EDGUY – HELLFIRE CLUB, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

EDGUY – HELLFIRE CLUB



Младите лидери на немския хеви метъл се завърнаха след близо тригодишна пауза с EP-то “King Of Fools” и шестия си дългосвирещ албум, озаглавен “Hellfire Club”. Без да демонстрират някакви геройства от оригиналност и без да залитат встрани от градения с години стил, Edguy ни предлагат най-хомогенно звучащата си и въобще най-силна творба от “Vain Glory Opera” насам. Албумът е много повече хеви метъл, отколкото пауър/спийд ориентиран. Темпото се колебае предимно около средното, макар да не липсват епизодични скоростни прескачания из песните, както и няколко откровено бързашки парчета. Това, което изпъква най-силно още от първите акорди, е сериозното развитие на бандата в композиционен и технически аспект. За този тип метъл, китаристите Jens Ludwig и Dirk Sauer пилят феноменални неща по жиците, без да се изхвърлят излишно или да се увличат в малмстийнски разстрели. Не че съм очаквал по-малко от тях, но в “Hellfire Club” празно място в китарното звучене просто няма – редуват се запомнящи се рифове с идейни сола, хармонии и преходи, формиращи до голяма степен агресивно-мелодичната аура на албума. Eggi е повече от солиден на поста си, допълвайки отлично Felix Bohnke, който с всеки следващ албум става все по-добър барабанист и вече спокойно може да съперничи на герои като Dan Zimmermann, Thomen Stauch и Jorg Michael. Безспорно най-голям прогрес отбелязва вокалистът и основен песнописец Tobias Sammet – в новата тава е намерил окончателно собствения си облик и обвиненията, че копира Dickinson и Kiske вече звучат безпочвено. Колкото до продукцията – ако в предишните издания тя беше много добра, то сега е изключителна (да имаш Nuclear Blast за лейбъл явно не е без значение). В текстови план се разглеждат теми, вариращи от типичния хеви метъл анти-конформизъм, пречупен през погледа на Sammet, до също така характерните за фронтмена романтично-фантастични лирики.

Отначало ни посреща с клоунски идиотско намигване Tobi, приканващ ни към веселбата с мотото на албума: “Welcome to the freakshow!” Въведението е последвано от може би най-мощната от всички дванадесет песни – “Mysteria”, която моментално грабва вниманието и ме кара да се чудя защо не е била избрана тъкмо тя за сингъл. В богатата “The Piper Never Dies” виждаме характерния за Edguy епичен изказ, комбиниран с класическия хард-рок дух на Deep Purple. Разнообразни постройки, редуване на бавни тържествени пасажи с резки китарни включвания, изумително вокално присъствие - резултатът е не просто достоен наследник на “Theater Of Salvation” и “Pharaoh”, но и една от най-емоционалните композиции на групата въобще. Темпото се увеличава в “We Don’t Need A Hero”, която показва способността на Edguy да пишат невероятни припеви, както и да свирят като изтървани – последователните сола на Felix и Jens са достойни за възхищение. Последните краски добавя краткото, но уместно участие на Бабелбергския филмов оркестър, който чуваме и в още няколко песни. “Down To The Devil” започва измамно нежно, за да прерастне в мелодичен метъл химн, изскочил сякаш от някоя бъдеща Avantasia. Следва добре познатата “King Of Fools”, която с насечения си ритъм съвсем не е най-емблематичното парче в “Hellfire Club”. Клавирните преходи са приятно съчетани с китарите, припевът навява спомени за легендарната “Vain Glory Opera”, а за разлика от EP-версията, тук солото не е безобразно орязано. “Forever” е дежурната Sammet-ска балада – бавна, лирична и прочувствена, подплатена от ефирни оркестрации. Последният припев едва е заглъхнал, когато с гръмотевичен трясък в слуха се врязва откриващият риф на подчертано китарната “Under The Moon”, за да ни преведе през забележителни вокално-хорови и инструментални моменти. Майтапчийската “Lavatory Love Machine” внася нужната доза свежест с приповдигнатото си звучене, а леко метафоричната “Rise Of The Morning Glory” ни поднася нов букет от силни мелодии. Половинминутната интерлюдия “Lucifer In Love” открива пътя за едно от най-интересните парчета в албума – “Navigator”. Едновременно енергично и някак меланхолично, включващо влияния от Maiden до Pink Floyd, то е най-разчупеното и дори експериментално творение в “Hellfire Club”. За финал съвсем подходящо е избрана втората, особено красива балада – “The Spirit Will Remain”, представляваща един оркестър, един глас и много чувство. В ограниченото издание на албума са включени две допълнителни песни -неиздаваната досега Children Of Steel (написана чак през 94-та!) и версия на “Mysteria”, в която Tobias си поделя вокалите с траш-иконата Mille Petrozza (Kreator).

