Дж. Р. Р. Толкин Опции

[melhaer]

Не мога да се сетя за друга допирна точка между двете поредици, освен може би Назгулите и дракхарите, но за това дори няма да си направя труда да пиша.

зависи от гледната точка. защото за мен тролоците са нещо като като орките - най-многобрйните и нсикоразредни щурмоваци на варага. освен това имаш и битката между доброто и злото за целият свят....въпрос на интерпретация...

аз намирам в колеото прилики и с Дюн - аилците са като Свободните от Дюн - горди бойци от пустиняата разделени на кланове.

В крайа сметка е тъпо да се спори кой от кого е взел - всеки е взел от някъде, важното е как го е поднесъл на читателите...ми и Толкин и Джордан си има фенове, а повечето от тях харесват и двамата, макар че, не може да ме убедите, че има хора, които харесват това, че Ко9лелото не свърши в да кажем 6 книги, защото тогава щеше да се превърне в нситина велика книга, а се разтегли до 12 или 13 тома, вече и аз не знам, като от тзи хиляди и хиляди страници 30% е пълнеж.

А Толкин е пич - гледайте на творбите му и от гледна точка на епохата в кяото е живял...

[scion_of_storm]

^Толкин е искал да избяга от епохата си, поне така мисля. При всичките тези войни и кланета, той е намирал алтернативен изход - фентъзито, забиване в дълбините на различните митологии. А за Колелото съм напълно съгласен, преспокойно можеше да го събере в 5, да речем 6 книги. 12тата, озаглавена "Memory of light", би трябвало да е последната, каквато и тухла да е. Мартин ме притеснява мен, че и той почна да ги прави по над 5, да цепи книгите на две и такива простотии. Дано да не се разбози, че няма да го преживея...

[lodborg]

^Хм, че то Мартин отдавна си каза, че смята да направи 6. Надявам се да удържи на думата си. А кога е делил книгите на две? Това си е запазена марка на издателството, което ни поднася Гудкайнд и "Мечът на истината" (май Прозорец беше) и е решение зависещо не от автора, а най-вече от алчността на издателя.
А за Колелото - до номер 8 включително няма наистина нито една страница, която бих изхвърлил. Класа! След това нещата наистина почнаха да стават мнооооого бозави (върхът на сладоледа беше "Кръстопътища по здрач"). Честно казано на мен не ми се иска поредицата да свършва, но ако ще продължава така, по-добре да му се види края. Както и да е, считам "Нож от блянове" за крачка в правилната посока - доста добра, интересна, не толкова разводнена - но нямам идея как точно Джордан ще завърши историята в една книга. Освен ако не е решил да претрупа или да напише не тухла ами направо цяла панелка.

освен това имаш и битката между доброто и злото за целият свят

О боже, този мотив го има още в Библията!

[Mort]

^Хм, че то Мартин отдавна си каза, че смята да направи 6. Надявам се да удържи на думата си.

Той и Джордан така беше разправял, но за по няколко милиона на книга и аз ще ти ги бълвам нещата на конвейр. Най-чистата работа е пишеш си една серия от началото до края, чак след това си намираш издател и така не разводняваш нещата за пари.

[Blade al'Slayer]

Трудно е да вървиш срещу общото мнение, но все пак. Джордан може и да разводнява малко нещата, но при второ четене книгите се оценяват много по-добре. Неща, които ми се бяха сторили напълно безсмислени и излишни, се оказа че придават доста важни щрихи към общата картина... Затова с удоволствие ще изчета серията и трети път... дано да се случи да е цялата...

[A million deaths...]

Всъщност, при второ четене, Колелото ми се стори прекалено наивно и много повече приближаващо се към сапунен сериал, отколкото при първото четене. Може би понеже във времето между двете четения се позапознах с далеч по-качествена фантастика?

[scion_of_storm]

^*фентъзи*
Аз пък Колелото го четох 7 клас, когато ми беше времето да уча и такива неща. Обаче така се зарибих по него, че по едно време ми кашираха книгите Венци, съглсен съм донякъде за 8 книга, защото 6 и 7 не са чааааак толкова лоши. 8 и 9 обаче А в 11 действието се разви общо-взето в 10те страници накрая...

[A million deaths...]

[off]
Използвам израза 'фантастика' със значението на английското 'speculative fiction', а не като 'science fiction'.
Кратка дефиниция на speculative fiction:
"In some contexts, it has been used as an inclusive term covering a group of fiction genres that speculate about worlds that are unlike the real world in various important ways. In these contexts, it generally includes science fiction, fantasy, horror fiction, supernatural fiction, alternate history, and magic realism. "
[/off]


И жалко че обърнахме разговора към Джордан и Колелото . Той не заслужава такава чест точно в тема за Толкин.

[Arq]

Харесвам стила му... Властелина рулира!

[scion_of_storm]

Между другото някой чел ли е така нареченото продължение на Властелина от Ник Перумов, че аз сега започнах да го чета и ще са ми интересни реакциите ви

[lodborg]

Ами не съм го чел и нямам намерение. На кого му е притрябвало продължение на Властелина? Някои неща трябва да си се оставят както са си. Съмнявам се, че руснакът ще успее да напише нещо, което дори бегло да се доближи до Толкин. Наистина страшно се съмнявам. А ако се окаже толкова добър писател, че наистина да сътвори нещо достойно, защо по дяволите не се е хванал да напише нещо свое и ново, а не да рови под класиките. Опасявам се, всичко това е поредният комерсиален трик.

