Най-добрите албуми за 2009 Опции

[MetallicaAntiFan]

И аз реших да си съставя едно топ 10, затова ето го:

1. Napalm Death - Time Waits For No Slave
2. Vreid - Milorg
3. Dying Fetus - Descend Into Depravity
4. Jungle Rot - What Horror Await
5. Success Will Write Apocalypse Across The Sky - The Grand Partition and the Abrogation of Idolatry
6. Obscura - Cosmogenesis
7. Tardy Brothers - Bloodline
8. Thanatos - Justified Genocide
9. Antigama - Warning
10. Anaal Nathrakh - In the Constellation of the Black Widow

Ако до края на месеца излезе нещо интересно, ще променям, но това е засега.

[SepulTeraHead]

[I Like Scat Porn]

Funebrarum - The Sleep of Morbid Dreams
Excoriate - On Pestilent Winds...
Autopsy - Horrific Obssession EP
The Chasm - Farseeing the Paranormal Abysm
Claws - Absorbed in the Nethervoid
Claws - The Funeral Barge EP
Ascended - Temple of Dark Offerings EP
Infinitum Obscure - Sub Atris Caelis
Throneum - Deathcult Conspiracy

[Beyond the Grave]

Slayer - World Painted Blood
Behemoth - Evangelion
Destruction - The Curse of the Antichrist - Live in Agony
Carcariass - E-xtinction
Ingested - Surpassing The Boundaries Of Human Suffering
Marduk - Wormwood
Vader - Necropolis
Acheron - The Final Conflict: Last Days of God

[Discipline]

Да изложа и аз класация за албумите през 2009, които са ми допаднали:

1. ARTILLERY - When Death Comes - безспорно най-силният албум за мен.
2. IMMORTAL - All Shall Fall - величествен опус
3. CARCARIASS - E-xtinction - великолепен албум

4. ASPHYX - Death...the Brutal Way - това се очакваше от тези легенди
5. MEGADETH - Endgame - доста приятен албум от тях
6. HATEBREED - Hatebreed
7. MERAUDER - God Is I
8. BULLDOZER - Unexpected Fate
9. SACRIFICE - The Ones I Condemn
10. HYPOCRISY - A Taste Of Extreme Divinity



Това са албумите, които по някакъв начин са ми харесали (някои повече, други по-малко), но не са влезнали в 10-ката :

KREATOR - Hordes Of Chaos
HEAVEN & HELL - The Devil You Know
WHIPLASH - Unborn Again
MUNICIPAL WASTE - Massive Aggressive
PARADISE LOST - Faith Divides Us - Death Unites Us
PARADOX - Riot Squad
NAPALM DEATH - Time Waits For No Slave
HELLWITCH - Omnipotent Convocation
GAMA BOMB - Tales From the Grave in Space



А това са и разочарованията за мен:

PESTILENCE - Resurrection Macabre - най-голямото разочарование за тази година от моя любима банда
OBITUARY - Darkest Day - доста безидеен и нехващащ албум от други мои любимци

[_TNT_]

Katatonia - Night Is the New Day

малко след него: Shadow Gallery - Digital Ghosts и Dark Moor - Autumnal

останалите добри албуми без подредба:
Heaven & Hell - The Devil You Know
HammerFall - No Sacrifice, No Victory
Eternal Tears of Sorrow - Children of the Dark Waters
Guilt Machine - On This Perfect Day
Mastodon - Crack the Skye
Immortal - All Shall Fall
Nile - Those Whom The Gods Detest
Epica - Design Your Universe

В последните 3-4 години винаги имаше поне 3 албума, които да са ми харесали много и да съм въртял до побъркване. Тази година само един - един и половина.

[Slash]

'но. Wardruna – Runaljod – gap var Ginnunga
двье. Redemption - Snowfall On Judgment Day
тре. Mastodon - Crack The Skye
че'три. Katatonia - Night Is Тhe New Day
пьет. Isis-The Wavering Radiant
сес. Alice in Chains - Black Gives Way To Blue
сьеем. Nile - Those Whom The Gods Detest
осъм. Paradise Lost - Faith Divides Us - Death Unites Us
дье'ет. My Dying Bride - For Lies I Sire
де'цет. Novembers Doom - Into The Night's Requiem Infernal

Не съм слушал на Riverside, Shadow Gallery и Insomnium. Amorphis е 11.

