Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[Crafter]

Щурме, тук не мога да се съглася с теб. Тази теория Джон Уотсън я е изповядвал в САЩ под името бихевиоризъм през средата на миналия век, под влиянието на ученията на Павлов и Сеченов за рефлексите. Но отдавна е установено (дори и самите бихевиористи си го признават в последствие), че човешката психика не е черна кутия, в която влизат стимули и от която съответно излизат реакции. Ние ИМАМЕ ИЗБОР какво да правим с това което постъпва в нас като усещания, както и известен контрол върху поведението, което то предизвиква.

Ще се радвам да проведем аргументирана и обмислена дискусия. И в този смисъл, нека ти задам следния въпрос: Когато имаме въпросния избор, как взимаме решение? Според мен, го взимаме на базата на опита, който имаме, а той сам по себе си се състои от всичко, което сме видели, което сме обмислили и което сме направили. Ако развием тази идея безброй пъти (което е коректно, защото нещата, които ни се случват са неизброими), то ще стигнем до извода, че личността е всичко друго освен това, което разбираме под личност. От математика не разбирам, но ако единствената аксиома, която съществува е "1=\1", то май имаме някакво недомислено схващане. И това според мен е схващането, че хората са личности.
И малко за бихевиоризма - не съм се зачитал сериозно по темата, защото първият при първия ми контакт с идеите й, те ми се сториха твърде недомислени по отношение на обсъждания въпрос. Грешката, обаче, е изцяло моя и ще направя нужното за да я поправя.

У нас има нещо, до което науката все още не може да се докосне. Нещо, което ни прави повече от "парчета месо".

Ти си психолог. Предполагам, че често ти се е налагало да забелязваш как да се самозаблуждаваме е въплътено в нашето мислене. И то почти винаги самозаблудата цели да издигне мнението ни за самите нас. Аз лично съм приел за себе си, че да се мисля за нещо повече е точно това - самозаблуда. Аз съм аз, а аз е равно на аз и на нищо друго. Аз е в най-добрия случай несъпоставимо с околните неща, а в най-лошия е точно толкова нищожно, колкото са и те.

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

[scion_of_storm]

о.О

[onnellinen]

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

Момент, говорим, че възприемането на света ограничава избора ни. Оптимизмът е избор на начин на възприемане на света.
Загубих си мисълта.

[nikoi]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

Общото междо тях е, че не са саркастични(повечето от тях), а обмислени и добре обосновани критики, което на мен ми харесва. Дразнят ме единствено простотиите на онова МЕЧЕ, но мисля, че ще го преживея.

Още малко по темата: Надеждите ни, те са малко по близко до нас от мечтите, но все пак са свойствени на тази тема и поради това ще си позволя да споделя моето мнение за мястото на надеждите сред звездния свод на душите ни. Та според мен надеждата се заражда в същата матка - въображение, в която се раждат и мечтите ни, но при зачеването на първоспоменатата играе роля и реалността, и тази роля не е косвена, както при други невръстни отрочета на нереалното в нас, а е по-скоро една похотлива действителност, която прониква в нашето въображение и, в някаква степен, приземява мечтите ни до равнището на възможни компромисни действия. При този сложен процес, в който надземните ни послания(в една друга тема говоря за тази роля на мечтите и хората спрямо тях) се приобщават към логиката на света, при което губят част от съдържанието си, ние печелим дивиденти от чисто битов, свързан с живота ни, характер, но аз се питам какво губим(губя) с това си тъй-идейно действие?!

[pa®tci]

"Your fingers are keep typing, but all I can read is "blah-blah-blah".

[Mor Galad]

Макар и да не съм съгласен с постановките, които nikoi излага в тази тема, не мога да му отрека едно - успя да ни предизвика да мислим, разсъждаваме и дискутираме интересни въпроси, свързани с човека. Щурме (надявам се, че нямаш нищо против, че те наричам така, макар да общуваме от скоро) ще ми бъде изключително приятно да проведем тази аргументирана дискусия на тема "Човешката личност и свободата на избора й".

