Преводи на песни Опции

[Aggressive Perfe...]

Death - Scavenger Of Human Sorrow( )

Каква болка,ще е нужна да зазадоволи,
твоя извратен апетит,
давай,убивай!
Винаги на щрек-моли се!
Времето е винаги правилно-пирувай!
Храни се с болката-вкуси!
Мъката направи месото-сладко!
(и сега тука любимото ми)
Живей както си щеш!Само не се храни с мен!
Ако се съмняваш в това което казвам,ще те накарам да повяраш!
Плитки са думите,на тези що гладуват,
за сън не техен да кълцат и раняват!

Големи думи,малък ум,
зад болката ще намериш чистач на човешка мъка,
чистач!

Значи,пътувал си бил далеч през морето,
да разпространиш твоя пламък от нещастие.

те тва е-не е много точен аама..

O_________O

[_Moonshield_]

Hypocrisy - Elastic Inverted Visions

Еластични преобърнати визии

Ще се стискам докато умреш.
Мога да го усетя!
Цялата ти енергия е нищожна.
По-добре да го повярваш.
Ще те унищожа с моята ръка.
Ти ще умреш.
За миг ще прогледнем за нещата, които сме вършили.
Ще те видя в ада!

Убийството ми дава всичкото удоволствие.
Просто да видиш, че избледняваш и се превръщаш в камък.
Да ! ! !
Ще се стискам докато умреш.
Мога да го усетя!
Цялата ти енергия е нищожна.
По-добре да го повярваш.
Ще те унищожа с моята ръка.
Ти ще умреш.
За миг ще прогледнем за нещата, които сме вършили.
Ще те видя в ада!

Ще те видя в ада!

Ще те видя в ада!

Ще се стискам докато умреш.
Ти ще умреш.
За миг ще прогледнем за нещата, които сме вършили.
Ще те видя в ада!

Ще те видя в ада!

Ще те видя в ада!

Ще те видя в ада!



Hypocrisy - Fractured Millennium

Ранено хилядолетие

Дойдох от втората Вселена.
Пътувах далече.
Аз съм Бог, аз не съм доволен.
Това е ли начина, по който сте сметнали да съществувате?
Вие сте свободни от играта.
Някой интересува ли го вече?
Убивайте своят собствен свят.
Няма нищо, което да ви спре.
Не можете ли да видите какво вършите?
Има си край, иначе нищо няма да остане
Загиваща . . .планета!!!
Майката Природа кърви, тя ще умре.
Изгаряща . . .планета!
Изгарящи животи и пламтяща пустош.

Крещя вътре в себе си.
Но няма никой наоколо.
Похищавайки човечността на хората вие няма да избягате.
Не!
Пригответе се да отвърнете на удара.
Пригответе се за смърт.
Армагедон чака близо.
Правилата разрушават ли се?
Вие трябва да продължите докато умрете.
Навлизаме в Ерата на Парите.
Размножавате се само заради властта.
Молите се на бог, който не съществува.
Не можете ли да видите какво вършите?
Има си край, иначе нищо няма да остане
Загиваща . . .планета!!!
Майката Природа кърви, тя ще умре.
Изгаряща . . .планета!
Изгарящи животи и пламтяща пустош.

[scion_of_storm]

As I Lay Dying - An Ocean Between Us
Oкеан помежду ни

Колко години чакахме двама
За това, което тъй и не дойде?
И колко дни - нишка разпиляна
В преследване на любов, която ничия бе?
И на брега седях, гледах
Как вълна безнадеждна заливаше друга
Докато с мислите ми из висините летях.
Сърцето ми така и не достигна морето.
През заблуди за безкрайно пътуване
Виждам какво имам - океан между мен и теб.

Това ли е твоето спасение?
Това ли е всичко, що можеш да дадеш?
Не, няма да бъда просто отражение
На нечий друг копнеж!

Портата към сърцето ми остана затворена
Със стремежите бляскави, зад нея бушуващи.
Колко години чакахме двама
За това, което тъй и не дойде?
И колко дни - нишка разпиляна
В преследване на любов, която ничия бе?


Това ли е твоето спасение?
Това ли е всичко, що можеш да дадеш?
Не, няма да бъда просто отражение
На нечий друг копнеж!

