Логически Загадки Опции

[Madness]

Имам запитване към prayer4eto...защо маршрутът на софиянци да е "София - Ягодово - Велинград - Ягодово - София" ? Имам предвид къде пише,че те после са се връщали до Ягодово?

[prayer4eto]

Мисля, че написах, че деверът все пак живее в Ягодово. При обратния път (защото софиянци са се върнали все пак ...) е най-логично да са оставили девера вкъщи...

[Madness]

Ок,но аз може да предположа,че деверът е оставен във Велинград(примерно...) От друга страна се замислям върху това,което каза-дали всъщност този девер е бил с тях...1во-масло на кола и сам човек може да смени и 2ро-наистина за този девер нищо повече не се споменава-върнат ли е,не е ли..изобшо къде е? може да съм в голяма заблуда де..

[Duh5]

Я старите шофьори да обяснят на младите за европейското возило Вартбург:) В него е разковничето

[Madness]

С риск да бъркам, но Вартбурга не е ли на същия принцип като Трабанта - сиреч, долива се масло в резервоара, когато се сипва гориво, а е ясно че на Горския дом няма бензиностанция.

[Duh5]

Двутактови машинки, даа:) Сипваш масълце в бензинеца, не в картера. Причината за спирането е неправдоподобна:)

Пак една с автомобили.

27. ПЪТУВАНЕ С ПРЕМЕЖДИЯ
Отдавна на инспектор Стрезов не се беше налагало да пътува толкова много с кола както днес. Първо отиде на мястото на катастрофата, за да види пострадалото булгаррено—10 и личио да прегледа багажника на колата с откраднатите вещи. После прескочи до магазина в малкия подбалкански градец X, където вчера беше извършена кражба, за да се увери, че тя не е дело само на един човек, а е имало и помощник. На връщане се отби в болницата при ранения ншфьор на булгарреното.
— Как стана катастрофата?
— На места пътят беше заледен ... Не можах да взема добре завоя, колата се хлъзна . .. Видях срещу себе си камион... дори не спря да ми помогне.
Човекът говореше с мъка. Пречеше му превръзката. Вероятно имаше и главоболие.
— А нещата в багажника?
— Кои неща? ... Крадени са ... Сам ги откраднах.
— Липсва това-онова. Къде са пръстените и часовниците от щанда за бижутерия.
— Не знам — мигаше раненият. — Може би няЩ кой е пребъркал багажника, докато колата беше на паркинга пред мотела през нощта, или пък са се разпилели по време на катастрофата ... Нищо не мога да ви кажа.
Хитрец, мислеше си Стрезов, докато пътуваше със служебната кола към мотела. Изгубили се били по време на катастрофата! Та багажникът въобще не е пострадал. Явно, опитва се да прикрие своя съучастник. Така един ден, като излезе от затвора, ще има някой да му е длъжник,
— Спомням си — каза нощният портиер на мотела. - Първи тази сутрин потеглиха две коли. Едната — бургаррено—10, а другата — рено—12. По-точно, мисля, че беше дачия. Около тях се въртеше мъж на средна възраст, нощес спа в стая 211. На коя от двете коли се качи, не мога да ви кажа, но си замина. Оставаше му да намери човека от стая 211. Казваше се Христо Петров Вукадинов и живееше на улица „Незабравка".
Нови сто километра до София.
— Търся Христо Вукадинов — каза Стрезов и се легитимира.
— Аз съм.
Мъжът наистина беше на средна възраст, с леко оредяла коса, но иначе добре облечен. Нямаше вид на човек, който пътува на автостоп.
— Тази нощ сте спали в мотела край град X?
— Да — съгласи се Вукадинов. — Бях в командировка, а в хотела нямаше места. Принудих се да преспя в мотела.
— Как се прибрахте?
— С кола, с автобус, изобщо не мина без премеждия. Станах рано сутринта да хвана първия автобус за София, но го изпуснах просто за минута. На паркинга две леки коли се канеха да тръгнат и единият шофьор любезно ми предложи да ме вземе със себе си. Пътят беше лош, на места със заледени участъци. По някое време колата се подхлъзна, навлезе в дълбокия сняг и започна да буксува. Ринахме с ръце, насипвахме пясък пред задните колела, бутах и накрая се измъкнахме. На двадесетина километра на един от завоите видяхме колата, която тръгна от мотела малко преди нас. Беше катастрофирала. Късмет! Хвана ме страх. Помолих да сляза при първата спирка и се прибрах в къщи с автобуса.
- Вие сте задържан за съучастничестзо в извършената вчера кражба в град X!
Какво дава основание на Стрезов да смята, че Вукадинов е вторият участник в кражбата?

