Какво прочетохте последно?, за книги иде реч Опции

[Airin Of Ancelot]

Джон Уиндъм - Какавидите

Малко напомня "Денят на трифидите" като развитие на фабулата, но иначе е страхотна книга.

[nikoi]

От Лев Толстой - "Ана Каренина"(когато сапуните цъфтяха).

[LordZombie]

Хамлет

Защо бре? На 60 страница съм и изглежда интересно

Иначе, по темата, прочетох "Историята на Артър Гордън Пим" на По и съм дълбоко убеден, че всъщност не е завършено.

[scion_of_storm]

Джон Уиндъм - Какавидите

Малко напомня "Денят на трифидите" като развитие на фабулата, но иначе е страхотна книга.

Мда, много любима книга.

Аз завършвам 'Орденът'. Много добра книга, препоръчвам.

[Ghost]

Роджър Зелазни - Една нощ през самотния октомври. Не мога да я коментирам, просто трябва да се прочете...

[james-assya]

"Червената Майка"- Историята на Красив Щит - това е биография на индианска жена, която разказва за своето детство преди белите да затворят индианците в резервати

[cherryjam]

Ярослав Хашек- Приключенията на добрия войник Швейк

[Mor Galad]

Уилям Фокнър - "Селцето". Стилът на този човек е уникален, а преводачът, който е правил текста на български е гений. Казва се Кръстан Дянков и доколкото разбрах има награди за преводи от английски (на 100% са заслужени).

[the_mess]

ОГРОМНА книга деба!
Смекчи кефа който изпитвах от филма, който пък е калпава адаптация, но като отделен филм си е супер!( Кубрик, ебати )

Сега чета

Първия ми досег с Пратчет.

[Despair]

^ Съдейки по това, което чувам за превода, едва ли е най-подходящият избор за първи досег с Прачет. Купих си я веднага, разбира се, но още си чака реда. "Музика за душата" и "Малки богове" ми се струват по-препоръчителни, или поредицата с вещиците.

Последно прочетох "Wintersmith" на същия автор, демонстрира все по-голяма "зрялост" и някаква тъга във всеки следващ роман. Поне е идеално за идващия сезон, но си умирам от любопитство, как ли биха превели заглавието.

Уиндъм ми е слабост, но в "Какавидите" твърде много се опитва да морализаторства. "Денят на трифидите" и на мен ми е много любима, ако някоя прилича на нея, това е "Пробуждането на Кракън".

Обикновено мразя задължителната литература, обаче, "Хамлет" се оказа чист култ, не разбирам какво не ви харесва. За мое съжаление, Шекспир не е успял да напише друга подобна пиеса. Между другото, избирайте си превода особено внимателно и в този случай.

Друго, което не разбирам, е цялото това възвеличаване на Стивън Кинг, помогнете ми с някакво обяснение. Обещавам най-мирно да не пиша повече по темата.

[the_mess]

^ Ем виж сега, то зависи и какво четеш на Кинг и с какви очаквания подхождаш. Мен яко ме кефи, понеже умее да ме направи свидетел едва ли не на историите които разказва (Дългата разходка, която ми беше неговата първа книга която прочетох ис беше направо преживяване за мен). Не всичките му работи са дълбоки, не всички са кой знае какво, може да не си попаднала на точните.

А за преводите на Пратчет и аз съм чувал че не са много добри и че си е грехота да ги четеш преведени нещата му ааама шаМс, тва имам, тва - чета.

[Mort]

Последно прочетох "Wintersmith" на същия автор, демонстрира все по-голяма "зрялост" и някаква тъга във всеки следващ роман. Поне е идеално за идващия сезон, но си умирам от любопитство, как ли биха превели заглавието.

При положение, че Пратчет умира бавно от неизлечимия Алцхаймер не е изненада, че книгите му стават по-мрачни. Въпреки че тая тенденция я има още от Нощната Стража насам. Сега дори в книгите му ориентирани към младежката аудитория има много мъка. Началото на Nation, в което младежът трябва да погребе собствените си родители и всички, които е познавал е може би най-мрачната сцена, която съм чел някога.

[Chaotic One]

"За писането" на Стивън Кинг. Беше доста приятна. За жалост не си я намерих на английски, но пък и така ми даде една-две идеи. ^^
"The road to hell is paved with adverbs.." xD

[winterstorms]

Дийн Кунц - Съпругът

[t0xIc]

"Карл Густав Юнг " - Модерния човек в търсене на душата си

Искам си 40-те минути обратно. Или Арнолд като T-800 да се върне назад във времето и да пребие и Юнг и Фройд и разни такива "гений"...

[sharon]

Специално на Юнг пък не ми е попадал слаб труд, за разлика от цифра негови колеги. Просто не всички са толкова целенасочени, а и той никога не се е славил с особено конкретизиране в рамките на едно или друго свое произведение. Обаче ме подсещаш да се докопам някак до "Червената книга", ако не друго.