Ще започна с един цитат от преходния ти пост, който ми направи впечатление "Аз съм аз и аз е равно на аз и нищо друго". С това ти сам се нарече личност, защото най-специфичната черта на личността е нейната уникалност това, което я прави повече от индивида (един от вида). При никоя друга форма на съществуване на планетата Земя в рамките на вида не се забелязват толкова големи разлики в рамките на вида, колкото ги има при хората. Това ни дава основанията да говорим за личности. не казвам, че при нас ги няма инстинктите, които ни уеднаквяват донякъде, но само донякъде и толкова. От друга страна за самозаблудата, която в повечето случай цели да задоволи егоцентричните ни стремления за величие или нещо друго си адски прав, но за мен тази самозаблуда не е във факта, че се наричаме личности, а в това, че считаме, че да бъдем такива е нещо едностранчиво позитивно за нас. Да си различен от всички други означава да си сам, а в темата за историята на песните писах до какво ни води самотата. Личностите правят музика и наука, но и личностите правят войни. Та идеята ми е, че сме различни, защото сме хора, различни от животните, различни от себеподобните си. Дали е за добро или за зло, не мога да ти отговоря еднозначно.

Сега относно въпроса ти за това как вземаме решения. Да, прав си че опитът ни е важен в тази посока, но този опит подлежи на интелектуална и емоционална обработка, ние вземаме отношение към него, а това отношение си е наше, личностно. Има интересни експерименти с деца близнаци, които дори и в хомогенната среда на семейството преди да тръгнат на училище развиват различни интереси. Маркс е прав, че "Битието определя съзнанието", ама не съвсем. Ако опитът наистина модулираше хората еднозначно, то защо някои деца, жертва на родители насилници, стават също така накилници, а други - натрапчиви пацифисти? И двете реакции са патологични, но и различни също така.

Мисля, че ще ти е интересно да прочетеш (ако не си го правил вече, естествено) малко за теорията на Джон Лок - той е философ, който счита, че се раждаме с нищо повече от бяла дъска (табула раза), върху която животът пише собствената ни личност. На мен ми е трудно да се съглася с него. Умишелно в края на всеки свой такъв пост подчертавам, че изразявам мнение, тъй като единна теория за човешката психика няма, а само различни течения , които са в конфликт едно с друго. Аз излагам тези, на които симпатизирам. Така че до АБСОЛЮТНА истина за човека, няма как да стигнем в хода на нашия диалог (диалог, ако още някой не се включи де), но пък ще ми е интересно да обменим мнения.

[Preacher]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

Oф, а може би си повече дете, отколкото се предполага, а?

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

Общото междо тях е, че не са саркастични(повечето от тях), а обмислени и добре обосновани критики, което на мен ми харесва. Дразнят ме единствено простотиите на онова МЕЧЕ, но мисля, че ще го преживея.

Още малко по темата: Надеждите ни, те са малко по близко до нас от мечтите, но все пак са свойствени на тази тема и поради това ще си позволя да споделя моето мнение за мястото на надеждите сред звездния свод на душите ни. Та според мен надеждата се заражда в същата матка - въображение, в която се раждат и мечтите ни, но при зачеването на първоспоменатата играе роля и реалността, и тази роля не е косвена, както при други невръстни отрочета на нереалното в нас, а е по-скоро една похотлива действителност, която прониква в нашето въображение и, в някаква степен, приземява мечтите ни до равнището на възможни компромисни действия. При този сложен процес, в който надземните ни послания(в една друга тема говоря за тази роля на мечтите и хората спрямо тях) се приобщават към логиката на света, при което губят част от съдържанието си, ние печелим дивиденти от чисто битов, свързан с живота ни, характер, но аз се питам какво губим(губя) с това си тъй-идейно действие?!

Еби му майката, ти май никога няма да разбереш, че критиката ми не е просто философстване по темата, а директна нападка към твоята липса на личност?
И директен подтик да си промениш малоумните представи?
Изгубена кауза...
Да можеше и да ме дразни по-малко, ама нейсе.

[I Like Scat Porn]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

Oф, а може би си повече дете, отколкото се предполага, а?

