Сатанинско убийство на дете разтърси Сърбия, Детето е обезглавено. Според полицията става въпрос за ритуално убийст Опции

[scion_of_storm]

...И тук се намеси Светъл с едно прекрасно мнение Мисля, че с това мнение се изчерпва целия спор. Point taken :>

[ManOwaRadO]

Пичове нали не си мислите, че ПСВ е религиозна???

[Svetyl]

^Разбира се, че не... би било смешно. Аз поне не си го мисля.

[ManOwaRadO]

Ами по-нагоре някой намекваше нещо подобно.
Иначе дори и религиозните войни (30-годишната война) всъщност не са религиозни, в основата на кръстоносните походи не лежи религията, а чисто човешката (по-скоро чакалска) устременост към плячка, богатство и просперитет и най-на края християнизирането на България също не е станало по религиозни причини, а отново по-съвсем обикновени обществено-политически - предполагам и не вярвате, че на Борис изведнъж му е дошло просветлението та решил да заплюе Тангра и с огън и меч да наложи волята на Христос?!?

[Svetyl]

^Разбира се, че е така, ножа е опрял до кокала. Но по онова време християнството е било и това. Сила и меч.

[lodborg]

Разбира се, Радо. Точно оттам тръгна спорът; и аз се опитах да обясня същото. Кръстоносните походи са плод на човешката алчност, злоба и тъпота. Християнството е само димна завеса и е използвано като предтекст. Разбира се, има много хора, които са мислели, че са тръгвали в името на Христа и са вършили Божата воля, но това е поради глупаво разбиране, грешно тълкуване и ограничено мислене. Точно както и "сатанинското" убийство на детето - затова направих сравнението. Глупаво е да се каже, че учението на Ла Вей потиква към обезглавяване на деца. Просто защото не е така. А дори и да е бил ревностен сатанист, какво от това? По-малко ли щеше да бъде виновен в убийство, ако беше ревностен християнин? И колко убийства стават всеки ден от хора, които ходят редовно на църква и славят името Христово?

Факт е, че шибаното копеле е обезглавило дете. Сатанист или не, трябва да си понесе последствията и то яко.

[Svetyl]

Каква е тая религия, която е димна завеса? Съгласен съм, но това не е религия. А манипулация.

[lodborg]

^ Това ми е мисълта. Все едно християнството не е било начин за манипулация с ВЕКОВЕ!

[ManOwaRadO]

Всяка религия се изражда в манипулация дори и по начало да не е замисляна като такава!
Антон Лавей съм го преглеждал само отгоре-отгоре от чисто любопитство и ми се стори неочаквано пасивно и несатанинско, но не съм добре запознат с този въпрос и немога да давам генерални заключения.

Убийство по религиозни причини не може да се оправдае по никакъв начин!

[SteelDragon]

Глей те ся да ви светна. Всяка смърт е в името на Бог. Всяка смърт идва от Бог. Чували ли сте тва "В името на Отца и Сина и Светия Дух, Амин."?

Кръстоносните походи са обикновенни войни, за завоюване на изключителна богата територия. Както всяка война те са изпълнени с фанатизъм, жестокост и най-вече смърт. Грабежите и зверствата на кръстоносците са същите грабежи и зверства, извършвани от всяка една армия от както свят светува и не са нещо уникално.

Приемането на християнството в България пак е политическо решение. А боляри са били избивани за къде къде по-маловажни неща.

Ислямът е религия на 15 века.

Християнството сега няма нищо общо с това което е било. Най-вече защото църквите (във различните държави) нямат никаква политическа сила, с изключение може би в Италия, където още са силно подвластни на това кво се казва от църквата. Сега християнството е по-скоро етичен кодекс, духовен канон за взаимоотношения между хората. Разбирайте го като добро възпитание. Добрият християнин е добър човек. Няма от какво да се бяга и да се страни. Добър християнин не е този, които пали свещи в църквата, къди по 3 пъти и се моли преди лягане. Надявам се разбирате.

Венци, относно твоето мнение за изляма и техния Сатана - Иблис. Разликата е че той не е антагононист. Иблис е творение на Аллах. Също както човека. Той не е в конфликт с Бог, а Бог го създава, за да се опитва да склони хората към злото. Така Бог ще разбере кои са "добрите". Това е изпитанието предвидено от Бог за неговото творение човека. Няма я мощта на Сатаната. Така че пак съм прав. Пробвай с някой друг.

