Логически Загадки Опции

[Duh5]

Ето следащото.

61. ИСТИНАТА

— Значи го изпуснахте?
— Съвсем не, другарю подполковник - почти се обиди капитан Петров. — Очаквахме го около „Луна парк", нали там е едно от любимите му места. Появи се преди около половин час, но, противно на моите очаквания, не се отби в игралните автомати, а продължи по улицата. Влезе в този вход веднага след един мъж с куфар в ръка. Дали двамата се познаваха и имаха някаква, предварителна уговорка, не мога да твърдя.
— Забеляза, ли ви?
— Изключено!
— А другият, с куфара?
— И той. Дойде от противоположната посока и когато влезе във входа, аз бях зад група минувачи.
Стрезов все още нямаше готов план за действие. Ставаше въпрос за опасен рецидивист, който от десетина дни успешно се укриваше въпреки взетите мерки.
Докато разговаряха, на входа се появи човекът с куфарчето.
— Да познавате това лице? — попита Стрезов и показа снимката на рецидивиста.
— Откъде да го познавам? От провинцията съм! — заоправдава се човекът.
— Разгледайте по-внимателно снимката, пък тогава отговаряйте!

— Вярно. Влязохме преди малко заедно във входа. Аз се качих на асансьора, а той продължи пеша. Дълго време търсих стотинка. Видях го после на четвъртия етаж да влиза в апартамента срещу асансьора. Аз се качих до десетия етаж. Там живее синът ми, но го няма и ако не се върне, няма къде да спя.
— Заведете го в хотел „Люлин" и му намерете стая — нареди Стрезов на капитан Петров, а той заедно с Варадин се запъти към посочения апартамент.
Позвъниха. Вратата отвори възрастен мъж със сърдита физиономия.
— Да познавате този човек? — зададе въпроса си Стрезов и отново показа снимката.
— Не!
— Помислете добре!
— Какво има да мисля? През живота си не съм го виждал!
— И сега не е у вас на гости?
— Не. Ако не вярвате, влезте и проверете!
— Благодаря, излишно е. И извинявайте за безпокойството.
— Вие извинявайте, ако има нещо — каза домакинът и затвори вратата. Чу се само как продължи да мърмори в коридора: „Казал съм не, значи — не!"
— Ами сега? — попита Варадин. — Единият от двамата лъже, но кой? Ако бяхме влезли в апартамента, щяхме да знаем не само кой е лъжецът, но и престъпника можеше да заловим.
— Та нали натам сме тръгнали — каза Стрезов и тръгна по стълбата нагоре, — да заловим престъпника! Уверен съм, че и двамата казват истината — такава, каквато тя е според тях.
Каква е истината? В кой апартамент според Стрезов се е скрил престъпникът?

[Divine Assassin]

Престъпникът е в апартамента срещу асансьора, но на 6-тия етаж?

[Duh5]

Дам


62. НОЩНИЯТ ПАЗАЧ
Сутринта извикаха инспектор Стрезов в склада. Нищо особено. Склад за бензин, ограден с двойна ограда от бодлив тел, няколко подземни галерии, пълни с варели, и една къщичка — канцелария на домакина, в която се прибираше и нощният пазач бай Владо Ангелов. Действително — нищо особено.
Единственото особено беше, че тази заран бай Владо бе намерен мъртъв в канцеларията. Извиканият лекар от градската болница констатира, че бай Владо е погълнал значително количество силна отрова, примесена е приспивателно. Веднага след него пристигнаха инспектор Стрезов и старшината Варадин и започнаха дз разпитват свидетелите.
- Аз открих пръв нещастието - разказваше работникът от склада, Найден. - Идвам сутринта на работа, както си идвам,— раничко, гледам - складът заключен. Аз нямам ключ. Мисля си, ще поседя, ще изпуша една цигара и все някой ще дойде. Бай Владо сигурно е отишъл някъде и ще се върне бързо, той няма навик да оставя склада, но може пък нещо да се е случило. Ако той не дойде, ще дойде на работа другарят Николов, домакинът. Седя — пуша, седя — пуша, никой не идва! Обиколих канцеларията и какво ми текна — да погледна през прозорчето! Гледам — човек лежи на миндерчето! Отидох на вратата, хлопам, никой не отваря! Извиках в управлението и изтича другарят старшина. Разбихме вратата и . . . Горкият бай Владо, кой да предположи!
— Така ли беше, Варадине? — запита Стрезов.
— Тъй вярно, другарю подполковник! Точно така беше.
— Нещо друго да кажете? — обърна се Стрезов към Найден.

