Логически Загадки Опции

[Duh5]

45, НЕЩАСТЕН СЛУЧАИ ИЛИ . ..
Лятната отпуска инспектор Стрезов понякога прекарваше в Прага. Обикаляше кейчетата край Вълтава, разхождаше се по стръмните калдъръмени улички на Храдчани, с часове четеше старинни книги в библиотеката на Карловия университет. Вечер се срещаше със своя стар приятел, инспектор Янек Хвал от Криминалния отдел на пражката милиция, и заедно изпиваха по някоя халба бира.
Когато позвъниха по телефона на инспектор Хвал, Стрезов беше при него в кабинета.
— Ще ме придружиш ли? — каза Янек Хвал и подаде на Стрезов шлифера.
Пред входа ги чакаше служебната кола.
— Твърде късно ме извикаха — каза лекарят, сякаш се оправдаваше. — Отравяне с газ... Смъртта трябва да е настъпила преди повече от два часа.
— Някакви следи от насилие?

— Какво насилие може да има тук! Жената отвъртяла крана на газовата печка, повъртяла се из кухнята да намери кибрит и после — просто забравила какво има да върши, полегнала на кушетката да почете. А сега свободен ли съм?
— Да — кимна с глава инспектор Хвал.
— Един съвет от мен, макар че не е редно да се бъркам във вашата работа — каза лекарят на излизане. —- Дали е нещастен случай, или сполучлив опит за самоубийство е много трудно да се каже предвид силно напредналата форма на атеросклероза, но съм сигурен, че и дума не може да става за някакво насилие или психическо въздействие от страна на друг човек.
— А сега е ваш ред — обърна се Хвал към родственика на пострадалата.
— Казвам се Хинек. Върнах се към два и половина от работа. Тази седмица съм първа смяна и излизам от къщи преди шест часа. Още в коридора ме лъхна миризма на газ. Изтичах в кухнята, отворих прозореца. Леля лежеше на кревата и не дишаше. Тогава се обадих за лекар — момъкът говореше бавно, с дълги паузи между отделните изречения. — Какво мога да ви кажа още? Питайте, а аз ще отговарям. Не знам какво ви интересува.
— Само двамата ли живеете в апартамента?
— Не, Имаме още един съквартирант. Той в момента е на работа. Ако трябва, да го повикам?
- Не е нужно още. В колко часа излиза той за работа?
— Около осем сутринта и се връща след пет. По-скоро след пет часа вече е в кварталната пивница.
Инспектор Хвал улови погледа ма Стрезов, който внимателно оглеждаше кухнята. Погледът му за малко спря върху клетката с притихналите канарчета.
— Имате ли някакъв въпрос, инспекторе? — обърна се Хвал към Стрезов.
- Нещо да сте размествали, преди ние да дойдем?
— Нищо. Само лекарят поиска стол и аз му го подадох заедно с една чаша от бюфета. После си изми ръцете, избърса ги в тази кърпа и това е всичко — каза Хинек с леко иронична усмивка, доловил чуждия акцент в говора на очилатия инспектор.
— Достатъчно — каза Стрезов и поведе Хвал настрана.
— Трябва да ни придружите до управлението -с категоричен тон заключи инспектор Хвал след краткия разговор със Стрезов.
— Но аз съм твърде разстроен.
— Въпреки това.
— Нима съм заподозрян!
— Да, гражданино Хинек, срещу вас има твърде сериозни подозрения.

[traektoriq]

Птиците обаче са живи, така ли да разбирам?