Господин Голям Сериозен Човек, съжалявам че не оценям силно задълбочените и невероятно мъдри размишления на вашата истински проникновена Интернет личност. Искрено се надявам в дискусиите си с господин Анално Симфо Блекърче да намерите истината за ИСТИНСКИ ВАЖНИ НЕЩА КАТО смисълът на живота, нашето място във вселената, времето, брутният вътрешен продукт на Бангладеш и отговорите на НЕВЕРОЯТНО ЗАСЯГАЩИ НАШИЯ ЖИВОТ И ИМАЩИ ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА въпроси като: "Защо сме тук?", "Има ли Бог?", "Съществува ли обективна реалност?", "Ако ядеш чесън и няма на кой да дъхнеш, ял ли си чесън въобще???", "Защо лайната са кафеви?", "Педофил ли е бате Енчо?!?!".

Аз отиам да маам боб.

[scion_of_storm]

скате, със забиване само в ежедневието нищо кой знае колко интересно като човек няма да постигнеш. но щом това си избрал...

lack of imagination rules sometimes too, I guess. not for me, though.

[nikoi]

Идеалите, те са основна част от животворната измама наречена личност. Според мен идеалът представлява бягство на една наша идея(не е нужно да е нова) към външен обект(и) в рамката, на който(които) тя единствено може да съществува, чрез специфичната метаморфоза, която претърпява. Тук реалността отново се съвокуплява с въображението ни, но точно в този случай тя няма вина, поради простата причина, че ние сме тези, които проектират идеите си в нея. Тя е благоприятна почва, в която можем да посеем въжделенията на своето въображение и от тук нататък нашата идея вече не е наша, а е поделена с идеализирания действителен образ, който в повечето случаи дори не познаваме. Всъщност ако видим идеалите си(от близо) през далекоглед те ще исчезнат просто, защото не са съществували, а какво всъщност ще видим? - Може би позабравените си идеи, или пък ще видим идолите "си"(те не са наши след като ги видим от близо), които, след това наше действие, няма да бъдат вече "достойни" за идеализиране, нали?!
А звездите гаснат ли, гаснат,
кога ли ще изгаснем и ние?...

[Сиело]

Няма ли кой да локне тази напълно безполезна тема?

[gadabout]

А звездите гаснат ли, гаснат,
кога ли ще изгаснем и ние?...

Когато всички започнем да слушаме само симфо-блек метъл.

[shogot]

Никой-ти ме кефиш. В първия ти пост, когато си създавал тази тема, си написал някои много правилни неща. Интелигентен човек си, единственото, което ме дразни е, че всичко звучи все едно се биеш в гърдите "Вижте ме-АЗ СЪМ ИНТЕЛИГЕНТЕН"(една дума-снобар). Въпреки всичко си интересен тип ибих се радвал, ако се свържеш с мен-едно лично съобщение и ще си поговорим. Някои от разсъжденията ти са ценни.

[Crafter]

Ще започна с един цитат от преходния ти пост, който ми направи впечатление "Аз съм аз и аз е равно на аз и нищо друго". С това ти сам се нарече личност, защото най-специфичната черта на личността е нейната уникалност това, което я прави повече от индивида (един от вида). При никоя друга форма на съществуване на планетата Земя в рамките на вида не се забелязват толкова големи разлики в рамките на вида, колкото ги има при хората. Това ни дава основанията да говорим за личности.

Мисля, че значението на думата личност е много по-високопарно от "всяко уникално нещо". Всяко дърво, всяка улица, та дори всяка прашинка във Вселенеата е уникална. Най-малкото се различава от другите прашинки във Вселената по своята история. Но не съм чул някой да нарича прашинките или дървата личности. Тъй де, второто съм го чувал, но сметнах, че е по-скоро следствие на психическо разстройство отколкото на дълбоки размисли по темата и все още стоя зад мнението си.
А аз изобщо не твърдя, че сме еднакви. Самият факт, че всички тук постваме и то различни неща, говори за това, че мислим различно. Опитвам се да кажа, че хората разбират личността като наше собствено творение, а това ми изглежда толкова смешно и глупаво. Ние се гордеем от това, което знаем, което можем или което мислим, но никой не смее да си признае, че всъщност не ние заслужаваме кредитите за всичко това.