[scion_of_storm]

^Абе не е лошо честно да ти кажа, естествено че не може да се доближи, но е грамотно и добре написано. А пък пича има доста други книжки, едната е в кооперация със Сергей Лукяненко- "Не е време за дракони". Перумов му е голям фен на Толкин, затова го прави това, де да знам... Негова си работа, щом имам нещо да чета ;P

[lodborg]

Да бе, ясно. Може и хубаво да се окаже, дано да ти хареса. А това за Лукяненко не го знаех, но говори добре за Перумов. На Лукяненко нещата са му наистина много добри. Аз в момента чета стражите (дневни, нощни) и съм повече от впечатлен.

[Warrior Of Ice]

Най-добрите неща на Лукяненко според мен са тези от серията за Дълбината. Най-маниакалният киберпънк, който съм чел, ever.

[blame]

Толкин....
Влюбих се в света на Властелина отдавна. Взех да я чета случайно, не вярвах да ме грабне толкова, но просто беше нещо великолепно. Страшно красив и жив свят. Свобода. На това ми лъха книгата... дори и да звучи не много на място може би.
Филма гледах чак след това и по-добре. Така и не го харесах толкова много, но опредлено доста добра екранизация с любим саундтрак.
Преди време почнах да чета Силмарилион,ала така и не успявам да си събера ума да я свърша. Напомня ми на ужасно интересн и изкусен учебник по история.

[parabellum]

Най-добрите неща на Лукяненко според мен са тези от серията за Дълбината. Най-маниакалният киберпънк, който съм чел, ever.

"Дълбина-дълбина, твой съм..."
Няма как отново да не спомена, че двете книги са най-голямото вдъхновение за мен, редом с Hyperion, деба.

Колкото да има нещо по темата -- фентъзи въобще не харесвам, но Толкин е задължителен за всички, така че съм изчел почти всичко известно от него.

[emerald]

Снощи гледах отново първата част от Властелина и си мислех кои са ми любимите герои. Определено единият е Гандалф и на второ място се нарежда Фарамир.
А това което ми се вижда странно е как са изградени женските образи. Някак си ми се струва, че хич не са особено изразителни, със собствена индивидуалност и поне аз нямам някакво отношение към тях. Единственото им качество е, че са красиви и силни. Но това е толкова общо като впечатление. И особено в сравнение с другите герои.

[Ol' Skull]

^Най-малкото защото е хубава. А не педалска.

Хубава е по същия начин, по който е хубаво групово изнасилване в тъмна алея.

[Sile]

Аз съм страшно впечатлена и... прочетете "Децата на Хурин"!! "Властелинът на пръстените" е най-добрият фентъзи роман на всички времена, кой ще отрече..

[prayer4eto]

^ Чели сме я, mon ami...

[Sile]

Супер! мн е трогваща.

[Alföðr]

От бедния ми опит бих казала, че книгите на Толкин са невероятни. Аз съм чела само "Властелинът" и "Билбо Бегинс или до там и обратно" и... Сега мисля да започна и Силмарилиона, но ми казаха, че нямало да го разбера. Колкото до Толкин според мен трябва да имаш невероятно въображение, за да създадеш такъв свят и да съчетаеш така всички митологични елемени и в крайна сметка да се получи нещо добро. Поне според мен де...

[Vince]

Толкин е история, никога няма да бъде надминат!

[Elf_s_karirana_r...]

За мен Толкин си е просто колос Всеки път като привърша с някоя негова книга направо ми се реве от яд,и света наоколо ми изглевда невъобразимо гаден
Дотук съм чела това:
Властелинът на пръстените-едно копеле ми я завлече
До там и обратно
Децата на Хурин
Том Бомбадил
Силмариолионът
Загубени разкази
Намерени разкази

Легендата за Сигурд и Гудрун още не мога да си я позволя тука...

[scion_of_storm]

Реално стои някъде по средата на истинските майстори на фентъзито според мен. Просто е родоначалник и затова му се отдава толкова внимание

[abydos]

А пък кооолко е скучен, не е истина. 15 страници описания на тревичките, какво си говорят бубулечките, какво мислят лисиците и т.н., почти като Сънчо

[Elnahir]

LOL, тревичките и буболечките. Това беше добро, смях се с глас.

@ scion,
Не бих казал точно родоначалник. По-скоро хипи-вълната, която разнася "Хобит" и "Властелинът.." наляво-надясно изиграва ключова роля, за да стане Толкин известен и едва ли не да го канонизират за образец. Струва ми се, че причината да го възвеличават е съвсем друга и не се крие в хронологията.

[I Like Scat Porn]

А пък кооолко е скучен, не е истина. 15 страници описания на тревичките, какво си говорят бубулечките, какво мислят лисиците и т.н., почти като Сънчо

Това е все едно да кажеш, че Кафка пише "ебати абсурдните и нелогични глупости"...

Толкин се опитва именно да избяга от модернизма и психологичните и екзистенциални драми и да върне в литературата приказното и митичното. Доколко това е нещо добро и смислено няма да коментирам, но като гледам колко от вас днес поглъщат томчетата с истории за тролове, елфи и рицари в блестящи брони, явно си е свършил добре работата.

[PitBull]

Между тематика на писане и стил на писане има доста сериозна разлика...

[I Like Scat Porn]

Има, но двете са свързани.

Например ако ще пишеш напрегнат криминален/адвокатски/политически трилър, доста лоша би била идеята да се отнесеш в пространни описания и размишления...

По същия начин като разказваш приказка, трябва да я разказваш цветно.