[Duh5]

Да

А това който го познае има бира от мен, може би най-добрата загадка в книгата досега:)

46. ЦИГУЛКАТА
Инспектор Стрезов взе цигулката в ръка, завъртя я от всички страни, докато прочете надписа.
— Вие може би не знаете, но точно такава цигулка е открадната, и то само преди няколко дни — обърна се Стрезов към Свищовлиев, млад 32-годишен мъж с права кестенява коса.
Свищовлиев вдигна рамене и продължи да стои прав до библиотеката.
— Как можете да докажете, че цигулката е ваша?
— Никак — усмихна се Свищовлиев. — А как според вас мога да докажа, че това бюро е останало от баща ми .. . че това бижу е от майка ми . . . или пък, че тази книга е купена от дядо ми във Виена през 1911 година? Налага се да приемете всичко на доверие.
— За да приема всичко на доверие — с възможно най-спокоен тон каза Стрезов, — трябва поне да си спомните някаква история, която да звучи достатъчно правдоподобно... Ето например като за книгата. Дядо ви — човек състоятелен, с търговски нюх — посетил Виена през 1911 година. Влязъл в магазинчето на неизвестен букинист и я купил главно заради антикварната й стойност... Ето тук даже има подписа на вашия дядо и годината.
— По време на същото пътуване дядо ми е купил и цигулката — каза Свищовлиев и продължи да се усмихва нагло.
Стрезов не обичаше наглите хора. А пред него стоеше точно такъв, който знаеше добре, че съмнението в кражба все още не е доказателство.

— Дядо ви сигурно е свирил на цигулка?
- Да. В местния любителски оркестър още преди Първата световна война.
— Имате ли някакви снимки на дядо си от онова време?
Свищовлиев извади овехтял албум:
— Ако има нещо, то трябва да е тук.
Стрезов прелистваше твърдите страници на семейния албум. Дядото със зализана коса и мустачки в компания с млади госпожици, дядото на кея на Виенското пристанище, дядото с цигулка в ръка.
— Мисля, че всичко е ясно — каза Свищовлиев и посочи тържествуващ снимката.
- Да — отвърна Стрезов. — А сега ще трябва да ме последвате в районното управление, за да дадете пълни показания как сте откраднали цигулката!
По какво инспектор Стрезов разбра, че точно тази е откраднатата цигулка?

[prayer4eto]

Каква бира ще черпиш ?

През 1911 г. все още не е имало инструменти, специализирани за леваци/левичари. А определено на снимката дядото държи инструмента с другата ръка.

За още нещо се замислих, докато гледах снимката - ръчният часовник, ама после пък открих това - http://people.timezone.com/mfriedberg/arti.../Wristlets.html

(силно се съмнявам да съм познал - напоследък нещо логиката ми убягва, но трябва да пробваме )

[Duh5]

А, еба мамата просто, отговора според книгата е, че не е имало ръчни часовници преди първата световна.. (приемаме, че може да държиш цигулката за снимка и с пиратска кука, ако с дясната ръка е трябвало да се облегнеш на близката камина:))
Обаче вярно е имало ръчни часовници по това време.. Все пак може би не в нашенско, знам ли:)
А в следващата има размазващ момент, ще се сетите (адски шумове разни, тези са били от нашите )



— "А третият раздел е съвсем ясен — рече Стрезов, — В него трябва да поставите случаите около човека — психология, начини на възприемане и логическо мислене, С една дума — човекът!


