Интересно ми е какво мислите младите по въпроса..., патриотизъм или глупост Опции

[lodborg]

О, извинявам се, превелики съфорумници, че вижданията ми са по-различни от вашите. Много съжалявам, че бих предпочел да умра в окоп, биейки се за нещо, пък било то и някаква куха, забравена слава, отколкото да умра в легло с мокри памперси.

Чакай сега, тук обсъждаме. Трябва ли и ние да се извиним, че нашите виждания се различават от твоите? Както ти имаш право на различно виждане, така и ние имаме. Плюс това ние не те нападаме заради патриотизма или желанието ти да защитаваш България, това и ние бихме го направили. На нас ни се струва леко странно изказването за романтизма във войната. Романтизъм е имало през средновековието. Тия в Хирошима или Сталинград не са умрели по много романтичен начин.

Сега за славата, за която искаш да се бориш. Нали не мислиш, че обикновеният войник, умрял в битка, ще спечели слава? Славата е за политика, който стои в кабинета си и е предизвикал не само битката, но и цялата война. Славата е за генерала, който е спечелил ключова победа. Тях ще ги помни историята. Обикновения войник го очаква студеният гроб или инвалидната пенсия. Най-много да го възпеят в някоя балада за безименния воин, посветена на още няколко хиляди като него - безименни герои.

Едит: Горното мнение на telia е толкова добре написано, че направо съжалявам, че го е постнала малко преди мен и сега стои последно на предната страница. Telia, напълно съм съгласен с теб.

[Wicked Child]

^ Мхм, не ме нападате заради патриотизма, а заради това, че смятам смъртта в битка за нещо красиво. Не ми пука за славата- като си мъртъв, сто паметника да ти построят, няма да те върнат, нали? Нека да ми е тъпо и детско разбирането.
Смятам, обаче, че дори във войната има романтика и много произведения на наши автори го показват. Това е от мен, не ми пука дали съм недорасъл тийнейджър или глупак, който е чул нещо някъде и го повтаря като папагал. Така го мисля, така е за мен.
П.П. Романтиката не е само в сълзливите любовни романчета и поеми.

[gadabout]

Telia, напълно съм съгласен с теб.

Ми туу, независимо, че отговорих на въпроса. Казвам "Да", в случай, че все пак се случи някакси война, такава, каквато вероятно си я представя автора.

[Beerzebub]

Не, не бих. В никакъв случай.

Искам да ви попитам, какво означава думата "Родина"? Като изключим романтинчия смисъл... Аз виждам нещата така, дори да загина за някаква подобна кауза, надали на някого ще му пука дори 15 минути по-късно. Ще кажете "Има герои", "Има пеметници", "Народната благодарност". Дрън-дрън...
Дефакто две поколения след войната, за новородените деца няма никакво значение дали шпрехат език различен от този на дедо им едикойси, умрял за някаква измислена кауза, като инструмент в ръцете на някого си. Защото чисто от биологическа гледна точка това дете си е (поредният) чист хомо-сапиенс с всичките му характерни белези, съдбата му е в неговите си ръце. И по дифолт средата в която се е родил е приемана за него като нормална, демек Родина.
Всъщност единствената причина поради която имаме някаква "духовна" връзка народните герои е само и единствено поради факта, че едва ли не от люлката започват да ни закърмват с тях. Втълпяват ти, че трябва да си едва ли не ненормален, за да мислиш иначе... Тези идеи са толкова дълбоко забити в съзнанието ни, толкова основополагащи за целия ни мироглед, че изпитваме неконтролируем гняв, когато срещнем някаква нападка срещу държавата си, без дори да съзнаваме защо изпитваме тези чувства. И при мен е така, споко. И, да, вижда ми се безсмислено, отстрани погледнато.

Тук обаче е мястото да обърна камерата. Аз се самоопределям по-скоро като домошар човек. Трудно мога да си се представя живеещ другаде за постоянно. Обичам държавата в която живея и смятам, че имаме много природен и всякакъв друг ресурс. В голяма степен неоползотворен. Дотук добре, но сред нещата които ме привързват тук не е името "България", ако ме разбирате. Не идеята за родината, в този средновековен, зомбиращ смисъл.

[gadabout]

^Твърде смислено и аргументирано изказване, поздравявам те за начина ти на мислене!
Имаш право по много точки.

