Логически Загадки Опции

[Duh5]

Че аз В1 не ти ли го казах вчера бе, лъжец? (или вече много ми се спи:))

31. АЛИБИ НА ЛАИК
Подобни ситуации бяха толкова добре познати на Стрезов: Трябва да е било около полунощ, когато крадецът се промъкнал в апартамента. Не се наложило дори да пали лампата, защото уличното осветление било достатъчно силно. Взел ключа от бонбониерата, отворил чекмеджето на дъбовия бюфет и напъхал бързешком в джоба малкото банкноти и няколкото позеленели от времето бижута със съмнителна стойност. После грабнал магнетофона, тонколоните и точно тогава бабичката го чула. Не се знае даже дали наистина го чула, или просто се събудила, защото по принцип хората на тази възраст често се будят през нощта, но за зла участ се сблъскали в неосветения и тъмен коридор. Изненадан, уплашен не по-малко от самата бабичка, той изпуснал магнетофона с тонколоните и хукнал по стълбите. На най-долната площадка, в сандъчето за фасове, захвърлил позеленелите от времето бижута ...
„Постъпка на лаик, комуто твърде много се иска да мине за професионалист", помисли Стрезов по пътя, спомнил си за липсата на отпечатъци. И още — трябва да е млад човек, по всяка вероятност роднина. Такъв наистина се намери всред не многото на брой близки на възрастната жена — някакъв студент в Художествената академия, обитаващ самостоятелно таванче в центъра на града.
Студента го нямаше в академията, точно днес имаха свободен ден, нямаше го и в квартирата. И Стрезов реши да поразпита съседите. В подобна таванска стая в отсрещната кооперация, точно прозорец срещу прозорец, живееше семейство с малко дете.

— Да познавате вашия съсед — попита Стрезов и посочи към отсрещния прозорец.
— И да, и не — каза неопределено съпругът, който, неизвестно защо, си беше в къщи през тази късна делнична утрин. - Знаем се по-добре от роднини, защото няма и три метра между прозорците, и не се познаваме, защото никой не ни е запознавал. Трябва да е свестен човек, като се има предвид с какво се занимава.
— Да знаете дали снощи е бил в къщи?
— Беше. Почти цяла нощ работи нещо на масата. Скици, ескизи, рисунки ... негова си работа. Той обича да се заседява вечер. Лампата свети, сянката му се очертава на пердето, сякаш не се е навел над масата, а над нашия креват. Колко пъти жена ми се е стряскала в просъница.
Стрезов реши още веднъж да провери дали студентът не се е прибрал. Видя пред себе си да се качва по стълбата висок младеж с дълга коса и го позна. Позна го по изцапаните с туш ръце и по мръсните нокти на човек, който обича да рисува с креда.
Размениха бързи погледи и продължиха нагоре по стълбите. Пред входната врата на мансардата Стрезов се легитимира. Студентът превъртя ключа и двамата влязоха вътре.
- Ще трябва да дойдете с мен във връзка е кражбата, станала нощес между 12 и 1 часа във вашата родина Гоцева.
— Тогава нужно ли беше да се качваме чак дотук, за да ми съобщите тази вест?
— Да-а — каза разсеяно Стрезов, без точно да се разбере за какво се отнасяше това „да": за въпроса на студента, за това, че покривът тече, или за малките глупости с големи последствия, които човек върши понякога в своя живот.
Защо инспектор Стрезов подозира, че студентът е замесен в инцидента?

[Wisher]

Пак съдейки от картинката ... Човекът е изрязвал силуети от хартия. Начинът, по който е поставена лампата, определя, че ако се сложи изрезката пред нея, ще изглежда именно все едно цяла вечер е стоял неподвижно над масата.