Ч О В Е К Ъ Т



47. „ПОДСЛУШАН" РАЗГОВОР

— Ето тук седяха останалите — каза Камен и посочи масичката с магнетофона в дъното на стаята. — Двамата с Красимир си говорехме при вратата. Той ми съобщи, че излиза, а парите за наема оставил в захарницата на кухненската маса.
„Останалите" били двамата техни състудентн Кольо и Иван, дошли да послушат новите записи на Камен, а третият — техен съсед, „много добро, но нещастно момче, глухонямо по рождение". Казвал се Жоро. Той често идвал у тях, седял си тихо, разглеждал книги, помагал им за чертежите.
— И все пак някой може да е чул вашия разговор?
— Едва ли — след моментно двоумение отсъди Камен. — Магнетофонът свиреше доста силно.
— Може би толкова? — попита инспектор Стрезов и завъртя копчето на магнетофона.
— По-силно.
— Така?
Камен кимна. Стаята се изпълни с остри режещи звуци и Стрезов направи лека гримаса. После прецени разстоянието до вратата - беше около шест метра. Да, наистина едва ли някой би могъл да чуе и дума от техния разговор при този адски шум.
— Спомняте ли си някой от вашите приятели да е излизал сам от стаята? — попита за всеки случай Стрезов.
— Кольо и Иван се обаждаха по телефона, който е във входното антре. Когато си тръгнаха, аз ги изпратих до вратата. Жоро си отиде сам малко по-рано. Не много след тях се върна Красимир. Хазяинът изобщо не дойде тази вечер за наема. На сутринта парите ги нямаше в захарницата. Понякога си мисля, че Красимир изобщо не е оставял никакви пари. Лошото е, че сега и двамата се гледаме с недоверие.
. . . Инспектор Стрезов седеше сам в кабинета и умуваше. Дали Камен не казва истината, или. Красимир просто не е оставял никакви пари в захарницата? Спокойно могат да ги вземат Кольо, Иван или дори Жоро, но... Всички изглеждаха еднакво виновни или еднакво невинни. И все пак един от тях беше виновен. Инспектор Стрезов можеше да докаже това сравнително просто. Върху захарницата и по отдавна неизметения под бяха оставени твърде много отпечатъци, за да излезе истината веднага наяве, но инспектор Стрезов беше вече решил да не наказва крадеца, той желаеше да му помогне. Затова когато при него въведоха Жоро и на въпроса: „Вие ли сте Георги Костадинов?", младежът кимна утвърдително, инспектор Стрезов му каза направо:
— Срамота е да се вземат парите на приятели!
Георги Костадинов стоеше пред инспектор Стрезов с наведена глава. Той наистина беше глухоням, но явно беше взел парите.
Какво накара инспектор Стрезов да се усъмни в Георги Костадинов?

[traektoriq]

Глухонямото момче , вероятно чете по устни!

[Duh5]

Така прави, даа:) Ето нещо, хмм, подобно..

48. КРАЖБА БЕЗ РАЗМАХ
Инспектор Стрезов се дразнеше от кражбите, извършени без размах от посредствени, лишени от въображение крадци на дребно. А случаят беше точно такъв. Откраднали някакво бижу и сега неговата собственица крещеше по телефона, сякаш за кражбата беше виновна единствено милицията. Въпреки дъжда и късния час Стрезов се запъти веднага към местопроизшествието.
— И така, да почнем отначало — каза той още с пристигането и побутна настрана празната, облечена с кадифе старинна кутия за бижута. — Вие твърдите, че снощи колието е било на вас?
— Да — кимна жената.
— А какво пречи да сте го загубили по пътя?
— Не е възможно — защити се енергично тя. — Вече си бяхме легнали, когато мъжът ми каза: „Стани и си свали колието, да не се скъса!" Оставих го в кутията. Днес цял ден бях в къщи. Излязох чак вечерта след шест да взема мъжа си от службата. От седмица ми е обещал да потърсим нови мебели и все не намира време ...
— Какво ви накара да отворите кутията?
— Знаете ли . . . — жената загуби досегашния си самоуверен вид.
— Може би когато се върнахте, кутията я нямаше върху тоалетната масичка или просто беше леко преместена?
— Да, точно така, кутията беше съвсем леко преместена — каза жената тържествуващо.
— А сега вие — обърна се Стрезов към съпруга.
— Какво аз? — тросна се той. — Жена ми се обади по телефона, че ще дойде при мене. Близо два часа обикаляхме по магазините и когато се прибрахме в осем ...
— Само двамата ли живеете в апартамента?
— Да, тоест не. Има още едно роднинско момче. Смятахме да го осиновим. Следваше английска филология, но се разболя тежко и изгуби слуха. Сега живее на тавана.
— Повикайте го.
— Няма го — съобщи мъжът, след като се качи догоре и слезе обратно. - Излязъл е, даже си е оставил слуховото апаратче на масата!
Точно тогава вратата се отвори и влезе не-осиновеният роднина с мокър от дъжда балтон.
— Може би вие ще кажете нещо повече? — с лице към него произнесе Стрезов.
Младежът сякаш не го чу, излезе пак през входната врата и след малко се върна, но вече без балтон.
- Откъде се връщате? — попита Стрезов, без дори да съобщи за станалата кражба.
— От кино. Гледах „Козият рог", нали знаете, този филм се разбира и само от картината — почти няма диалог.
Стрезов също беше гледал филма и забравил за какво точно е дошъл, се впусна в дълги коментари. Младежът се разпали и всячески се мъчеше да докаже, че Стрезов не е схванал точно същността на филма.
— За филма толкоз — каза Стрезов със служебен тон. — А сега ми кажете къде бяхте между шест и осем часа, но стига лъжи.
Защо инспектор Стрезов смята, че младежът не е бил по това време на кино?