Сега относно въпроса ти за това как вземаме решения. Да, прав си че опитът ни е важен в тази посока, но този опит подлежи на интелектуална и емоционална обработка, ние вземаме отношение към него, а това отношение си е наше, личностно.

Явно ще се наложи да се повторя, но ще се постарая да звучи по-разнообразно.
Ти казваш, че Решение = Опит + Размисли + Емоции и твърдиш, че вторият и третият елемент от уравнението са плод на нашата личност. Аз ще си позволя да разнищя нещата още повече.

Опит = Нещата, които са ни се случили + Как сме ги възприели
Как сме ги възприели = Преден опит + инстинкти
Тук стигаме до две основни събираеми, които се комбинират (по безброй начини) за да създадат нашия опит. Това са нещата от заобикалящата ни среда, които ни се случват и нашите инстинкти. И двете са абсолютно независими от нас. С инстинктите се раждаме, а заобикалящата ни среда е буквално всичко друго, само не и ние.

Размисли = Нашият мозък + всичко, което е влезло в него
Стигаме до абсолютно същата ситуация. Мозъкът ни е различен от този на животните. Също така и информацията, която влиза в него е различна, така че ние притежаваме нашите размисли. Но те не зависят на нашата личност.

Емоции = Инстинкти + Емоциите, които сме видели
И отново - външна среда и нашето тяло с цялата му химия. Жалко, че отново Аз отсъства.

В този смисъл, смея да твърдя, че всички ние сме просто актьори в един много глупав филм, а най-доброто, което можем да направим е да изиграем ролята си добре. Макар че това зависи единствено нещата на които ще ни научи живота, а от личните си наблюдения смея да твърдя, че животът е много слаба театрална школа.

[Mor Galad]

Мисля, че значението на думата личност е много по-високопарно от "всяко уникално нещо". Всяко дърво, всяка улица, та дори всяка прашинка във Вселенеата е уникална. Най-малкото се различава от другите прашинки във Вселената по своята история. Но не съм чул някой да нарича прашинките или дървата личности. Тъй де, второто съм го чувал, но сметнах, че е по-скоро следствие на психическо разстройство отколкото на дълбоки размисли по темата и все още стоя зад мнението си.А аз изобщо не твърдя, че сме еднакви. Самият факт, че всички тук постваме и то различни неща, говори за това, че мислим различно. Опитвам се да кажа, че хората разбират личността като наше собствено творение, а това ми изглежда толкова смешно и глупаво. Ние се гордеем от това, което знаем, което можем или което мислим, но никой не смее да си признае, че всъщност не ние заслужаваме кредитите за всичко това.

Тук опираме до въпроса кой какво разбира под понятието "личност". Дефинициите са ужасно много, но тази за индивида, различаващ се от себеподобните си в рамките на вида е едно от най-популярните. А относно сравнението с прашинките и дърветата, то подкрепя тезата ти само, ако я приемем за вече вярна, т.е. - само ако наистина единствено това, което ни се случва (историята ни), изключвайки волевата, целенасочена и свободна активност, която аз считам, че човек притжева, определя мястото ни на този свят. Съгласи се, че приемайки за миг моето мнение за това което сами решаваме да правим в отговор на случващото ни се, сравнението не е много уместно, тъй като на прашинките и дърветата нещата им се случват без те да имат какво да направят по въпроса, а при човека, съгласно застъпената от мен теза, това не е така. Произходът на думата "личност" идва от persona, както древните гърци са наричали маската, която актьорите са слагали, когато са изпълнявали представление. С тази етимология понятието "личност" може да се анализира горе-долу по следния начин: актьорът избира какъв да бъде на сцената, какво маска да сложи и тази маска е наложена върху това, което той наистина е. По същия начин личността е нещо, което избираме да бъдем, маска, която избираме да наложим на сцената на живота, върху сходната биологична и психична база дадена ни от природата. Наречи го лъжа, ако искаш (както прави Фройд в психоанализата си, според която съвременният човек е продукт на репресията, която сам си е наложил над истинската си инстинктивна същност), но все пак лъжа, която сме ИЗБРАЛИ да наложим върху себе си, продукт на нашата активност, а не просто пасивна реакция на случващото ни се. Съгласи се, че прашинката и дървото не могат да скрият истинската си същност, а ние го правим доста успешно. Бях чел някъде една философска дефиниция за човека, която го определя като "Същество, което може да лъже". Та аз считам, че личността е нещо, което поне в известна степен е наше собствено творение, макар и не изцяло естествено. Поне понятието е замислено от дълбока древност да отразява тази уникалност на всеки човешки индивид. Съвременните високопарни разговорни значения на думатта "личност" са нещо, за което се присъединявам към негативното ти мнение.