[Duh5]

Добре, за този съм сигурен, че не съм ти го казвал:) Печелиш:)

32. ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ
— Аз наистина вървях след нея. Тя крачеше по алеята с характерната равна походка на делови човек, чието време е добре разчетено. Малко след шадраванчето я изпреварих, свърнах по съседната алея и тогава я чух да вика. Върнах се обратно. Тя лежеше на земята, а по лицето й беше изписана болка. Наведох се с желание да помогна. В този момент откъм шадраванчето притичаха трима души. Солиден възрастен мъж ме хвана за ръкава и не ме пусна, докато не дойде милиция. „Аз го видях, аз го видях! — със злорада усмивка обясняваше той. — Удари бедната жена по главата и открадна чантата."
— Другарю подполковник, свидетелите дойдоха — докладва току-що влезлият старшина Варадин и неговата добродушна усмивка контрастираше с измъчения нервен израз на младежа. - Нека влезе.
— Коритаров — допълни услужливо Варадин.
— Много добре видях всичко. Седях на пейката до шадравана. Този тип (Коритаров имаше предвид излезлия младеж) вървеше на десетина крачки зад беззащитната жена. Решил, че вече никой не го вижда, той се затича, удари я по главата, грабна чантата и изчезна в страничната алея.


— А вие какво направихте?
— Какво можех да направя! Хукнах да помогна на беззащитната жена и ..
— И когато стигнахте до нея, хванахте престъпника за ръкава?
— Точно така — каза бодро Коритаров и като се поразмисли малко, добави: — Но така или иначе, чантата вече я нямаше.
Жената била касиерка и в чантата носела парите, с които трябвало да изплати заплатите. Всекщ път минавала през парка за по-кратко. В един момент разбрала, че зад гърба й има човек. Някакво! седмо чувство я накарало да извика, после усетила удар по главата, паднала на земята и ... тук жената се беше разплакала. А колкото за въпросния младеж, тя нищо не можеше да си спомни.
Дойде ред на другите двама свидетели — младото семейство Златкови. В действителност те не били никакви свидетели, защото не видели нищо от „разигралата се в алеята драма". (Точно този израз употреби Златков, за да изрази по-добре отношението си към случката). Семейство Златкови излезли на разходка в парка. Избрали били точно този парк, защото живеели съвсем наблизо и защото в двата края на алеята било така силно разкопано, че никой не минавал по нея, а това напълно отговаряло на техните намерения - да си направят някоя и друга снимка с новия фотоапарат. При шадраванчето заварили само възрастен мъж, който седял на пейката вдясно от него. Младата съпруга застанала до шадраванчето, а Златков се отдалечил на няколко метра, готов да я „щракне". Отляво по алеята се задала жената, след нея младежът и Златков ги изчакал да минат. В момента, в който той натиснал копчето на фотоапарата, се чул вик. Мъжът скочил от скамейката и тримата се затичали по алеята вдясно.
— Сетихте ли се да извадите снимката?
— Да. И то собственоръчно, но на нея освен жена ми и възрастния мъж няма никой Друг. Нали ви казах, че жената и младежът бяха вече отминали.
— И все пак дайте да я разгледам.
— Намерихте ли чантата? — попита Стрезов, когато останаха насаме с Вараднн.
- Не още, по-важното е, че задържахме крадеца.
— Точно в това се съмнявам.
— Как? — стъписа се Варадин, — Ами младежът?
- Той едва ли има нещо общо с кражбата. Това ще разберем, когато накараме Коритаров да ни каже истината.
Защо инспектор Стрезов смята, че Коритаров лъже?

[star_rider]

От снимката и обяснението на фотографа става ясно че стареца няма как да е видял какво се случва, както той самия разказва, поради факта че гледа на другата страна

[Duh5]

ами не баш, снимката е проявена на опаки, виж копчетата на мацката и знака P наопаки. ама така е де, стареца не е могъл да види. Абе малко ми е омотано:) Хайде следващото е яко:)