[traektoriq]

"Излязъл е, даже си е оставил слуховото апаратче на масата"- Ще ходи ан кино без слухово апаратче, едва ли

[prayer4eto]

^ Мда, това означава, че е излязъл за малко, набързо

[Duh5]

Ноуп.. нещо малко по-различно е..

[traektoriq]

Хммм нещо общо има ли със спора за филма ?

[Duh5]

Много. Подсказка - приемаме, че роднината гледа филма за първи път.

[Pyjamka]

Щом го гледа за пръв път, значи не може да знае, че "се разбира и само от картината" и умишлено да не си вземе слуховия апарат. Обаче тук изниква идеята, че може да е ходил с някого друг на кино, който предварително да му е бил казал.

[Duh5]

Ами нещо такова - идеята е, че когато Стрезов го пита нещо и той не може да отговори без апарата, значи не се е научил да разчита по устните думите. Това значи, че без апарата не може напълно да вникне във филма, и значи, че е гледал филма друг ден с апарата, а сега е бил на друго място.


49. МНИМИЯТ ЛЪЖЕЦ
Само един поглед беше достатъчен за опитния човек, за да се ориентира в обстановката. Наивна и дилетантски извършена кражба, при която крадецът, човек със слаби нерви, постъпва противно на всяка здрава логика.
— Накитите бяха повечето от средата на миналия век и имаха по-скоро етнографска стойност. Колекционирала съм ги в продължение на години и смятах да ги подаря на музея... Излязох от къщи в 12 часа и се върнах след около час. — Тук Стоева, пенсионирана учителка, млъкна.
Стрезов не зададе повече въпроси, извърна се и заедно със старшина Варадин напуснаха апартамента.
— Някъде към 12 часа и 15 минути встрани от входа спря жигули. От него слезе млада жена и се бави около десет минути в жилищната кооперация — съобщи техникът от отсрещното часовникарско ателие.
— Как изглеждаше жената?
— Знаете ли, аз не съм наблюдателен човек.
— Може би ще ни, кажете поне цвета па дрехата?
— Светло палто . . . или може би .. . не си спомням точно ... струва ми се, беше светлосиво.
— Да запомнихте номера на колата?
— Не, но с положителност беше частна кола. Инспектор Стрезов го погледна, изпитателно и
часовннкарят се видя принуден да продължи:
— Новичка кола, добре поддържана, струва ми се, сива на цвят. Само клапаните й не бяха регулирани добре — на малки обороти чукаха.
— Та вие часовникар ли сте, или автомобилен монтьор — засмя се инспектор Стрезов.
— Часовникар съм, по разбирам от коли.
— Шофьорска книжка имате ли?
— Не, макар че знам да карам. Не съм добре с очите . . .
После разпитаха портиерката, която на въпроса дали е видяла някой да влиза в кооперацията между 12 и 13 часа, отговори троснато:
— Не знам. Не ми е работа да слухтя кой влиза и кой излиза.
— Да сте забелязали млада жена със сиво палто?
— Млада жена със сиво палто! Та вие имате ли ум! Коя млада жена ходи днес със сиво палто? Влезе едно момиче с червено палто на около двадесет години. А оная със сивото палто я търсете другаде.