Размисли = Нашият мозък + всичко, което е влезло в негоСтигаме до абсолютно същата ситуация. Мозъкът ни е различен от този на животните. Също така и информацията, която влиза в него е различна, така че ние притежаваме нашите размисли. Но те не зависят на нашата личност.Емоции = Инстинкти + Емоциите, които сме виделиИ отново - външна среда и нашето тяло с цялата му химия. Жалко, че отново Аз отсъства.В този смисъл, смея да твърдя, че всички ние сме просто актьори в един много глупав филм, а най-доброто, което можем да направим е да изиграем ролята си добре. Макар че това зависи единствено нещата на които ще ни научи живота, а от личните си наблюдения смея да твърдя, че животът е много слаба театрална школа.

Можем да изберем какво да влезе в нашия мозък. Аз РЕШАВАМ дали да прочета нещо или не. Химията на човешкото тяло далеч не обяснява цялата емоционална гама, която всеки от нас изпитва. АЗ присъства най-малко в решенията ни дали да изразим дадена емоция или не. Емоциите, които виждаме не се копират директно, а се подлагат на оценка. (Е сега ако ми кажете, че всички са ревали за Леонардо ди Каприо в "Титаник" ), тази оценка идва именно от нашия мозък, във формирането на който личността си има доста голямо значение, тъй като за разлика от животните можем да решим, както вече казах, какво да влезе в него. Всички избираме какво да учим, с кого да бъдем и т.н. Този избор несъмнено е поставен в някакви рамки от реалността (не мога да уча в Харвард или да си лафя с Достоевски), но все пак си остава избор, избор който формира личността ни. Та прав си, че сме актьори, но според мен имаме пръст и в писането на пиесата. Пак ще завърша със същия пример за близнаците, които са отгледани в една и съща среда (до започване на училище) не все пак показват значими различия от най-ранна възраст. Демонстрират, че са самостойни личности личности. Толкова от мен засега. Благодаря на всички, които са имали търпението да четат това.

[Crafter]

Можем да изберем какво да влезе в нашия мозък. Аз РЕШАВАМ дали да прочета нещо или не. Химията на човешкото тяло далеч не обяснява цялата емоционална гама, която всеки от нас изпитва. АЗ присъства най-малко в решенията ни дали да изразим дадена емоция или не. Емоциите, които виждаме не се копират директно, а се подлагат на оценка. (Е сега ако ми кажете, че всички са ревали за Леонардо ди Каприо в "Титаник" ), тази оценка идва именно от нашия мозък, във формирането на който личността си има доста голямо значение, тъй като за разлика от животните можем да решим, както вече казах, какво да влезе в него. Всички избираме какво да учим, с кого да бъдем и т.н. Този избор несъмнено е поставен в някакви рамки от реалността (не мога да уча в Харвард или да си лафя с Достоевски), но все пак си остава избор, избор който формира личността ни. Та прав си, че сме актьори, но според мен имаме пръст и в писането на пиесата. Пак ще завърша със същия пример за близнаците, които са отгледани в една и съща среда (до започване на училище) не все пак показват значими различия от най-ранна възраст. Демонстрират, че са самостойни личности личности. Толкова от мен засега. Благодаря на всички, които са имали търпението да четат това.

А някога хрумвало ли ти е да си задаваш въпроса Защо? Защо решаваш да прочетеш дадената книга? Защо решаваш да направиш дадено нещо? И защо дадени мисли са в главата ти? Мисля, че всеки човек, който зададе въпроса Защо достатъчно пъти и си отговори достатъчно искрено (а това ми се струва непосилно за повечето) ще разбере много нови неща за себе си.