Това
ли е
твоето
спасение?
Това ли е всичко,
що можеш да дадеш?
Не, няма да бъда
просто отражение
На
нечий друг копнеж!!

[_TNT_]

Много хубаво, scion! Thumbs up!

[scion_of_storm]

Мерси, получиха се даже хубави рими този път, без да излизам прекалено от контекста =)

Сърбят ме пръстите и да пооправя превода на the_mess, ама съм изморен и по-скоро ще пиша псевдо-мъдри мисли из форума :Д

[Aglarana]

^ "От римите не можеш да видиш има ли и нещо друго в стиховете." Атанас Далчев
Не че съм голяма привърженичка на този фрагмент, но пък често те обвиняват в противното. Трябва да се радваш в такъв случай! :р

[abydos]

rose - роза.
Това не го ли роди the_mess пак? Че в превода на Death са пак същите комични изпълнения :д

[Megadeth]

А как тогава е роза?!?!?!

[abydos]

В конкретния случай беше очеизвадно, че е глагола rise в минало просто време.
Относно нещо друго: http://www.betterwritingskills.com/tip-w007.html

[Megadeth]

rose - роза.
Това не го ли роди the_mess пак?

В този контекст изглежда сякаш rose няма нищо общо с роза, а за конкретния случай, да.

[scion_of_storm]

Lamb of God - Blacken the cursed sun
Помрачи проклетото слънце

Живей за потъмнелия ден
С Ада - единица за обмен.
И нека никой не види блудното завръщане
Данът на сладката ни апатия.
Знам, ще тъжиш за *ПРОДАДЕНАТА* душа
Нищо, ще изкопая по-дълбока дупка.
Святостта ще е съвсем близко.
Съвсем, съвсем близко...

Проклетото слънце помрачи
Няма да си само ти
Паднал толкова ниско.
А утрешния ден...го няма.

Трагедията, която се разиграва
Същинска болест, нека всички видим.

Ще убия тази част от мен която мразя
Която виждам винаги във вас.
Моя си е, знаете, затова ще си я и пазя.
И да, избирам да не изпитвам НИЩО.
Святостта ще е съвсем близко.
Съвсем, съвсем близко...
Близко.
Съвсем, съвсем...

Проклетото слънце помрачи
Няма да си само ти
Паднал толкова ниско.
А утрешния ден...го няма.
Проклетото слънце...помрачи!
Помрачи всичко, което ще БЪДЕ.
Помрачи, защото за нас е ясно
Утрешен ден няма.

Има ли все още надежда за нас?
Можем ли да бъдем спасени?
Богът ви...може ли да ни приеме?
Има ли време за разкаяние?
Ще се...преродим ли, от мъртвите?
Ще бъдат ли греховете ни опростени?
Има ли, има ли надежда за нас?!
А някога били ли сме живи?
РЕАЛНО ЛИ Е ВСИЧКО ТОВА?

Далеч...съвсем близо, но далеч.
Далеч...съвсем близо, но далеч.
По-добре да умреш бързо
Биейки се, стоейки прави.
А после да живееш вечно
Молейки се на колене.

НЕ!

Има ли все още надежда за нас?
Не, по дяволите!
Можем ли да бъдем спасени?
Не, по дяволите!
Богът ви...може ли да ни приеме?
Не, по дяволите!
Има ли време за разкаяние?
Не, по дяволите!
Ще се...преродим ли, от мъртвите?
Не, по дяволите!
Ще бъдат ли греховете ни опростени?
Не, по дяволите!
Има ли, има ли надежда за нас?!
Не, по дяволите!
А някога били ли сме живи?
Не, по дяволите!
РЕАЛНО ЛИ Е ВСИЧКО ТОВА?

Не, по дяволите!
Не...по...дяволите!