— Ама че лъжец е тоя часовникар — каза старшина Варадин на път за управлението.
— А може и да не лъже — каза Стрезов и след малко добави: — За довечера ще ми трябва списъкът на собствениците на червени автомобили жигули.
— Нали автомобилът беше сив! — учуди се Варадин, но възклицанието му остана без отговор.
Късно след обяд инспектор Стрезов седеше в кабинета и разглеждаше донесения вече от Варадин списък. В него фигурираше името на Петър Стоев, близък роднина на Стоева. Стрезов и Варадин се отправиха на посочения адрес. Отвори им момиче с прави кестеняви коси.
— Знаете ли, че в къщата на вашата леля е станала кражба?
— Не, откъде мога да знам.
— Не сте ли я виждали днес?
— Не.
— И по телефона не сте се обаждали, и с колата покрай тях не сте минавали!
— Но. вие да не мислите, че...
— Да, точно това мисля. А сега трябва да дойдете с нас.
Момичето стана и откачи от закачалката червеното си палто.
Как инспектор Стрезов се досети къде да търси крадеца?

[traektoriq]

^Книгата която държи е за далтонизъм. Наистина търси жена с червено палто ,защото далтонистите виждат вместо червено сиво!

[Duh5]

50. НЕСПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ
През нощта валя пороен дъжд и инспектор Стрезов сутринта на път за управлението, вдишваше с пълни гърди чистия въздух. Всичко му изглеждаше весело и радостно. И затова толкова по-неприятна беше изненадата, която го чакаше на бюрото му. През нощта някой се беше опитвал да влезе в склада на златарската кооперация „Хр. Смирненски". За щастие неизвестният крадец не беше сполучил да открадне нищо, защото произведеното през седмицата е било предадено още през деня на клоновете в провинцията. Но и станалото не беше малко. Стрезов въздъхна и вдигна телефона — поиска кола от гаража.
— В склада няма ценни неща — разказваше директорът на кооперацията. — Ценностите ние държим в касите, така че ако се е надявал да намери злато, крадецът много се е лъгал.
Стрезов слушаше разказа на директора и оглеждаше. Най-обикновен склад, при това забутан на тавана на триетажното здание. Две малки помещенийца, тъмни и неприветливи, осветявани само от двете тесни капандури.
— Вън имаше нощен пазач — продължаваше

директорът. — Той е долу и пази на входа. Нищо не е видял.
— За склада се влиза направо от стълбището, нали? — запита Стрезов.
— Да.
— А касите с ценностите мога ли да видя?
— Разбира се, те са долу, на втория етаж. Заповядайте! Въобще някакъв глупав крадец, както изглежда. Какво е търсил горе?
— А пък аз мисля, че не изглежда толкова глупав! — каза Стрезов унесено. — И складът само е прикритие за нещо друго ...
След огледа Стрезов се върна в управлението и започна да прелиства картотеката с рецидивистите-крадци. Търсеше кои са се навъртали скоро в София. Извади три картона и се замисли. Единият беше на Владо Мечката, другият — на Пешо Ангела, а третият — на Маляка.
- Другарю подполковник — каза предпазливо Варадии, — ако питате мен, това е работа на Владо Мечката. Издебнал е пазача, качил се е горе и нали си е прост — хайде в склада, като че ще намери там злато. Владо е! Стар познат. А да се издебне пазачът съвсем не е мъчно!
— А за Пешо какво ще кажеш? — попита Стрезов и се усмихна.
— Не ми се вижда да е по вкуса на Пешо Ангела. Той дълго проучва и ще знае, че в склада нищо няма. Той е вече на възраст човек и ще опита само на сигурно, ще търси някой от вътрешните...
— А Маляка?
— И той не е. Той колкото е дребен, толкова е страхлив. Виж, за ум — умен е, хитър като лисица. Но от две години вече нищо не пипа и гдето ме види, все ми казва: „Аз съм — казва, — другарю старшина, вече честен човек, каквото било — било!" Та мисля, че не е той.
Стрезов пак се усмихна.
— Крадецът съвсем не се е интересувал от склада, Варадине. И иди да ми доведеш твоя „честен" Маляк. Искам да си поговоря с него!
Варадии замря от учудване.
— Ти как мислиш, Варадине, защо крадецът се е опитвал да влезе в склада? И защо подозирам, че опитът за кражбата е работа на Маляка?
Наистина защо?