И допълнение - съжалявам, че не отговарям на целия ти пост, но започваме да повтаряме едно и също. Надявам се да не го приемеш като провокация, но аз твърдя, че осмислям и вниквам в нещата, които казваш, но не виждам ти да правиш същото. Разбира се, напълно възможно е аз да не съм достатъчно ясен, за което бих съжалявал.

[scion_of_storm]

Аз мисля, че 'защо не' е доста по-добър въпрос от 'защо'. :п

[Mor Galad]

Не го приемам като провокация, а като конструктивна критика. Ето защо ще ти кажа какво разбрах от твоите постове и бих се радвал да ми върнеш обратна връзка за пропуските ми.

Ти изповядваш един детерминистичен възглед за човешката природа, съгласно който свободната воля и човека като творец на своята личност личност са една илюзия, а това, което всеки от нас е, се определя еднозначно от базата, с която се е родил и постъпващото от околната среда. Мисли, емоции и поведение са формирани от постепенното натрупване на опит, от който се учим на реакции спрямо заобикалящата ни среда. Гордеем се със свободата на избора си, а тя не е нищо повече от незнание за това какво е накарало всяка мисъл или емоция, наречена от нас свободна, да възникне.

Надявам се негативната емоция в последният ти пост да е само нещо, което аз съм си въобразил. Затова преди да продлъжим искам да си изясним нещо. Уважавам мнението ти за човека, но не го споделям, което не означава, че се опитвам да те убедя в нещо или да налагам правотата си, защото съзнавам, че тя е не абсолют на познанието, а мое мнение. Вярвам обаче, че и ти да не виждаш края на този наш приятелски спор в това да отстъпя от позицията си. Щеше ми се просто да изложим аргументирани мнения без да чувстваме накрая наранено егото си от факта, че опонентът срещу нас не е бил надвит и мнението му стъпкано като несъстоятелно в прахта. Ако мислиш, че това не е възможно, не считам, че има смисъл да продължаваме. В противен случай ще ти дам моя отговор на въпроса "Защо" от предходния ти пост.

[I Like Scat Porn]

Въпрос: това дали сме свободни или всичко е причина и следствие променя ли нещо в живота ни, в начина, по който се отнасяме с останалите, абе... променя ли нещо в реалния свят?

Ще се променя ли аз като личност ако един ден разбера, че не всичко е причина и следствие, а съм истински свободен и нося отговорност за блаблаблаблаблаблабла?

[Mor Galad]

Според мен - да, променя.

[I Like Scat Porn]

Какво?

[Crafter]

Много се радвам на начина, по който ми отговори. Той показва, че първоначалното ми високо мнение за теб е оправдано.

Ти изповядваш един детерминистичен възглед за човешката природа, съгласно който свободната воля и човека като творец на своята личност личност са една илюзия, а това, което всеки от нас е, се определя еднозначно от базата, с която се е родил и постъпващото от околната среда. Мисли, емоции и поведение са формирани от постепенното натрупване на опит, от който се учим на реакции спрямо заобикалящата ни среда. Гордеем се със свободата на избора си, а тя не е нищо повече от незнание за това какво е накарало всяка мисъл или емоция, наречена от нас свободна, да възникне.

Мисля, че го формулира по-добре отколкото аз самия. С изключение на това, че изобщо не харесвам думата детерминисичен, защото тя носи значение на "независещ от теб", а всъщност ако логическата нишка на моята теза бъде продължена, се стига до момента, в който всичко (освен самия ти) зависи (индиректно, разбира се) от теб.

Надявам се негативната емоция в последният ти пост да е само нещо, което аз съм си въобразил.

Нищо негативно спрямо теб, със сигурност.

...Вярвам обаче, че и ти да не виждаш края на този наш приятелски спор в това да отстъпя от позицията си...

Съвсем не, сър. Всеки има свещеното си право на мнение, но на мен ми се стори, че ти не чуваш аргументацията ми и не реагираш спрямо нея. Но дори да е така, пропускът не е твърде голям. Това е просто моето заключение, до което съм стигнал и макар да твърдя, че то е логически непоклатимо, не твърдя, че някой друг трябва да го споделя. За сметка на това, бих бил ужасно щастлив да чуя всеки осмислен коментар спрямо него (подкпрепящ или не).