[Svetyl]

"Ислямът е религия на 15 века."

А християнството на повече от 20. Прав си да, и така може да се каже. С развитието си всяка религия "омеква" в налагането си. А че боляри в България са били избивани, спор няма, както и спор няма, че християнизацията е била политическа. Но е християнизация.

[ManOwaRadO]

Напълно съм съгласен с всичко казано в това мнение. Май почва да излиза, че спориме само за спорта.

[lodborg]

^^^ Луцифер или Сатаната също е създание на Господ (както и всичко останало) и също не е равностоен съперник. И също избягването на поставените от него изпитания е сито за благоверните. Тъй че абсолютно същото с малки изменения.

[Svetyl]

В тая тема мненията започнаха да се преразказват. Дали не е, защото минава полунощ?

[lodborg]

Добър християнин не е този, които пали свещи в църквата, къди по 3 пъти и се моли преди лягане.

Това е съвсем точно казано и споделя и моето мнение. С малката разлика, че точно това е било разбирането за добър християнин за наистина много време. Другото е добър човек. Християнството като религия се базира на обреди и обичаи, чийто смисъл е бил запазването на етническото/народно самоосъзнаване в миналото, а в момента са апандиситът на вярата. Не мисля, че се определя колко човек е християнин според това дали пали свещички всеки ден, дали се моли и дали минава под масата в църквата на съответния празник. Християнин го прави вярата му, а спазването на обичаите е лично негов избор. Ако иска да го прави - няма нищо лошо, ако не - негова воля. Да го прави обаче само защото така е прието и защото това се очаква от него, ми се струва изключително тъпо.

^Хаха, най-вероятно. А аз се правя, че уча за изпит.

[Aggressive Perfe...]

Християнството е помия. Какво значи "добър" и "лош" човек??? Кой е измислил тези две категории? "Греховете" са измислени от църквата, за да може хората да се чувстват виновни и след това да ходят на църква. В библията си ЛаВей споменава, че Луцифер е най-добрият приятел на християнството, защото без Сатаната, без да има от какво да се страхуват хората, църквата би пропаднала. И ако ми обясните какво му е толкова доброто на една религия, която те учи да си плужек...

[Mago De Oz]

^ След като "Християнството е помия", защо не станеш не станеш последовател на алах, бре?! Едно време, преди има няма 200 години, мойте както и сигурно и твойте предци са умирали за да запазят точно тази "помия", а ти сега плюеш върху гробовете им!
Чета тука разни мнения, някои умни, други не толкова и ми е чудно, какво толкова лошо виждате в това да си уважаваме религията на дедите ни? Какво ме интересува мен някакъв сешник като ЛаВей, след като знам, че в БЪЛГАРИЯ хората са умирали точно за да запазят християнството и от там БЪЛГАРЩИНАТА. Не съм и съгласен със Светъл за "НАСИЛСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ" защото НЕ Е БИЛО НАСИЛСТВЕННО и това е доказан научен факт. А 52 боляри са били избити, защото са се опитали да се противопоставят на централизирането на канската власт при Борис I Кръстител, а чак 3 века след това са ги обявили за езичници, борещи се против християнството.

[SteelDragon]

По това време религията е била в ръцете на гърците, които всячески са се борили да ни погърчат чрез църквата. Само дето едно време българите не са яли доматите с колците, не са слушали кючеци, сръбско и гръцко... Имало е хора като Иларион Макариополски ( върху чийто гроб днес се редят сергии - буквално), Антим 1, Стефан Богориди, Неофит Рилски и др. Те са извоювали църка, която не е проводник на идеологии.

Венци, всичко е творение на Бог. Зо съществува с негова санкция. Разиката е в силата на Сатаната, който има сила на "креатор". Не е един самотен демон олицетворяващ злото, а е цар. Подобно на Небесното Царство. Сатаната си има лейтенанти, паднали ангели, които да му командват адските армии. Капиш? Едиствено той е надарен със сила да предизвика Бог (неуспешно). Има там едно книжле "Откровение", което обикновенно го слагат най-отзад на Библията.
Затова и в другите религии злото няма тва обаяние. То винаги е преебано и гадно. Тука обаче тая ниестова власт и мощ, опълчваща се на всеки ред и закон, божи и човешки, е като магнит. Много е куул. Ето защо в Япония няма култове към Куни-Токоточи-Но-Микото (лошо ками) и никой не иска да живее в състояние на "кегаре".