[prayer4eto]

Крадецът е търсил точно ценностите, само че е минал през склада, за да избегне пазача на входа и да отиде директно на втория етаж след това. А е работа на Маляка, защото капандурите са тесни и само "малък" човек може да мине през тях .

[Duh5]

Още нещо мнооого мъничко ти трябва за да си 100% прав:) Сега си около 97%. Загледай пак картинката:)

[prayer4eto]

Единственото, което виждам е локвата на пода, но какво особено в нея има, не знам ...

[Duh5]

Е сега си на 100% - връзката е, че понеже е валяло - прозорчето е било отворено - още едно доказателство, че от там е влизано, а не покрай пазача.

51. НА СТРОЕЖА

Смрачаваше се. Вече десетина минути Стрезов стоеше пред прозореца и барабанеше нервно по замразеното стъкло. В коридора тропаше баба Кера, мъкнеше дърва за печките по другите канцеларии и нещо мърмореше.
— Да запаля печката, че студа си го бива - предложи тя, като внесе наръч дърва,
— Няма нужда, бабо.
- Няма нужда... Все няма нужда... Снощи и на него му разправях да запаля отново печката, а той, нямало нужда, казва и продължава да наднича през прозореца, сякаш не се е нагледал на сняг и пустош.
... Вчера касиерът закъснял. Сняг затрупал пътя и джипката едва се добрала до строежа, разположен високо в планината. Било късно за раздаване на заплатите. Касиерът разпределил парите в пликове, заключил ги в касата и си тръгнал, когато баба Кера вече привършвала чистенето на канцелариите. През нощта се почувствувал зле — имал висока температура. Повикал лекар и той му наредил да лежи няколко дни. Заранта баба Кера отново дошла първа. Запалила печките. След нея пристигнали счетоводителят, главният инженер и директорът на обекта. Едва тогава забелязали, че вратата на касата е разбита и парите липсват... Стрезов успя да пристигне късно след обяд .,,
— Казваш, до прозореца седеше.
— Точно на това място, на което си ти сега.
— А парите къде бяха? На бюрото?
— Не, беше ги разпределил в пликчета и заключил в касата.
— И касата беше затворена?
— Затворена — вдигна рамене баба Кера и изведнъж стана строга. — Лоши неща мислиш ти. Срамота е.
— Сама размисли. Снощи всичко си видяла, всичко си запомнила, а тази сутрин да не ти направи впечатление, че вратата на касата е отворена.
Влезе нощният пазач.
— Гледам, че още свети по стаите, та реших да надзърна. Вие кой сте? — обърна се той към Стрезов.
Инспектор Стрезов се легитимира и после попита:
— Да сте минавали миналата нощ покрай канцелариите.
— Та нали това ми е- работата — каза пазачът. — И то не веднъж. Първия път беше около 12, а последния - когато вече беше съмнало. Случайно надзърнах през този прозорец и видях, че вратата на касата е отворена. Казвам си, забравил е човекът да я затвори. Изобщо не ми мина през ума, че някой може да е задигнал парите. Подлъга ме затворената външна врата.
Вече беше тъмно. Баба Кера заключи една след друга канцелариите и външната врата. Сега инспектор Стрезов му оставаше да посети касиера. Той крачеше по заснежената пътека и подсвиркваше доволен, защото за него случаят беше повече от ясен.
В кого се съмнява Стрезов и защо?

[prayer4eto]

Брех ... май само аз ги следя тея загадки ...

Откъдето и да го погледнеш, все ключовия момент се оказва туй замразено прозорче. При положение, че вечерта печката не е палена, вратите са заключени - нещо може да се види едва след като сутринта стаите са затоплени, но пак е малко вероятно ...

