Логически Загадки Опции

[Warrior Of Ice]

По кварцовата лапма. Тя се използва за нагревки при простудно заболяване, а човекът явно е здрав. За сметка на това, с нея може да хване тен, ако се постарае. Пък и не може да е отсъствал две седмици и да няма прашинка никъде в апартамента.

[Duh5]

Закова го!

54. ОБЪРКАН СЛУЧАЙ

— Объркан случай, другарю подполковник. На пръв поглед всичко е ясно. знам кого да задържа, а все ми се струва, че може и да не съм прав.
Капитан Петров разправи историята. От Централна поща шофьорът натоварил пратките за Ягодово. Получил за тях опис, закарал ги и ги предал в тамошния пощенски клон. Служителката се разписала, а на следния ден отказвала да е получавала една ценна пратка с 500 лева.
— Знаете ли, младо момиче, съвременно. Всички в пощата твърдят: „Добро е момичето, не ги е откраднало", а всъщност се двоумят. Модни дрешки, казват, си шие, чорапи, обувки, грим — в гласа на капитана се прокрадват странни нотки.
Инспектор Стрезов слуша, усмихва се и прехвърля описа в ръце.

О П И С
колети 61 шесдесет и един
писма 204 двеста и четири
ценни

експедирал: Чиликова
приел: Ангелова

— Другарю подполковник, трима граждани чакат капитан Петров — каза старшина Варадин в неизменното си добро настроение.
— Доведи ги тук, един по един .,. Чакай .., чакай!
Варадин забави ход, извърна глава и инспектор Стрезов го повика с пръст.
— А сега напиши тук „едно" — и инспектор Стрезов му посочи празното място в графата „ценни".
— С цифри ли, другарю подполковник?
— С цифри и с думи. Нали виждаш как е попълнено по-горе?
Варадин посумтя, подвоуми се (все пак официален документ!). Накрая се престраши и написа.
— Вече можеш да доведеш първия.
Влезе другарката Чиликова, жена на средна възраст, експедиторка в Централна поща.
— Това ли е документът, с който на 28 март изпратихте пратката?
— Да.
— Да забелязвате нещо особено?
— Не съм сигурна дали този документ е истинският. — Погледът на Чиликова се плъзна по графите, а после, смутена и объркана, добави: — Това, в последната графа, не съм го писала аз,
— Но на тази дата имаше ценна пратка с 500 лева, нали?
— Имаше. Дойде в последния момент, когато колата вече тръгваше. И Петко, шофьорът, ще потвърди. При другаря капитан той каза: „Получих пратката от Чиликова и я предадох заедно с всички останали на служителката".
Чиликова излезе. Сега беше ред на Стрезов да гледа бланката и да сумти, докато Варадин го гледаше с най-лъчезарната си усмивка.
— Да влезе Петко Гарванов — каза инспектор Стрезов.
— Вие ли сте шофьорът, който на 28 март е карал служебна кола № 5647?
— Тя е зачислена на мен, така че аз съм бил.
— Какво можете да кажете за ценната пратка от 500 лева?
— Вече казах на другаря капитан. Получих нещата по опис и така ги предадох заедно с парите.
— Това ли е описът? — инспектор Стрезов показа бланката.
- Да, само че... едно ценно липсваше. Някой го е написал по-късно.
— Вие сте задържан за кражба на 500 лева — каза инспектор Стрезов за най-голямо учудване на Варадин, който също имаше свои догадки.
Какво е имал предвид инспектор Стрезов, за да задържи Петко Гарванов?

[Warrior Of Ice]

Ако Гарванов наистина е доставил парите, служителката в Ягодово е щяла да добави 1 в съответната графа, преди да се разпише.