[LordZombie]

Хелоуин - Вятърна Мелница ( Helloween - Windmill )

Времето лети където и да си
Времето е твоята напътстваща звезда
Която през целия ти живот блести
Да се движиш и чустваш те кара

Думите ми са някъде в таз далечина
Както и твоите остават настрана
За таини вълшебства
Капещи по крилете на
Мистериозна мелница

Мелницо,Мелницо продължавай да се въртиш
Пътя ми покажи,днес ме заведи
Мелницо,Мелницо сърцата копнеят
Копнеж за любов и свобода

Не се чуствай сама и унила
Някой ще дойде накрая
Да утеши обърканото ти съзнание
Да го предпази от злата буря

Мелницо,Мелницо продължавай да се въртиш
Пътя ми покажи,днес ме заведи
Мелницо,Мелницо сърцата копнеят
Копнеж за любов и свобода

[scion_of_storm]

Lamb of God - Ruin
Разруха

Знанието, че търсенето на чужда благосклонност
Означава убийство на самия теб.
Това е решението;
Краят на всеки прогрес;
Гибелта на еволюцията.
Изсмуква живота изцяло.

Тишина ускорява водещата пътека
Към малкото тесни потоци на утеха.
Потоците, които шумолят със звуци от изтезания.

Звуците от изтезания.

Един ден ти ще се извисиш
И бреговете на Избраните ще наводниш.

Това е изкуството на разрухата;
Това е решението;
Краят на всеки прогрес.
Изсмуква живота изцяло.

Ще ти покажа овладяното вече от мен.
Страх
Болка.
Омраза.
Сила.
Това е изкуството на разрухата.

[Twilightfall]

Pedophilamorphia of Excreachollemical Endolapse

Coitus raped
Blastomed cranio
Uretthrall odour
Starts to pyose pus
Cadaveric annals macerate
Necro dissected
Endo lapses enzyme
Spyro cardiac marbles
On scouring blast
Pedophilatrophy on rected
Lipoma danks

Haemoglobal furuncle gnaws rupture
In the acrid ward the sunken germs
Quolicystomy retro rigid cartilages
Now the parylisis splattered deformed

Cranio virulunced exeulcerated on castrated
Gangrened liquefaction on metamorphose
Grounded fludges verrucose in the crypts
Anatomy starts changing dissoluced
Conjunctivated post colemesis defects
Viruses extirpate by leechs of grin

Rot progressive
Cavernose suppure
Vile colony
Of necro biosis in the rectum

Abortive psicopatogenetical ureter

Empyamical vesaculla chewed in nausea
Blackened sperms effluviyzing on the corrupts
Cynic vomited diaorrhea excreted off
Eructs of faecal chronic stuprumes

Rotting cancer in clinic pancreo invulse
Nodules pseudo regurgitate dilation
Inner gutted of endo lapse flatulentia

Hot stink inside malformed fungoids
Saturated growths of phelgmy tumours
Hack crispies munched vaginal gurgle
Skewering freshly intoxicated pyoma abrupture

Monstrosity
On clots of catalypts
Soggyness
Giblets on total amorpht
Smells of the cottered
Putrid oestocondroma

And I taste my enema
Fullfied me on maturation

Mixing anal erupts grubing of putrefactive
Anereocervyx implants
On grotesque mucose
Necrotic asepsiaphagist
In mucopurulence
Haemangled marbled scoured

On the thyroided my warts clumps in chunks

Urina melting and boiling on the porous
Calculal convulsing
Rectocells in warts
Excoriating mincing dismembrent
Reproducing slowly diseases in dorso
In sickly dusks of reek
Pharygerms now gargling

Choped in half and mutated turfs

Dark red
Excreachollemesis
Facial mastication cadaveric sub tumours
Blistering in all
Pharyngalle abruptions
Evacuationg malformed on dark piss
Fissures of putrid weak rotting insides
Along the body, the greenish, sub acrid grubs

А'е преведете го де !! :Д :Д

[Aglarana]

Wintersun – Beyond the Dark Sun

...От години в студенина пътувам,
а сърцето ми топло е
като помръкващото слънце над мен.
Не ще ми бъде отнето
Видяното с тези две уморени очи...

Ликът на ридаещата нощна тъмнина,
Сянката на чезнещата светлина.

Зора не ще изгрее отново от моите очи,
Сън никога не ще ме улови в призрачните дълбини.
Изгубвам аз надеждата малко по малко
За светлината, отмираща от небесата.