[prayer4eto]

Предното окачване ?

[Madness]

Рено 12 е с предно предаване, следователно Вукадинов лъже, че са засядали и е помагал на шофьора да излезнат.

[Duh5]

Няма нужда да ви се възхищавам вече

28. ТРОЙНО ИЗПРЕВАРВАНЕ
Кучето обиколи колата, завря муцуна в багажника, помириса отворения обемист куфар, надзърна в купето и застана апатично до своя водач. Водачът повдигна рамене и погледна към инспектор Стрезов. Високият мъж свали тъмните очила, сякаш те вече не му бяха необходими, бръкна в джоба и извади кутия „Житан". Странно, мислеше Стрезов. Това, че наркотиците бяха сутринта в паркираната пред хотел „София" кола, беше безспорен факт. Нищо не бе се случило и по пътя. Опрял ръка на отворения прозорец, мъжът с тъмните очила шофираше своя форд капри с една равномерна скорост от 70—80 километра в час, сякаш не забелязваше следващата го на разстояние волга. А може би и наистина не я забеляза. Видимо спокоен, сякаш обстоятелството, че в колата има наркотици, не го засяга, той измина пътя до
Калотино, без да намали скоростта или да отбие по някой страничен път. Нищо не бе хвърлено и през прозореца на колата.
Стрезов гледаше ръката, която бавно въртеше между пръстите запалената цигара. Беше ръка на владеещ себе си човек, с издължени възлести пръсти, суха — ръка, която не се поти.
. . . Не беше и намалявал скоростта! ... По-скоро той натисна рязко спирачката един-единствен път по време на тройното изпреварване, когато само неговата съобразителиост и хладнокръвие предотвратиха катастрофата. Подаде ляв мигач, изнесе се към осовата линия, а от дясната му страна остана спрелият автовлак. Когато почти се изравни с първото ремарке, автовлакът неочаквано потегли и колелата му преминаха от банкета на асфалта. В този момент беше застигнат от бледожълт воксхол с английски номер и натиснат клаксон. Фордът се озова притиснат от двете страни.
Катастрофата изглеждаше почти неизбежна. Чу се рязко изсвирване на спирачки, миг след това фордът остро сви надясно и торпедото му почти изчезна йод задните колела на ремаркето. Воксхолът изхвърча напред...
Стрезов гледаше пожълтелите от никотина пръсти, стиснали недопушената цигара, и не бързаше да вдигне поглед нагоре, защото или трябваше да каже: „Приятен път, мосю", или да даде нареждане за основен обиск. Или .. . имаше още една възможност ...
Да, помисли Стрезов -- всичко е толкова просто!
— Проверете колата с английския номер — каза Стрезов на водача на служебното куче и докато двамата с високия мъж се отправяха към пункта за уреждане на документите, се чу радостен кучешки лай.Инспектор Стрезов знаеше обаче и още нещо: високият мъж едва ли би рискувал да подхвърли кутийката с наркотиците в чуждата кола.
И все пак по какъв начин наркотиците са се озовали в английската кола?

[Madness]

Ей тука ме застреля...никаква идея нямам как ще е станало.