Всички улики водят към касиера

[traektoriq]

Аз теб те чаках, че изобщо този път не я сханах загадката !

[Duh5]

Прав си Роска, не може човекът да види през заледения прозорец, че касата е отворена..

52. ГЛАВНИЯТ СВИДЕТЕЛ
„Не кълве!", мислеше си Стрезов, вперил поглед в мътните води на придошлата от дъждовете река.
През целия ден рибата наистина не кълвеше; скрила се под облите речни камъни. По обяд Стрезов прибра въдицата в калъфа, преметна през рамо празното плетено кошче и си тръгна. Надолу по течението на реката, близо до шосето, друг рибар беше хвърлил въдицата и, Стрезов се спря за момент да се полюбува на чуждото риболовно щастие.
— Не кълве, а? — попита рибарят, забелязал празното кошче.
— Не кълве — съгласи се Стрезов.
— Червейчетата пресни ли бяха?
— Пресни.
— Хм — изсумтя рибарят и се умълча, защото му се стори, че перцетр на въдицата се поклати. — С хляб опита ли?
— Опитах.
— Ас мухи... С мухи е най-добре ... На мухи рибата най-много налита!
— И с мухи опитах — засмя се Стрезов.
— То и аз рибка още не съм хванал, но... — каза рибарят, досетил се за причината на веселостта на Стрезов.
И в този момент откъм селото се зададоха двама души.
— Да сте видели някого да тича насам?
— Все се намира по някой, колкото да плаши рибата.
— Но ние сериозно питаме — обидиха се селяните. — Някакъв непознат мъж се вмъкнал в пощата. Едно дете го видяло как разбил отвътре прозореца и хукнал към реката.
— Детето казало, а вие по неговия акъл ли ще се водите? Сега ако аз ви кажа да бягате в обратна посока!
— Не е само детето, и ние го видяхме да се мярка между шубраците покрай пътя.
Селяните все още се двоумяха как да постъпят, когато рибарят неочаквано добави:
— Така не става, бе хора! Тази работа не е за вас, а за милицията. Ще се върнете обратно, ще се обадите в милицията и оттам ще изпратят човек. Човекът ще разследва, ще проверява, ще разпитва... За всичко си има ред... Законен ред — говореше рибарят с поучителен тон, а накрая неочаквано завърши е думите: — Този, когото нарекохте крадец, го видях и аз! Дотича запъхтян от селото, съблече се набързо, взе дрехите в ръка и се хвърли от кейчето във водата. Излезе точно отсреща, срещу кейчето до изсъхналото дърво, облече се и затича право на север.
Селяните на свой ред се приготвиха да се съблекат и хвърлят във водата, когато инспектор Стрезов се намеси в разговора:
— Може би наистина е най-добре да отидем до селото и да почакаме хората от милицията — и като погледна рибаря, добави - Четиримата.
— Без мен! Та нима аз съм главният свидетел? Вие можете да ходите където си искате, но аз не мърдам оттук, докато не напълня кошчето е риба.
— Налага се - ... каза Стрезов със спокоен, нетърпящ възражение тон. — Вие сте нещо повече от главен свидетел. Вие сте крадецът или най-малкото негов съучастник.
Какво кара инспектор Стрезов да мисли така?

[Warrior Of Ice]

То зависи от реката, разбира се, но ако наистина е била придошла, едва ли би било толкова лесно да се прекоси без плуване (нали уж крадецът е носил дрехите в ръце).

[Duh5]

Ами да приемем, че е могъл да плува и с една ръка (другата над водата). Какво точно не е наред с разказа?

[Warrior Of Ice]

Мнимият рибар говори на селяните за "този, когото нарекохте крадец". Откъде въобще знае, че е същият човек, когото са гонили? Може да е бил най-обикновен спортист...