[lodborg]

@Wicked Child: Ама и ти стига с това тийнейджърство. Стига си мислил, че хората те нападат защото си непълнолетен. Хората спорят с теб, защото мислят по друг начин. Още повече в интернет пространството, където никой няма как да знае на колко години си. Щом са те надушили, че си млад, значи не е по аватара ти на Iced Earth или по честните ти, сини очи, а е по това, което си писал. Ако постваш интелигентни, добре обмислени, сериозни мнения, няма как да те обвинят, че си дечко, ако ще да си с аватар на Телетъбис и да си писал в темата си за представяне, че си на 10 години. Защо scion_of_storm никой не го нарича дечко, при все че сигурно е по-малък от теб и всички тук са наясно с това?

И още нещо - харесвам, че имаш свое мнение и го отстояваш. Така трябва. Когато обаче пиша нещо в дадена тема (аз поне, за другите не знам), не го правя за да се подиграя на хората с различно мнение. И ти прави така. Чети мненията и ги обмисляй преди да се засягаш. Не те карам да се съгласяваш или да си променяш мнението. Хубаво е, че има хора като теб, които казват, каквото мислят, дори когато схващането им се различава от всеобщото такова. Обаче можем да говорим и без да се караме.

[Crafter]

Маго, какво те накара да зададеш този въпрос?

Аз лично трудно бих могъл да се изкажа по него, защото не мога да си представя ситуация, която би го наложила.

^^^ Сашо, интересно мнение. Има и един друг момент, обаче.
Хората, които са известни като герои са се борили за някакви ценности, които ние наследяваме. Нима намираш нещо лошо в това?
Казваш, че две поколения по-късно тези неща нямат значение... но смяташ ли, че хората, които живеят сега нямат правото да се бият за правото децата им да говорят техния език, да изглеждат като тях?

Изглежда, че казваш как всяка саможертва е безсмислена, но струва ми се че историята познава много войни, които са имали съвсем логични цели.

[Wicked Child]

Добре, щом във войната няма грам романтика, защо някои от класическите произведения на родната, а и не само, литература са все свързани с войната? Вазов, Ботев, Толстой, Омир са писали глупости, така ли?

[Lanfear]

^ И аз мисля, че във войната няма романтика. Противник съм на военните конфликти и смятам, че са част от глупавата природа на човешките същества и склонността им към самоунищожение. Изобщо ние сме едни доста първични и на моменти ужасяващо глупави примати. Питаш защо има произведения, свързани с войната? Това, че ги има не я прави романтична според мен. Никой не казва, че гореспоменатите от теб автори са писали глупости. Може би са се опитали да видят красивото в подвига и героизма - но с това се изчерпва романтиката на войната.
По темата - гласувах с ДА. Може да съм "виден" пацифист но бих защитила това, което обичам. Не държавата - родината.

[InsArtTure]

Да.

Разбира се, че бих защитил България с оръжие. Веднага!


А това доколко тази идея е далеч от всякакъв реализъм... не мисля. В съвремието ни има ужасно подли и неборими механизми за унищожаване на нации и култури. Така или иначе никой няма да тръгне с оръжие да напада България, тя се руши от призрак, капиталистически призрак.

[Aglarana]

Свързани са с войната, защото българската възрожденска литература е отражение на предосвобожденската действителност, на достойния личен избор, на родолюбието. Значим е проблемът за свободата, за пътя, по който трябва да се поеме. Творчеството на Ботев, Вазов изпълнява мисионерска дейност и точно поради това борбата е естетизирана. Ти (Wicked Child) би трябвало да осъзнаваш разликата между реалност - фикция.

[Wicked Child]

Може би са се опитали да видят красивото в подвига и героизма - но с това се изчерпва романтиката на войната.

Това имах в предвид.
^ Да, съзнавам я, но нищо никога не е само фикция, if you know what I mean.
Както и да е, ще си запазя мнението за себе си.

[lodborg]

Абе на Толстой не са му много романтични описанията на самата война. Да не говорим един Виктор Юго как описва войната

Плюс това изброените автори не пишат за войната, защото я харесват, нито я разглеждат като някакво приключение, което да им уплътни времето. Те възхваляват иде(ал)и в произведенията си. Те описват войната не защото е романтична, а защото предават на читателя ценности, заради които си заслужава да умреш. Достойно е да умреш, борейки се за свободата си и защитавайки един идеал, за единия романтизъм обаче би си заслужавало да се умре, само ако му е много скучно на човек. Поне в случая на Ботев и Омир е така. Иначе и аз харесвам фентъзито, Властелинът на пръстените е доста романтичен и аз самият също с удоволствие чета подобни книги, защото ме разпускат, само че...