[mordor]

Dark Illusion-Where the Eagles Fly--№1
Mean Streak - Metal Slave--№2
Burning Black - MechanicHell--№3

[abydos]

Без да ги подреждам в класация това са първите 10, които ми идват на ум:

OSI - Blood
Shadow Gallery - Digital Ghosts
Devin Townsend Project - Ki и Addicted!
Archive - Controlling Crowds
Black Sun Aeon - Darkness Walks Beside Me
Dredg - The Pariah, The Parrot, The Delusion
Riverside - Anno Domini High Definition
The Gathering - The West Pole
Katatonia - Night Is The New Day
Pure Reason Revolution - Amor Vincit Omnia

Грамоти получават: Amorphis, Eminem, Eternal Tears Of Sorrow, Giant Squid, If These Trees Could Talk, Indukti, maudlin of the Well, Ólafur Arnalds, Redemption, Agua de Annique.

[Rolf]

Behemoth - Evangelion
Epica - Design Your Universe
Heaven & Hell - The Devil You Know
W.A.S.P. - Babylon
Powerwolf - Bible of the Beast
Immortal - All Shall Fall
Nile - Those Whom The Gods Detest
Andre Matos - Mentalize
Necrophobic - Death to All
Kreator - Hordes of Chaos

[abraxas]

Urgehal - Ikonoklast

[monolithe]

Тази година беше една от най-плодотворните от доста време насам. Най-хубавото е, че доста групи се представиха на обичайното си силно ниво, а други – дори и повече. Имаше разбира се и доста (не)приятни изненади. Важното е, че се наслушахме на хубави, качествени албуми и от нас остана да си изберем десетте фаворита. Лично за мен бе много трудно да определя едноличен лидер, затова съм решил да пречупя малко формата на класацията, като за албум на годината, както и на някои други позиции номинирам два диска. Ето как изглежда изборът ми:

1. Paradise Lost – Faith Divides – Death Unites Us / My Dying Bride – For Lies I Sire

Ветераните на английската готик / дуум сцена Paradise Lost се завърнаха с гръм и трясък. С “In Requiem” бе поставено началото, а “Faith Divides Us – Death Unites Us” буквално ни отнесе. Най-завършеният албум на Paradise Lost от поне декада насам просто показа едно – англичаните не са забравили как се създава КЛАСИЧЕСКИ диск! Радваме се, че се върнахте момчета!!!

My Dying Bride - другата важна част от моята първа позиция. Безспорните господари на дуум метъла отново направиха албум за чудо и приказ. Три години трепетно чакане си струваха, защото за пореден път имаме великолепна музикална приказка, съчинена, записана и разказана от шестимата мрачни юначаги от Халифакс. За някои противоречив, за други – шедьовър, “For Lies I Sire” със сигурност ще остави трайна следа в сърцата, душите и съзнанието на привържениците на групата.

2. Marduk – Wormwood

Шведите отново са безкомпромисни. Всеки сам може да прецени за себе си дали “Wormwood” е по-добър от “Rom 5:12”, но със сигурност е толкова злобарски, мрачен и истинки блек метъл в най-чистата му форма. Поклон и респект!

3. Drudkh - Microcosmos

Една дума – ВЕЛИКОЛЕПНО! Drudkh отново ме поставиха в шах с пешката още с първото преслушване на албума. Страхотна комбинация от атмосфера, епичност и меланхолия. Група, която с всеки нов запис се развива все повече и повече и най-важното – не изневерява на стила си, нравите си, същността си. Пуснете си диска и се потопете в уникален микрокосмос на украинците!!!

4. Katatonia – Night Is The New Day

Katatonia със сигурност са оставили много хора със зейнали уста. “Night Is The New Day” определено е най-противоречивият и загадъчен запис, който някога са правили. Изключително трудно смилаем на първо слушане, “Night Is The New Day” постепенно се превърна в един от фаворитите ми за годината най-вече заради изключително мрачната си атмосфера и опростеност на песните. Точно тук идва и голямото разочарование и за голяма част от поклонниците на бандата. Ето, че дойде времето да кажем „Katatonia издадоха своят странен албум!”