[Duh5]

Браво:) Хайде сега, следващата просто искам да я дам за да я има с оригиналния текст. А и някой може да не следи темата от самото й начало:)

55. ОПЕРАЦИЯ „РИСК"

— Режи! — нареди инспектор Стрезов, макар че теглото и на дванадесетте хокейни шайби беше точно толкова, колкото се предписваше по правилата на играта, а кутията, от която ги извадиха — неразпечатана и обвита с целофан. Зъбците на триончето се плъзгаха по твърдата гума и старшина Варадин трябваше да употреби твърде много усилия, докато успее да разреже шайбата.
— Готово — докладва Варадин, стиснал в ръце двете почти симетрични половинки.
... Нима може да се е заблудил! Съобщението беше ясно — един от най-вероятните участници в станалата преди няколко дни кражба на диаманти в Истанбул отпътувал с експреса за Мюнхен, след като предварително бил закупил билет. Съответните служби на страните, през които минава влакът, се умоляваха да проследят лицето Хелмут Ларсен, в чийто багаж може да са скрити диамантите.
В Пловдив Ларсен прекъсна пътуването, остави куфара си на гардероб, а следобеда прекара в кафе-сладкарницата на хотел „Тримонциум". Никакви срещи, никакви разговори с други лица. Когато високият, представителен и плешив мъж го попита па английски дали има свободно място на масата; дори не му отговори. Стана, плати сметката и си тръгна. Сервитьорът понечи да почисти пепелника, но мъжът бързо протегна ръка и извади смачкано листче хартия,
Ларсен взе следващия влак и продължи пътя си за Мюнхен, а плешивият господин освободи куфара и също се отправи с колата си към границата. Бележката за багажа беше съвсем редовна.
— Нещо друго да ви направи впечатление? — попита по навик Стрезов, когато му докладваха случая по телефона.
— Момент . .. на гърба на бележката някой беше написал думата „риск" — отговориха от другия край на телефонната линия.
— Риск — повтори гласно Стрезов.
— Операция „Риск" — засмя се Варадин и двамата се запътиха към служебната кола, която щеше да ги откара до граничния пункт в Калотино...
— Режи следващата — тихо каза Стрезов на старшината и като извърна глава към високия плешив господин, изрече на английски: — Ще трябва да почакате малко. Седнете.
Ван Ханеген не седна, а продължи нервно да се разхожда нагоре-надолу из малката стая, където го повикаха за проверка на багажа.
— Рискована работа — мислеше Варадин, заел се отново с триончето. — Ще има да ни се смее цялото управление, когато научи, че сме рязали хокейни шайби. А и някое наказание може да си изкараме.
— Другарю подполковник, тук има нещо — каза Варадин. В ръката си стискаше шестоъгълен предмет, който заблестя на слънчевата светлина.
— Но куфарът е чужд — каза Ван Хаиеген.
— Знам — отвърна инспектор Стрезов.
Чий беше куфарът знаеше и старшина Варадин. Само едно не можеше да се досети — защо инспектор Стрезов реши да търси диамантите точно в хокейните шайби, които заедно с още много други неща се намериха в куфара на Ларсен?

[Duh5]

Хайде, който иска да разбере отговора на предишната - да порови назад из темата.