[prayer4eto]

Аз да се изкажа в типичен стил:

ЗАВИСИ !!!

От ситуацията, най-вече. Ако съм по-полезен като производител на "Калашников", например, едва ли ще грабна оръжието, освен ако не опре ножа до кокала. Т.е. - битката е пред вратата ми. Май въпросът обаче не е чак толкова конкретен. Всеки ще грабне оръжието, ако вярва в каузата, която му се представя. А май всичко опира до "Вярвате ли в каузата, наречена България ?" . И тук не става въпрос за държавното ни управление - аз не се бия за тях, ако го правех, щях да се водя "наемник" и да ми плащат за това.

[Mago De Oz]

Маго, какво те накара да зададеш този въпрос?

Исках да си направя някои изводи...за съжаление, страховете ми си оправдаха, ще трябва да свикна да живея с тази мисъл, че нихилизма е по съвместен. Конкретно ми хрумна идеята за тази анкета, докато четях постовете на много хора, за това колко е зле да се живее в България и колко ни е скапана държавата. Другата причина е това, как се възхищавате на филми като 300, а не се замисляте защо тези мъже са умрели.

Има мнения, които ми се повдигна от отвращение като ги четях, това са мненията на RazorJack и Beerzebub, това са хора, които според моите ценности дори не заслужават да бъдат поздравени с „Добър ден”. Много е жалко, че има такива хора, но това пак казвам си е мое мнение.

Относно спора за красотата във войната, такава няма! Но има красота в това, да се жертваш в името на каузата за Родината. Това са ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА, не ги бъркайте, нямат нищо общо !

[Mort]

И аз смятам, че във войната няма романтика - има смърт и болка. Тези, които тръгват да се бият за родината си вероятно изначално са го направили с тази мисъл, обаче съвсем друго са си мислили по време на самите военни действия. Това го казват всички ветерани - по време на бой мислиш единствено за себе си и за този до теб.

Факт е обаче, че изключително много се възхищавам на хора като Ботев и Левски и подобните им, които са били готови на всичко за страната си. Такива хора вече няма, няма и да има, защото времената които са ги създали никога няма да се върнат.

Иначе по темата, определено бих се бил за родината си, но много зависи каква точно е каузата.

[Vlad]

Аз нямам избор, ако стане нещо мисля,че изфърчам с автоматчето Ако зависи изцяло от мен не съм сигурен. По скоро да защото няма да имам и друг избор всъщност. Като дойде някой да агресира или се защитаваш или мреш. Но ще го правя за себе си и за хората около мен не заради тва нещо наречено държава. Абе изобщо войната е най-глупавото и безсмислено нещо на света. В нея както каза вече някой няма романтика, няма слава и чест, а има болка, смърт и страдание. За мен няма нищо красиво в тва да се жертваш за родината. Живота на хиледи хора не е равен на някакви очертания наречени граници в атласа.

[scion_of_storm]

...Pain and blood everywhere upon the ground...

Романтика намираш като видиш геройство, примесена с възхищение и нямо преклонение. В самата война няма нищо романтично; то се крие в такива смели постъпки, които събуждат нещо в душата ни, което иначе трудно може да бъде разбудено от каменната си дрямка.


Да, бих.

[луда`калинка]

Аз и да искам, и да не искам, пак ще ме пратят...
Ми кво да ви кажа. Според мен тва е достоен начин да докажеш, че в края на краищата можеш да сториш нещо достойно в тоя живот. Да, не ми се умира, ама ще ида, кво да правя. Някои неща просто си длъжен да приемеш.
Разбира се, Родината, милата тя, няма и представа какви ги върши Държавата от нейно име, така че ако стане някой въоръжен конфликт, то ще е на нейна отговорност.
Така че аз Родината си я обичам, виж Държавата...

[Ataegina]

Според мен тук не става въпрос да умреш за родината си, а да се бориш за нея... и тогава - каквото ти отредят обстоятелствата.
И разбира се бих защитила родината си от агресори с каквото бих била полезна. И ще я защитавам - в настоящето.

И да - във войната няма нищо романтично. Викнали навремето дядо ми,който е участвал във войната, в училището на майка ми, да разкаже за нея. Говорил им на дечурлигата каквото намерил за добре и много пъти повтарял "Страшно нещо е войната деца". Да - страшно нещо е.

