Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[Crafter]

^^ lol

^ Объркал си си словореда на изречението и е абсолютно неразчетимо за мен. Само разбирам, че трябва да обясня нещо. Но аз не знам защо искаш подобно нещо от мен при положение, че досега съм виждал само как опонираш и то с много глупава или без никаква аргументация. И все пак, вероятно ще го направя, когато си оправиш поста.

[I Like Scat Porn]

Превод на поста отгоре: "Ще продължа да пиша глупости, докато той не се откаже."

Обратно на въпроса: Какво виждаш в живота отвъд най-елементарното, отвъд простото оцеляване и обикновените нужди?

[telia]

nikoi, последните няколко поста са действия някакви, водени от егото. Са ли тези действия егоизъм? Какво ги провокира? Имаме примери някакви, но това ли е това, което е? И дали ние си мислим, че е това, а то не е това, което е? Но животът Е. Смъртта Е. Крайностите Са. А това какво е?

[scion_of_storm]

Обратно на въпроса: Какво виждаш в живота отвъд най-елементарното, отвъд простото оцеляване и обикновените нужди?

Друг живот.

[Crafter]

^^^ Безброй неща, които много трудно бих могъл да опиша с един пост.

Ако трябва да кажа само едно, може би то е кратката дума "по". Искам (да съм) повече.

[I Like Scat Porn]

Повече... От кого? И с какво измерваш това повече?

[Crafter]

Себе си и всекиго. И не казвам, че това е много положително, дори напротив.

[I Like Scat Porn]

"Да бъдеш повече от себе си" не значи нищо.

А "повече от останалите"... е нещо много, много относително. Не можеш да разбираш от всичко и да бъдеш номер едно навсякъде. Ако сега пратим един средностатистически гражданин на София в някое забутано село, той ще бъде счетен за много тъп, защото не умее да пасе животни, да заколи кокошка да издои крава. Винаги някой ще е по-добър и по-неумел в нещо... Не може да гледаш на хората като "повече" и "по-малко" - това са измислени категории, нямащи нищо общо с реалността.

[Mor Galad]

Търкам очите си и се чудя дали този пост е наистина рожба на Ската или сънувам. Щурме, ти правиш чудеса.

[Crafter]

"Да бъдеш повече от себе си" не значи нищо.

Да бъдеш повече от себе си значи да се развиваш. Да бъдеш повече, отколкото си бил вчера. А самото развитие може да е в безброй области и да се изразява в безброй различни неща.

А "повече от останалите"... е нещо много, много относително. Не можеш да разбираш от всичко и да бъдеш номер едно навсякъде.

Естествено, че не мога. Ама имам пълно право да умра опитвайки!

А ти ще размислиш ли по темата или все още държиш на тезата, че животът е само задоволяване на физиологически нужди?

[I Like Scat Porn]

Вярвай ми, имам силно желание да "размисля" и нещата да стояха по друг начин, но...

Идеята ми просто е:

Има обективна реалност, която съществува независимо от нас. (Ако те застрелям - ще умреш, независимо какво е твоето мнение по въпроса.)

Това, което става в главата ни е изцяло субективно и нямащо връзка с реалността. (Мозъкът не може постоянно да анализира това, което става около него, затова си създава готови "карти" на реалноста, които обаче са изкривени, за да се пригодят към реалността, такава, каквато НИЕ я искаме.)

Следователно, това, което става в главата ни е без значение. (След като не е обективната реалност.)

Значи трябва да зарежем субективното и да се подчиним на обективната реалност...

...според която единствената цел на живота е да оцелява и да се възпроизвежда.


В един период, така да се каже, вярвах в самоусъвършенстването, стремежът към красивото, извисеното и т.н., но наскоро осъзнах, че истината е в простотата. Кучето не си задава сложни екзистенциални въпроси, не се занимава с философия, защото това са неща, които не го засягат. Защото в крайна сметка целият ти живот се свежда до това да се наядеш и да се... Науката, разбира се, е нужна на хората, защото увеличава шансовете ни за оцеляване като вид - средната продължителност на живота днес е значително по-голяма в сравнение с тази преди 300 години, няма да умреш от апандисит, храниш се по-добре, живееш в по-добро жилище и т.н. и т.н. Но чувствам, че въпроси от сорта на "Защо сме тук?", "Какъв е смисълът на нашия живот?", "Съществува ли свободен избор или всичко е просто причина и следствие?" са ненужни и излишно затормозяващи хората; не са от значение за нашето оцеляване, затова считам разискването на тези въпроси за абсюлютно ненужно и безсмислено.