— Какво друго да ви кажа? Ние снощи работихме малко по до късно, варели получихме от Враца. После седнахме тримата — другарят Николов, бай Владо и аз, — па се почерпихме. Бай Владо почти не пи, той беше нещо много тъжен, не се разбирал със сина и снахата, гонели го от къщи, и такива работи.. . „Ще взема — казваше — да се гръмна и край, поне да не бера срам от хората..." Ама кой да знае, че така ще стори!
— Вие какво ще кажете? — запита Стрезов дошлия в това време домакин Николов. — Така ли беше?
— Абсолютно! — потвърди Николов. — Пихме съвсем малко, колкото да се почерпим след голямата работа, която свършихме. Само че това, което каза Найден, че бай Владо искал да се гръмне, не е съвсем точно ... „Ще се отровя, да знаете, или ще се гръмна, та да не бера срам от хората!" ... — така казваше бай Владо, а ние двамата с Найден се мъчехме да го успокоим! И да вземе, човекът му с човек, наистина да се отрови!
— Ето там са и чашките, другарю подполковник! — посочи Варадин към масичката. — Всичко си стои, както го намерихме!
— Чашките — добре, но мен повече ме интересува районът наоколо — каза инспектор Стрезов. замислен. — Я елате да огледаме района!
Всички излязоха от къщичката. Домакинът и Найден разведоха инспектора и старшината из галериите, обиколиха къщичката и оградата. Никъде не се откриха следи от външен човек, явно — никой не беше нападал склада през нощта.
— Това е всичко! — каза инспектор Стрезов, като продължаваше замислено да се оглежда. — Изглежда ... всичко!
— Другарю инспектор — започна Николов, — ако повече не съм нужен, да вървя, че днес ме викат във Враца по едно дело. Пък като се върна довечера, ако има нещо .. .
— Никъде няма да вървите! — отсече инспектор Стрезов. — Вие двамата с Найден сте задържани, защото сте заподозрени в убийство!
— Никакви основания нямате за такова произволно задържане! — възрази ядосано Николов. — Аз ще се оплача!
— Ваше право е да се оплачете! — каза спокойно Стрезов. — А основания аз все пак имам!
Защо инспектор Стрезов подозира в убийство домакина Николов и Найден?

[traektoriq]

Аз не виждам как от затвореното прозорче, е видял миндерчето

[Duh5]

Наистина би било трудничко..

63. УДАР В СЛЕПООЧИЕТО

Когато инспектор Стрезов влезе в кабинета си, телефонът звънеше — обаждаше се капитан Мартинов от управлението.
— Един неприятен случай, другарю подполковник — докладваше Мартинов, — при заплаха за живота му началникът на търговския клон в седми район е наранил тежко някакъв мъж. Задържахме началника на клона, а пострадалият е отнесен е „Бърза помощ". Ще дойдете ли, или ние тук да извършим предварителното разследване?
— Идвам веднага! — каза Стрезов. — След пет минути съм при вас!
Той заключи бюрото си и тръгвайки, още обличаше шлифера си, когато телефонът отново иззвъня. Този път беше един от дежурните лекари в „Бърза помощ".
— Искам да ви уведомя — започна той, — че раненият Векилов, когото докараха от седми район, почина. Направихме всичко възможно, но при този тежък удар в лявото слепоочие хирургическата намеса не даде резултат. Раненият и без друго бе докаран в безнадеждно състояние. Какво ще разпоредите?
— Сега ще ви свържа с нашия оперативен работник, той вероятно сам ще дойде при вас! — каза Стрезов.
Той набра някакъв телефонен номер и след като даде връзката, изтича надолу по стълбите. Колата го чакаше пред входа.

***

— Стоеше точно там, където сте сега вие! — говореше началникът на клона Танев. — Той влезе, затвори вратата след себе си и преди още да кажа каквото и да било, извади срещу мен пистолет . . .
— Без нищо да е станало помежду ви?
— Абсолютно нищо, уверявам ви!

— Продължавайте!
— След това заяви, че отдавна търси начин да си разчисти сметките с мен и сега е дошъл моментът .,.
— Вие не го познавате, така ли?
- Виждам го за първи път в живота си! Трябва да е някой луд, да-да, сигурно беше луд, защото не беше на себе си, и очите му едни такива...
— Продължавайте!
— Аз седях замръзнал зад бюрото, без глас, и виждах, че всичко ще свърши може би след секунди. Да ме убие непознат луд за нещо, за което не съм и сънувал!
— После?
— Когато вече очаквах смъртта си и никой не можеше да ми помогне, вън на двора някой нещо извика. Мъжът, без да иска, погледна към прозореца. Аз също не бях на себе си, нали разбирате моето състояние...
— Е? Какво стана?
— Грабнах тежкия пепелник от бюрото си и го хвърлих към него. Сигурно много лошо съм го ударил, защото той рухна веднага на пода. Аз изкрещях и тогава изтичаха хора от съседните канцеларии... Много съм разстроен, не желаех нищо да му сторя, освен . . .
— Освен да го убиете! — каза инспектор Стрезов. — Тази история е измислена от начало до край! А сега, Танев, разкажете истината, за да можете да молите съда за снизхождение!
Защо според инспектор Стрезов Танев лъже?

