Кога е редно да се откажеш? Опции

[Jasmine*]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума. Човек трябва да следва мечтите и целите си, но когато се провали веднъж, после още веднъж... какво прави? Идеята ми е: може ли човек с увереността и упоритостта си да поддържа това, в което вярва живо, или дори нещо да живее в съзнанието му, то ще си остане само там... ако няма действителна реализация? И това, че си се провалил, или че никой не вярва в думите ти, значи ли, че всички са прави, а ти грешиш? Иска ни се да вярваме, че човек може всичко, което си е така, но на практика не се получава като по филмите.

Не знам дали се изразих ясно, всеки да пише както го разбира, да говорят и хората с повечко опит.

[Twilightfall]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума.

Въобще не е така, помисли защо. ;р

[Jasmine*]

Според теб кое е по-важно: да достигаш до край в това, което си си поставил за цел или да признаеш, че нещо не е по силите ти..

[_Moonshield_]

Стани даскалка по философия, сериозно

[abydos]

Няма един, категоричен отговор на този въпрос.

[Warrior Of Ice]

Аз си спомням, че когато излезе Brood War навремето, бях забил много грозно на последната мисия на зергите. Да съм бил 13-годишно пишлеме тогава, тотално обсебено от играта. С всички други карти се оправях без проблеми, в мултито също, но тази мисия сигурно съм я играл поне едно 10 пъти, и все с един резултат - изнасяха ме. (Сега това, че да се биеш с малко ресурси на три фронта е шибана работа, няма значение.) Някоя и друга година по-късно реших да врътна цялата игра наново и в общи линии ги изорах без проблеми. Тъй че когато след достатъчно опити стане ясно, че нещо не ти е по силите, си даваш известно време да се поразвиеш и пробваш отново. Ако пак се провалиш - повтаряш упражнението... и така, докато въпросната цел все още има достатъчна стойност за теб, че да те мотивира.

[Blashyrkh]

Аз скоро ще се отказвам от редовното пиене например. Тая година не съм се спирал.

[I Like Scat Porn]

[Slash]

да говорят и хората с повечко опит

Точно те няма да се включат, въпреки че няма как да знам, те ще е най-добре да кажат. Непримиримостта е черта на младите. От по-възрастни знам, че с годините се натрупват и нереализираните мечти, а освен това се правят и много компромиси в полза на децата, семейството и т.н.

[scion_of_storm]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума.

Мне.

Човек трябва да следва мечтите и целите си, но когато се провали веднъж, после още веднъж... какво прави?

3 етапа.

I - голямата депресия, не ставам за нищо, ужасно ми е, не мога да продължа напред.

II - в зависимост от преживяното и провала - може и месеци да продължи. Време е да си стъпя на краката малко по малко, колкото и да е тежко. Мога.

III:
IIIa - пореден опит, успяване. чувство за себепостигане, което ще продължи до следващия провал.
IIIб - пореден провал, повтаряне на стъпка I до III. try. fail. repeat. моуда все някога свършва, но оставя след себе си все повече и повече демотивиран и понякога дори комплексиран индивид.

Човек не може всичко. Всъщност най-лошото е, че човек не може да се разбере сам със себе си, остави ти другите. Другите са по-лесни от теб самата/теб самия.

[Megadeth]

Понякога нещата не зависят само от теб :>



ционе нищо не каза, без да се обиждаш.

Warrior-а го каза много верни неща с глупав пример на пръв поглед, според мен.

[scion_of_storm]

Не се, защо да се.

Аз досега така съм ги преживявал нещата, ще видя занапред

[RazorJack]

бе зависи и от конкретния човек както се каза - едни трупат нереализирани мечти и депресия а други като мен - само цинизъм

реално погледнато човек треа да се стреми към нещо иначе какъв е смисъла? ще се откажеш когато намериш нещо друго към което да се стремиш ...

[Twilightfall]

Веднъж персил - ВИНАГИ персил, ахахахаха. :Д

[Jasmine*]

Добре, представете си, че сте малка мушичка, която смята, че е достатъчно гъвкава, за да премине през тънките нишки на паяжината, всичко върви по план, но изведнъж... мушичката започва да се оплита, разбира, че не е на място, опитва се да се върне - не става, опитва се да се отплете - не става, опитва се да продължи - не става... тя може само да избяга, но ако го направи ще скъса паяжината... всяко движение е фатално, всяко решение - грешка... какво правим?