Тъмата слива се със мен
А призраците ми ще да открият свободата.
Никога не обърнах взорът си назад,
Не опитах нивга да намеря
Нещо, което да ме извиси.
Скръбта ме завладява
А сенките ми ще да открият свобода.
Никога не обърнах взорът си назад,
Не опитах нивга да намеря
Нещо, което да ме извиси...
Нещо, с което да докосна Слънцето във висини.

[scion_of_storm]

zat I could reach the suuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuunnnn =)

Добър превод, ужасно Еленище такова :Р

[Aglarana]

Wintersun – Death and the Healing

Ветрове повалиха птица от небесата
Падна на земята и с прекършени криле умря.
Времето отмина и отново полетя към синевата -
Крилете излекувани във времето са веч’, а птицата бях аз.

Времето е лекът и смъртта.
Поеми последното дихание – измамна ще да бъде гибелта.
Времето е миналото, настоящето и бъдещето.
Безспир отлитат дните, а в мен оставят празнота.

Снегове в очи на вълк се вихреха
И замръзнали сълзи покриваха планински ширини.
Но времето отмина, a вълкът умря
И някой ден това ще бъда аз.

[scion_of_storm]

Туй съм го превеждал по-назад, вярвам, ама е по-зле превода моя =)
Аз може да преведа още нещо сега, ако не ме домързи.

[Jasmine*]

Dust in the Wind-Kansas

I close my eyes, only for a moment, and the moment's gone
All my dreams, pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind, all they are is dust in the wind.
Same old song, just a drop of water in an endless sea
All we do, crumbles to the ground, though we refuse to see

Dust in the wind, all we are is dust in the wind

[Now] Don't hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away, and all your money won't another minute buy.

Dust in the wind, all we are is dust in the wind
Dust in the wind, everything is dust in the wind.


Като прашинки във вятъра

За миг притворих си очите,
а изплъзна се моментът почти недоловимо.
Пред погледа ми преминават те- мечтите,
някак си необяснимо...

Като прашинки вятърът мечтите ми разнася,
със онази старата мелодия-
капчица в безкрайността...
Главите си извръщаме истината да признаем,
че всичко по земята се разпада,
губи се във тленността.

Като прашинки, песъчинки всички сме,
объркани от ветровете!

Хайде, отстъпи ! Освен небето и земята,
нищо вечно не можем да прегърнем.
Неусетно, плавно преминават времената,
с богатства миг дори не можем да си върнем.

[scion_of_storm]

А така, повече хора да участват, все пак има смисъл тази тема )!

Lamb of God - Descending.
Изтляващ

Реката, към която съм прикован
Бесилото, с вързано към него въже.
Слепец, а мисля, че всичко ясно виждам.
За пореден път опитвам и убеждавам се.

Този бог, пред който се прекланям (изтляващo отражение)
Този демон (блещукащ пламък), в който намирам обвинение
Нареждат се в едно; един и същи.
Едно и също.

Изтлявам
Без да успея да събера частиците
На всичко, което загубихме.
Да възстановя...частиците изгубени
Частиците, които всички изгубихме.

Тръпна при мисълта за идващите последици -
Чисто и просто богохулство е.
Трагичният протагонист се гърчи в мъчения (и)
За пореден път опитвам и убеждавам се.

Този бог, пред който се прекланям (изтляващo отражение)
Този демон (блещукащ пламък), в който намирам обвинение
Нареждат се в едно, един и същи.
Едно и също е.

Изтлявам
Без да успея да събера частиците
На всичко, което загубихме.
Да възстановя...частиците изгубени
Частиците, които всички изгубихме.

[Aglarana]

^ За точно 5 минути толкова от мен. Може би ще се опитам и останалите да преведа, но има време.
Видях твоя превод, много близки са ни

[scion_of_storm]

Една страхотна песен, която добавя смисъл към всичко и буди някакви размисли. Макар че не е особено метъл, препоръчвам на всички...Уникална е.

youth of a nation is about the failure of parents and the breakdown of society with kids paying the price.

P.O.D. - Youth of the nation
Младостта на народа.

Последният ден от остатъка от живота ми
Искаше ми се да знаех, за сбогом да бях целунал майка си.
Не й казах колко я обичах, колко ми пукаше
Или да благодаря на татко за споделената мъдрост и всички разговори.
Без да знам просто правих всичко, което бях правил досега
Пътуващ със скейта към даскало; все същата рутина.
Но кой знаеше, че денят всъщност ще е съвсем различен?
Вместо да си направя изпита получих два куршума в гърдите.