56. СРЕЩАТА СЕ СЪСТОЯ
— Докладвайте с кого се срещна нашият човек в Пловдив — обърна се инспектор Стрезов към старшината Варадин и капитан Петров от Пловдивското управление.
— Абсолютно с никого, другарю инспектор.
— Как така с никого? Колегите от Турция ни предупредиха, че е един от шефовете на контрабандата с наркотици. Не участвува никога лично в операциите, затова мъчно могат да го обвинят, но именно той, изглежда, урежда връзките и ни препоръчаха да го проследим, ако прекъсне пътуването си в нашата страна. А ето, че снощи е слязъл в Пловдив.
— Следихме го неотлъчно другарю инспектор — не беше трудно. Но освен със служителите в хотела, не е разменял дума с никого. Сутринта замина с експреса за Париж. Другарите, които са го наблюдавали от границата до Пловдив и от Пловдив До югославската граница, твърдят, че във влака също не е разговарял с никого. Освен ако те са пропуснали нещо.
— Ако срещата му е била във влака, той изобщо нямаше да спре в Пловдив. Не е отишъл там само за удоволствието да преспи в наш хотел. Разкажете подробно всичко — изглежда, вие сте пропуснали нещо.
— Ами от гарата взе такси направо до хотела. С нашата кола го изпреварихме с две-три минути и влязохме. Отиде на рецепцията и поиска стая на първия етаж-не обичал асансьорите. Момчето отнесе куфара му. Другарят Петров остана долу при ресторанта, а аз се качих на етажа след тях. Влезе в стаята си и остана там около два часа. После слезе долу и пак отиде на рецепцията. Стоя около десет минути и се прибра дори без да вечеря.
— Какво разговаря толкова време?
— Говореше височко, та дори и аз чувах, макар че бях на пет-шест метра. Разправяше на администраторката, че спял лошо, та щял да вземе един горещ душ и може би хапче за сън. Затова да го събудят точно в 8 часа, да не се успи.
— Друго?
— Ншпо особено. Засмя се, че сборът от цифрите на стаята му, 157, давал 13, но не бил фаталист.
— В коридора не срещна ли някого?
— За малко не бутна камериерката, която носеше бельо за стаите.
— А долу нямаше ли наоколо му хора?
— Естествено. Идваха да вземат или да оставят ключове, да питат за писма. Но той дори не погледна към тях.
— После?
— После се прибра в стаята си и не мръдна до сутринта. В 7,30 слезе отново и помоли администраторката да му поръча такси за 9 часа. И да му занесат едно силно кафе без захар с две препечени филийки в стаята. Качи се пак. В 9 часа тръгна за гарата.
— В стаята му нямаше ли телефон?
— Имаше, естествено. Но не се е обаждал никому. И никой не му е звънял, освен, разбира се, когато пристигна таксито.
— Нищо друго ли не ти направи, впечатление, макар и дреболия?
— Нищо. Освен дето се събуди сам — изглежда, не е гълтал сънотворно. Навярно, като е седял повече снощи под душа, минал е без него. Изглеждаше бодър. Или е усетил, че го наблюдаваме, или колегите оттатък нещо са се излъгали.
— Напротив, съвсем прави са били. Той се е срещнал с когото е трябвало. Човекът е наистина ловък. Но да се надяваме, че като проверим списъка на пътниците в хотела, особено тези от първия етаж ще попаднем на следа.
Какво кара инспектор Стрезов да мисли, че срещата се е състояла?

[prayer4eto]

Това, че изговаря номера на стаята си на висок глас. Понеже следят него, остава 10 минути на рецепцията, така че другият човек да влезе в неговата стая без да го забележат.

[Duh5]

Простете за забавянето:) Прав си Роска, и други неста има, но това е като цяло.

57. УЛИКАТА
Инспектор Стрезов гледаше крачещите пред него мъже — отмерените широки крачки на обути в гумени цървули нозе, вдървената и малко тромава походка. Той внимателно наблюдаваше как всеки един от тях се подпираше на дебелата дрянова тояга, как си помагаше с нея, когато трябваше да премине реката или да се промуши през храсталаците.
Ударен с дрянова тояга, беше заключил съдебният лекар при неофициален разговор със Стрезов в моргата. Същото той потвърди и в протокола. Ударен един път и завинаги — точно, отмерено, хладнокръвно, с необходимата сила и замах на движението.
Дебела дрянова тояга! Такава имаха и тримата свидетели по убийството, които сега крачеха пред него, за да го заведат на местопроизшествието. Такава тояга имаше и всеки друг жител на този планински край.
— Тук - каза най-възрастният и спря.
Бяха изкачили рида и се намираха пред нещо като малък параклис, останал от векове.
— Лежеше по очи . . . Повдигнах го, а той се заваля. Главата си не може да държи изправена — каза вторият селянин и запали цигара.
— Тогава дойдох аз, а малко след мен — Станьо. Отнесохме го в село при фелдшера.
Инспектор Стрезов вече, знаеше, че Станьо е името на най-възрастния, че този с цигарата е Гицата, а, третият е Продан Мокрев. Сега той можеше да свърже имената с външността, думите с показанията, конто те бяха дали пред селския милиционер. Но в показанията нямаше нищо съществено,
— Ударен е с твърд предмет по главата — каза Стрезов и неволно влезе в тон с техния леко провлечен и лаконичен маниер на говорене.
- Раната почти не кървеше, Две-три капки и толкова.
— Не кървеше, ама всичко си беше ясно. Човек, който така хърка, не го бива дълго — намеси се Продан Мокрев.
— Бяхте се уговорили да се съберете в 11 часа през нощта при параклиса, така ли? — попита Стрезов и погледна очаквателно към Продан, защото единствен той проявяваше някакъв интерес към разговора.
— Така беше.
— И по каква работа?
- По наша си.
— Иманярска?
— Така я наричате вие, на смях, но гя е по-сериозна. Има тук заровена делва с жълтици още от турско време и това знае цяло село. Към полунощ преди новолуние златото свети ... Малко жълто пламъче, което се мести. Обикаля пламъчето около параклиса и щом спре за по-дълго на едно място — там е заровена делвата. Затова се и събрахме.
— Хич да се не бяхме уговаряли — хвърли цигарата Гицата. — Като тръгнеш на Станьо и Продан по акъла, освен тояга по главата да получиш, друго няма да ти се случи.
Станьо чу името си и сви рамене. Вратът му хлътна в яката на палтото. Бавно премести дряновата тояга в лявата ръка и пристъпи към Стрезов:
— Престъпника все едно ще хванете... няма къде да се скрие. Защото и той като имането е белязан завинаги — имането свети с жълто пламъче, а лошият човек ...
Станьо не се доизказа, но Стрезов вече знаеше кой е престъпникът.
В кой от тримата се е усъмнил Стрезов?