Въпрос: това дали сме свободни или всичко е причина и следствие променя ли нещо в живота ни, в начина, по който се отнасяме с останалите, абе... променя ли нещо в реалния свят?

Би могло да промени твоето мислене и осъзнаване не причинно-следствената връзка между безброй неща. Може да те накара да се замислиш, защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо. А може би така ще опознаеш себе си (и другите) по-добре. А може и нищо да не стане.

Въпрос: това дали сме свободни или всичко е причина и следствие променя ли нещо в живота ни, в начина, по който се отнасяме с останалите, абе... променя ли нещо в реалния свят?

Би могло да промени твоето мислене и осъзнаване не причинно-следствената връзка между безброй неща. Може да те накара да се замислиш, защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо. А може би така ще опознаеш себе си (и другите) по-добре. А може и нищо да не стане.

Втори едит: Съжалявам, че ще едитна поста си още веднъж и ще го направя дори по-дълъг, но след като казах последното нещо, ми се стори подходящо да споделя с вас един въпрос, който ме тормози последните дни. Та гледам си аз форума и индивиди като Shogot, Sepulturatr, Sepultura и I like scat porn. И се чудя... дали да слушаш Slayer и Sepultura, когато си на 14-15 години води до неадекватност или неадекватните 14-15 годишни се нахвърлят на Slayer и Sepultura като пирани на KitKat. И изведнъж в главата ми изниква спомена как, когато бях на 15 бях научил половината дискография на Slayer на баса и я свирех по цяла нощ... ... ...

[I Like Scat Porn]

Би могло да промени твоето мислене и осъзнаване не причинно-следствената връзка между безброй неща. Може да те накара да се замислиш, защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо. А може би така ще опознаеш себе си (и другите) по-добре. А може и нищо да не стане.

Какво, по дяволите, ми пука ЗАЩО харесвам нещо, ЗАЩО обичам някого?! Нужно ли е да се обосновавам защо ме кефи първия Phlebotomized, примерно? И наистина ли ме кефи щом се налага да се обосновавам защо, аджеба, го слушам? Не е ли това унищожение на първичното, истински красивото и стойностно в живота, в изкуството?

По-скоро бих се метнал отнякъде, отколкото да тръгна да се оправдавам защо харесвам някоя женка или защо обичам да ям зеле с фасул или защо слушам Слейър - не знам, не ми и дреме.

Защо е нужно да си мъчим акъла за такива глупости?

Ти си животно.

Яж, пий, сери, еби, прави там квото правиш, ритни два пъти и умри.

ТОЛКОВА.

Няма НИЩО отвъд това, всичко останало са алабализми, нямащи връзка с реалността.


П.С. За шогуна и сепултуристите не знам, ама аз съм на 17.

[Crafter]

Какво, по дяволите, ми пука ЗАЩО харесвам нещо, ЗАЩО обичам някого?! Нужно ли е да се обосновавам защо ме кефи първия Phlebotomized, примерно? И наистина ли ме кефи щом се налага да се обосновавам защо, аджеба, го слушам? Не е ли това унищожение на първичното, истински красивото и стойностно в живота, в изкуството?

Има хора, които обичат да размишляват за нещата. В някои случаи размислите ти могат да имат огромно значение за теб (или за целия свят), а в други - не. Ако смяташ, че не трябва да мислиш, това е твое право. Аз не ти казвам какво трябва да правиш, а просто отбелязвам, че някои неща могат да доведат до други.

Яж, пий, сери, еби, прави там квото правиш, ритни два пъти и умри.
ТОЛКОВА.
Няма НИЩО отвъд това, всичко останало са алабализми, нямащи връзка с реалността.

Радостно е, че си открил смисъла на живота. Жалко е, обаче, че след като не си успял да измислиш нищо особено адекватно, си решил да симплифицираш до дъно.

П.С. За шогуна и сепултуристите не знам, ама аз съм на 17.

Само по лична карта.