[prayer4eto]

Центробежната сила при резкия завой вдясно може да е отхвърлила пакетчето с наркотици напред и наляво, понеже тази сила тласка по допирателната на окръжността(завоя) . Поне друг вариант не се сещам

[Duh5]

Гледайте сега, идеята е да се обясни, как е станало предаването, очевидно е било от ръка на ръка, ама как е било възможно да стане? По един шофьор в колите, предварителна организация, и все пак като как от ръка на ръка? Малко, хммм, некоректно е обяснена самата задача, не съм сигурен дали се сещате какво се търси..

[prayer4eto]

Да не би да намекваш, че понеже колата е английска, шофьорът и е седнал отдясно, а колите са били една до друга по едно време, т.е. и шофьорите им са били на една ръка разстояние ?

[Madness]

Звучи логично. Особено в момента на набиването на спирачките.Точно след това се казва, че Форда е свил рязко вдясно. Значи има някакъв промеждутък от време, в който Воксхола и Форда са били един до друг. Следователно ако приемем, че са били свалени прозорците от шофьорските страни и на двете коли, а не само на Форда, има някакъв, макар и минимален шанс да се подхвърли успешно пакета и английският шофьор да го вземе.

[ggeorgiev]

Ей, хитри сте... Ама айде той като се върне, ще ви отговори

[Duh5]

Мдаа, щом и съквартирантът ми се включи да помага.. Ще може да ви подсказва, има хардуерен достъп до книгата с отговорите:)

29. ОЧЕВИДЕЦЪТ
- Казвате, че току-що сте пристигнали и нищо не сте видели?
— Да — кимна собственикът на запорожеца и продължи да духа нагара от свещта. — Няма две минути, откакто качих височината и спрях на паркинга. Пежото вече беше тук.
„Лошото е, че колата сигурно е открадната" — помисли инспектор Стрезов. Той стоеше облегнат върху топлия капак па пежото и оглеждаше местността. Престъпникът едва ли беше хукнал Да бяга из гората - твърде наивна постъпка за обигран човек. На два метра встрани беше спирката на автобуса с разписанието.
... Когато пежото се задало от завоя, старецът вече бил по средата на уличното платно. Никой не можеше да каже дали е чул клаксона, или не, по-важното беше, че пежото връхлетяло върху него, без да намали скоростта, не спряло дори когато паднал възнак на земята с окървавена глава и счупени кости. Номера не запомнил — свидетелите бяха все възрастни хора, които никога през живота си не се бяха интересували от автомобили и не можеха да различат дори волгата от мерцедеса. Стрезов с мъка установи, че въпросната кола е пежо-504, че има частен номер. И защото не бяха минали и двадесет минути от произшествието, реши да продължи преследването ...

— Наистина е крадена — каза гласно Стрезов и чертите на лицето му се изопнаха. Ключът в колата не беше оригиналният. Това дори изобщо не беше ключ, а специално направен шперц за кражба на автомобили. На външната брава също имаше пресни следи — някой беше човъркал с отвертка и боята на места беше олющена.
За инспектор Стрезов не беше трудно да си представи как крадецът е задигнал пежото. После идваше непредвидената случка със стареца, който не дочул клаксона и последвалото бягство. Дали поради страха да спре в бензиностанция и да зареди колата, или просто защото е подозирал, че вече са по следите му, но престъпникът внезапно променил първоначалния си план. Решението било взето някъде по средата на баира, когато пежото задминавало междуградския автобус. Престъпникът спрял колата на паркинга в близост до автобусната спирка и се качил в рейса.
— А сега оставете свещта и бързо се качете в нашата кола, за да догоним автобуса — каза Стрезов. — От вас ще искам да посочите човека, който слезе от пежото.
— Но аз не съм го видял. Пристигнах тук . . .
— Не се заплитайте в нови лъжи — прекъсна го Стрезов. — Вие едва ли знаете какво е извършил водачът на пежото, когото така старателно, но и твърде наивно се опитвате да скриете.
Защо инспектор Стрезов смята, че собственикът на запорожеща е видял престъпника?

[star_rider]

А сега де

[Pyjamka]

Не е възможно да е спрял преди две минути и вече да човърка свещите по колата? Не разбирам нищо от техниката по автомобилите, но някак... това ми звучи!