Наречи ме сляп, човече, не си го представях.
И всички бягаха, така си спомням
А аз не чувах нищо, освен
Изстрела и пукота, така бързо случи се този ден.
Не познавах това дете, макар че стоях до него в стаята -
И може би търсеше той разбиране, мъничко любов
Или за момент забрави кой беше или
Или може би просто искаше прегръдка като покров.
Каквото и да беше знам, че бе защото...


Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме
Младостта на нашия народ.
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме
Младостта на нашия народ.

Малката Сузи, беше само на дванайсет
Способна на всякакви блестящи успехи
Излизаше с момчетата, слушаше приказките им
И действаше горделиво, а нямаше за себе си самата респект и утехи.

Намира любов навсякъде, където не трябва да търси
Едни и същи ситуации - просто различни лица
Промени начина на живот щом баща й умря
И жалко...не й каза той, че заслужава много повече.

Джони винаги играеше глупакът в нашата компания
За да изглежда готин пред другите нарушаваше всички правила.
Но всъщност така и не стана по-забележим
Колкото и упорито да опитваше това
Често минаваше за самоубийство мисълта -
Малко е трудно, когато нямаш пукнат приятел.
Взе си живота - може би някой ще си го спомни сега?
Няма връщане назад, когато пресичаш дадена граница
А той я прескочи и извести света с крясъка на един револвер.

Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме
Младостта на нашия народ.
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме
Младостта на нашия народ.

А кой е виновен за живота изпълнен с такива трагедии?
Без значение какво ще кажеш - няма да отнеме болката
Която изпитвам вътре; изморен съм от всички лъжи.
Никой ли не знае защо е така
Че сляп води на друг сляп каишката?
Явно това е пътят, по който сюжета върви
Безсмислено е, няма ли кой да знае отвъд тези лъжи...
Трябва да има нещо повече, нещо повече от този живот
Трябва да има нещо повече, нещо повече от всичко съвсем.
Мислех, че съществуваше...


Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Ние сме, ние сме
Ние сме, ние сме млaдостта на народа
Младостта на народа
Младостта на народа
Младостта на народа ни...

[scion_of_storm]

Amon Amarth - Embrace of the endless ocean
Прегръдката на безмерния океан

Удрям острието със собствената си ръка
И резецът пронизва кожата.
Кръв капе върху мокрия пясък
И с това може да започне моя път.

Нявга роб, но сега - свободен!
Честта ми върна се обратно.
Отново на моретата ездач
Свободен от бича и корабните гребла.

С меч удрям ковко изправения щит
С благословия морска на уста.
И докато отплаваме смело в океан открит
Издигаме червените раирани платна.

Липсваше ми вятърът на родни брегове
Замръзналите езера, снега в зимни студове.
Но мечтите сега намират отклик свой
Вкъщи се прибирам, Баща мой!

Буря завихри се над нас без жал
Вода заблъска яростно перилата.
Корабът ни заподмята се безсилен
Докато буйни ветрове разпориха платната.

Ледените вълни обгръщат плътта ми
Усещам как сковавам се.
Поглъщат ме на безмерния океан ледните вълни -
Това моята мокра гробница ще е.

Не ще почувствам вятърът на родни брегове
Не ще видя езерата, ни снегът средзимен там.
Мечтите и надежда - тях океанът разкъса, взе...
Татко мой, баща мой...Умирам сам...

УМИРАМ САМ!

[scion_of_storm]

Visions of Atlantis - My dark side home
Домът в тъмната ми страна

Заслепен от сълзи, сълзи, които пролях докато
Бодях душата си с множество игли
Извиращи от твоите очи.
Не мога да си представя, че е прекалено късно
Можех, можех да го видя...
...А сега знам.

Не е каквото трябваше да бъде
Давя се в спомени
Давя се...
И живея в моя, в моя...

Дом в тъмната ми страна
Светлина рисува сенки
Където отивах преди.
Домът в тъмната страна
И хартиени лодки върху тихата вода
Отплаващи със сетната надежда.