[Ta' Zhal]

"Either way, the game is rigged. But suppose you throw a coin enough times...suppose one day, it lands on its edge."

[I Like Scat Porn]

^Prolly not!

[sgoh]

Добре, представете си, че сте малка мушичка, която смята, че е достатъчно гъвкава, за да премине през тънките нишки на паяжината, всичко върви по план, но изведнъж... мушичката започва да се оплита, разбира, че не е на място, опитва се да се върне - не става, опитва се да се отплете - не става, опитва се да продължи - не става... тя може само да избяга, но ако го направи ще скъса паяжината... всяко движение е фатално, всяко решение - грешка... какво правим?

Надявам се ти поне знаеш, какво се опитваш да кажеш.

[Twilightfall]

За нея не знам, но аз идея си нямам.

[stage]

Съжалявам да го кажа, но едва ли някой от тук, ще вземе въпросът ти на сериозно. Коментарите вече го показват.
Относно въпросът ти, мисля че всеки човек трябва да го разбере сам за себе си. Кога? Защо?... Никой не може да отговори вместо теб. По интересното е "защо" търсим въпрос на тези отговори? Ще ги търсим ли след 20-30 години? Ще сме ги намерили? Дали защото сме млади и неопитни, или защото в теб (нас) все още гори тази частица която вярва че може да промени света и същата тази частица намалява когато остаряваме. Или намираме отговорите на въпросите си...

Търсенето на отговора на твоя въпрос не може да е еднозначен. Човек определя своите решения с морал или с липсата на такъв. Жертвата прекалено ли е голяма ако трябва да продължим на всяка цена? Какво ще е по-ценно за теб, да завършиш целта, но каква ще е цената платена за това... мушичката ще скъса ли паяжината или ще остави паякът да я изяде.

[Jasmine*]

^Благодаря за този отговор, имаш право за темата, малко е неориентирана, но не е грешно да се мисли за това, защото в крайна сметка мисълта е тази, която прави нещата такива. Навярно всяко решение е грешно, когато се обвиняваш и обратното-постигнеш ли състояние на мир със себе си..това е всичко, което ти трябва. Винаги съм се възхищавала на такива хора, защото каквото и да им се случи..те знаят, че са направили каквото могат и това им стига, за да забравят и да превъзмогнат.

предпочитам да мисля така:
" In the end, it's extra effort that separates a winner from second place. But winning takes a lot more that that, too. It starts with complete command of the fundamentals. Then it takes desire, determination, discipline, and self-sacrifice. And finally, it takes a great deal of love, fairness and respect for your fellow man. Put all these together, and even if you don't win, how can you lose?"
Jesse Owens

[Megadeth]

Предлагам темата да се заключи вече, смисъла от нея е някъде в neverland <: Мушички, паяжини, в реалността мухите не бягат от паяжината, биват изядени, защото тънкия и здрав секрет, който паяците тъкат е именно за това. Проста биология. Мушичките нямат особен избор. Няма нищо с подсмисъл тук, наистина
<: Айде със здраве :>


П.П.
Всъщност кога е редно да се откажеш? Колко пъти трябва да сгрешиш, за да се убедиш? Синдрома на политиците ни, знаем на теория всичко, а принципите в реалност са_НесъществуващИ_. Морал, съвест.. Не бъди егоист. Тия индиректни послания дразнят яко, осъзнай се. Вместо всичко да е наред, ти ще ме принудиш да те игнорирам навсякъде, да се блокираме и т.н.

[Ghost]

Време е да се откажеш, когато разбереш, че целта не си струва усилията и времето. Ако пък да я постигнеш е най-важното за теб, тогава продължаваш да хвърляш всичко от себе си и да се надяваш, че ще е достатъчно в един момент.

[Elinor]

Ако идеята ти е никога да не се отказваш от мечтите си (колкото и клиширано да е) ще го приема. Но ако идеята е никога да не се отказваш от абсолютно нищо ... не го схващам.

[Desperate Cry]

Интересна философия. Доста може да се мисли по темата. Е, вече ще мога със съвест да казвам, че мисля изобщо за нещо в часовете по биология.

[cunt]

да, целият курс биология в гимназията ще има да размисляваш във връзка с тази прелестна тема!

отказвам се всеки път щом действията ми предполагат бегъл шанс за градивен резултат.
и ако минем това през сартъровата призма, май се оказва, че така утвърждавам този модел на поведение цялостно за света.