В заключение: Edguy не омръзват. Edguy не се повтарят. Edguy са съвременно олицетворение на всичко стойностно в хеви метъла и това личи от всяка нота в новия им албум.

[MountainQueen]

Ти ме вдъхнови
В момента свалям албума, въпреки че едвам намерих място на харда си, за да го сместя

[The Trooper]

ETO TOVA E TO!!!Warrior si go kazva v zakliu4enieto.EDGUY forever-leleeeee,taq grupa nqma da spra da slu6am nikoga i sym gord,4e sym i syvremennik...posle sled 10-15 godini 6te vidite kak 6te se govori za tqh
Ami da-The Piper Never Dies,eh-epi4no par4ence a kak skorostrelno zavyr6va to,a?Albumyt si e pove4e ot razmazva6t,povtarqm se v izkazvaniqta,ama eto-ima si ve4e tema i pak go pi6a.Tozi album,tazi grupa go zaslujava!!!

[alpha prime]

naistina edguy sa mi ot lyubimite grupi slagam gi na 2ro mqsto zaedno s iced earth (91-01) i ne moga darazbera edin fenomen :
1) 4ue gi fen na maiden koito gi 4uwa za sefte i wika : "q pusni istinskiq MAIDEN "
2)4ue gi fen na helloween i re4e sy6toto na za helloween
werno si imat wliqniq
no sa izgradili swoi stil koito na momentie i dosta komi4en

[alpha prime]

iskah da kaja zabawen -save us , lavatory love machine ,outroto na theter iofg salvation ....

[InsArtTure]

Албумът особено ми се издигна в очите след онази пикня, как беше...Кокет Райд. Не е стъпка напрен, но не е и стъпка назад. А We Don't Need A Hero все още е една страшно любима песен.

Ама каква тема само-мааалко повече от 2 години.

[Duh5]

Мн, хубаво ревю, не съм заглеждал, но ако навремето сте ги пускали във форума, защо не ги качите и в сайта? Така и така ги има

EDIT: Оп, избързах, има го на сайта Простете Така де, това не омаловажава факта, че е добро.

[Airin Of Ancelot]

Хаха, явно едно време още по-дълги си ги писал. Но това настрана, ревюто си е чудесно.

[Testament]

Къде го има албума?

[Mago De Oz]

^в магазините

[Virgin_Steel]

^ много се радвам, че хванах поколението в което чаках пред магазина да ми запишат някоя касетка...понякога получавах и примоция - СТРАНА 'Б' !
Миленка, не очаквай някой днес да изтича до магазина да си купи ® носител, днес всички чакат с F5 пред тракерите... великите фйенове....

Ако все пак има още хора, които обичат да си заплащат символично за труда на музикантите , който ни радва... заповядайте в тази група -
http://www.last.fm/group/I+Still+Buy+CDs

[Mort]

Мога да се похваля, че повече от 5 години вече като си харесам даден албум си заделям пари и си го купувам.

[Duh5]

Мда, и аз Айде да не са 5, но не виждам смисъл да го променям за в бъдеще, значи ще станат

[InsArtTure]

Аз мога да се "похваля", че вече 4 години аз все нямам пари за оригинални дискове и все се оказва, че трябва да ги давам за хляб и кашкавал. Стига глупости за истинския фен...

Срам ме е да дам 35 лв за музикален диск, когато вкъщи няма сирене примерно. Големи фенове, голямо нещо. Който има - дава, който няма, дава, ако му някой му носи.

Наречете ме клиширан. Или заради това, че нямам пари, не заслужавам да съм истински фен на музиката...нали? Elite, братя...............................

[Virgin_Steel]

Далеч си от категорията на обсъжданите тук ...
Говорим за който може, но не дава...

[Svetyl]

^Не познавам такива хора...

[Virgin_Steel]

Не познаваш стиснати хора, които обичат да трупат под дюшека?

[Svetyl]

Не познавам фенове, които се стискат? Тия дето се стискат, ако имат, де, не са истински фенове. Аз чистосърдечно си признавам, че нямам... не мога да давам пари за оригинална музика. Правя друго. Когато успея, отивам на концерт. Смятам, че и така подкрепям любимците си.