33. СЛАБОТО МЯСТО
— Сигурно пак някаква кражба? — каза вместо добър ден домакинът и с жест покани Стрезов да влезе.
— И то преди не повече от час — Стрезов вече се беше настанил на единствения фотьойл, сякаш имаше намерение да прекара тук вечерта. Часовникът на стената показваше точно осем часа.
— Не е малка чест лично инспектор Стрезов да идва в дома ти, да те уведомява за всяка извършена по-сериозна кражба.
— Сигурно има причини — каза Стрезов, сякаш не забеляза язвителния тон.
— Явно фактът, че ме заварвате в къщи, не е достатъчен за моето алиби?
— Не е достатъчен — съгласи се Стрезов.
— Съжалявам, но по-добро алиби нямам ... Отдавна съм се отказал от кражбите, за да имам нужда от алиби.
— Помисли. Може да ти хрумне нещо.
— Какво да ми хрумва? — Праматаров видимо се засегна. — След обяд отидох да поиграя тенис. Не бях във форма и седнах на скамейката да погледам.
— Сигурно препиване.
— Глупости, по кръчми не ходя. Вярно, помисли си Стрезов. Не беше в стила на Праматаров да ходи по пивници. Предпочиташе кафе-сладкарниците, масичките на открито, а по такива места беше просто неприлично да се прекалява с алкохол.
— Разбрано. По неизвестни причини не си бил във форма и затова си седнал да погледаш. Какво стана по-нататък?
— Гледах как тренира националният състезател Кирчо Китанов. По някое време реших да направя някоя и друга снимка ...
Стрезов си представи как Праматаров обикаля с модерния си фотоапарат-полароид покрай корта. Прикляка с белия панталон, щрака, пак прикляка, но така, че да привлече вниманието на околните.
— В шест часа си тръгнах. Прибрах се веднага! промих филма и точно свърших с копирането на снимките, когато вие дойдохте.
Стрезов'пресметна минималното време, необходимо за промиване на цветния филм — 45 минути, за откопирването на снимките — също около 45 минути, 15 минути за път от кортовете до в къщи и още 15 минути, необходими на човек, за да си организира работата.
— Не вярвам — каза Стрезов и остави снимките до фотоапарата.
— Не вярвате, че съм бил на кортовете до шест часа! Това може лесно да се провери.
— Може — кимна помирително Стрезов. - Но има други неща, които не се нуждаят от проверка, и точно те ме карат да не ви вярвам.
Кое е слабото място в алибито на Праматаров?

[Wisher]

Полароид няма нужда от промиване на снимките ... Те излизат готови на момента. Поне на това ме навеждат някакви спомени.

[Duh5]

Йайа! Следва пърсънал фейвърит!

34. НЕЛЕПО ПОСЕЩЕНИЕ

- Питате ме къде съм бил миналия петък преди обяд? — повтори въпроса Калчев. - Ще ви кажа.
Явно не бързаше да отговори. Известно време прекара в някаква странна замислеиост, а после предложи по чашка питие. Стрезов отказа.
— Знаете ли, тя е дълга история — Калчев сякаш се чудеше откъде да почне. Опита от питието, което наля за себе си, и мисълта му потече видимо по-гладко.
Баща му бил родом от село Могила. В началните класове, а и в гимназията учел с Апостол Каменаров. После Апостол заминал през 1932 година за Аржентина и приятелството прекъснало завинаги... И ето че миналия понеделник, когато Калчев си вземал предиобедния аперитив в сладкарницата на хотел „София", на масата му седнал елегантен мъж с папионка и изключително културни маниери. Оказало се, че идва за първи път в България във връзка с някакви търговски сделки. Посещението му било приятно и по друга причина — той самият се чувствувал българин въпреки чуждестранния паспорт, защото баща му бил родом от село Могила. Името му било Джон Апостолов. Сами си представяте каква радостна среща. Калчев в изблик на най-добри чувства предложил да заведе госта до село Могила. Уговорили се за петък сутринта.
— Откарах го с моята кола. Минахме по главната улица на селото, пусто и празно в този час на деня, направихме си снимка за спомен със самоснимачката на Джон и потеглихме обратно... Малко нелепо

излезе нашето посещение — и като бръкна във вътрешния джоб на сакото, Калчев извади въпросната снимка.
Стрезов разгледа зализаната физиономия на Апостолов, за която можеше да се каже всичко друго само не, че е интелигентна, разгледа статуетката на Буда, подарък на Калчев от Джон, и я сравни с таза която сега седеше върху бюрото. Беше същата.
Инспектор Стрезов не се съмняваше, че Джон Апостолов е идвал в България, че през цялата седмица е имал делови разговори, а в петък след обяд заминал със самолета — всичко това можеше лесно да се провери. Но Стрезов дойде тук във връзка с малка валутна спекулация и хитрец като Калчев знаеше добре, че за такъв дребен случай не му е нужно да се оплита в лъжи. А ето че точно това направи.
— Съжалявам — каза Стрезов, — но трябва да дойдете с мен в управлението за доизясняване на случая. Имам сигурно доказателство, че не сте били с Джон Каменаров в село Могила, а твърде е вероятно и въобще- да не сте се срещали с него.
Какво е доказателството?

[Wisher]

Снимката определено не е направена на открито, а във някаква стая.