[Madness]

Мдам..не може преди 2 минути да е дошъл и чак да продължава да духа нагара от свещта при разговора...ама де да знам...уморих се вече

[Duh5]

Така е, свещта пари мнооого:) Аз свърших за тази седмица със загадките, хайде някой друг да пуска, че ме няма уикенда. От понеделник - на ново:) Весело на всички:)

[Pyjamka]

Добре, тъй като аз познах, мисля, че е редно да дам следващата загадка. Изчакайте, обещавам да едитна съвсем скоро мнението!
Edit: Явно тази вечер няма да ми провърви с търсенето в интернет. Задачката, която бях измислила, съдържа доста картинки, но очевидно ще остане за друг път. Затова давам и нещо лесно. Предупреждавам, че са възможни и няколко верни решения.

Деветнадасет жители на Страната на рицарите и лъжците седнали на една кръгла маса.
- Седя между двама лъжци! - заявил всеки възмутено.
Скарали се заради тези резки думи и някои станали да си ходят.
- Сега вече седя между двама рицари - отбелязал със задоволство всеки от останалите на масата.
- Ами да, сега останахте само рицари - подхвърлил последният от напусналите компанията.
Напусналите обаче не се разотишли, а всички седнали на друга, също кръгла маса. И всеки от тях обявил, че седи между рицар и лъжец.
Колко души са останли на първата маса?

Напомням, че всички жители на Страната на рицарите и лъжците се делят на лъжци, които винаги лъжат, и рицари, които винаги казват истината.
Имате време за мислене цяла нощ, а и малко от сутринта; ще се зарадвам и на картинки (ако ви се занимава да правите). Искам да ви видя в действие размишление!

[Svetyl]

Принципно тази задача има доста решения според мен
9р 10л
Първоначално:
л р л р л р л р л л р л р л р л р л р

После:
р р р л л р р р л
и
л л л л л р р л р л л л л
Според мен е вярно, но както казах май има повече от 1 решение.

[Pyjamka]

Мммм, изглежда да е вярно, НО аз намирам една грешка. Доколкото разбирам, "р р р л л р р р л" се отнася за репликата "Сега вече седя между двама рицари", но това е валидно само за две от твоите Р и излиза, че останалите рицари лъжат. Друго е решението. Няма да е лошо и да пишите като число какъв брой са рицарите и лъжците при всеки от случаите.

[Pyjamka]

Добре, ако нямате интерес към загадката, нека някой пусне нещо ново...

[COTU]

Нещо темата западна... Да не ви мързи да мислите?

[Duh5]

Аз да се оправдая, че няма интернет в къщи:) Като се върне - ще продължа Стрезовките.

[pa®tci]

Lогoпедiчно мислене

1.Сборът от годините на двама братя, които се различават във възрастта си със 7 години, е 39. На колко години е по- малкия брат?
А/ Правилно
Б/ Неправилно

2.Ако кола А е по- бавна от кола В, кола Г е по- бавна от кола Б, но по- бърза от кола В, коя от всичките е по-икономична?
А) WV Golf – ”тройката бате”
Б) Да
В) Добър въпрос!

3.Вдругиден е третият ден след първиат ден след понеделник. Кой ден е било завчера?
А) 1986
Б) Надървих се и не мога да мисля за това.
В) През есента

4.Покрив се отнася към изба, като таван към:
А) курва
Б) други неща
В) в повечето случаи - не

5.Към кое семейство животни принадлежи зебрата:
А) Аз ги тепем тея
Б) И двете твърдения са относителни
В) Да ти еба майката, и зебрата и мозъка прос...т

6.В следващото изречение липсва последната дума. Изречението трябва да се попълни така, че да има смисъл. ”Око се отнася към слепота като ухо към ................”
А) диабет
Б) пак се надървих и не ми е до това.
В) врата

[Arq]

ъъъъъъ нече имам кво ама се надървих и не мога да реша нищо

[Duh5]

Guess who's back!


30. КОЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО
Една подутина върху челото все още не е доказателство.
Тази натрапчива мисъл се беше загнездила в съзнанието на инспектор Стрезов и вероятно тя бе причината за неговата нервност. Той сякаш беше загубил всичките си навици на дългогодишен шофьор, постоянно кривеше в правите участъци, триеше с длан леко замъгленото предно стъкло и като примижаваше с късогледите си очи, проточваше врат при всеки следващ завой.
— Бива си го времето — каза седналият до него млад мъж и отмери думите си в темпото, с кое го прещракваха чистачките на предното стъкло.
Да, една подутина върху челото наистина не може да е доказателство; Инспектор Стрезов поглеждаше от време на време към дясната седалка, към младежа, който механично разтриваше удареното място.
Само преди половин час Стрезов разучаваше оставените върху мокрия асфалт следи. Повече от десет метра леката кола, марка вартбург, се беше влачила по хлъзгавия път с натиснати до краен предел спирачки. Разбрал, че не ще успее да спре, шофьорът се опитал да свърне вдясно и да заобиколи човека, който изневиделица изплувал от мъглата.
Маневрата не излязла сполучлива. Предният ляв калник закачил объркания, безпомощен човек, той отхвърчал на няколко метра и безжизненото му на пръв поглед тяло се опънало неподвижно с изпружени крака. Секунда след това двете десни колела на вартбурга навлезли в лепкавата кал на канавката. Шофьорът дал малко повече газ, но буксуващите колелета само издълбали два по-дълбоки трапа, в които автомобилът затънал до осите.
Вратата на кабината зееше широко отворена. Предното стъкло беше счупено на хиляди малки парченца, част от които бяха изпопадали върху торпедото. От шофьора нямаше и следа. „Сигурно колата е открадната, иначе не би избягал", помисли Стрезов. После пристигна линейка. Пострадалият беше жив и от полуотворената му уста лъхаше на алкохол.

Стрезов се качи в колата. Когато му съобщиха в къщи за катастрофата, той реши да отиде на местопроизшествието с един учебен Москвич, а със служебната кола да вземат неговия помощник и фотографа. Огледът беше приключил и Стрезов можеше да си тръгне обратно. На около три километра, при разклона за близкото село, млад мъж - същият, който сега разтриваше удареното си чело — му махна с ръка да спре.
— Изпуснах рейса . ..
— Качвай се — кимна Стрезов и включи на първа скорост.
— Реших да мина по прекия път до автобусната спирка и се обърках в мъглата. Дори се спънах и паднах.
Минутите минаваха в бавно пълзене по завоите. Инспектор Стрезов все така старателно се взираше напред. Неговият спътник видимо се беше поуспокоил, престана да разтърква удареното място и нахлупи такето върху челото.
— Новичък ли е? — попита младежът и тупна с ръка по тапицерията.
— Новичък.
— А аз съм мераклия на жигулче. Само да изкарам шофьорските курсове и непременно ще си купя.
— Не знаеш ли да шофираш?
— Не съм и сядал зад кормилото.
Мъглата се търкаляше на големи кълба по шосето. На излизане от поредния завой Стрезов подаде рязко газ. Колата се метна в единия край на шосето, после в другия. Инспектор Стрезов натисна спирачката и със сетни сили се мъчеше да предотврати катастрофата.
Колата направи още няколко зиг-зага и зае полагащото й се място в дясната страна на шосето,
— Леко ни се размина — засмя се Стрезов и от този момент всичките му навици на дългогодишен шофьор се възвърнаха...
— Да — неуверено промърмори младежът.
Една подутина все още не е улика. И все пак инспектор Стрезов вече беше - сигурен, че до него седи избягалият шофьор.

[Wisher]

30. КОЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО

Съдейки по картинката - младежът, стоящ до Стрезов, е хванал волана и е помогнал на колата да влезе в правия път. Ерго той лъже, че не е сядал зад волан.

Вариант 2: Младежът неуверено промърморва именно, защото на него преди малко не му се е разминало толкова леко.

П.П.
Вариант 2 съм си го изсмукал от пръстите така, че не го взимам на сериозно.