[Warrior Of Ice]

Ако историята на Танев е вярна, ударът е щял да падне върху дясното слепоочие, не върху лявото.

[Duh5]

Баш, баш Останаха само 7 загадки, утре ще сканирам книжката до края

[Duh5]

Нали знаете лафа за недовършените работи, които само те човъркат от вътре..

64. РИМСКАТА МОНЕТА
Инспектор Стрезов се готвеше да излиза от музея, когато от залата с експонати се чу уплашен вик;
— Няма я! Господи, няма я монетата!
Беше гласът на дежурната уредничка в музея — археоложката Миладинова, с която Стрезов говори само преди минута.
— Моля, никой да не напуска музея! — каза Стрезов и затвори вратата. После се облегна с гръб към нея и добави: — Най-напред да разберем какво е станало!
— Какво е станало ли? — говореше уплашена Миладинова. — Някой е откраднал монетата... Домициановата монета... — И като видя неразбиране по лицето на Стрезов, започна да обяснява: — В стенда със стари монети бяхме изложили една извънредно ценна ... от времето на император Домициан. Наглед - нищо особено, но има нумизматици в чужбина, които за нея биха дали мило и драго... Стендът е със стъклена витринка и не очаквах ... Стъклото ловко е срязано, отместено е встрани и монетата ...
— Кога я видяхте за последен път?
— Ами... — замисли се Миладинова — ... малко преди да се заговоря с вас. Да, сигурна съм, тогава всичко си беше наред! Но докато си приказвахме, ми се стори...
— Какво ви се стори?

— Не зная, да не се лъжа ... но стори ми се, че двама от посетителите, които минаха край стенда с монетите, прекалено много се навеждаха над него и останаха малко повече от обикновено...
— Кои са те? Можете ли да ми посочите?
— Да. Ето, другаря там, високия, и другия, с очилата...
— Добре — каза Стрезов. — Нали може да вляза за малко във вашия кабинет? Искам да поговоря с другарите, които ми посочихте.
Инспектор Стрезов се беше разположил зад бюрото на Миладинова, местеше папките с листовете и поглеждаше към мъжа, който седеше пред него и който се беше легитимирал като инженер Радков, научен сътрудник от София.
— Възмутително — сърдеше се Радков. — Какво ме интересува някаква си монета и какво общо имам аз с разигралата се история? Минах край монетите наистина и се наведох над тях... вярно е, останах малко, но то съвсем не е, защото разбирам от нумизматика! Напротив, тази страст ми се струва глупава!
— А защо тогава се забавихте край стенда?
— Защото, като ги видях едни такива ... помислих си: „Ама че са ги секли, ръцете са си оставили!", и се наведох да ги разгледам по-отблизо. Затова се забавих там.
— Витринката цяла ли беше?
- Не съм обърнал внимание. Пък и не съм я виждал преди това, откъде да зная цяла ли е, или не?
Вторият мъж, онзи с очилата, беше не по-малко ядосан.
— Вие превишавате правата си, инспекторе! — сърдеше се той и от раздразнение ту сваляше очилата си, ту отново ги наместваше. — На какво прилича това своеволие! Вие не знаете кой съм аз!
— По паспорта виждам кой сте — усмихна се инспектор Стрезов. — Вие сте Боян Семерджиев от Пловдив, а за мен сега сте само един от посетителите на музея, когото съм длъжен да разпитам. Кажете, вие разглеждахте ли монетите в стенда?
— Разглеждах ги.
— Витринката цяла ли беше?
— Да, цяла. Аз се наведох над нея, защото...
— Продължете, моля.
— Но това е глупаво, да ме подозирате! Наведох се, защото съм късоглед и въобще съм зле с очите. А разните там антики винаги са ми били интересни. Това е.
— Вие нумизматик ли сте? — запита Стрезов, вглеждайки се в смръщеното лице на Семерджиев.
— Не. Имате ли други въпроси?
— Имам — каза Стрезов. — Кажете, къде скрихте монетата! И един въпрос, повече от професионално любопитство: — Как успяхте така бързо да срежете стъклото?
— Боже мой! — чудеше се Миладинова. — Защо задържахте именно Семерджиев, а не другия посетител, Радков?
Защо наистина?


А според теорията за недовършените неща отивам да изпия половин бутилка вино, поне 200 гр. ром и една отворена бира от нова година.