[Duh5]

тц

[prayer4eto]

Еххх, това село Могила ...

Като гледам, туй село се намира в Шуменска Област - на каде 350 километра от София. По тогавашните стандарти, средната скорост на автомобила ти е 60 км/ч, т.е. - пътят ти в едната посока само е 6 часа . Не може да са тръгнали сутринта, а да са се върнали следобед ...

[Duh5]

тц, снимката деца, какво не е наред със снимката:)

[Warrior Of Ice]

Осветеността нещо не пасва. Съдейки по лицата на двамата, изглежда сякаш слънцето е светило от две различни посоки едновременно.

[Duh5]

Ето, учете се от админа хора! Ицо, ! (Новото - следобед, че нямам готови )

[Wisher]

Е, хайде де, какво направи... Искаме още!

[Duh5]

Е, сканирах почти цялата книга, заредени сме за поне седмица напред:)

35. НЕЩАСТЕН СЛУЧАИ
Заварих инспектор Стрезов в управлението — мрачен, както никога не бях го виждал. Той само мълчаливо кимна към стола пред себе си и продължи да разглежда нещо. Изчаках малко, после още малко, и накрая не издържах:
— Е? Какво толкова...
На бюрото му имаше три снимки. Стрезов вдигна рамене.
— Какво. Особен случай.
Той знаеше моето любопитство на журналист, знаеше и любопитството на нашите читатели, но не бързаше да продължи.
— Особен случай, казваш, а? Да чуем! Стрезов се облегна дълбоко в стола си.
— Тя, историята, е една такава ... — започна той. — Отиват на екскурзия в Рила вуйчо и племенник — да ги наречем Недялкови, имената тук не са важни. Често ходели, познават Рила добре. Спират в една хижа, нощуват там и сутринта излизат да продължат. Ходят целия ден и следобед решават да се върнат. Пътеката извива покрай голяма скала, знаеш ги тези рилски скали, Уж нищо, а като погледнеш надолу — пропаст. Там става нещастието
— А снимките? — не се сдържах аз.
— Да, снимките. Вуйчото бил страстен фотограф, носел със себе си фотоапарат. Това са последните три снимки, които е направил. Около тях е работата.
— Все пак, каква работа?
— Ето каква . .. — Решил за беда да направи снимка на околността, като се изправи на скалата. Качва се, но когато се опитва да се изправи, се подхлъзна и пада. Двадесет метра, можеш да си представиш!
— А племенникът?
— Той бил съвсем наблизо, но цялата история станала за мигове. Не успял да помогне.
— А снимките? —- попитах отново аз.
— Е, фотоапаратът вече не е годен за нищо, но лентата все пак ние успяхме да проявим. С тези трите снимки завършва ролката.
— Може ли да ги видя?
— Може, разбира се!
Надвесих се и аз над бюрото. Трябва да призная, че не можах да разбера защо Стрезов ги гледаше така. Първата снимка беше на някакво старо дърво близо до хижата, където бяха нощували вуйчото и племенникът. Втората снимка на самия вуйчо — очевидно беше го снимал отблизо племенникът. Третата, последната, беше вече някъде от слизането, защото на нея се виждаше пътеката и на пътеката, опрян на един бор — усмихнатият племенник.
- Тази е преди нещастието, така ли?
— Да, може би половин час преди нещастието, така каза и племенникът.
— Не знае човек къде ще го стигне смъртта казах аз дълбокомислено, защото нищо друго не можех да измисля.
— Не знае — потвърди Стрезов.
— А племенникът? — запитах аз. — Той сигурно доста трагично е изживял смъртта на вуйчо си.
— Трагично! — потвърди пак Стрезов. — Трагично наистина. Още повече, че го задържахме веднага като заподозрян в убийството на вуйчо си. На нас ще ги разправя, че Недялков бил паднал от скалата!
— Въз основа на трите снимки!
— Разбира се! — усмихна се Стрезов. — Ако сам не можеш да решиш тази задача, задай я на читателите: какви са основанията ни да задържим племенника с обвинение за убийство?

[prayer4eto]

Интересно защо втората снимка е "отблизо", при положение, че като ходи човек в планината снима пейзажите или най-малко хора, но на някакъв фон ... Каква файда да снимаш някого в близък план, когато си на излет ? Това ме навежда на мисълта, че снимките не са от този излет, а най-вероятно са три отделни кадъра, нямащи никаква връзка един с друг.