Кое е това, що желаеш?
Кое е това, що искаш?
Стъпки...твои...през тази врата
Не ще ми кажат, не ще дадат дума.
И от верандата виждам как
Пътеката, по която поемаш, изтлява
Изтлява пред мен.

Не е това, което трябва да е
Размазани ръбове на света около мен.
И аз живея в моя, в моя...

Дом в тъмната ми страна
Светлина рисува сенки
Където отивах преди.
Домът в тъмната страна
И хартиени лодки върху тихата вода
Отплаващи със сетната надежда.

Не е каквото трябваше да бъде
Давя се в спомени
Не е каквото трябваше да бъде
Давя се в спомени

Дом в тъмната ми страна
Светлина рисува сенки
Където отивах преди.
Домът в тъмната страна
И хартиени лодки върху тихата вода
Отплаващи със сетната надежда.

Моят дом... в...
тъмната...
ми страна.

[scion_of_storm]

Saatana vittu perkele не можах да си го преведа точно, макар че включва все прекрасни думички в себе си израза :Д

Norther - Death Unlimited
Смърт, безграничната

Да еба майка му шибана...

Добре дошъл в света ми на смърт и болка, ей,
Подлудява те, усещаш ли?
Не съм от миналото просто случаен повей
А смъртта, която не познава граници.

Отроче на бъдещето, подло и зло
Шибана смъртоносна машина
Никой не ще остане жив да бъде наясно...
Всички ще умрат и към мен - присъединят.

Майната ти, умри - да живееш е ужасна болка
Друго е да си мъртъв и благодарящ.
Нищо не може вече да те нарани
Смъртта е много повече, някакси.

Може да убиваш, да убиваш, пак да убиваш
Да убиеш всичките, стига да поискаш.
Искаш ли да останеш все още жив
Или към мен ще се присъединиш с порив див?

Аз съм смърт, безграничната
И смърт мога аз само да даря.
Ще ти кажа на живота смисъла заветен
- Не е да живееш, напротив - да умреш.
Аз съм смърт, безграничната
И смърт мога аз само да даря.
Остави ме, нека кръвта ти сладка разпилея
И бог твой ще съм, с това ще се гордея.

Усещаш ли повика на тъмната страна?
Безсмислено е оказваш съпротива.
Предай се на страха, омразата, яростта
И не ще прахосваш времето в живина безсмислена.

Само аз стоя до теб, на твоя страна
И скоро секва за теб живота.
Обожавам това.

Аз съм смърт, безграничната
И смърт мога аз само да даря.
Ще ти кажа на живота смисъла заветен
- Не е да живееш, напротив - да умреш.
Аз съм смърт, безграничната
И смърт мога аз само да даря.
Остави ме, нека кръвта ти сладка разпилея
И бог твой ще съм, с това ще се гордея.

Аз съм, аз съм смърт, безграничната
И смърт мога аз само да даря.
Ще ти кажа на живота смисъла заветен
- Не е да живееш, напротив - да умреш.
Аз съм смърт, безграничната
И смърт мога аз само да даря.
Остави ме, нека кръвта ти сладка разпилея
И бог твой ще съм
И бог твой ще съм
С това ще се гордея!

[scion_of_storm]

Rotting Christ - Gaia Tellus
Земята на Гея

Земята необхватна и моретата дишат,
Живот на небесата и звездите даден бе
Нечувано, нечувано, против всички богове!

ГЕЯ! Утроба на звезди и небеса
Майка на земни висини.
Утроба на морета пресъхнали, на океани
Семето ти нека извае могили гробни
От обителта свещена на всички богове.
Окови и нека властта ти дойде!
Нека създадени бъдат вси Циклопи
Същества груби, същества еднооки
Де срутват и отхвърлят всяко Съзидание.
Дари с тази добрина човешката раса
Нека добият сила и слава
Дари с тази добрина човешката раса
Пробуди в тях неподчинението, гордостта.

И нека бъде унищожена скръбта -
изпълни желанието им да властват.
Над свещените божествени поля
Начало на живота свои те нека положат.


И нека бъде унищожена скръбта -
изпълни желанието им да властват.
Над свещените божествени поля
Начало на живота свои те нека положат.


Земята необхватна и моретата дишат,
Живот на небесата и звездите даден бе
Земята необхватна и моретата дишат
Нечувано, нечувано, против всички богове!