[prayer4eto]

Щом си поставил картинка, значи трябва да гледаме . Айде ще си затрая малко

[onnellinen]

Е тъкмо щях да кажа , ама и аз ще потрая

[Duh5]

Е казвайте де, да ги изядем днес:) Приемам, че има двама познали, а и е лесна (някой все пак да каже после)

Тази е малко по трудна, има нещо, което е било логично да стане, но не е станало. Какво е то?

65. СВИДЕТЕЛЯТ
Гледката бе трудно поносима дори за обръгнал човек като инспектор Стрезов. Жертвата Лежеше в непосредствена близост до стената с окървавено лице. Левият ръкав на поизвехтялата железничарска униформа бе разцепен от рамото до лакътя и под него се виждаше чиста бархетна риза на бледокафяви квадрати.
— Човекът просто искаше да пресече. Беше слязъл на уличното платно, но видя колата и се спря. Беше новичка червена лада. Щофираше я млад мъж с тъмни очила. Сигурно трябва да е бил пия и или психопат, защото връхлетя върху нещастния човек с около 80 километра в час.
— Да запомнихте номера на колата?
— Не — вдигна рамене свидетелят и се обърна към наобиколилите го хора с надеждата някой от тях да му помогне. Но за съжаление всички бяха дошли по-късно. Само един бе видял профучалата с голяма скорост зад завоя лада, но откъде да предположи за разигралата се на съседната улица драма? Така и не'обърнал внимание на номера.
- Странно — разсърди се на глас Стрезов. — Да видите толкова много неща, да забележите дори черните очила на шофьора, а да не запомните един номер!
- Виновен — побърза да се съгласи свидетелят. Навелият се над жертвата старшина Варадин се изправи и пристъпи към Стрезов:
— Другарю подполковник, в джобовете липсва документ за самоличност.
Стрезов се намръщи. Трябваше да се установи преди всичко името на жертвата, а това неминуемо щеше да позабави следствието. И изведнъж му хрумна, че повечето униформени служители имат навика да пишат името си на обратната страна на кожения кант на фуражката.
— Виж на фуражката — каза Стрезов.
Варадин свали фуражката от главата на жертвата.
— Замфир Костов Замфиров — произнесе на срички той, докато се мъчеше да разчете размазаните от потта букви.
— Бихте ли ми разправили още един път, но сега no-спокойно и по-подробно как точно стана всичко? — обърна се Стрезов към свидетеля.
— То и аз не видях много добре. Човекът беше в тъмното - той показа уличния стълб със счупената крушка. — Вероятно шофьорът го е видял в последния момент, защото въпреки опита му да отбие, не успя. Човекът изхвърча във въздуха и дори не гъкна. Шофьорът явно се уплаши, подаде газ и изчезна зад завоя. Развиках се... То и без да викам, хората от съседните къщи се разшаваха и наизскачаха по прозорците... Мисля, че това беше всичко.
— Остани тук да дочакаш линейката — нареди Стрезов на Варадин. — А вие елате с мен!
— Да дойда — смънка свидетелят и плахо добави: — Защо?
— Защото давате неверни показания и искам да разбера по какви причини!
Защо инспектор Стрезов смята така?

[traektoriq]

Аз се насочвам към мъжът с тъмни очила, а е било тъмно ........

[Duh5]

Логично звучи, но оригиналния отговор е друг. Във втората част на текста се крие.

[Ulair]

Я аз да пробвам . Такаа значи за предишната загадка - очилата са без диоптър (поне това се вижда от картинката).
А за тази - ми ,майче свидетелят си противоречи.Първо казва че е видял всичко, а после ,че не е видял много добре;
Освен това ,''свидетелят'' заявява първо ,че шофьорът бил връхлетял със 80 км/ч ,като психопат,а после пък казва ,че същият се опитал да отбие ,а после дал газ...Ми горе долу е това.

[Warrior Of Ice]

Едната ми идея е, че след като улицата не е била осветена, свидетелят няма как да е толкова сигурен за цвета на колата, камо ли да види добре шофьора. Другата е, че ако наистина от удара жертвата е извърчала във въздуха, едва ли би паднала точно до стената.

[Duh5]

Добри предположения:) Няма да ви мъча, потърсете "кепе" в картинките на гугъл и помислете, може ли ако наистина човек отхвърчи толкова, този вид шапка да остане на главата му.

