животновъдството..."

Много добра мисъл, за мен е велика!

[scion_of_storm]

Една хубавелка - весел танц, две хубавелки - беда вкъщи, три хубавелки - бягай по баирите.


Женските очи режат по-остро от ножове.

~Матрим Каутон

[Mob]

Хайде, и аз да не остана по-назад :

"Само в тишината има слово, само в мрака - светлина, само в смъртта - живот ! "

"Не опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно.По-добре се опитай просто да осъзнаеш истината, че няма лъжица.Тогава ще разбереш, че се огъва не лъжицата - огъваш се ТИ ! "

"Най-мразя парцали да ми се правят на хавлиени кърпи ! "

"Избралa съм да мисля за красиви неща в грозен свят ! " (и добавка от мен) - И не мисля, че някой може да ми попречи !

"Position yourself for the fucking of the death one. I am midnight, here to defend the tranquility of my desires perpetual blood .. "

"He sees himself as the saviour of the world .. His will is strong and he's feeling good .. Ive known him since the first taste of beer .. I will meet him many times in a year .. Happy little, Happy little, Happy little boozer .. " -> Т'ва е част от текста на Happy Little Boozer, на Korpiklaani

"Мислите са сенките на нашите чусвства - винаги са по-тъмни, по-празни, по прости от тях .. " - Фридрих Ницше, колкото и да не се нрави на някои хора, на мен ми харесват някои негови изказвания

"Може би тези, които работят най-много, са и най-големите мечтатели .. " - Стивън Лийкок

"Вашето въображение е тясно свързано с вашия живот. Вие решавате как бихте искали да ви служи въображението. " - Филип Конли

"Не допускайте да ви сплашат дотолкова, че да мълчите от страх. Не допускайте да ви превърнат в жертва. Не допускайте другите да дават определения за собствения ви живот - вие сами определяте какви трябва да бъдете. " - Харви Фирстайн

"A wordless thing a thingless word...
Lightborn malformation... "
--------------------------------------------------------------------
И любимото ми стихотворение :

"Прощално"

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай ..

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и ще си отида ..

Никола Вапцаров

Адски се дразня, че това стихотворение вече го има в литературите за седми клас, но не е сложено в програмата с цел изучаване ! Безобразно е .. Горките сегашни ученици, опростяват им всичко ..
--------------------------------------------------------------------

Ух, т'ва е .. надявам се не съм се унесла твърде много

[blue_eyes_]

"Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото."
"Лавина" (Блага Димитрова)

„Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“
Чудомир (Димитър Христов Чорбаджийски)