[Pyjamka]

Имането - с жълто пламъче, а лошият човек - с червено, от запалена цигара? Т.е. Гицата? Това е първото, което ми хрумва.

[prayer4eto]

Защо точно Гицата избра - обоснови се ?

[Pyjamka]

Станьо е най-възрастен, той открива трупа;
Продан е единственият, който проявява интерес да разкаже защо са тръгнали; едва ли ако той е извършителят, ще има такъв ентусиазъм;
Гицата очевидно най-малко е искал да ходи (казва: "Хич да не се бяхме уговаряли.")... Особено ако е знаел, че ще намерят убития от него човек.

Не знам, така си мисля аз...

[prayer4eto]

По-силна логика има тук . Не само предположения. Прочети внимателно какво казва Стрезов и какво му отговарят

[Warrior Of Ice]

Гицата споменава, че престъплението е извършено с тояга. Откъде може да знае?

[prayer4eto]

Exactly, при положение, че Стрезов споменава само "твърд предмет" ...

[star_rider]

От сигурен източник знам, че отговорът на Warrior Of Ice е правилен, чакаме сигурния източник да даде нова загадка

[Duh5]

е ха здравейте пак

58. ИНСЦЕНИРАНА КРАЖБА
Когато инспектор Стрезов се завърна от няколкодневна командировка, в кабинета си завари старшина Варадин, седнал умислен до телефона.
— Нещо да се е случило?
— Нищо особено, другарю инспектор. Все дребни произшествия, с които се зае капитан Петров, и една кражба на кола.
— Нима кражбата на кола е „нищо особено!" — смръщи вежди Стрезов.
— Но колата се намери още по обяд. Беше оставена на паркинга пред хотел „Балкан". Оперативната група установи, че багажникът е разбит. От час и половина се мъча да вляза във връзка със собственика на автомобила, но явно не е в къщи.
— Как му е името?
— Кандиларов, Музикант ... наскоро се завърнал от турне в чужбина. Има „Рено—16"... Кражбата станала през нощта.
Стрезов набра телефонния номер на Кандиларов.
— На телефона е Кандиларов — чу се от другия край на жицата.
— Обажда се инспектор Стрезов от криминалния отдел. Намерихме колата... оставена е на паркинг пред хотела.
— Много ви благодаря, другарю Стрезов...
— Не бързайте с благодарностите. Багажникът на колата ви е разбит и вероятно нещо липсва. Ще ви моля да дойдете и да направим оглед на място.
След петнадесет минути и тримата се събраха при колата.
— Знаете ли, в багажника имаше лични вещи — обувки, няколко ризи, вратовръзки. Просто не успях да ги пренеса в къщи — едва преди два дни се върнах от Виена... Но за тях не става въпрос. Липсва магнетофонът, марка „Филипс", концертен, с тонколони и усилватели. Струваше повече от 2500 долара. Има го записан и в митническата декларация . . .
— Напълно вероятно е магнетофонът да е изчезнал — тук Стрезов направи пауза, — но в такъв случай поне парите от неговата продажба трябва да са у вас.
- Какво искате да кажете? — видимо най-искрено се учуди Кандиларов.
— Това, че и дума не може да става за кражба! Дори колата е оставена тук от вас или от някой друг, но с ваше знание.
Защо инспектор Стрезов е убеден, че в случая става въпрос за инсценирана кражба?