66. ГРАБЕЖЪТ

Инкасаторът, тридесет — тридесет и пет годишен мъж, се закашля и млъкна.
— Ще ви помоля за чаша вода, ако може, другарю инспектор!
— Разбира се, разбира се! — Стрезов кимна към серящия недалеч старшина: — Варадине, донеси на другаря Петров една чаша вода!
Докато Варадин се бавеше с водата, инспектор Стрезов внимателно разглеждаше Петров.
Лицето на инкасатора беше все още бледо. Малко над лявото слепоочие, където е бил нанесен ударът, червенееше една продълговата подутина със следи от засъхнала кръв.
Сакото му беше цялото измачкано и зацапано с прах. При падането си Петров се беше ударил в Дъсчената преграда и вероятно на някой пирон или треска си беше закачил десния ръкав, който висеше сега разпран.
Инспектор Стрезов въздъхна. Предстоеше му нелека задача. Да открие грабителя измежду стотиците хиляди честни граждани на София. Такива случаи не бяха чести, но затова пък колко труд изискваше откриването на престъпника. Пък и не винаги това им се удаваше. В дадения случай например: на малка тиха уличка, около шест часа вечерта, някой бе нападнал инкасатора И. Петров. Бърз удар с тъп предмет по слепоочието, после този някой задига парите, хвърля ненужната чанта и изчезва... Никакви свидетели! Никакви улики!... Иди, че го търси.
— Заповяданте, другарю Петров! — Варадин остави на бюрото пред инкасатора чаша вода.
Инспекторът прекара ръка по челото си, като че ли искаше да се отърси от неприятните мисли.
— И така, другарю Петров, да продължим! Вае казахте, че сте били към края на „дневния си обход", нали така? Каква беше приблизително сумата, която бяхте събрали?
— Не мога да ви кажа точно, другарю инспектор. Някъде към хиляда — хиляда и сто лева. Впрочем може да се провери точно.
Инспекторът махна с ръка.
— Не, не ме интересува с точност до лев, а само приблизително. В чантата ви намерихме още четири неплатени сметки за електроенергия: на името на...
— Да, както вече ви казах, бях към края на обхода си. Оставаше ми да посетя четиридесет и първи, 43 и 45 номер, по четната страна вече бях минал. Както обикновено, почнах от малките номера — така ми е най-удобно. Когато излязох от 39 номер, упътих се към 41. Вървях съвсем близо покрай дъсчената ограда. Бях на метър — метър и половина от входа на 41 номер, когато чух бързи стъпки зад себе си. Последното, което си спомням, беше как нещо ме „парна" ей тук — Петров посочи с ръка слепоочието си. — След това загубих съзнание ...
- Хм! инспекторът безпомощно повдигна рамене. — Не успяхте ли поне за миг да зърнете грабителя? Нали разбирате, всяка, дори и най-малката подробност може да ни бъде от полза.
— За съжаление не можах. Изглежда, непосредствено след удара съм загубил съзнание... Това е всичко. Ако няма да съм ви нужен вече, другарю инспектор, да си тръгвам, а?
— Почакайте още малко!
Инспектор Стрезов извади от бюрото си лист хартия, молив и започна да чертае нещо съсредоточено. Виждайки любопитството в очите на Петров и старшината, той като че ли нарочно закри листа с ръка.
На вратата се почука и в кабинета влезе капитан Савов.
Стрезов остави временно чертаенето и въпросително погледна капитана.
— Е, как е! Излезе ли нещо от разпита?
— Уви, не, другарю подполковник! Никой нищо не е видял! Разпитах кооператорите от 41 и 43 номер. Да ходя по-нататък нямаше смисъл. Отбих се и отсреща — при четните номера, но и там нищо не бяха забелязали.
— А на тридесет и девети номер беше ли?

— Също не са видели. Казаха ми, че другарят — капитан Савов кимна по посока на Петров — е минал оттам някъде към шест без четвърт. Те му платили за електричеството и толкова... Разгледах и мястото, макар че беше вече тъмно... Произшествието е станало на метър и осемдесет от входа на 41 номер. Между двете къщи има дървена ограда, висока около два метра, в която се е блъснал другарят Петров при падането.
Докато го слушаше, Стрезов довърши чертежа си. Той махна ръка от него, така че всички да могат да го виждат, хвърли му последен поглед и се обърна към капитан Савов.
— Вижте дали отговаря, горе-долу, на истинското разположение на къщите и улицата!
Капитанът пое листа и го разгледа.
— Напълно!
Стрезов благодари, взе обратно листа и продължително, без всякакво любопитство се взря в инкасатора.
В стаята настъпи неловко мълчание. Пръв не издържа Петров. Той вече се канеше да възрази нещо, обиден, но Стрезов го изпревари.
— Не се правете на засегнат, Петров!
Старшината и капитанът само учудено изгледаха началника си. Стрезов никога не се държеше грубо, а сега ...
— Добре — продължи Стрезов, — за да няма недоразумение, нека капитан Савов прочете резултата от медицинския преглед на гражданина Петров!
Капитанът взе листа от бюрото и зачете. В него се казваше, че очевидно ударът е бил нанесен с широк размах на ръката или пък въпросният предмет е бил достатъчно дълъг, тъй като ъгълът на ...
— Това е достатъчно, благодаря! — прекъсна го Стрезов. — А сега вие, Петров, ще трябва да ми кажете кой е вашият съучастник, който ви е ударил, и също така къде сте скрили парите!
Защо инспектор Стрезов подозира инкасатора?