[Duh5]

Преди малко мислеше в по-добра посока Върни се на плуването и реката:)

[gadniq-spamer]

Рибарят казва "този който нарекохте крадец",а може би той не се възприема(или неговия съучастник) като крадец,за това и не казва "крадецът"

[prayer4eto]

"Излезе точно отсреща ..." - това не е наред - придошлата река най-малкото ще го тласне по течението и няма как да излезе точно срещу мястото, на което е влязъл във водата, а малко по-надолу по течението. Все пак е плувал, а не е ходил по дъното

Хубава загадка

[Duh5]

53. НЕПРОЧЕТЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
— Станало е вече правило, изляза ли в отпуска, да се случи нещо неприятно — каза с тъжно примирение в гласа Жоро Пангаров и необяснимо защо, приглади коса. — Миналата година, точно преди да отида на море, се спука водопроводната тръба и наводни апартамента, по-миналата година ме разкарваха по бракоразводното дело на съседите, а сега...
Сега, поне за инспектор Стрезов, нещата стояха далеч по-сериозно. През нощта беше извършен обир в магазина за сувенири, чийто управител беше Жоро Пангаров. Двете продавачки, Дафина Петрова и Стоянка Попгенчева, твърдяха, че заедно напуснали магазина. Дафина заключила с катинара и прибрала ключа в портмонето. Когато Стрезов я посети няколко часа след произшествието, ключът си беше на мястото, но това абсолютно нищо не доказваше. Тогава реши да посети излезлия преди 3 дни в отпуска управител. С Пангаров се срещнаха точно пред входа на неговия апартамент — той току-що се връщаше от курорт.
- От планина ли? — попита Стрезов, докато се любуваше на почернялото му лице.
— От планина — с охота се съгласи Пангаров и свали раницата от гърба. — Един приятел ми даде ключа от вилата си в Твърдишкия балкан. Слънце, лято, чист въздух, разходки. Иначе както бях вдигнал кръвното налягане ...
— Петнадесет дни сам в планината? — учуди се Стрезов.
— Сам. Съвсем сам с природата и собствените си мисли — патетично съобщи Пангаров. — Човек може да е сам даже при този наплив от курортисти, стига да избере добре мястото!
Стрезов имаше чувството, че в следващия миг Пангаров ще му довери, че пише стихове и ще предложи да му прочете нещо свое, написано през някоя от дългите летни вечери, прекарани сред величествената самота на природата. Ето защо побърза да съобщи за кражбата.
— Влезте, другарю ... — заозърта се Пангаров, сякаш обезпокоен от обстоятелството, че съседите можеха да чуят за кражбата в магазина и току-виж че са си помислили нещо лошо за него.
— Стрезов.
— Влезте, другарю Стрезов — и направи широк, гостоприемен жест.
Приятна, добре подредена квартира на стар ерген — широк диван с библиотека над него и нощно шкафче с кварцова лампа, до която с грижливо навити връзки лежаха очилата за нея. Личеше си, че Пангаров е педант — всичко беше чистичко и подредено, без прашинка, както може да подрежда само стар ерген.
- И все пак 15 дни са твърде много за подобно прекарване. Лично аз не бих издържал толкова дълго време сам — разсъждаваше гласно Стрезов, като оглеждаше обстановката.
-Не сте прав, вероятно не сте опитвали. Опитайте и ще видите колко добре ще ви се отрази. Иначе човек все бърза, мислите не може да си събере.. . — за мит Пангаров сякаш се пренесе някъде другаде, лицето му доби замечтан израз. После грижите отново го налегнаха, - Та казвате, обрали магазина?
— Да — кимна Стрезов. - Какво ще кажете за двете продавачки? ' .
— Добри момичета. Даже прекалено добри. Само този Марио, полусърбин-полуиталианец, който се върти около Дафина . .
— Ще се позаинтересувам и от Марио — успокои го Стрезов. — Но сега става въпрос за вас. И желанието ви да ме излъжете!
Пангаров едва не се разплака от обида:
— Аз да лъжа!
— В никаква вила не сте били през тези дни, а в къщи — тонът на, инспектор Стрезов стана назидателен. — Съветвам ви да кажете истината, преди да съм я научил по други пътища!
Как инспектор Стрезов се досети, че Пангаров лъже?