In Flames Опции

[scion_of_storm]

Ми на мен сегашните Ин флеймс ми звучат точно като клонящ към неото мелодет
Или айде...някакъв особено мелодик метъл със залитане към по-масова аудитория и нео мотивчета. :Р Иначе за албумите...според мен -> A sense = Come Clarity > R2R> STYE.

Четни пак
А пък за нео-то - такова ми е звученето. Сигурно заради вокалите на Андерс на места.

[_Moonshield_]

The Chosen Pessimist звучи като последните неща на Anathema

[winterstorms]

Сиреч ужасно.

Сериозно, като си тръгнал да правиш дълга композиция, е хубаво да знаеш как. В "The Chosen Pessimist" интрото е тотално безсмислено, над половината от песента е чист пълнеж, а остатъкът с нищо не впечатлява.

[scion_of_storm]

И все пак лично мен ми харесва..
А за Анатема..

[Airin Of Ancelot]

"A Sense Of Purpose" не успя да ме грабне. Не е лош албум, но му липсват доста неща. Това, че се появява след толкова силен запис като "Come Clarity", също не му помага особено. Вярно, "A Sense Of Purpose" звучи модерно, но поне в него няма от самоцелното модерничене на "Reroute to Remain" и "Soundtrack to Your Escape". Има интересни мелодии и някои доста грабващи парчета, но като цяло групата наистина е олекнала, а свиренето и вокалите са станали еднотипни.

[Hellbound]

Чух го веднъж албума, и нещо не ми се понрави. Музикално не е лош, има някои добри моменти в него, но вокалите на моменти не можех да ги търпя. Поне засега нямам намерение да го слушам пак.

[Rolf]

Вокалите наистина са сред основните слабости. Ако бяха поработили повече в това направление, може би целият продукт щеше да носи различно усещане.

[_Moonshield_]

In Flames в Българияяяяя!!!!!!!

ААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

[Ta' Zhal]

КАКВО!?!?!??!
Леле, ако е така, ако само ми дойдат
Леле, как само ще трябва да те черпя...



Едит: Шийлде, обичам те, човече, това е най- добрата новина, която съм получавал от месеци насам.
Потвърдени са официално!

[scion_of_storm]

Напий го Шийлда да го усмиря, че иска ми краде дрехите!

[MadHatter]

/me си облича дъждобрана, слага очила и чака доматите

На мен пък албума ми допада. Едва ли ще ми стане любим, наистина съм съгласна за...леко неприятното звучене на вокалите, но ху кеърс ениуей. Не е велика музикантска творба, не е In Flames от еди коя си година, но това изобщо не ми попречи да ми достави някакво удоволствие...А! Забравих да спомена, че The Chosen Pessimist ми харесва доста...

[scion_of_storm]

Тц, явно сме сбъркани тука някои дето сме малцинство и ни кефи албума ^^

[_Moonshield_]

^Малко сме, силни сме!

[scion_of_storm]

[Fish]

Да не повярва човек какво нищене сте му хвърлили на този албум... Аз го изтърпях точно два пъти, преди да го изтрия. Сравненията с "Clayman" са абсурдни, "A Sense Of Purpose" не може да му стъпи на малкия пръст. Прекалено еднотипен и репетитивен албум.

[scion_of_storm]

Найс албум.
Наблъсках си го и в плейъра и го цикля хем на компа, хем по софийските улици. Много ми харесва, много повече от Come Clarity. Не колкото Whoracle/Colony примерно, но песните наистина са зарибяващи и приятни за циклене.

[Dreamtale]

Come Clarity е несравнимо по-добър албум от A Sense Of Purpose.

[scion_of_storm]

/me adds [за теб] към по-горния пост.

И да, обяснявай ми сега как е по-рифовознонезнамсикаквосиблаблаблиран, ама пак няма да ме убедиш, защото това си е мнението от МОЯ гледна точка. А в повечето случаи не съдя за албумите по техничност и не знам си какво си, а по усещане и носене на емоции.

[Dreamtale]

^ И аз съдя по същите критерии. Не си позволявай да слагаш думи в устата ми, ако обичаш.

[scion_of_storm]

Извинявай, че съм те приел като средностатистически уайзхед, каквито срещам и из ласт.фм, и навсякъде.
Нека всеки запази своето мнение, ок? Чувства и емоции трудно се сравняват

[Rayniac]

Аз лично в A Sense Of Purpose не мога да усетя (поне до сега) чувство... Всичко звучи малко или много изкуствено, нещо което според мен не е било налице в предишните албуми колкото и групата да се е променяла стилово. Все пак ще му дам още шансове.