[Warrior Of Ice]

Ходейки покрай оградата, инкасаторът е бил с лявата си страна към нея. Ако приемем, че оградата е била достатъчно висока, нападателят е нямало как да замахне така, че да го удари с такава сила в лявото слепоочие.

[Duh5]

Ицо във върховна форма, както винаги:)

67. ИЗСТРЕЛЪТ
Когато инспектор Стрезов пристигна в кооперацията на улица „Борова" № 4, пред вратата се беше събрала тълпа от разтревожени съкооператори. Нямаше нужда от много думи — двама от мъжете веднага поведоха инспектора нагоре по стълбите./
— В мансардата е! — каза кратко единият от тях. Кой можеше да очаква! Такъв тих човек...
Инспекторът не отговори — той по навик оглеждаше стълбището. А и опитът го беше научил, че точно от най-тихите хора можеш да очакваш изненади.
- От години живеем с него и изведнъж — такова нещастие! продължаваше мъжът. — Ето, тук е!
Пред вратата на мансардата стоеше милиционер. Той изкозирува и докладва — бил в обход из квартала, когато един от съседите изтичал и го помолил да дойде, защото е станало нещастие. Когато дошъл тук, пред вратата на таванското жилище, имало пет-шест души — мъже и жени от последния етаж на кооперацията. Било точно 22 часът и 35 минути.
— Кой е чул изстрела? — запита инспектор Стрезов.
— Двамата с жена ми — обади се вторият от мъжете, които бяха довели Стрезов в мансардата. Да, ето, тя сама ще ви каже!
Наистина от един от апартаментите на последния етаж излезе жена, която от уплаха едва успяваше да каже свързано по някое изречение.
— Аз... ние... вече се готвехме да си лягаме, програмата по телевизията ... когато ми се стори ...
— Какво чухте? — намръщи се инспектор Стрезов. — Успокойте се, кажете по-ясно! Какво чухте?
— Чух, че някой гръмна в мансардата над нас! Тогава ... тогава казах на Васил ... сигурно някой е гръмнал! И той отиде да види, а пък аз не исках да отида!

— Вие по-добре се приберете и най-напред се успокойте. Ще ви разпитам по-късно! — каза Стрезов и се обърна към мъжа: — А вие елате с мен! Нали вие сте Васил?
— Да, Васил Милков.
— И вие сте видели най-напред станалото нещастие?
— Да. Аз видях най-напред.
— Е, разкажете! - добави Стрезов, когато двамата влязоха в мансардата.
_ Ами то, какво има да се разказва! — започна мъжът. — Както ви каза Боянка, жена ми де, чухме, като се гръмна над нас ... То стените са такива — лесно се чува. Пък и аз мога да различа кога се гърми с пистолет! Качих се, почуках, никой не отговори ...
— Продължавайте, продължавайте! — каза Стрезов. — Аз слушам!
Той наистина слушаше и едновременно оглеждаше мъжа, който безжизнен лежеше на една кушетка. Отпуснатата му дясна ръка беше вече изтървала пистолета, с който беше станало нещастието. По лявото му слепоочие бавно се стичаше тънка струйка кръв. Такива изстрели от близко разстояние са винаги смъртоносни. И този не беше направил изключение.
— ... Натиснах бравата, вратата беше отключена. Влязох и веднага го видях! — продължаваше Милков. — Нищо не съм пипал! Изтичах надолу и се развиках, много се уплаших... После дойде другарят милиционер, а другите телефонираха в управлението! Как е можал!
— Какво „как е можал"?
— Ами да се самоубие... той не беше такъв човек! — каза Милков.
— Не зная още какъв човек е бил — замислено изрече Стрезов, — но зная, че не се е самоубил!
— Защо мислите така? — запита удивен Милков.
Помислете, защо?

[Warrior Of Ice]

Самоубиецът трябва да е имал интересно чувство за хумор, за да се простреля отляво с дясната ръка...

[Duh5]

Така си е:) Сега обаче като го прочетат повече хора това долу, и никой не го познае, ще помоля, да ми обясните на мен отговора, защото аз не го разбрах..