5. Funeral Mist – Marantha

Лицето Daniel “Mortuus” Rosten се оказа голям работохолик. Сред нескончаемите турнета на основната му банда Marduk и работата по новия им албум, той намери време да отдели няколко месеца за Funeral Mist и изстреля страхотен чук. “Marantha” звучи точно като чук в лицето на всички, които казват, че блек метълът бил мъртъв! Я пак! Само че този път с “Marantha” в СD плейъра.

6. Solstafir – Köld / Dark Funeral – Angelus Exuro Pro Eternus

Най-популярната исландска метъл банда отново показа какво може. За музиката на Solstafir е трудно да се даде точно определение. В началото започнали като блек метъл банда, Solstafir се преориентираха в музикалното си развитие, като към ден днешен звучат много по-разнообразно и многопластово от когато и да било. “Köld” е меланхоличен, мрачен, атмосферичен, но в него не липсва и грууви усещането. Стабилно подредени песни и много добра продукция.

Защо трябваше да чакаме цели 8 години моментът, в който Dark Funeral отново ще се завърнат толкова силни, колкото бяха, когато издадоха “Diabolis Interium”? Аз лично очаквах с огромно нетърпение новия диск на шведите, защото бях крайно разочарован от “Attera Totus Sanctus”. С появата на “Angelus Exuro Pro Eternum” всякакви съмнения относно посредственост и идейна немощ отпаднаха. Решението да се композират и по-бавни парчета определено е дошло в плюс, като именно това е и една от най-силните части в диска. Dark Funeral отново са в правилното русло и дано този път не изпуснат юздите.

7. Immortal – All Shall Fall

Дългоочакваното завръщане на Immortal е вече факт. Момчетата имаха всичкото време на света да създадат този албум, поработиха на спокойствие и създадоха един силен диск. Феновете винаги са взискателни към любимите банди, затова очакванията бяха големи. По мое мнение Immortal се справиха с тази задача по добър начин. “All Shall Fall” е с една идея по-бавен от предшественика си, като този път Abbath и Demonaz са решили да заложат повече на епичността. Но дори и това не може да отнеме от величието на легендите. Добре дошли отново в играта, момчета!

8. Hypocrisy – A Taste Of Extreme Divinity / Behemoth – Evangelion

Отново съм раздвоен. И то по хубав повод. Но първо за Hypocrisy. Сякаш Mr. Tägtgren бе позагубил хъса си за енергична, здрава и олдскуул звучаща музика. Отнесен от популярността на Pain той позабрави уж основната си група за доста време. Но... Ето, че дочакахме “A Taste Of Extreme Divinity” и нещата сякаш си дойдоха на мястото. Чудесен дет метъл с най-доброто от марката Hypocrisy. “А Taste Of Extreme Divinity” е всичко, което можете да поискате от бандата - пълен с препратки из цялата история на групата и това го прави много силен запис, представящ ни Hypocrisy в светлината на онези машини от средата на 90-те, които газеха всичко по пътя си.

За “Evangelion” на Behemoth можем да си говорим цял ден. Накратко – това е албумът на поляците, който лично мен ме впечатли най-много от времето на “Thelema 6.” насам. Бандата направи няколко важни стъпки за този диск – довери се на доказан лейбъл като Nuclear Blast и повери записа в ръцете на гуру като Colin Richardson, който може да ви извади и от пиле мляко. Оттук насетне само трябваше да се измислят хубавите песни. А те пък за късмет всичките попаднаха точно в този диск. Какво по-хубаво от това!

9. The Gathering – The West Pole

За мнозина тази група вече не съществува, откакто Anneke Van Giersbergen не е в нейните редици. Да си призная и аз ги бях поотписал. Но след като чух “The West Pole” се убедих, че The Gathering са просто орисани да бъдат вълшебни и да създават прекрасна музика. Новата вокалистка Silje Wergeland (Octavia Sperati) се вписа отлично в състава и оставя своята следа в наследството на холандците. Anneke вече е история. The Gathering отвориха следващата глава, но вие готови ли сте да я прочетете?

10. Longing For Dawn – Between Elation And Despair

Ооо, не, не. Не се подвеждайте по името на албума. Слушайки диска няма да усетите и нотка на въодушевление. Longing For Dawn отново са създали изключително мрачен и депресиращ албум, който ще стигне до най-тъмните кътчета на съзнанието. Диск, който не е за всеки фен, нито за всеки ден, но пък в подходящото настроение е способен да ви отведе в неописуеми измерения.