[I Like Scat Porn]

Какво, по дяволите, ми пука ЗАЩО харесвам нещо, ЗАЩО обичам някого?! Нужно ли е да се обосновавам защо ме кефи първия Phlebotomized, примерно? И наистина ли ме кефи щом се налага да се обосновавам защо, аджеба, го слушам? Не е ли това унищожение на първичното, истински красивото и стойностно в живота, в изкуството?

Има хора, които обичат да размишляват за нещата. В някои случаи размислите ти могат да имат огромно значение за теб (или за целия свят), а в други - не. Ако смяташ, че не трябва да мислиш, това е твое право. Аз не ти казвам какво трябва да правиш, а просто отбелязвам, че някои неща могат да доведат до други.

Чааааакай, чакай, не говорим за мисленето като цяло. Много ясно, че мисленето, разсъждението е НУЖНО, най-малкото за да сметнеш, че 2 и 2 е 4 и че когато към главата ти лети тухла е добре да се мръднеш.

===>

защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо.

"защо мислиш нещо" - защото на база на наблюдение и опит си си изградил дадено мнение.
"защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо" - какво ти пука? Нали в крайна сметка идеята е че харесваш този даден човек и правиш даденото нещо. Нима ще спреш да обичаш някого просто защото нямаш рационално обяснение за привързаността си?

Яж, пий, сери, еби, прави там квото правиш, ритни два пъти и умри.
ТОЛКОВА.
Няма НИЩО отвъд това, всичко останало са алабализми, нямащи връзка с реалността.

Радостно е, че си открил смисъла на живота. Жалко е, обаче, че след като не си успял да измислиш нищо особено адекватно, си решил да симплифицираш до дъно.

Не мога да живея без храна, вода и ходене по нужда.
Ако не еба поне веднъж в живота си, ще се затрия от генния фонд.
Ако не се забавлявам по някакъв начин ще умра от скука.

За сметка на това мога мога спокойно да си живея и без да знам истината за живота, Вселената и всичко останало, няма да умра ако не размишлявам на изключително задълбочени философски теми, не са ми нужни Достоевски, Кафка, Киркегор и Ницше, за да изживея един нормален човешки живот.

Това опростяване е нужно, защото животът е кратък и не е хубаво да го пропиляваш с глупости.

Мисълта убива действието и познанието убива копнежа.

П.С. За шогуна и сепултуристите не знам, ама аз съм на 17.

Само по лична карта.

Айде спри с ад хомчетата, а?

[Crafter]

Човече, не се опитвам да ти кажа как да живееш или върху какво да размишляваш. Дори мисля, че съвсем ясно казах, че това си е твоя работа и ако трябва да съм честен, дори не я намирам за особено интересна. Което е странно, защото аз по принцип проявявам интерес към почти всичко.
В този смисъл, ти казах, че се радвам, че си открил своята истина за живота. Сигурен съм, че когато пораснеш малко (не на години, а на ум) ще стигнеш до друго заключение, но предполагам, че то няма да е къде-къде по-интелигентно. И това не ме интересува, притеснява или засяга по какъвто и да е начин. То си е твоя работа.

Ако не еба поне веднъж в живота си, ще се затрия от генния фонд.

Е, то... няма да е чак такава загуба.

Айде спри с ад хомчетата, а?

Прости неинформираността ми, но не зная какво значи това.

[I Like Scat Porn]

Айде спри с ад хомчетата, а?

Прости неинформираността ми, но не зная какво значи това.

Ad hominem - лична нападка, когато нямаш какво друго да кажеш. Горе-долу като целия ти последен пост.

[Crafter]

Имаш еба си дефиницията за ад хоминем... А от последния ми пост бъзик с теб беше само едно кратко изречение. Но ако бях човек с твоя интелект, бих се поупражнявал малко в търпимостта си спрямо бъзици.
...
съжалявам, като започна, не мога да спра.

[Mor Galad]

Cogito ergo sum - Rene Descartes

Feculus ergo sum - I Like Scat Porn

[I Like Scat Porn]

^^Можеш просто да обясниш какво толкова сложно и изискващо толкова много размишления виждаш в живота.