[Warrior Of Ice]

По телефона Стрезов не уточнява за кой хотел иде реч, но онзи все пак идва на мястото.

[star_rider]

Стрезов не казва кой хотел а след 15 мин музиканта е вече там.

Едит: е кога успя да ме биеш

[Duh5]

Ицо, като си го бил Иво само дано си му пазил лицето, че за нова година тр да ми доведе 15 девойки в къщи и да не ми се оправдава, че е обезобразен нещо..

59. ПО ЛЪЖЛИВА СЛЕДА
Какво до този момент се знаеше с положителност? Съсед видял от балкона как около 11 часа вечерта някой отворил вратата на оказионното магазинче, вмъкнал се вътре и излязъл с две обемисти чанти в ръце. Гражданинът се обадил в милицията. При първоначалния оглед се установяло, че вратата е отворена с оригинален ключ и че рафтовете наистина, са празни. Докладваха за случая на Стрезов и той още рано сутринта, като взе със себе си старшина Варадин, потегли към дома на Палаьранов — управителя на оказионното магазинче.
Стрезов и Варадин дълго и безрезултатно звъняха на вратата, докато на Стрезов не му дойде наум да натисне бравата. Вратата се отвори с леко скърцане. От вътрешната страна на ключалката беше пъхнат ключът, малко над дръжката имаше райбер. Двамата минаха по коридора, през хола с неприбраните върху масата чаши и надникнаха в спалнята.. Неразсъблечен, с полуотворена уста спеше дълбоко Палавранов. Трябваше да положат много усилия, докато го събудят.
- Вие кои сте? — попита с глух глас Палавранов, след като обходи с поглед стаята, сякаш да се увери, че си е в къщи.
Палавранов се надигна и седна на кревата.
— Момент — измънка той и ги остави сами в хола. Върху масата имаше празни чаши, недоизпита бутилка водка, отворени оранжади и чиния с неизядени сандвичи.
Палавранов се завърна от кухнята с мокра коса и чаша вода, която изпи на един дъх.
— Много пиете — забеляза Стрезов.
— Напротив — Палавранов почти се обиди. — Изобщо не употребявам алкохол. Пих само оранжада. Бутилката донесоха приятелите, с които снощи гледахме олимпиадата.
— Кога си легнахте?
— Не знам... Спомням си само, че към 11 часа отидох в кухнята да направя сандвичи, после седнах на този стол и отпих от чашата. Доспа ми се веднага.
Варадин взе чашата. На дъното й имаше неразтворен бял прах. Стрезов също хвърли бегъл поглед към чашата, но като че ли се заинтересува много повече от списанието, което беше върху бюфета,
— Вратата е отворена с оригиналния ключ — каза той с безизразен глас и продължи да разлиства списанието.
Палавранов механично опипа джобовете на костюма и тържествуващ размаха ключа от магазина.
— Тук е! Крадецът не е . . . от нашите!
— Едва ли трябва да се радвате, защото, доколкото ми е известно, вие работите сам и втори оригинален ключ няма. А колкото за подробностите около кражбата, ще поговорим в милицията.
„Ето че и Стрезов греши", мислеше си по пътя Варадин, Та човекът явно е невинен. Поканил приятелите в къщи да погледат телевизия, направил им сандвичи да похапнат, а те използували отсъствието му и сложили в чашата приспивателно. После един от тях взел ключа от магазина, задигнал, каквото има за задигане, и върнал ключа на старото място в джоба на Палавранов. На тръгване оставил вратата на апартамента отключена.
В началото Стрезов също мислеше като Варадин, на в хода на разпита разбра, че Палавранов сам е инсценирал историята с приспивателното, за да насочи следствието по лъжлива следа.
Коя е причината инспектрр Стрезов да мисли, че Палавранов е обрал магазина?

