Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[Megadeth]

Е? Всички четем книги? Смисъла от темата?
И бтв една от първите книги за "Каменната библиотека" в долината Ика в Перу се казваше "Спомени от бъдещето" ;р

Това може да ти е от полза.

[onnellinen]

Не обичам сложното изразяване. Не обичам философията. Темата съдържа и двете.
Нямате ли живот за живеене, че нищите живота?

[gadabout]

Супер.
Сега кажи какво да пишеме и започваме.
Примири се, че сме душевно бедни и низки, затова имаме нужда от по-конкретни обяснения и снизхождение.

[I Like Scat Porn]

Простодушието е блаженство.

Не забравяй това.

[onnellinen]

А, не, аз просто изказвам мнение по темата... Или темите, че станаха много.
gadabaut, не го приемаш толкова лично, колкото ми се струва, нали?

[prayer4eto]

Началото е край само при циклични структури. Иначе говорим за друга вселена ...

[gadabout]

^^Хах, не.
Търся различни начини за тъпа ирония и сарказъм и го правя спокойно, понеже действително осъзнавам душевната си нишета.

[the_mess]

Тва май е тема за ДеЖа Вю, прераждането енд соу он. Дедазнам ... честно казано май няма какво да се пише по тая тема, каквото не е писано.

[Во Царствии Твое...]

Ето ги и спомените от бъдещето/настоящето/миналото - събрани в "имааа-немаааа" (тук звучи музика от шоплука) 2 минути...

П.С. Одисей, ти какво ползваш???

[telia]

Токио Хотел, голяма си чеклица, да знаеш!

[nikoi]

Реакцията ви (на почти всички) е лесно предвидима и оправдана. Защо? Ами вие сте деца на логиката на света. Няма как, мислейки рационално, да възприемете тази тема на сериозно. За да разсъждавате по нея трябва да отречете всичко, в което вярвате (са ви научили да вярвате): Принципите - родителски и обществени; Идеалите, или поне разбирането за тях; Мечтите в тази си форма - маска на живота; Любовта, като благородно и полезно чувство; Материята, вън от енергийната си същност; Кръвните (роднински) връзки, като материална, детеродна прокоба въз човека; Човечеството, в сегашната си форма и СЕБЕ СИ, това последното е най-трудно.
Тази теория на абсурда спрямо логиката на всичко що виждат слепците (хората), е зададена от мен с две цели:
Цел 1 - Да успея да разтворя клепките на индивиди от метъл средите, защото вярвам, че именно хората, които са полу будни (полу слепи) слушат тази музика и на подсъзнателно ниво те искат да отворят очите си.
Цел 2 - Да намеря някой-никой, който е прогледнал поне частично (аз също съм полубуден).

Аз не се обиждам от нечие цветущо изказване относно някое мое (възприето от мен като ничие) разсъждение. Въпросът е да не засегнете сами себе си чрез думите си, които независимо от предназначението си, произлизат от вашата уста (отнася се за всички злободумни диалози на съответните лица с мен).

[telia]

nikoi, материята няма как да е "вън от енергийната си същност", защото е създадена от енергия. Енергията обаче е живот. Животът обаче е любов. А Любовта е. Хората винаги са в сън, когато са в материята. Материята са телата. Но в материята има енергия. Когато остане само енергия, тя вече е на друго ниво. И е чиста енергия, като първоизточник на създаването. Предполагам за астралите си чувал. Овладяването на енергията вътре в нас допринася за отделянето й и общуване с астрала. По- добрия вариант е вън от материалната си същност. Помисли.
Редактирах си поста, защото беше малко станало като противоречие на собствените ми мисли. Който чел- чел. Който не - да е.

[gadabout]

^^Пич, сериозно...
С риск да си навлека поредната доза дълбоко философски личностен анализ, много държа да ти кажа, че изключително много се двоумя по въпроса ти луд ли си или не си луд. Прощавай за това, но не мога да бъда винен.
И понеже се двоумя по този въпрос, ми е страшно трудно да погледна по-задълбочено написаното от теб, защото то, пак прощавай, е написано, меко казано, безумно.
Започни да пишеш по-разбираемо или по-точно по-скромно, като за "полубудни". Не сме нито глупави, нито чак толкова тесногръди, ама на слепците не им се показва пътя с табели, нали? Затова намери подходящ начин...

Виж как признавам нищетата си за сетен път.