[Duh5]

Мне, на друго място е уловката.

[Alekto]

Това, което ми се набива на очи е този бор на последната снимка.Не знам, ама оставаме с впечатление,че са се качили доста на високо, където е и скалата,а на текива височини в Рила няма гори, а единствено храсти...
EDIT - Това с бора си остава.Снимката от близък план - племенникът е снимал вуйчо си на скалата и е стоял възможно най-близо, за да може го бутне.После е слязъл, за да се увери, че вуйчото е мъртъв и някъде там се появява високата растителност.Снима се сам до бора и изхвърля фотоапарата обратно.

[Duh5]

Уха, тове беше добро:) Всъщност конкретния отговор е, че това са последните три снимки от лентата, а вуйчото, като запален фотограф не е могъл д ане знае, че лентата му е свършила, респективно не е трябвало да се качва някъде за да снима.
Ту, забравих си файла със задачите в къщи, сори.. утре сутрин следващата..

[prayer4eto]

^ Не е честно - никъде не пише, че са били последните три снимки от лентата, а само, че това са последните три, които е направил !!! Т.е. - може да е бил на 20-а поза, ама това пак са последните три, които е направил . Не е преавилна самата загадка

ЕДИТ: Не чета, аз и това си е Пише си, а аз не чета внимателно

[Duh5]

36. НЕИЗВЕСТНИЯТ
— А сега ми повторете всичко, за да помисля върху него!— каза инспектор Стрезов и загледа седналия срещу него мъж. '
Той беше сравнително млад, може би към двадесет и пет, с меко овално лице и грижливо вчесани на път коси. Беше облечен по последна мода и на дясната му ръка имаше тежка златна верижка.
Стрезов не харесваше този тип женствени, подчертаващи състоянието си мъже, но сега никак не му беше до разбор на чувства. От вчера вечерта беше изчезнал Стефан Градинаров — богат българин, отдавна придобил австралийско поданство, дошъл в България да види далечните си роднини и да им погостува малко. Племенникът му, Павел Градинаров, го беше довел за три дена на море. Бяха взели стая в един от най-представителните хотели и прекарали там вече два дни. Но днес сутринта племенникът се беше явил в управлението и беше заявил, че от снощи чичо му не се е прибирал в стаята. Това го беше разтревожило до крайност.
Стрезов беше действувал бързо и сам беше отишъл на оглед в хотелската стая. Не беше открил нищо особено — дрехи, бельо, няколко списания, цигари и запалка, фотоапарат. Явно вещи, взе ги само за няколко дни на морето.
— Вече ви казах! — вдигна рамене Градинаров. — И няма какво да добавя. Нали записахте? Цял ден вчера бяхме заедно. Обядвахме, после си починахме малко в стаята. По-късно се разхождахме из парка, даже разглеждахме разписанието на корабчетата ...
— Защо?
— Мислехме да отидем до Балчик и да се върнем, но се разколебахме. Чичо се чувствуваше уморен . . . Може ли?
Градинаров извади масивна златна табакера. Стрезов кимна и побутна пепелницата към него.
- Хубава табакера — забеляза Стрезов, — От чичо ви, нали?
— А, табакерата? Да — потвърди небрежно Градинаров.
— После?
— Няма после... това е. Вечеряхме в „Шипка". Чичо каза, че искал да отиде до „Лилия", бил видял завчера следобед някакъв приятел от детинство, уговорили се били.
— Каза ли ви кой е този приятел? В „Лилия" сега има двеста души.
— Не, аз не задавам лични въпроси. Стрезов подтисна гримасата си при надутия отговор, бръкна в чекмеджето и извади пет снимки.
— Ние проявихме снимките от фотоапарата — каза той. — Спомняте ли си кога са направени?
— Ами, разбира се! — отговори Градинаров, — Вчера следобед и вечерта. Когато се разхождахме из градината. Чичо е страстен фотограф!
— Това забелязах вече — кимна Стрезов, Той нареди снимките на бюрото и ги загледа. После една по една ги обърна към Градинаров. Това бяха обикновени, но все пак снимки, направени от опитна ръка; интересно кътче в парка, племенникът, загледан към морето, пак племенникът на фона на морския залез, един непознат възрастен мъж, разхождащ се из парка, и група младежи в оживен разговор пред игрището за баскетбол.
— Това са негови снимки, нали? — запита Стрезов.
— Да — Градинаров погледна небрежно. — От вчера са всичките.
— Познавате ли този мъж? - Стрезов посочи четвъртата снимка.
— Нямам представа кой е.
— Някого от младежите? — Стрезов побутна петата снимка.
— Абсолютно никой!
— А сега отново ми повторете всичко! И моля, без да ме лъжете! — каза Стрезов сериозно.
— В какво ви лъжа! — възмути се Градинаров.
И така. в какво?