[Warrior Of Ice]

Аналогично на предишната загадка, престъпникът се издава сам, като споменава кражба.

[Duh5]

Така си е Това вече е предизвикателство:

60. „АВТОКРАЖБА"
— Точно тук беше закачена — каза Кукудов и извади ръка от джоба си, за да покаже мястото.
За това инспектор Стрезов се досещаше и сам. На опушената стена ясно личеше едно широко светло петно, — а над него стърчеше гвоздей.
— Баша ми беше опак човек — продължи разказа си Кукудов. — Картината я искаха от Националната галерия; предлагаха да я закупят. „Не — запъваше се старецът. — Тя ми е подарък от Майстора и не мога да се разделя с нея." Малко преди да почине, той страдаше от манията, че някой може да му открадне картината. Може би е имал съвсем определени основания, но аз не знам за тях, Дори, я застрахова ... И ето че наистина я откраднаха.
— Единствено картината ли я няма?
— Не. Липсват още една гривна, статуетка на Нефертити и комплект сребърни лъжички за чай, но те не са толкова ценни и изобщо не си заслужава да се залавяте с тяхното издирване. Знаете ли, аз съм човек артист и с дребни неща не се
занимавам, но ва картината държа много. Не защото ще я закача на старото й място, а защото съм решил да я предложа на Националната галерия. Тя е национална ценност! — с апломб продължи словото си Кукудов. — Можете да си представите, неизвестен автопортрет на Майстора в цял ръст!
На вратата се позвъни.
Кукудов се извини и изтича да отвори.
„Старият Кукудов трябва да е бил твърде интелигентен човек", помисли си Стрезов, докато разглеждаше добре подредените книги в библиотеката. Един дебел том от френската енциклопедия „Ларус" стърчеше малко по-напред от
другите книги. Явно, някой наскоро го беше чел.
Когато Кукудов се завърна отново в стаята, той завари инспектор Стрезов задълбочено да разлиства френската енциклопедия,
- Бихте ли ми- превели този текст? — помоли Стрезов, като посочи надписа под снимката със старинни оръжия.
— С удоволствие — не без известна нотка на превъзходство се съгласи Кукудов. — „Аркебуза" — пушка с фитил, зареждана през цевта."
— А сега ми кажете къде е картината! — каза Стрезов. Той имаше всички основания да смята, че става въпрос за „автокражба". Какви са те?

[star_rider]

Да не би да има нещо общо с това, че май няма автопортрет на Майстора в цял ръст?

[Duh5]

Ами малко близо си, помисли още, чети загадката, на прав път си

[star_rider]

А как така хем е неизвестен протрет, а в същото време от Нац. Галерията са го искали, нешо не ми се връзва.

[Duh5]

Преди малко беше по-близо, портрет, цял ръст... ring a bell?

[star_rider]

Оки, с помощ от шефа тука идеята е, че има шипоко петно на стената, а портрета е цял ръст. Пак не се връзва

[prayer4eto]

да, ама е възможно портрет в цял ръст

В зависимости от размера изображения в живописных портретах различают головные (когда изображена только голова по плечи), погрудные, поясные, поколенные и во весь рост.

[Duh5]

Ами Иво и шефа са прави според отговора, Роска, не разбрах много добре какво точно те притеснява?

[prayer4eto]

Ми притеснява ме, че логиката на отговора куца ...

[Duh5]

Е защо ако е бил портрет в цял ръст петното на стената ще е широко? Надали са сложили портрета настрана.. А да се е рисувал в цял ръст легнал... невърви..

[prayer4eto]

Еми точно, че е широко ... - ма не се казва колко е дълго. Карай - явно тази е до буквализъм