68. ТАЙНСТВЕНИЯТ ПОСЕТИТЕЛ
Стрезов стоеше пред току-що отворената врата, а през рамото му надничаше хазайката. Искаше й се да влезе, да се спусне към сякаш заспалия на писалищния стол квартираит Коджахристов, но строгият поглед на инспектора я възпираше. Малко встрани стърчеше старшина Варадин с връзка ключове в ръка — отключваното на вратата беше негово дело.
Стрезов разглеждаше наредбата. Погледът му се спираше последователно на всеки предмет непобутнатия креват, креслото, телевизора, бюрото; ноздрите му леко потрепваха, сякаш искаха да уловят в застоялия въздух макар и едва осезаема следа ма някаква чужда за къщата миризма. После тръгна към прозореца, повдигна леко пердетата — ключалките бяха добре затворени. Едва тогава свърна към бюрото. Главата и лявата ръка на Коджахристов бяха върху бюрото, а дясната висеше безпомощно надолу. Една неудобна, неестествена, странно изкривена поза за сън, в която имаше нещо ужасяващо.
- Бедничкият! — възкликна хазайката. Строгият поглед на Стрезов повторно я възпря да прекрачи прага и направи път на пристигналите: съдебния лекар, фотографа и специалиста по отпечатъците.
- Казвате, че снощи Коджахристов се прибра, в девет часа? - обърна се Стрезов към хазайката.
— Не, не съм казвала, че беше точно в девет. Може би девет и нещо или малко преди девет. Не знам... нищо не знам... аз съм така объркана.
— Успокойте се — каза Стрезов. — Никой не ви пита дали е било точно в девет. Малко по-рано или малко по-късно — няма съществено значение. По-важното е, че сте си били през цялата нощ, в къщи.
— В къщи си бях, не съм излизала. Когато господин Коджахристов се прибра, аз му предложих кафе... Той си беше един такъв грубиян: „Ако ще го пия с вас, няма какво изобщо да пия!", каза ми той и влезе в стаята. Чух го да превърта ключа и нищо повече ... Нищо ... абсолютно нищо! - хазайката плачеше наистина неудържимо.

Стрезов изчака да мине пристъпа:
- Сутринта не се ли опитахте да влезете при него?
— Почуках на вратата, защото видях, че става късно. Повиках го по име, накрая натиснах браватa, но беше заключена.
— Нямате ли ключ?
— Не. Преди месец той смени ключалката и не ми даде ключ.
- И никакви гости, откакто се е прибрал — негови или ваши?
— Никакви. Никой не е влизал в апартамента.
— И вее пак един е влизал при вашия квартирант, и то не през прозореца, а през вратата! — каза Стрезов категорично.
По какво съди инспектор Стрезов, че някой е влизал при Коджахристов?

[Mago De Oz]

Човек като заключи отвътре, НЕ ВАДИ ключа от бравата. А тука явно няма ключ в бравата, щом старшината отваря отвънка с връзка ключове. Следователно, някой е заключил от външната страна. Това е хипотеза едно.

Хипотеза две - има остатъченна миризма на нещо в стаята, която не би трябвало да е там !

[Ulair]

Според мен е нещо в картинката, може би положението на трупа. Майче изглежда така,сякаш някой го е сложил на стола в това положение. Или пък второ - в пепелникът има пепел ,пък няма фасове и също, като че ли си личи, че една цигара от кутията липсва Но нещо не личи много.

^Аз лично си вадя ключа от бравата.

[Warrior Of Ice]

Цигарите не са от правилната страна на масата. Ако наемателят е бил сам, би трябвало да са откъм неговата страна спрямо пепелника.

[Duh5]

И трите предположения са много по-смислени от оригиналното обяснение, а именно:
68. Тайнственият посетител
Инспектор Стрезов открива, че писалката е със затворена капачка. От писмото личи, че това не е било възможно да направи Коджахристов. Следователно някой е бил в стаята, понеже прозорците са затворени отвътре, явно е влязъл през вратата.

69. ДОКАЗАТЕЛСТВОТО
— Махнете този парцал — каза инспектор Стрезов, раздразнен от настъпилата суетня при отваряне вратата на будката, която се оказа заключена.
- Тъй вярно, другарю подполковник — козирува старшината Варадин и като се наведе над лежащия върху пода на будката нощен пазач, извади от устата му натикания омаслен парцал. После хвана объркания човечец за раменете, изправи го и му развърза ръцете.
— Хубаво са те наредили — мърмореше Варадин. — Я по-добре си признай, че беше заспал в будката, когато са те хлопнали по главата.
— Не бях заспал — оправдаваше се нощният пазач, — даже не бях в будката. Разхождах се около склада, когато светнаха фаровете на един москвич. Номера му не запомних. От прозорчето се показа шофьорът, попита ме дали оттук се минава за Илиянци и докато аз се наведох да му обясня, че е сбъркал пътя, някой ме удари в гръб. Паднах на земята. Чувам шофьора да се кара: „Колко пъти ще ти казвам да удряш по-леко!", и ми тикнаха парцала в устата. Извадиха въже, превързаха ми ръцете, аз лежа, без да отварям очи, и се преструвам на припаднал. Натикаха ме в будката, после разбиха вратата на склада и отмъкнаха два чувала със захарин.
— За два чувала ще пребият човек! — възмути се Варадин и като прибави както винагп: „Готово, другарю подполковник!", понечи отново да козирува, но инспектор Стрезов, отегчен от дългото обяснение на нощния пазач, се отправи към склада.
Стрезов надникна през отворената врата, разгледа разбития катинар, увиснал ненужен върху една от халките. Другата се търкаляше в пръстта, прерязана с пила.
— Нищо не съм пипал. Всичко заварих точно така, както сега го виждате. Дори не извадих парцала от устата на бай Иван. Знам си аз, че веществените доказателства не се пипат, и затова първо па вас телефонирах — обясняваше складовият работник, скрил зад гърба двете си ръце, стремейки се да демонстрира явното си нежелание да се докосне до каквото и да било, преди да е получил официално позволение.
— Ясно — каза Стрезов. И на него наистина му беше съвсем ясно, че нощният пазач лъже и най-вероятно е съучастник в извършената кражба.
Какво дава повод на инспектор Стрезов да се съмнява в нощния пазач?