[onnellinen]

Оценявам подобно мислене. Скат, ти си моят герой. Накара ме да чета тази тема. Това е чудо.

Иначе Щурма ти го е казал - това те прави щастлив, тогава живей по твоя си начин.
Аз лично съм на мнение, че самоцелното самоусъвършенстване е много далеч от истинското самоусъвършенстване и от целта (ако щеш и мечтата) да си 'по-'. Самоцелното самоусъвършенстване губи от времето ми. Самоцелното самоусъвършенстване е без ясната идея какво точно 'по-' искаш да бъдеш. Получава се кавърверсия на 'видяла жабата, че подковават коня...'

[nikoi]

nikoi, последните няколко поста са действия някакви, водени от егото. Са ли тези действия егоизъм? Какво ги провокира? Имаме примери някакви, но това ли е това, което е? И дали ние си мислим, че е това, а то не е това, което е? Но животът Е. Смъртта Е. Крайностите Са. А това какво е?

Telia, нищо не е това, което "Е", може би само нищото, в някаква степен, Е!
Егото ли, то естествено играе важна роля в изграждането на всяко едно мнение(моето, твоето, на Щурма и т.н.), но някой трябва да се опита да подтисне васалния си манталитет и да въстане против "себе си", което, по принципа на противоотровата, ще се получи единствено и само ако използваме това "себе", за да открием едно друго скътано СЕБЕ СИ! Естествено е да има противоречие в изказите - всеки търси по свой собствен начин "истината"(и ние търсим своята истина telia, а обективността, тя не съществува в четриизмерното познание на човечеството). Ала не можеш да отречеш, че когато индивиди от сорта на I like Scat Porn започнат да се изразяват и замислят по такъв, може би свойствен им, начин това би могло да означава, че тази тема не е чак толкова безсмислена спрямо ЖИВОТА, нали?!

[Megadeth]

Aз имах един далекоглед, а.к.а. рефлекторен телескоп, 76700, продадох го за сто кинта, че само луната да гледам ми писна.

[Crafter]

Искрено ме радва, че имаме честа да четем и интелигентните размисли на Ската и се надявам, че тази новост ще е трайна.
Ако трябва да съм честен, разсъждението ти ми хареса, но не съм съгласен с него поради няколко причини. А тъй като съм човек на логиката, ще ти покажа места, където твоята се е оплела и те е довела до малко, да ги наречем, изкривени заключения.

Има обективна реалност, която съществува независимо от нас. (Ако те застрелям - ще умреш, независимо какво е твоето мнение по въпроса.)

Това дали има обективна реалност е много мащабен въпрос и заслужава съвсем отделна дискусия, но, виж, примера ти (и всички примери, които биха се основавали на същия принцип) е неверен според самия себе си. Ако ме застреляш, моята смърт, ще е следствие на твоите действия, а това доказва, че това, което ти наричаш "обективна реалност" е последствие точно от твоите действия. А това как аз ще приема собствената си смърт е отделен въпрос и макар че прекият ми опит с този въпрос е нулев, историята ми подсказва, че хората са ужасно добри в това да се самозаблуждават, умирайки.

Следователно, това, което става в главата ни е без значение. (След като не е обективната реалност.)

По твоите думи, това, което става в главата ни определя обективната реалност (както доказах по-горе). Следователно това твое заключение противоречи на логиката, която го е създала и следователно, то не е правилно. Или пък логиката е грешка, всеки да го разбира както желае.

Науката, разбира се, е нужна на хората, защото увеличава шансовете ни за оцеляване като вид

Дюд, хората ги има от 200 000 години (благодаря на безсмислената наука, че ми е дала тази информация), а "науката" в адекватна форма я има от по-малко от 10 000 (благодаря на безсмислената наука, че ми даде и тази информация). Според мен това доказва, че хората са се справяли и без наука съвсем добре в оцеляването си. А пък някакви едноклетъчни ги има от не знам колко години (ако разбирах от биология, щях да благодаря на науката, че ми е дала тази информация) и се справят грандиозно с оцеляването си. Науката не ни трябва, просто ние сме хора и за разлика от жувотните, мозъците ни ни карат да правим странни неща.

Ама ме кефи минималистичността ти.

