Theocracy - Mirror of Souls, Втората доза гениалност поднесена със солидно количество религия Опции

[Crafter]

Преди пет години Мат Смит дебютира с проекта си наречен Theocracy и продуциран и изсвирен от него едноименен албум. Стилът се въртеше около пауър метъла с известна симфоник и прогресив ориентираност и според мен творбата заслужаваше сериозно внимание. За съжаление мина доста време преди втория дългосвирещ албум, но за сметка на това през паузата Смит радваше приятелите си от различни интернет форуми със свои изсвирвания на християнска музика и подобни. От постовете му личеше и огромното желание да обзаведе студиото си с качествена техника, но най-вече с много знания и макар дебютът му да звучеше доста добре, Mirror Of Souls е огромна крачка напред и в това отношение и като цяло доказва, че за да направиш страшен саунд не ти трябват милиони, а акъл.

Новият албум удря от началото с огромната доза епичност на Tower Of Ashes, където освен блестящата композиция чуваме и интелигентното продуциране, което прави силно впечатление от началото до края. Типичната пауърщина на On Eagles Wings е последвана от страшно тежката и агресивна Laying The Demon To Rest. Тук ще призная, че отварящият тривиум тотално ме размаза. Епичност, мелодичност и накрая много тежест и мрачно настроение.
Bethlehem е най-нежното парче и разбира се се пее за това как Бог ни спасява. Това ме подсеща, че по отношение на посланието този албум е дори по-тежък от дебюта. Лично аз имам известни затруднения с това да прекарам цял час в християнски учения и то пяти от метъл банда. Струва ми се, че Мат си е позволил да бъде по-директен този път и това не ми се понрави съвсем. За сметка на това музиката е толкова гениална, че няма как да се изкажа цялостно негативно.
Албумът завършва с едноименната Mirror Of Souls, която продължава повече от 22 минути и е някак по-интровертна в текстово отношение. Няма да кажа и дума повече за нея, защото определено си заслужава човек да я чуе и сам да прецени.