[Warrior Of Ice]

Откъде ще знае какво точно е откраднато, след като е лежал завързан в будката?

[Duh5]

Така е:)
И сега, за финал една наистина страхотна! Последната ни среща със Стрезов.. Вярвам, че си прекарвахме добре;)

70. КАРТИНИТЕ СА ЧЕТИРИ
Бавно и методично Стрезов разгръщаше документите в папката. Уредникът на музея седеше неподвижен на стола, вперил поглед в пепелника. Oт снощната му приказливост не беше останала и следа.
Стрезов се срещна с Гребенаров, така се казваше уредникът на местния музей, в ресторанта. Там Гребенаров му разказа една предълга заплетена история, пълна с отвлечени изкуствоведчески разсъждения и неясни спомени от миналото, от която Стрезов успя да разбере следното: Интересът на Гребенаров към изобразителното изкуство датирал от времето преди неговото следване в чужбина. Още тогава той знаел (знаел е твърде силно казано!), по-скоро в него било залегнало убеждението, че в местния музей има и друга картина от художника Н. (истински ранен H.!). Видял я при една ученическа екскурзия. И ето че сега, седмица, откакто дошъл да оглави местния музей, не можел да открие никаква картина от ранния период на художника. За подобна картина не се сещал дори предишният уредник.
- Тя е сякаш пред очите ми. Рибар, няколко лодки и море в горния десен ъгъл — завърши разказа си Гребенаров.
И инспектор Стрезов предложи да посети на следната сутрин музея.
... „Няма нищо по-приятно от преглеждането на стари документи", мислеше си Стрезов, след като предварително обходиха с Гребенаров мазето и тавана на старинната къща-музей. И сега в ръцете си държеше документ със следното съдържание:
„Дарявам на местния музей три картини: „Натюрморт с риби", „Старият Несебър" и „Утро". Отдолу датата — 27. XII. 1945 година и подписът на художника.
- Да - съгласи се Гребенаров унило. — Картините са три. Точно толкова, колкото са в мазето... И подписът е същият, както в долния десен ъгъл на картините ... Вероятно съм се объркал...
- Нищо, нищо — каза снизходително Стрезов. В стаята влезе възрастен човек.
— Начков, бившият уредник на музея — представи го Гребенаров.
— Какъв уредник съм аз! Човек за пенсия — махна с ръка Начков. — Допреди години тази сграда беше читалище. Малка библиотека, салонче за събрания и нещо като картинна галерия... Близо четиридесет години служа тук — и библиотекар, и уредник, и разсилен, ако щете. Когато се разболеех или ми се наложеше да отсъствувам, на вратата катинар висеше... А сега е друга работа.
— А Н. познавахте ли? — попита Стрезов.
— Познавах го, и то много добре. Приятели бяхме. Когато подари трите картини на галерията, лично аз го помолих да напише бележката, която сега държите в ръката си — нека се знае колко са били и как са попаднали тук.
— Гребенаров твърди, че картините са били повече.
— Гребенаров каквото иска да казва. Но аз ви казвам, че никога не са били повече.
— Послъгвате — рече Стрезов и за да може Начков да разбере, че отсега нататък разговорът става сериозен, се легитимира. — А сега ми разправете цялата истина!
Какво кара Стрезов да се съмнява в думите на Начков?

[onnellinen]

Когато е дарявал картините, сградата не е била музей и няма как той да напише, че дарява нещо на 'музея'.
Уцелих ли?

[Duh5]

Не:)

[onnellinen]

45-та година е преди той да постъпи на работа?
Не знам от кое време ти е книжката, ама е преди 1989 със сигурност

Едит - като се замислих, вариантът ми изглежда прекалено прост, ама знам ли...

[Duh5]

Добре се насочваш към годината, там е разковничето, но е различно от това, което казваш. Не е личностно обвързано.