[prayer4eto]

Туй много подобно на предното . Фотоапаратът в стаята, снимки от вечерта, а пък чичото след вечерята не се е връщал в хотела ...

[Duh5]

ахахаха, ами вие сериозно ли не познахте тази загадка? хахахаха, сори Роска, не се смея на тебе:) Я пак прочети внимателно

[prayer4eto]

Аз си казвам първото, което ми идва наум, пък после, ако никой не е познал - явно си трябва насочване

[Madness]

Това "завчера следобед" от кой ден се брои? Имам предвид от вчерашния или от днешния,в който се води настоящият разговор? (Още не съм във форма...трябва да загрея хаха ) А и чичото къде се е разхождал като е бил в "Лилия" ...

[Duh5]

Добре, подсказка. Действието се развива на българското черноморие, нали така? Загледайте описанията на снимките:)

[Alekto]

Снимка на племенника на фона на залеза и после се появяват младежи на баскетболното игрище след залез...

[prayer4eto]

^ Тъй, тъй

— Спомняте ли си кога са направени?

— Вчера следобед и вечерта. Когато се разхождахме из градината.

Вярно, че баскетболното игрище не се връзва с парка

[Duh5]

Ми няма залез над морето, така си е.. Поне не над нашето ако не си в кораб няйъде навътре..

37. НЕСЪОБРАЗИТЕЛНОСТ

Е, и какво? — каза инспектор Стрезов. — Значи Виден Генов и Борис Барбов снощи бяха у вас? Така ли, Калинков?
- Да, нали ви казах вече, другарю инспектор? — отговори Калинков. — Мога и пак да повторя.
- Повторете, ако обичате!
Калинков вдигна рамене. Той беше към четиридесетте, леко оплешивял и доста състарен. Посещението на инспектор Стрезов го беше учудило, но като разбра за какво става дума — само се усмихна. Снощи в градчето беше извършена кражба и в нея бяха заподозрени двама негови познати — Генов и Барбов. Предварителното разследване беше установило, че кражбата е станала между 19 и 21 часа вечерта.
- И Виден, и Барбата снощи бяха у нас. Дойдоха към 6 часа и седнахме на табла. Да сме играли, да сме играли — до 7 и половина.
— Защо пък точно до седем и половина? — запита Стрезов.
— От седем и половина започва европейското по баскетбол и искахме да гледаме по телевизията полуфиналите. Вие не ги ли гледахте, ама какъв кош вкараха нашите в последните секунди!
— М-не — каза Стрезов - нещо баскетболът не ми допада. После!
— Нито Виден, нито Барбата са мръднали оттук, мога да потвърдя.
— Нещо говорихте ли си?
— Че какво да говорим? Все по баскета. Ама и съдията там, когато даде наказателните ... Просто не се стърпяхме...
— Добре-добре — намръщи се Стрезов. — Друго?

— Какво друго? - замисли се Калинков. — Барбата по едно време похвали телевизора, ей така, да се намери приказка — нали знаете, такъв телевизор — не му е купил още стайна антена! — всеки го хвали, да е драго на стопанина . . .
- Добре, добре. Е, значи до колко беше това?
— До девет и половина.
— После?
— После ги черпих по една бира и малко салам. Те не бяха вечеряли. Поговорихме малко и си отидоха мирно и тихо.
— Значи — в колко?
-- Ами трябва да е било десет часа?
— Добре-е... -- каза инспектор Стрезов. — Аз нямам други въпроси.
Той се сбогува с Калинков и си тръгна. Но вън, когато се качваше в колата, изведнъж се спря.
— Че това не е никакво алиби! - каза Стрезов. — Този Калинков не е съобразил едно обстоятелство в тази измислена история!
Кое е то?

[traektoriq]

Баскетболно първенство на телевизор без антена е моя предполагаем отговор!