[Preacher]

Предвид личностното израстване за отрицателното време от 21 години на един индивид - гадабаут - смея да твърдя, че психотропсиса на 30 - процентова частична извадка, а именно - гадабаутските съмишленици, споделят неговата ограничена от рамките на епохалното ни, свръхматериално битие, представа за света, а психиката на конкретния субект, назован с неопределително местоимение и лишаващо го от най-типичното за двадесет и първия век, а именно - личност и индивидуалност, но за сметка на това, прибавящо към този субект известна доза енигматичен мистицизъм, чието разбулване става дори още по-непосилно, поради откровено казано хипотетично-метафоричните му презумпции за това кое е реално и кое - не - създава бариера между двете части на един и същ проблем - свръхрационалното и нихилистичното отрициание на съответния термин. Живеем в меркантилен свят, подчинен на третото измерение, в което бялото е бяло, а черното твърде често е черно - кардиоидния вид на този наш твърде материален свят не предполага задълбаване в дебрите на психоекзистенциализма му, поради простата причина, че несъмнено притежаваното от него четвърто измерение така и не става видимо за многоклетъчната, но доказано елементарна и неутилизираща потенциала си хуманоидна форма на живот. Ако изберем по-трудния път на вечния стремеж към всепоглъщащата и пристрастяваща буря на знанието ние ще можем да си обясним една значителна част от смисловото ни значение и предначертания ни път, а именно - същината на това защо съществуваме. Но за да стане това, представителната извадка на "полубудни" (другите ще разтъркат гуреливи очи като им се допикае...) трябва да бъде подбрана с прецизното око и пипкавата ръка на върл познавач на неподражаемата и непредсказуема човеко-метълска природа - просто не всички от тази порода представляват възвишени субекти, подходящи за психологически манипулации и отричащи реалността еретични мисли. Не бих могъл ни най-малко, дори и на една йота от секундния милимундзерски миг да се надявам, че неназования "никой" (не е ли свръхенигматичен?) притежава джинджиплякторските способи, нужни за перисталтиката, пардон, преценятелствувателствуването на представителната извадка от нашето затворено, богоизбрано общество, за да сформорлирува свръх-метъл колонията на Марс, която, както знаем, има цели 7 измерения и е най-подходяща за създаването на "прекрасният нов свят на Хъксли", както хумористично "никой" не го кръсти, поради простата причина, че убер-либералния и свръх-отворен метълски разсъдък се чувства клаустрофобично приклещен в нищожните земни 3 измерения...
Бих могъл да продължа, но темата се изчерпа и бъдещето нищене на очевидните проблеми на нашето общество би означавло едно непростимо и богохулствено, направо кощунствено явление, а именно - словоблудствуване. А ние не искаме това...

[scion_of_storm]

Щурме, после аз да съм ти проблема!

[Preacher]

Замени вродената си нерационална лаконичност с "онуй, що се крие в глъбините" - знаем, че ти си свръх-метъл, който е слязъл сред нас, смъртните, за да ни покаже от първа ръка, инкогнито и дори съвсем на интимно къде са нашите фатални грешки и пропуски в самоличностното ни извисяване. Признай съдбата си, не бягай от нея!

[scion_of_storm]

човек, така ме е напънал стомаха, че ако се изфльоскам не спомени от бъдещето, а апокалипсис ще ви залее с цялата си мощ...

^^

[Preacher]

Сри тогаз, о, могъщи!

(или вомитирай, каквото ти е на душата... ъ-ъ-ъ... шкембето)

[scion_of_storm]

o, другарю, но аз може да съм вентрилоквист! как принизихте примитивно тази шумеро-акадска визия за трансцендентни висини, открити от човешкия стомах, с всичките му карантии и бичкии.

не ще приема този развой на събитията, о не!

[Preacher]

Копеле, май много изтрещяхме, а?

[scion_of_storm]

прекалено, мамка му.

[telia]

Замени вродената си нерационална лаконичност с "онуй, що се крие в глъбините" - знаем, че ти си свръх-метъл, който е слязъл сред нас, смъртните, за да ни покаже от първа ръка, инкогнито и дори съвсем на интимно къде са нашите фатални грешки и пропуски в самоличностното ни извисяване. Признай съдбата си, не бягай от нея!

То не е съдба, о, драги Прорицателю, Preacher! То е Мисия! А аз се бях завайкала къде ми е свитата...

[Preacher]

Хвала, хвала, хвала!
Имаме си еретичен (зъл) философ в лицето на "никой", имаме си (грозен) пророк в мое лице, имаме си изпаднала в беда (красива) кралица в телиевото лице, имаме и Месия (мъжествен и абе вопще...) !!! (всички съставки за долнопробно фентъзи са налице)

Саше, поеми го оттук като най-достойният сред нас... спасителю.

[telia]

В свитата ми, драги Прорицателю и Проникновителю, няма място за по- малко достойни!
Инак, и аз бих допуснала Сциона да " поеме" оттук.