[Bleak]

На мен ми хареса. По-слаб е от Come Clarity, но така или иначе спрях да се надявам да изкарат някой щедьовър. Пък и въпреки известната репететивност, не изглежда скоро да ми омръзне, което ми е достатъчо да кажа, че съм горе-долу доволен.

[Knut]

С тоя албум се изсраха на метено, дето е приказката. Импотентна история...

[telia]

Кой каквото ще да разправя, In Flames се развиват. Не са онова, което бяха, но са една достатъчно утвърдила се група, която може да си позволи експеримент, който всъщност далеч не е толкова лош. За разлика от една група, която не искам да назовавам, а и нямат кой знае какво общо едни с други, те не се поддадоха на комерсиализъм.

[winterstorms]

За разлика от една група, която не искам да назовавам, а и нямат кой знае какво общо едни с други, те не се поддадоха на комерсиализъм.

"Reroute to Remain"? "Soundtrack to Your Escape"?! Това ако не е продаване, здраве му кажи...

А другата група не пречи да я споменеш, нека върви приказката.

[_Moonshield_]

Те тука е истината!

[scion_of_storm]

Мале, "ASOP" ми навлезе яко под кожното отделение, особено с "The Mirror's Truth", "Disconnected", "Alias", "Delight and angers", "Tilt"...

Нема отърване, както и от огромна част от Come Clarity и Colony + Clayman + малко Whoracle напоследък.

[Beerzebub]

Според мен историята около последните албуми на бандата и по-специално Reroute to Remain и Soundtrack to Your Escape са малко спорни. Първо In Flames не се хвърлиха изведнъж в "комерса", както го наричате. Още в Clayman, че и по-рано могат да се забележат забежки, които впоследствие са доразвити в нататъшните им издания. Нещото което ми прави впечатление е че, въпреки всичкото модерничене, гьотеборгската шайка си остава слушаема. Дори песни като F®iend, The Quiet Place, Cloud Connected и други са си направо яки. Някак тия момчета успяват, напук на мейнстрийм включенията, да запазват онова, което ме накара да се влюбя в Colony, например (който все още смятам за вероятно най-добрия им албум).

[Dreamtale]

Първо In Flames не се хвърлиха изведнъж в "комерса", както го наричате. Още в Clayman, че и по-рано могат да се забележат забежки, които впоследствие са доразвити в нататъшните им издания.

Не съм съгласен с теб. "Clayman" си беше един типичен гьотеборгски мелодет албум, макар и съвременно звучащ. Мисълта ми е, че той си беше модерен, без да модерничи. След това в "Reroute to Remain" намалиха ролята на китарите за сметка на тази на вокала, започнаха да се правят на американци, а в "Soundtrack to your Escape" нещата вече стигнаха до крайност. Има добри песни и в тези албуми, слушаеми са, както казваш, но просто не са In Flames за мен.

[scion_of_storm]

Доста хора действително водят Клеймен като началото на "новите" In Flames; че от там започва това олекотяване и сещате се още какви епитети и думички, прикачени към групата.

Склонен съм да се съглася, макар че не напълно сигурно - разликата между Clayman и предишните албуми на групата е ОГРОМНА, и за мен това е олекотяването - и като цялостно звучене, и като вокали на Андерс (сравнете с Colony/Whoracle, няма смисъл да се връщаме към Джестъра и надолу), и като, де да знам, "атмосфера" на песните - къде-къде по-агресивна и "гьотеборгска" беше преди. Разликата за този кратък период между трите посочени от мен албума е невероятна рязка, сравнявайки Clayman с предшествениците си. Няма как това да не бъде възприето като различие, различие в по-мейнстрийм, по-нетипична за Ин Флеймс дотогава посока. Оттам нататък постепенно си градират нещата, след което гледам някаква тенденция за намаляване в Come Clarity, а после и A Sense of Purpose. Макар че особено в последния е доста спорна работата, по-шавлив е албумецО.

Честно казано мен не ме ебе - открих напоследък, че ТОЧНО един любим албум на групата не мога да посоча, просто защото имам изключително любими моменти от всяка тава. Изключая STYE и RTR, тях не съм ги слушал особено задълбочено.