Не пропускайте:

<code> - Resplendent Grotesque

Предвождани от лудите глави Kvohst и Vicotnik англичаните изковаха едно от най-изненадващите заглавия на годината. Още с дебютния си диск <code> впечатлиха с нестандартност, разнообразние и класа. И ако “Nouveau Gloaming” ви е харесал, то “Resplendent Grotesque” ще ви отнесе главите. Бъдете сигурни в това!

Maudlin Of The Well – Part The Second

Много е трудно да разделиш секунда, особено ако слушаш новия Maudlin Of The Well. Уж разпаднали се, американците издадоха този албум сякаш от нищото и отново доказаха, че за тяхната музика няма определение. Толкова авангардно и смело се впускат в създаване на истински различни и нестандартни парчета. Но всъщност ако сте запознати с творчеството на тази група, едва ли ще се изненадате особено. Този път са обърнали внимание повече на психеделията, примесена с откъслечни включвания на по-твърди моменти и всичко това обогатено с хубави оркестрации. Поредното интересно и свежо издание за годината!

Secrets Of The Moon – Privilegivum

Немската блек метъл вълна залива сцената, като Secrets Of The Moon са едни от най-качествените и доказани имена в нея. Група, която робува само на собствените си музикални интереси и създала един интересен и разнообразен блек метъл албум. Модерно звучене, стегнат китарен звук, качествено изпълнение и много атмосфера.

Wolves In The Throne Room – Black Cascade

Изключителна група, изключителна музика, изключителен албум. Много приказки и анализи не са нужни. Заслушайте се в “Black Cascade”, докоснете се до атмосферата му и ще разберете какво имам предвид.

Забележителни дебюти:

Тази година ознаменува появата на много нови и интересни банди, но лично на мен ОСОБЕНО впечатление ми направиха следните две:

Crib45 – Metamorphosis

Финландците имат афинитет да създават мрачна музика. Crib45 смело продължават тази традиция. Музиката им е доволно интересна, доста добре структурирана и с интересни аранжименти. Трудно е да бъдат поставени в една стилова рамка. Има ги пост-метъл мотивите, слъдж елементи, доволно психеделична атмосфера и в добавка гальовен саксофон. Звучи шантаво, но определено е интересно.

Sanctus Nex – Aurelia

Англичани. Блек метъл. Олдскуул блек метъл. Забравете всичко останало. “Aurelia” е абсолютен апокалипсис. Великолепна атмосфера и идеи, близки до идеите на онези, малко по-северните им съседи. Всичко, което иска да чуе един блек метъл фен, може да си го получи в големи дози с дебютния диск на тези анлийски юначаги.

[Despair]

1. Samael – Above
2. My Dying Bride – For Lies I Sire
3. Paradise Lost – Faith Divides Us - Death Unites Us
4. Seventh Void – Heaven Is Gone
5. Azaghal – Teraphim
6. Hypocrisy – A Taste of Extreme Divinity
7. Belphegor – Walpurgis Rites - Hexenwahn
8. Ablaze In Hatred – The Quietude Plains
9. Sirenia – The 13th Floor
10. Gorgoroth – Quantos Possunt ad Satanitatem Trahunt
11. Vreid – Milorg
12. Ad Hominem – Dictator - A Monument of Glory
13. Endstille – Verführer
14. Beherit – Engram
15. Marduk – Wormwood
16. Funeral Mist – Maranatha
17. Dark Funeral – Angelus Exuro pro Eternus
18. Glorior Belli – Meet Us at the Southern Sign
19. Old Man's Child – Slaves of the World
20. Behemoth – Evangelion

[KingSlayer]

Мноо албуми много нещо Стари групи с нови резачки, почти забравени се възвърнаха подобаващо
ама за мене лично най-доброто 2009 е:


Dead By April - Losing You


http://en.wikipedia.org/wiki/Dead_by_April_(album)

[Beyond the Grave]

Мноо албуми много нещо Стари групи с нови резачки, почти забравени се възвърнаха подобаващо
ама за мене лично най-доброто 2009 е:

Dead By April - Losing You

Какво й хареса на тая бой банда?

[KingSlayer]

бой банда
те и BMTH са бой ама... откачам като ги слушам

Умрелите до април просто къртят мифки, незнам как да ти го обясня ама много ме кефят