Какво прочетохте последно?, за книги иде реч Опции

[MrsLinda]

"Полет над кукувиче глездо".........отново.... невероятна .....
(за филма да не говорим........)

[the_mess]

[MetallicaAntiFan]

"Kланица 5" - Кърт Вонегът

[nikoi]

Дядо Вазов четох и чета. Емилиян Станев ми е любимец.

[karelian]

"Брокерът" и "Изнудването" на Гришам.

[Во Царствии Твое...]

Амброуз Биърс - сборник с негови творби озаглавен "Дневникът на Сатаната". Ще допадне със сигурност на феновете на О'Хенри или Джоузеф Хелър.

[pa®tci]

Рзказчета на Робърт Чехли си препрочиткам сега, и си им се радвам все едно ми е за сефтенце.

[J'eor]

Айзък Азимов - "Самите богове". Интересна откъм идеи и от гледна точка на това, че е обяснил от физична гледна точка идеите си. (:

[nikoi]

В книгите се крие код. Отделни мисли, взети от различни страници на творбата и свързани чрез абстракното, нелогичното мислене, могат да формират една бегла представа за косвеното слово в романа, продукт на подсъзнанието на автора. Този код би ни помогнал да разберем не само твореца, по-добре отколкото той сам се разбира, но и да вникнем в същността на човека отвъд Аз-човека. Ако успеем да видим себе си без да намесваме обществения и плесенясало човешки Аз, може би за пръв път ще прогледнем истински, а за това изключително много помага словото.
Ето защо това, за мен, е една прекрасна тема, но бих ви препоръчал, най-приятелски, да четете повече български автори. Не ми вярвайте, а проверете сами.

[telia]

С риск да бъда освиркана, съвсем последното е "Брида" на П. Куелю.

[Chaotic One]

Най-сетне си довърших "Мъртвата зона" на Стивън Кинг. Не веднъж ме възпрепятстваха(примерно ми откраднаха книгата..), но аз успях!
Сега мога да започна "Колелото на времето" на Робърт Джордан.  

[пънчо]

Една камара чиклит. Най-добро впечатление ми направиха "Дневникът на Бриджит Джоунс", "Бриджит Джоунс на ръба на разума" и "32АА:Размерът има значение" - изключително забавни са, очаквах нещо доста по-лигаво, а се оказа много приятно и леко четиво. Не е твърде задълбочено, но пък какво толкова

[gadabout]

Няма
по-голям
от
Айзък Азимов
.

Отново се убедих.

[LordZombie]

Брам Стоукър - Дракула

[Ghost]

Артър Кларк и Стивън Бакстър - Окото на времето. Много страшно! Сега остава да си намеря отнякъде и следващите две...

[Во Царствии Твое...]

Сан Антонио - "Берю Берю"

Забавни книжлета, в които заради превода на издателство "Колибри" , много често се губи нишката в идеята и мислите на автора... То бива, бива импровизации, но чак пък толкова!!

[karelian]

Андрю Грос - "Синята зона"

[J'eor]

^^^^^
Двама са и се казват Аркадий и Борис Стругацки. :Р


Вчера-онзи ден приключих "Резерватът на таласъмите" на Саймък. (: Приятно книжле, пък и Саймък си ми е сред любимците. А сега се преместих на "Бродягите на Дхарма" на Керуак. <3

[Airin Of Ancelot]

Двама са и се казват Аркадий и Борис Стругацки. :Р

Точно нещо тяхно си препрочетох тези дни - "Неуговорени срещи". Титани!

[noel_f]

Роджър Зелазни - Господарят на светлината

[ZerraX]

По пътищата на викингите fj Алан Бинс. Не е лоша книжката, но е трудна за четене, тъй като няма глориъс батълс енд ИХААА ВАЛХАЛА... просто научни разсъждения за корабоплаването на викингите. Аз като "виден мореплавател" в повечето случай се чудя за какво става дума и трябва да се съветвам с чичо Гууугъл.

Иначе сега чета на Кирил Божилов - Почти по мъжки разни разкази и новели. Бива за сега.

[Во Царствии Твое...]

"Шанс" на Робърт Паркър - повече Дашиъл Хамет, отколкото рекламираний "като" Реймънд Чандлър, но става за убиване на неврони и време.

[Sunforger]

Лунните Градини (Сказание Първо от Малазанската Книга на Мъртвите) от Стивън Ериксън. Една от най-добрите поредици в жанра, смея да твърдя.

[Warrior Of Ice]

Урсула Ле Гуин - "Планета на изгнаници". Абсолютна фентъзи/sci-fi класика.

[Night]

Елена П. Блаватска-Основи на теософията=
=изгубено време

[I Like Scat Porn]

"Сто години самота" на Маркес. Исках да видя дали си заслужава всичките хвалби и али-бали.

...

Ебати.

...

Велико.

...

...

[conguestadors]

Сега започнах втора част на "Далечното царство", "Битката за Ориса" и като за начало изглежда доста обещаващо.

[Сиело]

"Десетият кръг" - Джоди Пико
Драма и трилър в едно. Много добра книга, чете се на един дъх, на моменти твърде реалистична, на моменти отнесена, но все пак драмата преобладаваше. Интересна част бе как авторката успешно бе успяла да заплете историята на главния герой и неговата работа (той е художник, рисува комикси и има няколко комикса между главите. адски оригинално)

"Отива една жена при лекаря" - Рей Клууни
Лесно четиво, написано на съвременен, достъпен език, на моменти дори жаргон. Действието се развива в Амстердам, ситуацията е драматична - жена има тежка форма на рак, семейството се разпада и в какво намира утеха мъжът. Не е шедьовър, но не е и губене на време.

"Игра на сенки" - Кевин Гилфой
Ей, много добър съспенс. Иде реч, ако погледнем от биологична и като цяло научна гледна точка, със сигурност е full of crap, но аз не погледнах така и книгата ми се стори адски добра. Определено Гилфой умее да те заплита с героите си, обширен му е начина на изразяване и представянето на героите, действието тече бързо, интересно. Препоръчвам на всеки фен на съспенс да го прочете!

"Mall" - Ерик Богосян
Еми тоя пич е тотално луд. За хората, които не са наясно, той е авторът на "Секс, наркотици и рок енд рол" и "Предградие" и театралните постановки, които се правят са именно по неговите книги. Намерих я някъде забутана в малка варненска книжарница, с намаление, и рекох да я взема.
Харесва ми стила му. Извратеняк си пада, натуралист ли се води, нямам идея за определението, но на всяка страница имаше поне една псувня и поне по една 'мръсна' дума. Забавлява те с описанията, но в същия момент случките вьобще не са хумористични. Края е весел обаче. Поне за мен.

И сега започнах да чета новата книжка на Фийст, дето я издадоха преди известно време - отново от "Конклав на сенките", заглавието й е "Полетът на нощните ястреби".

[Aske]

Пратчет-"Еманципирана магия"
Елин Пелин-"Мечтатели"

[nikoi]

След като най-накрая прочетох цялото творчество на Вазов, което имах подръка (15 тома), смея да твърдя, че величието на този, безпорно талантлив писaтел не се състои в неговите лирично-авторски качества, а по-скоро в способността му да предоставя на читателите си една своя идеалистична импровизация на историята, или иначе казано, чрез Вазовите слова ние сякаш за пръв път виждаме БЪЛГАРСКОТО: Дано четейки за дядо Йоцо и ние, поне за миг, като него да ослепеем за всичко отвъд душите си, та да видим България!