[Aggressive Perfe...]

^ След като "Християнството е помия", защо не станеш не станеш последовател на алах, бре?! Едно време, преди има няма 200 години, мойте както и сигурно и твойте предци са умирали за да запазят точно тази "помия", а ти сега плюеш върху гробовете им!
Чета тука разни мнения, някои умни, други не толкова и ми е чудно, какво толкова лошо виждате в това да си уважаваме религията на дедите ни? Какво ме интересува мен някакъв сешник като ЛаВей, след като знам, че в БЪЛГАРИЯ хората са умирали точно за да запазят християнството и от там БЪЛГАРЩИНАТА. Не съм и съгласен със Светъл за "НАСИЛСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ" защото НЕ Е БИЛО НАСИЛСТВЕННО и това е доказан научен факт. А 52 боляри са били избити, защото са се опитали да се противопоставят на централизирането на канската власт при Борис I Кръстител, а чак 3 века след това са ги обявили за езичници, борещи се против християнството.

Нашите деди са мрели за СВОБОДАТА на БЪЛГАРИЯ, и са се борили за СВОБОДНА църква, която няма да се НАЛАГА на хората. Не плюя по ничии гробове. Просто това си е факт - на християнството му е отминало времето. Преди 2000 години може да е било актуално, но вече не е. Ти какво? Сигурно не правиш секс без брак? Или не "чревоугодстваш"? Сигурно ходиш облечен в дрипи и не ти пука как изглеждаш, защото това е "гордост". Сигурно ако някой те фрасне в "християнската" мутра, ще му паднеш на колене? Замисли се малко. Християнство вече няма място на този свят. Същото е и с исляма и юдаизма. Тези религии са пълно лицемерие...

[Mob]

Егаси смешното изказване са му ударили "сатанинско убийство"

Оффтопик : Тия неща иначе дет ги наръсихте и набърборихте са смешни, с четене на библии разни от ИНТЕРНЕТ и материали от ИНТЕРНЕТ няма много нито да научите, нито да намерите някакъв материал, за да си защитавате тезите и да спорите. Интернет не е за това, нищо, че го ползва целия свят.
Няма да споря с никой, който реши да се заяде с мен или да ми коментира мнението, казах си к'вот имах.

[SteelDragon]

А за какво интеренет бе? Смешко? Ти си смешна! С твоя пилешки мозък. И тоя на агресора. 100% съм сигурен че не сте разбрали нито тезата ми, нито как я доказвам, нито защо. Не съм искал с вас да говоря, нито има смисъл. Aз за пореден път ще попитам много екстравагантни ли се чувствате като правите нeкви заключения дето са ясни на секи мислещ човек? Sигурен съм че религията не ви пречи на купонче да го дигнете или да ви е травмирала по некъв начин пак не вервам, секи човек вярва в нещо, атеистите верват в техни си работи, другите в други си - човек има тая свобода. Религията не е нещо което може да се налага и доказва. Истината е че ви се плямпа против некоя институция под претекст че не носела полза, за да излезете големите бунтари. Как ше ви носи полза като вие сте ментално кастрирани? Сега ще ви пестна едно нещо, което е много религиозно. Които трябва ще го разбере.

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията. Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ” хранител на традицията ”По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самурай се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поржението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъде безупречен бе въпрос на чест за чен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото бях разбра, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка.
Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, войнът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ” земя ”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах”вода”.
Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ” огън ”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ” вятър ”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и изполването на душата в стратегията аз нарекох ” празнота ” в своята школа.
Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновенни, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникат винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне война в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси .
Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него.
След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода.
Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше резлично оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда”
Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях:
Първи беше НЕЗНАНЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когат реших, че съм се проборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието” врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”незнанието” и ”знанието ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат.Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а реши, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”знанието” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата към които преди това се бях стремил.Така аз се преборих и победих този противник.
Вървях по пътя ня стратегията и очаквах да срешна следващия си противник и когато това стана отначало не можах да разбера това.
Когато бях на служба при господаря Матсудайра, а аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и ковене. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча.
Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих веобще да ме докосне. Господаря от начина по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателдтво. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч( бокен ) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да вода живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал.
Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещенниците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си.
Една вечер излязох от гостилницата в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданност. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общо-приетия смисъл, защото във всеки един момен, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно самосъжалението, отчаянието и безидейността са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния чонек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никота не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува .
Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ” гърди в гърди ” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечях, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обвземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сеча. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сеча и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е мой война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ” слабост ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ” мързел ”. Ето дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги ге атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание.
Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и ….враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще , умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех … бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега.
Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза ). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял.
Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках …чаках времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време през което бях стоял последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше …ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живата, проумях, че начин да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураю, прочете за битките, която аз един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал ако съм можал да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживяния ми живот и легендата, която имах щастието да преживея.

Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней ( 1644 ).

[Mago De Oz]

^ След като "Християнството е помия", защо не станеш не станеш последовател на алах, бре?! Едно време, преди има няма 200 години, мойте както и сигурно и твойте предци са умирали за да запазят точно тази "помия", а ти сега плюеш върху гробовете им!
Чета тука разни мнения, някои умни, други не толкова и ми е чудно, какво толкова лошо виждате в това да си уважаваме религията на дедите ни? Какво ме интересува мен някакъв сешник като ЛаВей, след като знам, че в БЪЛГАРИЯ хората са умирали точно за да запазят християнството и от там БЪЛГАРЩИНАТА. Не съм и съгласен със Светъл за "НАСИЛСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ" защото НЕ Е БИЛО НАСИЛСТВЕННО и това е доказан научен факт. А 52 боляри са били избити, защото са се опитали да се противопоставят на централизирането на канската власт при Борис I Кръстител, а чак 3 века след това са ги обявили за езичници, борещи се против християнството.

Нашите деди са мрели за СВОБОДАТА на БЪЛГАРИЯ, и са се борили за СВОБОДНА църква, която няма да се НАЛАГА на хората. Не плюя по ничии гробове. Просто това си е факт - на християнството му е отминало времето. Преди 2000 години може да е било актуално, но вече не е. Ти какво? Сигурно не правиш секс без брак? Или не "чревоугодстваш"? Сигурно ходиш облечен в дрипи и не ти пука как изглеждаш, защото това е "гордост". Сигурно ако някой те фрасне в "християнската" мутра, ще му паднеш на колене? Замисли се малко. Християнство вече няма място на този свят. Същото е и с исляма и юдаизма. Тези религии са пълно лицемерие...

Не религията е ЛИЦЕМЕРИЕ, а ЦЪРКОВНИТЕ ДОГМИ, които са две КОРЕННОРАЗЛИЧНИ НЕЩА!!! Не бъркайте нещата, а тук като гледам всеки го прави. Църквата е едно, религията е друго и двете отдавна имат много малко общи неща! Това, което казваш ти, са ЦЪРКОВНИ ДОГМИ, а не религия и мен те не ме интересуват!

[Svetyl]

^ След като "Християнството е помия", защо не станеш не станеш последовател на алах, бре?! Едно време, преди има няма 200 години, мойте както и сигурно и твойте предци са умирали за да запазят точно тази "помия", а ти сега плюеш върху гробовете им!
Чета тука разни мнения, някои умни, други не толкова и ми е чудно, какво толкова лошо виждате в това да си уважаваме религията на дедите ни? Какво ме интересува мен някакъв сешник като ЛаВей, след като знам, че в БЪЛГАРИЯ хората са умирали точно за да запазят християнството и от там БЪЛГАРЩИНАТА. Не съм и съгласен със Светъл за "НАСИЛСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ" защото НЕ Е БИЛО НАСИЛСТВЕННО и това е доказан научен факт. А 52 боляри са били избити, защото са се опитали да се противопоставят на централизирането на канската власт при Борис I Кръстител, а чак 3 века след това са ги обявили за езичници, борещи се против християнството.

Насилствено е било. Византия ни е нападнала и ни е заставила да го приемем. И това е факт. Уф, че ме мързи да цитирам източниците... Да, християнството много е помогнало. Но е било наложено до някаква степен. Разбира се едва ли са казвали на всеки: "Умри или стани християнин."
По последни данни и по времето на Аспарух и Тервел е било разпространено, но не толкова масово. А и да не пропусна това, че тук се е изповядвало тъй нареченото "простонародно християнство", което не е чиста форма. Абе няма значение. Било е по-добре за България да стане християнска държава, но това не променя факта, че насилствено налагане е имало.

[Aggressive Perfe...]

^^^Наистина нямам какво да кажа...

