Основи на българския правопис Опции

[lodborg]

Съдържание на темата:

* Употреба на буквата "й"
* Употреба на запетайката. Пунктуация
* Членуване. Пълен член и кратка членна форма. Апозиция
* Слято, полуслято и отделно писане. Частицата "не". Употребата на тире
* Бройни форми на съществителните. Преглас на "я" - променливо "я"

Преди да се впусна в разискването на някои според мен доста актуални теми, искам да уточня нещо много важно. Със следващите постове не целя да засегна когото и да било, нито имам илюзиите, че самият аз пиша съвършенно правилно на майчиния си език (което е повече от жалко). Става ми обаче болно, когато виждам едни и същи потресаващи грешки да се ширят с порочна честота из форума и смятам за необходимо да разясня някои неща. Сигурен съм, че следните няколко реда ще са ви от полза по някакъв начин, така че моля ви, прочетете ги и не се сърдете, че ви давам съвети - правя го единствено от добри чувства (към българския език най-вече).

Правилната употреба на буквата "й"

1) Множествени числа - буквата "й" НИКОГА не се използва за образуване на множествено число в българския език. Вместо това се използва буквата "и". Пример:

ед.ч. медиа -----> мн.ч. медии (не медий)
ед.ч. мизерия -----> мн.ч. мизерии (не мизерий)
ед.ч. версия -----> мн.ч. версии (не версий)
ед.ч. дискусия -----> мн.ч. дискусии (не дискусий)
ед.ч. лекция -----> мн.ч. лекции (не лекций)

И за да обобщя, правилото е следното - ако думата е в множествено число и преди нея стои гласна, то тя няма да окончава на "й", а на "и".

=============================================================

2) Притежателни местоимения - много хора не правят разлика между местоименията "мой" и "мои" примерно. По-долу са изброени повечето местоимения и значенията им, заедно с подходящ пример.

(мой-мои): Този презерватив е мой. ------ Тези презервативи са мои. (не презервативите са мой)
(твой-твои): Твой ли е този диск? ------- Ще се напия с твоите приятели. (не твойте приятели)
(чий-чии): Чий е този хуй? ------- Чии са тези цици? (не Чий са тези цици)
(някой-някои): Някой да ми подаде халба бира! ------- Това са някои от най-скъпите марки пури. (не това са някой от най-скъпите пури)
(кой-кои): Това е козът, който ще изпуша. ------- Това са парите, които ще ти тафя. (не парите, който ще тафя)

И за да обобщя наново, ако пишете за един единствен предмет, то местоимението ви ще завършва на "й" (мой, твой...). Ако пишете за повече от един предмет - на "и" (мои, твои).

=============================================================

3. Императивни (заповедни) форми - когато пишете заповедно изречение, в доста от случаите то ще окончава на "й". Ако окончава на "и" просто ще е спрегнато в трето лице единствено число. Примери:

(стой-стои): "Стой! Върни ми парите!" ------- "Иванчо стои и гледа тъпо".
(безпокой-безпокои): "Не безпокой шефа си!" -------- "Марийка се безпокои за девствеността си".
(брой-брои): "Брой на ум!" ------- "Бизнесменът брои милионите си".

Много е грозно да се напише нещо от сорта на "Той стой и чака рейса" или "Научи се да бройш".... Изводът: ако е заповедна форма, най-вероятно ще окончава на "й". Ако изречението е съобщително, има голяма вероятност да трябва да напишете "и".

=============================================================

4) Разлика в употребата на "й" и "ь" - това вече са похвати от висшия пилотаж , но реших да ги споделя тук, докато съм зачекнал темата. Правилото е съвсем просто - когато предходната буква е съгласна, ще напишете "ь". Ако няма предходна буква (сиреч се чудите "й" или "ь" да напишете в началото на дума) или ако е гласна, пишете "й". Примери:

- майор, воайор, Йордан
- синьо, миньор, сутеньор (не синйо, минйор или сутенйор)