Втори албум на IHSAHN Опции

[Warrior Of Ice]

Фронтменът на EMPEROR Ihsahn определи "Angl" за заглавие на втория си солов албум, по който в момента приключва работа. Наследникът на "The Adversary" (2006) ще бъде издаден през пролетта от Candlelight Records.

[lodborg]

Каквото и да напиша тук ще е излишно. Излишно ще е да казвам, че ще го чакам с едва ли не затаен дъх. Излишно е да казвам, че това е най-любимата ми фигура в блек метъла. Излишно е да казвам, че ще се размажа.

[Ulair]

!!! Думите са просто излишни...

[Warrior Of Ice]

Ето я обложката.

[lodborg]

Много е стилна, харесва ми!

[Ulair]

^^ ми ,става...макар,че и по-добри съм виждал.

[Warrior Of Ice]

Списъкът на песните:

01. Alchemist
02. Elevator
03. Malediction
04. Misanthrope
05. Monolith
06. Morningstar
07. Scarab
08. Threnody
09. Unhealer

[beyondtheblack]

Изключително стилен албум. Разточителна стилизация и апология на естетическото съществуване. Албум, от който се лее вино и лъст. Знаци като indulgence, decadence, corruption, disintegration, irony, decapitation, death, влизат под кожата и кънтят в ушите на изкушения от блек-естетиката дълго след прослушването му, карайки го да се връща към него отново и отново. Емблематичен.

Според мен виното е доста поразводнено от мейдън-влияния, но въпреки това остава силно.

[monolithe]

Тотално разочарование за мен! Пълен хаос и нищо ново. Единственото смислено парче беше Unhealer!

[beyondtheblack]

"Хаос" е абсурдно да се употреби за този така добре структуриран албум, идейно и музикално. Потърси друга аргументация.

[monolithe]

Не можеш да ме убедиш В опита си да създаде нещо добро тотално е разхвърлял музиката си, според мен... Казах и преди - тотален хаос.

[beyondtheblack]

Не става въпрос някой на някого да налива акъл, а да се проведе обективно аргументиран спор.
Аз, мисля, изложих накратко защо албумът ми се струва пределно ясен и структуриран.
Остава ти да обясниш защо според теб е хаотичен. Ако ли не, просто не бих могла да взема предвид мнението ти.

Обективно музиката е точно обратното на разхвърляна - има неокласически цитати.

[monolithe]

Забежки към неокласическото - не мерси. Ако искаме китарни герои ще слушаме Малмстийн, Вай, Сатриани. Не ми допада това всичкото "майсторско свирене" тип "аз съм ебати китариста". Да, Ihsahn е добър музикант, опитен музикант, но това най-вече си личеше с Emperor. При тях всичко беше структурирано така, че да няма нищо излишно в музиката. Но пък в Emperor песни мислеше и Samoth! Я си пусни сега Curse You All Men или Ye Entrancemperyium или With Strength I Burn... Ето тук е класата! Да кажа по-точно КЛАСИКАТА!!!

[beyondtheblack]

Малмстийн, Вай, Сатриани, Дрийм Тятър и бай Виж-ме-какъв-съм-свирач - мерси. Мен ми трябва идея в неокласицизма и виртуозното китарджийство - именно такава откривам а ангЛ. Помпозност, разточителство, удоволствие заради самото удоволствие - ето я идеята. Колкото до това що е класика - Киркегор, Моцарт. Ишан развива тази естетика, комфортно боравейки с потентната й символика.
"Спада му" единствено в Ънхийлър, където драматизмът отстъпва място на блудкава лирика.

Идеята:

[monolithe]

Точно удоволствие аз не изпитвам. АнгЛ може да е всичко друго, но не и удоволствие, поне за мен! По-скоро похабени близо 50-на минутки! За разлика от дебюта, AngL е псилютно разочарование.

[beyondtheblack]

На мен пък дебютът не ми харесва. Нормално, вкусове разни. Настоявам просто, че албумът не е хаотичен, а точно обратно. Нещо повече, при мен удоволствието идва от почти идеално структурирания и въплътен израз на идеята. Мисля, че теб просто самата тази идея не те докосва и вълнува. Но хаос... хаос са последните издания на Самаел и 1349 например, така го виждам аз хаоса.

[lodborg]

А на мен пък и двата ми харесват. Бих казал, че вторият е доста по-нормален, ако го сравним с това колко се експериментираше в първия, така че за разхвърляност и според мен дума не може да става. "angL" беше малко по-Opeth-ски. Почеркът на Ihsahn, макар и все още съвсем отчелив, е не толкова на преден план, явно доста е слушал Akerfeldt и компания, докато е композирал тавата. Което пък беше повод да го оплюят един куп олдскуул фенове на Emperor.

Лично на мен дебютът ми е безкрайно любим, а "angL" е с не повече от една-две идеи по-слаб.

[monolithe]

Хм, за феновете на Емперър не съм изненадан. Не съм олдскуул фен, да не кажа, че започват наистина да ме кефят точно от Anthems-а до Prometheus включително. Въпреки всичко соловата кариера на проектът Ihsahn нещо ми е в кръвната група! Определено след разпада на Emperor съм повече за проектите на Samoth.