А на въпросът какво е патриотизъм. В никакъв случай не е да защитаваш политически интереси, но в крайна сметка тези игри на високо равнище винаги засягат най-вече народа. (Този, който в последно време за нищо не е считан). Моят патриотизъм ще се изявява в това да защитя тези, които обичам, а те не са нито малко, нито маловажни.

[Refuse]

ДА! ПАТРИОТ СЪМ!

[ludspamer]

Тука като че ли някои хора(без да посочвам имена) твърдят, че биха умрели за родината си.
Аре са...знаем ги тия лафове "Аз ще се гордея да умра на фронта за родината си, бла-бла..." да, ама като излязат на фронта, обкръжени от оръжия, мъртви другари, прииждаща артилерия....изведнъж ги хваща шубето...аз лично(разбира се) не знам истинския ужас на фронта, но не ти е нужно много въобръжение, за да си представиш.

[Crafter]

Има мнения, които ми се повдигна от отвращение като ги четях, това са мненията на RazorJack и Beerzebub, това са хора, които според моите ценности дори не заслужават да бъдат поздравени с „Добър ден”. Много е жалко, че има такива хора, но това пак казвам си е мое мнение.

По-хубаво хората да изкажат откровено мнението си, отколкото да постват български знамена и да се удрят в гърдите 'какви са патриоти', а всъщност да ги е страх да хванат пистолет.
Ти обаче трудно можеш да очакваш твърде различни отговори от поколение, което живее днес, в Европа и то по-конкретно в страна, която няма за национална политика да промива мозъците на гражданите си с огромни количества национализъм.
И мисля си, че това е нещо положително.

А това доколко тази идея е далеч от всякакъв реализъм... не мисля. В съвремието ни има ужасно подли и неборими механизми за унищожаване на нации и култури. Така или иначе никой няма да тръгне с оръжие да напада България, тя се руши от призрак, капиталистически призрак.

Второто ти изречение не е ли тоталната противоположност на първото?

[scion_of_storm]

^ Не мисля, защото той просто иска да каже, че докато големите държави си воюват и се занимават една с друга, на нас не се обръща внимание. И не ни трябва външно влияние/атака/каквото и да е, защото се рушим сами.

Мъничката мишка между десетки разярени, разгонени котки.

[Crafter]

Виж, ако бяха само разярени нещата можеха да се оправят... но тая мишка май няма да си тръгне каквато е била преди!

[InsArtTure]

Щурме, голям търсач на противоречия си!

Има контраст, да, казвам, че бих се бил за България, но ако сме в друго време. В сегашното никой не би ме провокирал. Освен ако някой не организира циганите на бунт.

[Crafter]

Не съм те разбрал, извинявай

Инак по темата явно споделяме едно и също мнение.

А и още нещо към Маго.
Ако зададеш този въпрос във форумите на Бойна Слава или някой оръжеен такъв, със сигурност ще получш доста по-различни мнения.

[Night]

То сега ако питате,поне едно 90% ще отговорят с ДА,нали все пак трябва да се правим на големите патриоти.Иначе ако евентуално се наложи,най-ентусиазираните ще се дърпат най-много.
Ако положението е крайно,бих предпочела смъртта пред това да гледам как всичко,на което държа и разчитам се разрушава.Но жените не ги вземат в армията.

[scion_of_storm]

Тая мишка ще остане ли жива...и ако остане, без колко крайника ще е, е въпросът според мен

Бтв, много хубави мнения има тук. Големият адаш много хубаво го формулира, макар той да казва "не", аз - "да", изключително интелигентно и отстояващо го е написал.

^ Не знам, аз не съм особено ентусиазиран, но ако се наложи, действително бих се впуснал. Държавата е празна, родината - очарователна и мила. Колкото и едното да очернява другото...то си остава светло в сърцето

[Mago De Oz]

Щурме, аз не искам да обидя хората дали мнение, различно от моето, нищо че ми се повдига от това. Това, че имат позиция е похвално, но това не означава, че тяхната позиция на мен ми харесва. Както виждаш, не съм казал нищо обидно по техен адрес.

И за страха да кажа няколко думи...всеки го е страх, мен , теб , всички нас...всеки би се побъркал на бойното поле, защото там е страшно. Но въпроса ми, отнесен към страха, би звучал така " Бихте ли влезли в ада на войната заради България, ако се наложи или бихте се скрили дълбоко, докато отмине". На бойното поле няма романтика, там има кал, студ, дъжд, глад, мръзнене и много ужасна смърт, но въпреки това имаме герои, защо ли ?