[nikoi]

Идолите! Оставих си ги за последно, защото блясъкът на другите "ни звезди" зависи много, да не кажа, че произлиза, от идолите ни, а какво всъщност са те?! - Ами трябва да започна с обектите от реалността, с които си взаимодействаме или по-скоро - с тези от тях, на които преписваме своята идейност за света, а те най-често без свое знание се превръщат в отговорници на тези чужди идеи(идеалите ни). Но те представляват необходимото самозалъгване на ЕГОизмите ни, а отвъд този безброй от маски, истинският идол, пред който прекланяме глава сме "самите ние"! Всяка една група, която слушаш, всеки един художник, на чиито картини се възхищаваш, всеки филм(актьор), който обожаваш, и т. н. всъщност не представляват собствена независима величина, спрямо нашето разбиране за това, а са просто маска - проекция на немислимите за осъществяване в нашия живот егоизми. Като се замислим, цял карнавал сме създали от света, за да прикриваме слабостта си - именно, че не можем да признаем слабостите си, а от своята камбанария властникът-ЕГО(тук е мястото да коленичим) призовава своите роби към спазване на "праведната логика", която представлява следното: Аз съм АЗ и нищо друго! Ти с ти, ала това второто ТИ е(трябва да бъде) отново моето АЗ, но в проекция! А пък вие, кои сте вие, подяволите? Вашите ценности, потребности, мечти и др. са ми скъпи при положение, че те се доближават(разбирай припокриват) до моите такива, или ако имам полза, ако мога да извлека дивиденти от тези ваши слабости!
Ето защо, създадох тази тема, за да отправим далекогледа не към звездния небосвод, а към "себе си", защото там има също безброй звезди и може би много повече вселенски илюзии, отколкото космосът би могъл да крие, а кавичките(за "нашето" СЕБЕ СИ), те представляват безкрайното разстояние, което отделя нас от заграденото в тях!

[shogot]

Абсолютно съм съгласен с теб Никой.

[J'eor]

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

Аз понеже малко се засягам на тема оптимизъм, това е, което ми се наби най-много в очите. :) Та имам два (добре де, малко повече) въпроса.

Към nikoi: Защо мислиш, че оптимизмът е нереалният контраст на действителността? Обърни го наобратно - защо песимизмът да не е този контраст?
Към Sturmfuhrer: Да разбирам ли, че според теб песимизмът е по-добрият избор за нагласа към света? И защо усещам негативизъм към оптимизма - след като той прави човека по-щастлив, какво е лошото в него?

[Crafter]

Не, нямам никакъв афинитет към песимизма, дори хората, които гледат на живота с явен негативизъм винаги са ми били по-неприятна компания.
Но, да, усещаш лошото ми отношение към оптимизма, защото обикновено (макар и невинаги) той е съпроводен с големи количества самозаблуда, които пък от своя страна водят до недобри резултати или до тотално нежелание за работа към развитие. А аз си падам по хората, които се състезават, развиват и т.н.

[nikoi]

"Към nikoi: Защо мислиш, че оптимизмът е нереалният контраст на действителността? Обърни го наобратно - защо песимизмът да не е този контраст?"
Ако реалността има нещо общо с оптимизма (точно това аз разбирам е с ето такъв знак(!) във въпроса ти) , то тогава тя представлява изнасилено отражение на НЕЧИЯ самозаблуда! Колкото до песимизмът, интересното е, че по-скоро той е поносимия(измислен) контраст на оптимизма, който, веднъж създаден (оптимизмът) като антиреалност от слабичките ни мозъци, е естествено да победи своя антипод (реалността) на бойното поле (нашето съзнание), и именно това бойно поле изисква от себе си (от войниците над себе си) да има битка(противоречие) между каквито и да е противници. Ето на тази почва порасва и расте ПЕСИМИЗМЪТ!