Не религията е ЛИЦЕМЕРИЕ, а ЦЪРКОВНИТЕ ДОГМИ, които са две КОРЕННОРАЗЛИЧНИ НЕЩА !!! Не бъркайте нещата, а тук като гледам всеки го прави. Църквата е едно, религията е друго и двете отдавна имат много малко общи неща ! Това, което казваш ти, са ЦЪРКОВНИ ДОГМИ, а не религия и мен те не ме интересуват !

А какво е религията, ако не система от църковни догми??? Според теб християнството би ли могло да съществува без догмите? Защо ще обичаш и вярваш Бог ако не те е страх от Сатаната?

[SepulTeraHead]

Не религията е ЛИЦЕМЕРИЕ, а ЦЪРКОВНИТЕ ДОГМИ, които са две КОРЕННОРАЗЛИЧНИ НЕЩА !!! Не бъркайте нещата, а тук като гледам всеки го прави. Църквата е едно, религията е друго и двете отдавна имат много малко общи неща ! Това, което казваш ти, са ЦЪРКОВНИ ДОГМИ, а не религия и мен те не ме интересуват !

Абсолютно вярно. Никога не съм очаквал да съм напълно съгласен с magodeoz.

[SteelDragon]

Донякъде не си прав, светъл. Вземи виж тия източници дето не можеш да си ги спомниш. Спор да няма обаче - Византия си е казала думата, както и Франките. Било е повече насилствено отколкото друго, но това е мъгла. По времето на Аспарх и Тервел е било разпространено къде? За Кубрат и Тервел се спекулира, че са били християни, но доказателства категорични няма, няма и такива за обратното. Преди Аспарух Балканите са били изцяло християнска земя. В Българската държава после е имало и много християни. Простонародното християнство е съвсем друго нещо Което се появява в по-късно в средновековието. Това е смесването с езически рутуали и суеверия, профанизирането на религията до повтарянето на некви ритуали и молитви, кръстене за да ти спори работата, черпене за бог да прости и т.н. Чул си там нещо, прочел си ма не си разбрал много.

[Svetyl]

^Що не си гледаш работата?
Чул съм бил, недочул съм. Водят се спорове, вземи гледай Памет българска. Водят се спорове относно това дали не е било разпространено християнството и преди Борис. Според едни българите тогава са били зороастрийци, според други-християни. Все още нищо не е доказано.
Че ме дразнят такива като теб, обаче...

Цитати: Бертински анали:
Князът на българите приел светото кръщение.Той бил замислил да стане християнин понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и действия сред народа на царството му. Недоволни от това неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество
По-нататък се казва, че ги избил...

Освен това: Кубрат е бил пръв приятел с тогавашния византийски император, дори са израснали заедно. Уф как му беше името на императора...Ираклий. Тервел получава титла кесар. И във всеки учебник пише, че бил първият нехристиянски владетел с такава титла... което, поне според мен, а и според последните изследвания е някак неприемливо. Християнството е било разпространено далеч преди Борис на Балканите, сам го каза. И не му е било пречено да се разпространява, до Омуртаг. Простонародното християнство се появява в България веднага след покръстването и не можеш да ме убедиш в противното.
Не казвам, че е било наложено изцяло насилствено. Но и не казвам, че сме имали избор, което означава, че са ни заставили нали?
Цитат: "Царе" на Йосиф Генезий:
И тъй владетелят на българите се съгласил на мир ако и по-рано да бил дързък. Освен това неговите хора били измъчвани от глад. Поради това всички лесно се съгласили да приемат християнското кръщение...

Двата източника, които цитирах, според мен показват, че насилствено налагане Е имало.
А някой да си спомни Владимир Расате. Ако той пък не е "умрял" (нарочно го сложих в кавички, защото тогава да си ослепен, си означава почти смърт) заради християнството?

[ManOwaRadO]

Това за Фудживара ми хареса, не го бях чел досега.

Крайно пресилените хипотези, че Кубрат е бил християнин се основават на това, че в гробницата му са открити кръстове и други християнски предмети, които обаче са му били подаръци от император Ираклий - нищо повече. Тервел пък формално е приел християнството за да може да получи титлата "кесар", което не го прави християнин, в смисъл вярващ.

[Svetyl]

^Дали са крайно пресилени хипотези? След като дори Божидар Димитров напоследък започна да се замисля... Има още много да се открива и да се доуточнява. А това с формалното приемане не го бях чувал. Звучи весело.

[SteelDragon]

Момко я чети кво съм написал и тогава си мърдай пръстите