[Rolf]

Реймънд Фийст - В царството на Мрачния

[Kasiel]

Автобиография на Ерик Клептън

[Ghost]

Реймънд Фийст - В царството на Мрачния

И аз! Чакам третата...

[Svetyl]

За ден и половина прочетох "Белези" - автобиографията на Антъни Кийдис, вокала на Red Hot Chili Peppers. Много добра книга, искрена и пълна. Препоръчвам ако случайно има фенове

[Michael]

Хамлет

Защо бре? На 60 страница съм и изглежда интересно

Иначе, по темата, прочетох "Историята на Артър Гордън Пим" на По и съм дълбоко убеден, че всъщност не е завършено.

Еми като за начало е скучен диалог. Пък рядко чета художествена литература. Това ми напомня на едно нещо. Според даскалицата ми по литература общата ни култура зависи от това колко четеме художествена литература. Кажете ми, какво може да се научи от едни измислици и глупости, които са плод на въображение и нереални. По-доре да чета научна литература с която мога да науча нещо ново и наизтина да си обогатя общата култура. В енциклопедиите е истината.
Иначе по темата: Мистериите на Артър Кларк

[onnellinen]

Много зависи от човека. Аз предпочитам да чета художествена литература от рода на руска класическа. Художествената измислица освен това винаги е на основата на нещо реално.
Споменах ли, че най-накрая преборих Beowulf на словашки? 190 страници за 2 месеца, егати мъката.
Вчера прочетох първи том на "Дневниците на вампира". Стефани Майер я е изкопирала почти 1:1.

[LordZombie]

Хамлет

Защо бре? На 60 страница съм и изглежда интересно

Иначе, по темата, прочетох "Историята на Артър Гордън Пим" на По и съм дълбоко убеден, че всъщност не е завършено.

Еми като за начало е скучен диалог. Пък рядко чета художествена литература. Това ми напомня на едно нещо. Според даскалицата ми по литература общата ни култура зависи от това колко четеме художествена литература. Кажете ми, какво може да се научи от едни измислици и глупости, които са плод на въображение и нереални. По-доре да чета научна литература с която мога да науча нещо ново и наизтина да си обогатя общата култура. В енциклопедиите е истината.
Иначе по темата: Мистериите на Артър Кларк

То не е задължително да има някакви научни факти, за да научаваш нещо. Чрез тези диалози и монолози може да разсъждаваш над някои общочовешки проблеми. Разбира се, всичко е въпрос на вкус.

По темата - завърших "Призрак по избор" на сър Артър Конан Дойл. Прекрасен сборник изпълнен със свръхестествено, мистерия, дори хумор(не само черен). Определено ще погледна задълбочено към автора с времето.

[PitBull]

какво може да се научи от едни измислици и глупости

Поредният фейл, от това се учи най-много, и от това човечеството продължава да доказва, че най-малко е научило. Откъдето идват и повечето му проблеми.

[Ad Absurdum]

Фридрих Вилхелм Ницше - Залезът на идолите. За пореден път.

[Sunshade]

Романът на Яворов, от Михаил Кремен, втората част.
Това излезе изненадващо интересна биография.

[Warrior Of Ice]

Анджей Сапковски - "Време на презрение". Перфектно фентъзи пише този поляк, както съм казвал вече не един път. Инфодар действат доста експедитивно, чакам следващата част от поредицата за Вещера.

[nikoi]

Допрочитам "Възкресение" на Толстой, с който роман смятам да приключа с анализа си на Лев и наговия поглед върху нещата, а преди това прочетох и "Война и мир"(четири томчета), където авторът ни предоставя възможността да надникнем в реалностите на онези времена; да почувстваме войната отвъд реалната такава - войната, която се води за всеки един от героите, дори в условия на привиден мир; войната е главният герой в книгата, чрез която Толстой пресъздава разбиранията на света за този герой; героят на войната въвлича милиони съдби, всяка една от тях със своите ценности, привички, а и слабости - индивидуалности преклонили глава пред живота и неговата аксиомна смърт, заради идеали ли, мисли ли, мечти ли!? Не! Заради усещанията на царя или на императора? Пак не! Семето на войната е засято в нашите инстинкти - някои отиват на война заради нечия заповед, други го правят, защото искат чест и слава, трети поради ситуацията, възникнала в мирната им съдба - но всички, всички отиват на война заради смъртта, за да докажат на себе си и на другите, че не се страхуват, ала всъщност да се докоснат до страховете си, до ръба на живота си, защото пропастта ни тегли към себе си понеже сме живи и сме еднопосочни спрямо живота си - хората просто имат нуждата да се заблудят, че те са избрали посоката на живота си, та затова тръгват към войната и последващата я дървена стая!(По-скоро мои мисли породени от романа, а не съждение на Лев Толстой.)

[winterstorms]

Роберт ван Хюлик - Червеният павилион

[One Shot]

Преди няколко дни започнах да чета (пак и отново) "Граф Монте Кристо" и още съм на първия том.