[Mor Galad]

Щурме, дали оптимизмът или песимизмът ще доведат някого до развитие или съответно - да застой зависи от конкретния човек. И това, което твърдиш, според мен не е на 100% вярно при всички. Има хора, при който песимизмът и визията за мрачното бъдеще блокират или в значителна степен намаляват възможностите за справяне със ситуацията и развитие. А когато тези хора имат оптимистична нагласа към света, те намират сили, за да се борят и да излязат от всяка ситуация. Вярата, в много случай, дава сили на човека. Ще ти дам един пример - в спорта, ако си песимист и гледаш "реално" на шансовете си за победа, никога няма да надмогнеш себе си, защото там ти е необходим хъс за победа, който често превръща самозаблудата в реалност. Виж какво стана на световните футболни финали 1994. Песимизмът, според мен не ти създава една по-реална визия за света, тъй като абсолютната реалност е непознаваема за нас и нито ти, нито аз знаем кое е реално и кое самозаблуда, за да твърдим, че оптимизмът ни лъже, а песимизмът е правилната визия към света или обратното. По-скоро и песимизмът, и оптимизмът създават модели, според които да действаме, а аз лично предпочитам оптимистичния, защото той ме зарежда с хъс и желание за победа и прогрес, а песимизмът няма какво да ми даде освен мисълта, за поражението, преди то да се е случило. Та не съм съгласен с това, че оптимизмът води до нежелание към работа и развитие.

Ще използвам възможността да отговоря тук на въпроса ти "защо" от преди няколко поста. Какво ни кара в даден момент да мислим, чувстваме или правим определено нещо. Дотолкова, доколкото се присъединявам към детерминистичния (не знам каква друга дума да използвам, признавам си) възглед за човешката природа на редица автори, мога да посоча инстинктите и травматичните ситуации в детството н Фройд, бихевиористичното учене от средата, моделите на мислене, за които говорят когнитивистите, като солидни и убедителни отговори н въпроса "защо". Но това според мен са частични отговори. Всеки от тях носи своята истинност, но не изчерпва човешката природа. Замисли се над следното. Какво всъщност питаме, когато задаваме въпроса "защо"? Ние търсим причината за нещо, какво го е породило, какво ни е НАКАРАЛО да го направим. Хайде сега се запитай дали е коректно да се задава въпрос "защо" към свободната воля, ако я има! Ако ти отговоря на него, няма ли просто да загърбя позицията си. Не мога да ти кажа какво е накарало актовете на свободната воля да се случат, защото тогава те няма да бъдат такива. Не мога да ти отговоря "защо" Бетовен е написал "Лунната соната". Не мога, а и признавам си не искам да търся причина там където дори науката стои безсилна да го направи. Предпочитам да изпитам удоволствие от това, което той, уникалната личност Бетовен, без да е ясно защо, е направил по свое собствено вдъхновение и воля. Съжалявам, ако съм звучал патетично, знам, че това няма да ти хареса .

[Crafter]

На първата половина от поста ти не мога да отговоря, защото тезите и на двама ни са в абсолютен синхрон, а разликата е единствено (макар че тя сама по себе си е огромна) в ъгъла, от който гледаме даденото нещо. А това пък за пореден път доказва как истината никога не е една и до колко различни заключения или мнения могат да стигнат хората дори и когато разполагат с еднакви факти.

Втората част обаче ми се струва изключително интересна. Разсъждението, че ако можеш да дадеш отговор на всяко "защо", тезата ми би била потвърдена не е нещо, за което се бях замислил. А пък логиката го потвърждава. И искрено се радвам, че определяш невъзможността да се отговори на всяко "защо" като основен аргумент против изложените ми размисли. Определено ме караш да разсъждавам по-дълбоко.
Но завършваш поста си с това, че предпочиташ да изпиташ дадено удоволствие вместо да размишляваш върху него. А не смяташ ли, че понякога точно патоса трябва да бъде оставен настрана за сметка на целенасоченото и търсещо обективността размишление?

[Mor Galad]

Като се замисля на второ четене. Може би не бях съвсем прав за оптимизма и песимизма, а изразих едно мое пожелание, в което ми се иска да вярвам. Защото прекаленият оптимизъм може да те спъне в развитието ти не по-зле и от песимизмът, водещ те до отчаяние. Наистина зависи от човека според мен. Има хора, които толкова са страдали, че песимизмът е единственото, което им дава смислено обяснение на живота и осмисля света им. Има и други, които считат, че светът им е до колене.

Човек, според мен не е машина за смятане и разсъждения. В никакъв случай не искам да казвам, че не трябва да си задаваме въпроси за причинно следствената връзка на нещата. Ако забеляза в първата част от абзаца, посветен на въпроса "защо" от поста ми, се опитвам да дам различни алтернативни отговори. Просто ми се струва, че това не изчерпва живота ни. Че има моменти за мислене и моменти за наслада. Отново опираме до въпроса за баланса между тях. Него всеки го търси и намира за себе си.