[onnellinen]

nikoi
Така. Леко ме издразни първото ти изречение. Не се засягам на 'предвидим'. Всъщност не, засягам се. Невероятно прозрачен човек съм и съм предвидима, а много хора се възползват от това и най-малкият резултат е, че постоянно ме майтапят, а аз много се връзвам.
Дразни ме друго в случая. Радвам се, че след като всички дотук споменаха по едно-две-три-четири неща, ти реши да се покажеш като ясновидец и да кажеш, че всичко е било предвидимо, съвсем в духа на темата - пуснал си я и вече си имал в ума си опита от прочетените последвали мнения.
Аз обаче гледам да живея простичко.
Адски се радвам, че нямам досег с философията от около 6 години.
Трудно помня имена.
Не вярвам на ясновидки.
Обаче вярвам, че има някаква сила, по-висша от нас. Предпочитам да не си затормозявам постоянно мозъка каква е тази сила, с какво се занимава, има ли цел и каква е тая цел. Ако стигна до разговор с някого на тази тематика - може. И ще бъда затапена безмилостно, понеже дори не си правя труда да погледна заглавията из препоръчаната литература по темата, камо ли да я прочета.
Току-що ми хрумна нещо - бъдещето престава да е бъдеще, когато оставя у теб чувството за преживяност, обогатеност и натрупан опит. Отделен е въпросът дали си обогатен с нещо положително или с болезнен спомен, който превърташ в ума си, надявайки се да се превърне в бъдеще, за да го изживееш отново и да го запратиш в миналото, но след като вече е оставил правилния отпечатък в душата ти.
Клон и корен, ако прочета горния абзац след 2 месеца, сигурно ще се смея с глас.
Ненавиждам идиотските лафчета, които характеризират живота като полово предавана смъртоносна болест и подобните им, а това тук ми изглежда невероятно завоалиран, изкривен, издут, после смачкан, после пак издут вариант на разсъжденията за ЖВиВО, които се реят из главата на кифла тип Теодора Андреева (по-известна като фолк-изпълнителката Андреа). Нек'си... не ме впечатляват, разбираш ли?
Определено повече бих се впечатлила от теми, свързани с точни науки - там се излагат факти, факти, факти. Изложението е кратко, после има практика.
Мисленето за живота е загуба на време за тези, които се опитват да го живеят, каквато се опитвам да се убедя, че съм.
И да, мисленето ми е предвидимо. За теб е и оправдано. Малката подробност е, че се чувствам крайно невинна, за да се оправдавам, че се опитвам да си запълня краткия живот в действие, вместо да седна да мисля що е то Животът.
И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Поправка: След като посетих тоалетната по малка нужда, включих, че целият ми пост е много извън темата. Хихихи Лягам си, че ако остана още малко в това уморено състояние, ще започна да се държа като шофьора горе.

[Megadeth]

onnellinen била готина

[PitBull]

И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Аз лично почнах да се чудя за пореден път нужно ли беше ли да се регвам в този форум изобщо...

[nikoi]

Все още прохождам в темата свързана с вече упоменатите от мен въпроси, въпроси разглеждани от не един или двама, въпроси чиито отговор е разгъваем. Търся този отговор най-вече в книгите, но не в тяхното "ясно" послание, а в онова, скритото свързано с отделни изречения или думи написани от автора(не тия, специализираните книги, било то философски и митологични, а романи, разкази, повести, стихотворения и др.). Аз свързвам тези думи, обикновено, на пръв поглед, нямащи нищо общо една с друга, разделени от стотици страници, в изречения и там търся и донякаде намирам отговора на гореспоменатите вапроси. Именно за това ми е трудно да представя вече доказани факти, или дори мнения по темата.
Ето, blood ми спомена за някаква книга, която е със същото заглавие като "моята" тема, а аз дори не съм я чувал(не зная дали е научна, философска или публицистична, не зная).
Защо започнах да мисля по този налудничав начин ли? Човек проглежда само тогава, когато се случи нещо ужасно с него и разбере нищожността на материята с предначертания й край. Аз не си отворих очите по мое желание, а по презумпцията на случая. Искам да намеря някой, който се опитва да се събуди по свое желание, а сред тук присъстващите има такива и аз виждам ЯСНО това

[telia]

За съжаление повечето " чакаме" някоя случка в живота ни да ни " набие канчето" и да започнем да се оглеждаме и да, да " гледаме". Но мнозина дори и тогава продължават да си се " скръндзят" в черупките си. Най- трудно на мен ми се вижда приемането на нещата около нас. Без да съдим, да приемем и да продължим.