Sinner, Mask Of Sanity и останалите Опции

[Crafter]

Какво ви е мнението за този проект на култовия басист, вокалист, продуцент, полубог и немец Mat Sinner?

Групата съществува още от далечната 1980-та година, но в началото се радва на популярност само на родна земя, макар тя да е в далеч по-малки количества от немските пауър метъл легенди. Това е до някаква степен незаслужено, тъй като в музикално отношение са доста стабилни и аз лично не мога да намеря слаба песен в дискографията им. В известен смисъл, проблем е малко олд скул хеви звученето им, но всеки си има вкусове.
През 97-а година започва нова ера в музикалното им развитие със страхотния Judgement Day. В следващите години излизат албуми като The Nature Of Evil, The End Of Sanctuary, There Will Be Execution и най-новия Mask Of Sanity, които общо взето следват една твърда посока от гледна точка на музикално развитие, но пък и стават все по-добри. Всъщност, вероятно почти всеки почитател на добрият традиционен немски хеви метъл ги е чувал.

Основният въпрос, чиито отговор търся е защо тази група не е особено популярна?
Вярно е че не могат да се похвалят с нищо особено новаторско, но в крайна сметка слушаме достатъчно по-слаби и безинтересни неща...

[ManOwaRadO]

Ми може би просто защото Праймъл фиър са доста по-добри, появиха се с гръм и трясък и бързо започнаха да набират мощ, докато този проект остана в сянка друго си е с Ралф. Макар че, да си призная на песента A Question of Honour повече ми допада първоначалния варянт на Синър. Последнияt албум, който съм им слушал, беше The End Of Sanctuary, но там усетих, че започват да омекват като звучене, по-комерсиални лирики и мотиви. Незнам как са продължили нататък, но най-добро беше тежкото и мрачно звучене на The Nature Of Evil

[Mago De Oz]

Щурм, в интерес на истината през средата и края на 80-те е била доста популярна в цяла Европа, после ги налазва болестта гръндж и олекотяване и от това губят позициите си... до голямото завръщане с Nature Of Evil. А Мат винаги е бил от водещите музиканти в Германия. Като цяло мнението ми е изключително положително, с малки изключения за някои от албумите им.

[Mort]

За мен Мат е немският вариант на Марко Хиетала (не като глас, а по-скоро като присъствие и значимост). Иначе съм си фен на Sinner от доста отдавна. Освен това е един от основните отговорници за възраждането на сцената, неуспехите никога не са го спирали. Само не разбрах защо се скара с Nuclear и напусна значимо по-добрия откъм ресурси лейбъл.

[Mago De Oz]

пари, няма според мен друга причина

[Crafter]

Радвам се, че точно вие се обадихте в тази тема.
Относно 80-те - не съм чувал да са правили дори едно по-голямо турне. Разбира се, нито съм бил роден тогава, нито мога да намеря пълна информация. А и гледах разни цифри за продажби от албумите им и един или два бяха продали някакво смешно трицифрено количество. За това останах с такова впечатление, разбира се, поправете ме ако греша.

За The End Of Sanctuary - наистина този албум е някакъв вид връщане 10 години назад от стилова гледна точка, но това че е малко по-лек не би трябвало да значи, че е по-слаб. Пък и наред с рокерските неща има и няколко много сериозни песни, които са страшно добри. Едноименната например, Destiny и Prophecy са страхотни, а лично на мен любима ми е Congress Of Deceit.
И това, че Primal Fear са по-добри е леко спорно. По времето на първия и втори Праймъл (98,99), Синър прави Judgement Day и Nature Of Evil, които съвсем обективно погледнато са класи над Primal Fear и Jaws Of Death. Инак, съгласен съм, че следващите Праймъли са по-добри, а и по-модерни.

[lodborg]

Много голям човек е чичо Синър. Щурме, и аз мисля, че е бил доста известен през осемдесетте, особено в родината си. Но загадката защо са го забравили почти всички си остава и за мен. Любимият ми албум определено е "Danger Zone", но последните му неща ме радват също страшно много. Особено тазгодишния "Mask Of Sanity" си дойде точно на мястото.

Между другото, едно бързо сравнение с Accept - другите титани на немското хеви, които винаги са ми били далеч по-любими от Sinner, макар че тача и Грешниците стабилно. Прави ми впечатление, че Accept увяхнаха леко в края на осемдесетте, горе-долу там, където Sinner се хвърлиха да експериментират. Логично беше да поемат щафетата, но не би. Но пък от друга страна по това време Udo започна да прави чудеса от храброст в соловата си група.

[Rolf]

Изключително важна личност за хеви метъла в Европа. Неоценен е, но с малко велики музиканти ли е така... Неприятно ме изненада фактът, че доста е омекнал в соловите си неща напоследък - не му отива много да прави осемдесетарски хард рок. Нищо, чакам с огромен интерес новия Primal Fear и се надявам да надмине предишния.

[Crafter]

Наистина Goddess Shiva е малко странен проект, но лично на мен ми допадна страшно много. Също така и последният Синър не е най-тежкия албум на групата, но пък е един от най-добрите.
За сметка на това новия Primal Fear май ще бъде по-тежък.