[scion_of_storm]

Sonata Arctica - Letter to Dana
Писмо до Дейна

Дейна, скъпа моя, пиша ти сега
В прекрасен ден почина твоят баща
Не исках да те притеснявам повече,
Надявах се че ще се завърнеш поне
Но не и вече, Дейна, о не.

Очите ми може би излъгаха ме, но видях
Снимка твоя на корицата на непристойно списание
И мисля - сърцето ми не ще преглътне този грях
Дейна, любимата моя, да придобие такова очертание.

Дейна, скъпа моя, пиша ти сега
Майка ти почина, безкраен сякаш бе дъжда
Не исках да те притеснявам повече
Но майка ти да предаде пожела: ела до бащиния гроб, Дейна.

Баща ти отрече се от теб, защото съгреши
Но намери сили и прости в последните си дни.
И надявам се, че няма да вършиш пак непристойните неща
Дейна, скъпата моя Дейна - нея чакам я.

Малката Дейна О'Хара, о, Дейна скъпа моя
Как ми се иска да е тук тази Дейна, която знам.
Малката Дейна О'Хара реши в един ден
Да отпътува надалеч, някъде там.

Не, не можеш да ме изненадаш вече
Видях всичко, което бе възможно.
Но в мен нещо в твое име се врече

Дейна... Дейна...Дейна... ДЕЙНА!

И помниш ли, обещах ти, че ще те чакам вечно
А сега знам, че в нечии други ръце си ти
И за пръв път в живота ми изрекъл съм лъжи.
Лъжата е грях, мръсотия, в която съм сега
И чувствам вече не любов
Обещавам :не ще пиша до теб отново, преди слънце да залезе
Зад гроба ти за последен зов.

Дейна, о Дейна, пиша ти сега
Чух че в един прекрасен ден си починала.
Стар съм и чувствам, че иде и мое време
Из страниците на дневника ми си като постоянно бреме.

Малката Дейна О'Хара, о, Дейна скъпа моя
Как ми се иска да е тук тази Дейна, която знам.
Малката Дейна О'Хара реши в един ден
Да отпътува надалеч, някъде там.

Малката Дейна О'Хара, о, Дейна скъпа моя
Как ми се иска да е тук тази Дейна, която знам.
Малката Дейна О'Хара реши в един ден
Да отпътува надалеч, някъде там....

[love_hunter]

^ Прекрасна песен с прекрасен текст.

[LordZombie]

Много добър превод, наистина, обаче се убеждавам, че няма как да се предаде същото чуство както в оригинала.

[scion_of_storm]

Draconian - It Grieves My Heart
Сърцето ми скърби

Текст на Андерс Якобсон, краят на май месец 2001 година. Съдържа части от поемата "The outsider" на Хауърд Лъвкрафт.

Светът рухва цял - сив и студен
Животът продължава - пуст, повърхностен...

Сърцето ми скърби, разкъсва ме това
Да чувам постоянната липса на хармония.

"Сега яздя редом подиграващите се таласъми из вечерния вятър,
а през деня кръстосвам катакомбите. Сега знам...светлината не е за мен дар."

Загубен в един мъртъв свят...
С криле - изпочупен цвят!

Човешкият живот е основан на една курва!
Че идолите, които тези отрепки почитат
Склониха глава и изградиха свят сломен.
Нека убием кучката върху онзи кръст
И да стоим с присмех към траурът им свещен.
А овцете глупави любов правят под зрака на Пришествие
Това ли е всичко, което могат те?

Ще е сетен удар на Пришествието лудостта
И слънцето ще се извиси над човешка гробница
В гробището на вселената от нечистотии и слуз.
Нашето време дойде!

Загубен в болезнен свят...
Да се отворят на покварата дверите!

Проклети да са вси!
Нека, давай, тях заблуди!
Защото от тяхното присъствие сърцето ми скърби.


"Сега яздя редом подиграващите се таласъми из вечерния вятър,
а през деня кръстосвам катакомбите. Сега знам...светлината не е за мен дар,
Освен тази луна, към която над камък надничам.
Знайно ми е винаги - аз съм непринадлежащ; странник в този век и сред тези, които все още хора мога да наричам".